Определение по дело №150/2020 на Окръжен съд - Габрово

                                                  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Габрово,16.06.2020г.

 

                                            В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на шестнадесети юни през  две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    В.Топалова

                                                                                ЧЛЕНОВЕ:  В. Генжова

                                                                                                    Г. Косева

 като разгледа докладваното от съдията Косева в.ч.гр.д. № 150 по описа за 2020г. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

    Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София против разпореждане №62/19.02.2020г.  по ч.гр.д. №33/2020г. по описа на ТРС.   

С обжалваното разпореждане е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата за сумата 61,38 лева договорна лихва за периода 25.06.2018г.- 25.02.2019г. по договор за паричен заем №186551/23.05.2018г.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима.

          Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д.№ 33/2020г. по описа на Районен съд – Трявна е образувано по  заявление по чл. 410 ГПК от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София срещу Д.Х.Д. ***, за парични вземания по договор за паричен заем №186551 от 23.05.2018г.

           Със заповед №14/19.02.2020г. Районният съд е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумата 400  лева  главница, 180,52 лева обезщетение за забава за периода 25.06.2018г.- 16.02.2019г.,  22,60 разноски за ДТ и 50 лева разноски за юристконсултско възнаграждение.

          С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението само досежно претенцията за сумата 61,38 лева, представляваща договорна лихва за периода 25.06.2018г.- 25.02.2019г., с мотив: "Уговорената договорна лихва в размер на 40,08% надхвърля трикратният размер на законната лихва, поради което клаузата, с която е уговорена договорна лихва в такъв размер е нищожна поради противоречие с добрите нрави съгласно чл. 26 ЗЗД и искането, основано на такава клауза, е неоснователно съгласно чл. 411 ал.2 т.2 ГПК".

          Тоест в случая, като е установил, че договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, заповедният съд е приел, че е налице нарушение на добрите нрави и нищожност на  тази клауза. В частната жалба се възразява, че  уговореното между страните договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, предвид неговата същност, свободата на договаряне между страните, обстоятелството, че договорната лихва е с различна правна природа и няма нищо общо с лихвата за забава, с която е правено сравнение от районният съд,  а освен това ГПР не надхвърлял петкратният размер  за законната лихва  по просрочени вземания.

          Въззивният съд счита, че не е налице обоснована вероятност за неравноправие на тази клауза, както е приел заповедният съд, за да отхвърли искането за издаване на заповед за претендираната по нея сума. В случая се претендира договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не е едностранно изменяна от страната, предоставила кредита.  С текста на чл. 9 от ЗЗД е уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че размера на ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, не може да се направи извод в едностранното заповедно производство за вероятно противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.

          Следователно в случая не са налице  пречки от визираните в чл. 411 ГПК по отношение претенцията за договорна лихва, за да бъде отхвърлено заявлението в тази част.

    Предвид гореизложеното разпореждането, в обжалваната част, следва да бъде отменено, като неправилно и делото да се върне на първоинстанционния съд, като се укаже да издаде заповед за изпълнение за претендираната договорна лихва в размер на 61,38 лева за периода 25.06.2018г.- 25.02.2019г. по договор за паричен заем №186551/23.05.2018г.

          Водим от гореизложеното съдът  

О П Р Е Д Е Л И :

   ОТМЕНЯ разпореждане разпореждане №62/19.02.2020г.  по ч.гр.д. №33/2020г. по описа на ТРС,   вместо което ПОСТАНОВИ:

   ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София, със седалище гр. София, Столична Община, район Люлин, бул. ***" №*, офис сграда *, ет.*, оф.*, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.Х.Д.  ЕГН:********** ***,  за  сумата 61,38 лева, представляваща договорна лихва  за периода 25.06.2018г.- 25.02.2019г. по договор за паричен заем №186551/23.05.2018г.

          ВРЪЩА делото на Районен съд - Трявна за издаване на заповед за изпълнение.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: