Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
гр.Бургас, 02.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на втори март две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №316 по описа за 2020г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№1981/30.01.2020г., подадена чрез ЧСИ Делян Николов, от „Уникредит
Булбанк“ АД – взискател по изпълнително дело №20158040400537, по описа на ЧСИ Делян Николов, с която се обжалва Постановление
за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на Г.С.И., на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В жалбата се твърди, че ЧСИ е приел, че последното
извършено изпълнително действие спрямо този длъжник е било на 18.05.2016г., поради
което е изтекъл 2-годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Сочи се, че
незаконосъобразно е постановено прекратяване на изпълнителното производство
спрямо този длъжник. На следващо място се твърди, че на 18.05.2016г. е наложен
запор върху пенсията на длъжника Г.И., а от месец ноември 2016г. до месец
февруари 2018г. са провеждани множество публични продажби на имота, служещ за
обезпечение на дълга. Твърди се, че на 06.02.2019г. взискателят е депозирал до
ЧСИ молба за спиране на публичната продан, поради извършване на доброволна
продажба от длъжника и погасяване на част от дълга със сумата от продажната
цена. Страните сключили споразумение за доброволно разсрочено изплащане на
остатъка от дълга на 16.02.2019г., а на 19.02.2019г. взискателят е подал молба
за спиране на изпълнителното производство. Твърди се, че са последвали
доброволни плащания на дълга, от страна на З.С., по сметка на взискателя и по
сметка на ЧСИ Делян Николов. Последното плащане е направено по сметка на ЧСИ на
28.02.2019г. Според жалбоподателя извършените плащания представляват
изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.
Изложени са съображения, че от отношение на длъжника Г.И. не е настъпила
перемпция. Претендира се отмяна на обжалваното постановление. Ангажирани са
доказателства.
По делото е постъпило писмено възражение от длъжника З.С.,
с което се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и се
претендира отхвърлянето ѝ. Изложени са подробни съображения.
Не е депозирано становище от длъжника Г.И..
Частният съдебен изпълнител е депозирал
мотиви по жалбата, в които изразява становище за нейната неоснователност.
Твърди се, че спрямо длъжника Г.И. е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и поради това изпълнителното дело спрямо нея е прекратено.
Жалбата е
депозирана в срок /обжалваното
постановление е получено от взискателя на 11.12.2019г., жалбата е депозирана на
18.12.2019г., подадена е от легитимирано
лице – взискател срещу подлежащо на обжалване
действие на ЧСИ по чл.435, ал.1, т.3 от ГПК. Поради това се явява процесуално допустима.
Като взе предвид
наличните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира жалбата за неоснователна,
по следните съображения:
Производството по изпълнително
дело №20158040400537 по описа на ЧСИ Делян Николов е образувано по молба на „Уникредит Булбанк“ АД, срещу З.Г.С. и Г.С.И., въз основа на
изпълнителен лист №3168/11.06.2015г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по гр.д. №3836/2015г. по описа
на Районен съд Бургас.
От представения изпълнителен лист е видно, че длъжниците са осъдени да заплатят
на кредитора сумата от 54540,94 евро, дължима на основание договор за банков
ипотечен кредит №36/13.06.2008г., представляваща сбор от 49702,25 евро –
главница и 4838,69 евро – лихва за периода 30.01.2014г.-09.06.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от 10.06.2015г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 4689,57
лв.
С покана за
доброволно изпълнение с изх. №27731/25.06.2015г.,
до З.С., връчена ѝ на 06.07.2015г., и покана за
доброволно изпълнение с изх. №27732/25.06.2015г., до Г.И., връчена ѝ на
29.06.2015г., същите са уведомени за задълженията си
по изпълнителното дело и им е даден срок за
доброволно изпълнение.
С молба от 27.04.2016г., подадена от „Уникредит булбанк“ АД,
взискателят е поискал налагане на запор върху пенсията на Г.С.И..
С молба от 11.05.2016г., подадена от „Уникредит
булбанк“ АД, взискателят е поискал да бъде извършен опис, оценка и да бъде
насрочена дата за публична продажба на ипотекирания по делото в полза на
взискателя недвижим имот, собственост на длъжника З.С..
Със запорно съобщение с изх. №16072/16.05.2016г., ЧСИ
е наложил запор върху пенсията на Г.И., като уведомлението за наложения запор е
връчено на И. на 18.05.2016г.
По делото за периода декември 2016г. – август 2017г., са
проведени четири публични продажби на недвижимия имот, собственост на длъжника З.С.,
ипотекиран в полза на взискателя, обявени за нестанали, поради неявяване на
купувач.
По молби на взискателя публичните продажби по делото
са спирани и възобновявани няколко пъти.
С молба от 06.02.2018г., подадена от взискателя
„Уникредит Булбанк“ АД, е поискано спиране на насрочената по делото публична
продажба на процесния имот за периода 19.02.2018г. - 19.03.2018г.
С Постановление от 06.02.2018г. ЧСИ е спрял
насрочената за периода 19.02.2018г. - 19.03.2018г. публична продажба на
процесния недвижим имот, собственост на длъжника З.С..
С молба от 19.02.2018г., подадена от „Уникредит
Булбанк“ АД е поискано спиране на изпълнителното производство, поради сключено
с длъжниците извънсъдебно споразумение за разсрочено изплащане на дълга. В
молбата е посочено, че длъжникът е извършил доброволно плащане на част от дълга
и към 16.02.2018г., актуалното задължение на З.С. към „Уникредит Булбанк“ АД е
в размер на 12982,29 евро – договорни лихви. Споразумението не е подписано от Г.И..
С Разпореждане от 20.02.2018г. на ЧСИ Делян Николов,
изпълнителното производство е спряно.
С молба от 17.10.2019г., взискателят е поискал
възобновяване на изпълнителното дело, поради неизпълнение на сключеното между
страните на 16.02.2018г. споразумение.
С Разпореждане от 24.02.2018г. ЧСИ Делян Николов е
възобновил изпълнителното производство.
С молба от 29.10.2019г. взискателят е поискал налагане
на запор върху банковите сметки на Г.С.И. в „Юробанк България“ АД.
С обжалваното
постановление от 04.12.2019г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по отношение на
длъжника Г.И., поради обстоятелството, че в продължение на две години
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо този
длъжник. Постановено е продължаване на изпълнителното производство спрямо З.С..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, като изключение от това правило
правят делата за издръжка. По този въпрос е постановена и задължителна практика
на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, като съгласно разясненията, дадени в т.10 от същото, при
наличие на бездействие от страна на кредитора през период от две години
изпълнителното производство се прекратява по право, т.е. по силата на закона, а
постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване има само констативно
действие. Когато прекратяването е по
силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти. В процесния случай е налице основание да се приеме, че е настъпила по силата на
закона перемпция, съгласно която
изпълнението се счита за прекратено поради това, че взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Видно от материалите по делото, на 18.05.2016г. е
наложен запор върху пенсията на Г.И., т.е. двугодишният срок е изтекъл на
18.05.2018г. Следващото поискано от взискателя изпълнително действие спрямо нея
е на 29.10.2019г., т.е. след изтичане на двугодишния срок, когато
изпълнителното производство спрямо нея е било прекратено по право.
Изпълнителното производство може да бъде прекратено в
случай, че не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години от взискателя по отношение на един от солидарните длъжници, в
рамките на посочения в чл.433, ал.1, т.8 ГПК процесуален преклузивен срок. Срокът
за прекратяване на изпълнителното производство по перемпция започва да тече от
последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците
/предвид различните изпълнителни правоотношения/. В този смисъл е Решение №48/14.07.2016г.,
постановено по т.д. №404/2015г. по описа на ВКС, второ т.о., както и становището,
обективирано в т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС. Ето защо, без значение е обстоятелството, че по делото са
извършвани изпълнителни действия спрямо другия солидарен длъжник, тъй като
срокът тече поотделно за всеки от тях.
Ирелевантно е и обстоятелството, че изпълнителното
дело е било спряно за периода 20.02.2018г. – 24.10.2019г. Единственото условие,
за прекратяване на производството, е в продължение на две години от последното
изпълнително действие да не е поискано от взискателя извършването на други такива.
Спирането на изпълнението в случаите когато става по волята на взискателя не се
отразява на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което изложените в този
смисъл аргументи от жалбоподателя са неоснователни. Перемпцията е санкция за
бездействие на взискателя и не би могла да настъпи само ако същият няма
възможност да действа - такива са всички хипотези на спиране по чл.432, ал.1 с
изключение на т.2 от тази разпоредба. Когато самото спиране е в резултат от
волята на взискателя, такава пречка няма и ако в рамките на двегодишния
преклузивен срок взискателят не поиска възобновяване, и то чрез конкретно
изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да констатира осъществяването
на фактически състав на основанието за прекратяване. След като може по всяко
време да поиска извършването на изпълнителни действия, срокът по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК не спира. Тази хипотеза е различна от останалите, уредени в чл.432 от ГПК, в които се касае за спиране по разпореждане на съда или по силата на
закона и само тези случаи има забрана за страните по изпълнителното дело и за
ЧСИ да действат.
По изложените
съображения действията на ЧСИ Делян
Николов
са правилни и законосъобразни, а депозираната
срещу тях жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Не са претендирани разноски от никоя от страните в
настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№1981/30.01.2020г.,
подадена от „Уникредит Булбанк“ АД – взискател по изпълнително дело
№20158040400537, по описа на ЧСИ Делян Николов, с която се обжалва
Постановление за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на Г.С.И.,
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.