№ 1549
гр. Варна , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20203100502791 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С.К., ЕГН:
**********, гр. Варна, жк. Младост, бл. 122, вх. 2, ап. 46, чрез особен
процесуален представител, срещу решение № 260048/17.08.2020 г. по гр.д. №
16908/2019г. по описа на ВРС, 42 състав, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че С.К. дължи на „ВИК-Варна”, ЕИК
********* следните суми: 570,35 лв., представляваща главница за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1004956 за периода
20.07.2016 г. до 20.03.2019 г.; сумата от 72,71 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата по партида с абонатен номер 1004956 за периода от
18.09.2016 г. до 15.06.2019 г.; сумата от 164,38лв., представляваща главница
за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1005546 за
периода 30.06.2016 г. до 20.05.2019 г. и сумата от 22,58 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата по партида с абонатен номер 1005546 за
периода от 30.09.2016 г. до 15.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК –
19.06.2019г. до окончателното погасяване на задълженията, дължими за обект
– имот, находящ се в гр. Варна, жк. Младост, бл. 122, вх. 2, ап. 46, с
клиентски номер 1004956, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и
1
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С решението ответницата (въззивник) е осъдена да заплати
сторените разноски в заповедното производство в размер на 75,95 лв., както и
сумата от 900,00 лева – съдебно –деловодни разноски в производството пред
ВРС.
В жалбата се излага становище за неправилност на решението, поради
погрешни изводи на съда, които според въззивника не са подкрепени от
събраните по делото доказателства. Твърди се, че по делото не се е
установило реално доставяне на процесното количество вода, респективно
отчитането му посредством изправно техническо средство.
Наведени са твърдения, според които водомерът на абонат № 1004956,
бил монтиран на 18.06.2012г. и годен до 2016г., а процесният период, за който
се претендира заплащане бил с начална датата 20.07.2016г. Предвид
изложеното жалбоподателят твърди, че измерващото устройство не било
преминало метрологична проверка след посочения срок на годност,
определен от ВиК.
Възразява се срещу заключението на съда, според който релевантния
период на проверка и отчет на индивидуалните водомери е този, уреден в ОУ,
както и Наредба № 4/14.09.2004г. на МРРБ, а именно 10 години. Според
въззивника приложение намира Законът за измерванията, чийто чл. 43, ал. 4
постановява, че водомерите подлежат на периодична проверка, като периодът
се определя със заповед на председателя на ДАМТН. Цитирани са заповеди:
№ А-412/16.08.2004г., заповед № А-333/29.05.2014г. и заповед №
616/11.09.2018г., като и в трите, определеният период на техническа проверка
на водомерите е 5 години
Оспорен е начинът на отчитане на водомерите. Според въззивникът
последните не са отчитани в негово присъствие, респ. негов представител.
Твърди липсата на подписи в карнетите, освен два.
Оспорва се процедурата по заплащане на фактури, като се твърди, че
такива не са връчвани на жалбоподателя, предвид което последният бил
лишен от правото си да възрази срещу тях, предвид което счита, че за ВиК
дружеството не било възникнало изискуемо вземане.
В подадения отговор в срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна
2
прави изявление за неоснователност на подадената жалба. Счита решението
на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено. Според ВиК (ищец по първоинстанционното дело)
съдът е съобразил всички доказателства по делото, като е обсъдил пълно и
всестранно твърденията и възраженията на страните. Противопоставя се на
твърдението за недоказаност на доставеното количество вода, респ. за
неизправност на измервателното устройство, като се позовава на чл. 34а, ал. 1
и ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. на МРРБ, според които периодичните
проверки на индивидуалните водомери се извършват през 10 години, а не
както твърди жалбоподателят през 5.
Оспорва се твърдението за нарушение в начина на отчитане на
водомерите. Според въззиваемата страна, водомерът за топла вода е с
дистанционен отчет, поради което съгласно чл. 23, ал. 4 от Общите условия
при дистанционно отчитане на водомер, не се изисква присъствие, съответно
подпис на потребителя.
В отговора е изразено становище, според което за ВиК оператора не е
налице задължение за издаване на фактури при отчета на задължението за
доставена вода, като заявява, че такива се издават само при плащане на
задълженията.
В открито съдебно заседание въззивникът не се явява, представлява се
от особен представител, който поддържа въззивната жалба. Представител на
въззиваемата страна не се явява, депозирана е молба, с която се поддържа
подадения отговор на въззивната жалба, моли за потвърждаване на решението
на ВРС и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи
произнасяне по нея.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, както и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема следното от фактическа и правна
страна:
3
Производството пред ВРС е образувано по молба на „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, с която в условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът С.К., ЕГН
********** дължи на ищеца сумите 570,35 лв., представляваща главница за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1004956 за
периода 20.07.2016 г. до 20.03.2019 г.; сумата от 72,71 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата по партида с абонатен номер 1004956 за
периода от 18.09.2016 г. до 15.06.2019 г.; сумата от 164,38лв., представляваща
главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер
1005546 за периода 30.06.2016 г. до 20.05.2019 г. и сумата от 22,58 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата по партида с абонатен
номер 1005546 за периода от 30.09.2016 г. до 15.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението –19.06.2019г. до окончателното погасяване на задълженията,
дължими за обект – имот, находящ се в гр. Варна, жк. Младост, бл. 122, вх. 2,
ап. 46, с клиентски номер 1004956, както и сумата от 75 лева, сторени
разноски в заповедното производство, вкл. разноски пред ВРС.
С решението си ВРС е уважил предявените искове за посочените по-
горе суми.
От приложеното към първоинстанционното дело ч.гр.д. № 16908/2019 г.
на ВРС се установява, че в полза на въззиваемия е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу въззивника за горепосочените суми.
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че дружеството –
въззиваем е ВиК оператор и като такъв доставя на жалбоподателя -
потребител ВиК услуги за имот на адрес гр. Варна, жк. Младост, бл. 122, вх.
2, ап. 46.
Спорът в настоящото производство е относно характеристиките на
измервателното устройство, а именно изправно ли е било за периода, за който
са начислени процесните суми, спорна е още процедурата по отчитане на
изразходените количества вода, както и редът, по който се фактурират и
заплащат потребените услуги.
4
От доказателствата по делото се установи, че водомер
№ 32090126, отчитащ студената вода на абонат №1004956, е пломбиран на
18.06.2012 г., както и че същият е със срок на годност до 2016г. В случая
спорът относно приложимия нормативен акт, уреждащ периодичността на
проверката за изправност на измерващото устройство, е ирелевантен предвид
факта, че в самия талон за пломбиране от 18.06.2012 г. изрично е записано, че
срокът на годност е до 2016 г., което очевидно е доста предеи крайния
петгодишен срок. Следователно няма как да се зачете за достоверно
посочената дата в талона за краен срок на годност. Още повече, че
обстоятелството, че по закон, водомерът подлежи на петгодишна периодична
проверка, не го прави негоден, след настъпване на срока за проверката( в
случая след 18.06.2017г.). Следва да се разграничава понятието "периодична
проверка" от срок за годност. Факт е, че процесният период, за който се
претендира заплащане на потребено количество студена вода е с начална дата
20.07.2016 г., т.е. в срока на годност. Независимо от това през какъв период
от време подлежат на проверка индивидуалните водомери на потребителие,
то съгласно чл. 34а от НАРЕДБА № 4 ОТ 14 СЕПТЕМВРИ 2004 Г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи. Проверките на индивдиуалните
водомери се извършват по искане и за сметка на потребителите, отделно в чл.
17, ал. 4 от ОУ на ВиК оператора задължението по поддръжка и проверка на
индивидуалните водомери е вменено в тежест на потребителите.
В чл. 16, ал. 3 от ОУ е уредена възможността след обосновано искане от
страна на потребителя да се извърши периодична проверка на измерващото
устройство. В случай, че потребителят не е съгласен с метрологичните
характеристики на измерващото устройство в ОУ и по-конкретно в чл. 16, ал.
5 е предвидена възможност с оглед защита на интересите на потребителя,
последният да поиска извършването на метрологична експертиза.
От доказателствата по делото не се установи С.К., в качеството и на
потребител на ВиК услуги, да е инициирала някоя от посочените по-горе
процедури по оспорване изправността на измервателното устройства, дори
напротив. От представените карнети за отчета на студена вода са положени
подписи на различни места, с които потребителят е удостоверил надлежното
5
отчитане на изразходеното количество вода, съответно се е съгласил с
вписаното от страна на служителя на ВиК оператора.
Неоснователни са възраженията за нарушение на процедурата по
отчитане на водомерите, с аргумент, че липсват подписи в карнетите, с
изключение на два за целия период. Съгласно чл. 5 от ОУ на ВиК оператора,
потребителите са длъжни да осигуряват достъп на длъжностните лица за
отчет на водомерите. В чл. 23 ал.4 от същите е уредено, че отчитането се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При
неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може
да бъде служител на ВиК оператора. Съгласно чл. 24, ал. 3 от ОУ, когато
потребителят не е съгласен с фактурираното количество вода, същият е
длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитане в удобно за двете
страни време. В случая жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение,
поради което не може да се ползват аргументи в негова полза от това негово
противоправно поведение.
Въззивникът не оспорва авторството на положените единично подписи,
дори признава, че такива има. С подписа си същият удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета и то не само за месеца,
срещу който е положен подпис, но и за предходните.
Възражението за липса на подпис в карнетите за отчета на топла вода
съдът намира за неоснователно. От доказателствата по делото се установи, че
водомерът за отчитане на топла вода е с дистанционно отичане, а съгласно чл.
23, ал. 4 от ОУ при дистанционно отчитане и ползване на електронен карнет
не се изисква присъствие на потребител, респ. негов представител.
Съдът намира, че не е доказана индивидуална договорка, според която
доставчикът на ВиК услуги да е длъжен да уведомява потребителя за
издадените фактури. Такива се издават ежемесечно и потребителите са
длъжни да ги заплащат в срок, а настъпване на изискуемост по така
издадените фактури, не е обвързвана с получаването на последните от
потребителя. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че правата на
потребителя да оспори фактурираните количества вода не са били
ограничени, респ. неоснователно се явява направеното оплакване във
въззивната жалба.
6
Предвид пълното съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на
ВРС, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл.78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата
страна се следват сторените в настоящото производство разноски, а именно
200 лева, изплатени за особен представител на въззивника и 100 лева -
възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на фактическа и правна
сложност по спора и фактът, че не се явява в ОСЗ представител на
въззиваемата страна, на осн. чл. 78, ал.8, вр. чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът
определя 100 лева възнаграждение за юрисконсулт в полза на въззивамата
страна.
Въззиваната страна следва да понесе разноските за д.такса за възззивно
обжалване в размер на 100 лева
Водим от горното съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260048/17.08.2020 г. по гр.д. №
16908/2019г. по описа на ВРС, 42 състав, с което е прието за установено
между страните, че С.К., ЕГН **********, дължи на „ВИК-Варна”, ЕИК
********* следните суми: 570,35 лв., представляваща главница за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1004956 за периода
20.07.2016 г. до 20.03.2019 г.; сумата от 72,71 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата по партида с абонатен номер 1004956 за периода от
18.09.2016 г. до 15.06.2019 г.; сумата от 164,38лв., представляваща главница
за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1005546 за
периода 30.06.2016 г. до 20.05.2019 г. и сумата от 22,58 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата по партида с абонатен номер 1005546 за
периода от 30.09.2016 г. до 15.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението –19.06.2019г. до
окончателното погасяване на задълженията, дължими за обект – имот,
находящ се в гр. Варна, жк. Младост, бл. 122, вх. 2, ап. 46, с клиентски номер
7
1004956, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
както и сумите, които ответницата е осъдена да заплати за сторените разноски
в заповедното производство в размер на 75,95 лева и 900,00 лева – съдебно –
деловодни разноски в производството пред ВРС.
ОСЪЖДА С.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“
бл. 122, вх. 2, ап. 46 да заплати на „ВиК- Варна“, ЕИК *********, сумата от
200(двеста)лева, платен депозит за особен представител на въззивника, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско
вънаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
ОСЪЖДА С.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“ бл.
122, вх. 2, ап. 46 да заплати по сметка на ВОС сума в размер на 100(сто) лева,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване, на основание чл. 77
от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8