№ 2022 год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд,
ХVІ-ти състав в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2250 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния
кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „В.г.Г“
ООД, представлявано поотделно от управителите В.К. и Г.Г. , против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000321001100-091-001/2.07.2021
год., издаден от органи
по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи /ТД на
НАП/ гр. Варна, потвърден с Решение /Р/ № 198/23.09.2021 год. на директора на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната
агенция за приходи /”ОДОП” при „ЦУ” на НАП”/,с
който са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди
2016г.,2017г. и 2018 г. г. в общ размер на главницата от 51 295,54 лв. и общ размер на лихвата от 16 883,83 лв., както и задължения за ДДС по ЗДДС за
данъчен период м.06.2018 г. в размер на главницата от 12 772,32 лв. и размер на лихвата от 3 846,20 лв. С жалбата са наведени доводи за липсата на основание по
чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК за провеждане на ревизия при особени случаи ,а по
отношение на материалния закон се възразява,
че той е неправилно приложен, тъй като релевантните за него факти са погрешно
установени въз основа на извършената в хода на ревизионното производство
експертиза. Иска се цялостна отмяна на оспореният
РА, като в съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат В.К.,
включително с представената от нея писмена защита с.д. 7759/17.05.2022 г. съдържаща
и искане за присъждане на разноски съгласно представен списък.
Ответникът- Директорът на
Дирекция ”ОДОП”-Варна , чрез упълномощения юрисконсулт Д. М. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна,
като с представената писмена защита с.д. 8137/25.05.2022 г. претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3073,93 лв.
І. По допустимостта на жалбата :
Оспореният
РА е потвърден с решение № 198/23.09.2021 г. на директора на дирекция
“ОДОП”-Варна,което е съобщено на дружеството-жалбоподател на 24.09.2021 год. Видно от датата на
регистрационния номер на жалбата, същата е приета на 7.10.2021 г., който факт
установява, че тя е подадена в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК
14-дневен срок за оспорване. С оглед последното, съдът намира жалбата за
процесуално допустима.
ІІ. По процесуалната законосъобразност,формата и валидността на РА :
Ревизията на “В.г.Г” ООД обхваща задължения за корпоративен
данък за периода 01.01.2016г. – 31.12.2018 г. и задължения
за данък добавена стойност за периода 1.06.2018 г. – 30.06.2018 год. Същата е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000321001100-020-01/24.02.2021 г. , издадена
от Н.И.Б.
на длъжност “началник сектор” , която е оправомощена да издава такива
заповеди със Заповед № Д-3/4.01.2021г. на
директора на ТД на
НАП-Варна. Извършването
на ревизията е възложено на главния инспектор по приходите П.Р.И. /ръководител
на ревизията/, старши инспектора по приходите Г.П.П. и главния инспектор по
приходите Д.Г.Д. . Определен е тримесечен срок за извършване на ревизията
считано от датата на връчване на ЗВР , како в случая същата е
връчена на ревизираното лице /РЛ/ на 24.02.2021 год. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен
доклад /РД/ № Р-03000321001100-092-001/4.06.2021 г. от органите по приходите определени със заповедта да сторят това,
уведомлението за който е връчено на РЛ
на 8.06.2021 год. Възражение срещу РД не е
подавано, като след изтичане на срока за това и в срока по чл. 119, ал.2 от ДОПК е издаден процесният РА № Р-03000321001100-091-00182.07.2021 Г. от органа
възложил ревизията Н.И.Б. и ръководителя
на ревизията П.Р.И. , с който са потвърдени съдържащите
се в ревизионния доклад фактически и правни изводи.
Видно е спазването на
съответните законови срокове при осигурено право на участие в производството на ревизираното
лице. Независимо от това, съдът намира за основателни възраженията на
жалбоподателя за наличието на допуснати от приходните органи съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в провеждане на ревизия при
особени случаи без за това да е установено посоченото в уведомление №
Р-030003211001100-113-001/17.05.2021 г. основание по чл. 122, ал.1,т.2 от ДОПК –
наличие на данни за укрити приходи или доходи. Доказателствената тежест за
установяване действителното съществуване на това основание е за ответника ,
като същата му е указана от съда в първото по делото заседание. За да приемат
наличие на данни за укрити приходи, ревизиращите органи се позовават на констатация за фактурирани от
РЛ доставки /продажби на недвижими имоти на несвързани лица и услуги до договор
за СМР със свързани лица/ на цени значително
различаващи се /по-ниски/ от пазарните цени в резултат на което било налице
отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО и
неотчитане на приходи в пълен размер. С неотчетените приходи е увеличен финансовия
резултат за данъчни периоди 2016г., 2017 г.
и 2018 г. и съответно са установени задължения за КД по ЗКПО, като по
същата причина са увеличени данъчните основи на извършените между свързаните
лица доставки през м. юни 2018 г. и са установени задължения за ДДС по ЗДДС. В
анализа по чл. 122, ал.2 от ДОПК липсва фактическа констатация за това , че в
активите на РЛ реално е постъпила неотчетена парична сума в размер представляващ
разликата между фактурираната по процесните сделки цена и приетата от
ревизиращите органи по-висока пазарна цена, съответно няма доказателства за данни
да е налице постъпление на такава сума.
Съобразно тези
обстоятелства, съдът намира, че установените от приходните органи данни са
такива за наличие на отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 15 и чл.
16 от ЗКПО , но не и такива за установени укрити приходи по смисъла на чл. 122,
ал.1, т.2 от ДОПК – за отклонението от данъчно облагане по чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО е ирелевантно обстоятелството дали страните по обследваната сделка действително
са получили съответен на пазарните цени приход от нея – дори и при реалната
липса на такъв /реално получената цена е по-ниска от пазарната/, данъчните
основи в интерес на фиска императивно се определят по пазарна цена по смисъла
на пар.1, т.8 от ДР на ДОПК. При неустановеното по изложените съображения наличие
на основанието по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, следвало е ревизията да бъде проведена
по общия ред, като правните последици за съдебния процес от така допуснатото от
приходните органи процесуално нарушение са тези за доказателствена тежест съществуваща
не за жалбоподателя ,а за ответника по делото.
Ревизионния
акт съдържа регламентираното с разпоредбата на чл.120,ал.1 от ДОПК съдържание,а
представляващият неразделна част от него ревизионен доклад притежава
съдържанието по чл.117,ал.2 от ДОПК ,с оглед на което съдът намира за спазена
установената от закона форма.
Като взе предвид т.11 от горецитираната заповед
№ Д-3/4.01.2021 г. на директора на ТД на НАП-Варна ,съдът намира ,че оспореният РА е издаден от органите по
чл.119,ал.2 от ДОПК ,за които е налице необходимата материална компетентност,
поради което приема същият за валиден адм.
акт.
ІІІ. По
материалната законосъобразност на РА.
ІІІ.1 Задължение за КД
по ЗКПО :
Фактурираните от РЛ през
данъчни периоди 2016г., 2017 г. и 2018
г. продажби на имоти по сключени в
нотариална форма договори с несвързани лица и отчетените от тях приходи са
показани в таблицата на стр.14-16 от РД. За установяване на пазарните цени по
тези контролирани сделки приходните органи са назначили експертиза , на която е
възложено обследване на действително
извършени съпоставими неконтролирани сделки. От назначеното вещо лице е представена
експертна оценка, която е приета от
ревизиращите органи с вх. № Вх.К-4502/14.05.2021 г. /л.339-361 от преписката/. При
извършване на експертизата са спазени указанията дадени с решение № 330/19.02.2021
г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна, с което е отменен първият РА –
използвани са аналози от вписани сделки ,а не такива от офертни цени. От вещото
лице са използвани два метода, съответно по пар.1,т.10,б.“а“ и б. “в“ от ДР на
ДОПК: на сравними неконтролирани цени между независими търговци - за
продадените на несвързани лица недвижими имоти и метода на увеличената стойност
, при който обичайната пазарна цена се определя като себестойността на
продукцията се увеличи с обичайната печалба – за продажбата на несвързани лица
на идеални части от поземлени имоти. Установените чрез експертизата пазарни
цени са съпоставени с отчетените от РЛ приходи по всяка една продажба, като
разликите са показани в таблицата на стр. 16-17 от РД. Установената по този
начин разлика в общ размер на 449 091,83 лв. е приета като неотчетен приход ,който на
основание чл. 16 от ЗКПО е квалифициран като отклонение от данъчно облагане. За
елиминиране на отклонението е прието, че с тази сума следва да се увеличат
декларираните от РЛ през съответните данъчни периоди финансови резултати. За
определяне размера на увеличението поотделно
за данъчни периоди 2016г.,2017г. и 2018 г., приходните органи като вземат отчетените
от самото РЛ в абсолютни стойности приходи по години от всяка една сделка,
определят в проценти прихода от нея по години, който е показан в таблицата на стр.18-20 от РД. Следва
прилагане на този процент към установените
чрез експертизата пазарни цени по всяка една сделка, като по този начин се разпределят
в абсолютни стойности размерите на пазарните
цени по години, като същите са показани
в колони 5,6, и 7 от таблицата на стр.20-22 от РД. Сбора на сумите от тези колони дава общият по всички сделки размер
на пазарната цена по години, който е показан в малката таблица на стр. 22 от РД
– 272 558, 56 лв. за 2016 г. , 314 757,35
лв. за 2017 г. и 259 884,10 лв. за
2018 год. Така получените стойности са
съпоставени с общият по всички сделки размер на отчетените от РЛ приходи по години, представляващ
сбора от колони 5,6 и 7 от таблицата на стр.18-20 от РД, който е показан в
малката таблица на стр.22 от РД – 105 147 лв. за 2016 г., 142 473,67
лв. за 2017 г. и 150 487,50 лв. за 2018 год. Получената при съпоставката
разлика между пазарна цена и отчетен от дружеството-жалбоподател приход дава размера по години на неотчетения
приход, с който поради наличие на отклонение от данъчно облагане ревизиращите органи приемат, че следва да бъде увеличен декларирания
от РЛ финансов резултат, а именно : 167 411, 56 лв. за 2016 г. , 172 283,68 лв. за 2017 г. и
109 396,60 лв. за 2018 год.
В хода на ревизионното
производство е проверен сключен на 5.03.2016 г. договор за изпълнение на СМР с
възложители В.В.К.и Д.В.К. и изпълнител „В.г.Г“ ООД. Договорът е приложен на
л.330-332 от преписката , като с т.2.1 от него е уговорено възложителят да
заплати на изпълнителя частта от разходите съответстващи в процентно отношение
на дела, който възложителят притежава от правото на строеж на бъдещата сграда.
Установено е, че възложителите са свързани лица с „В.г.Г“ ООД – В.В.К.на
основание пар.1,т.3,б.“г“ от ДР на ДОПК
като лице участващо в управлението на дружеството, а Д.В.К. на основание
пар.1,т.3,б.“б“ от ДР на ДОПК като работник в дружеството по трудово
правоотношение от 8.01.2016 год. Издадените от дружеството-жалбоподател фактури
за извършените по договора СМР са показани в таблицата на стр. 23 от РД –
общият размер на данъчните основи по всички фактури е 168 727,10 лв. В събрани в хода на ревизионното производство
писмени обяснения от представител на РЛ е направено признание, че строителните
услуги са фактурирани според себестойността на СМР, т.е. няма отчетена печалба.
За установяване на отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 15 от ЗКПО
е възложена от приходните органи експертиза , която чрез обследване на съпоставими неконтролирани сделки да установи
пазарните цени на СМР по договора от 5.03.2016 год. Горепосочената експертиза
съдържа заключение за пазарните цени на СМР, определени чрез използване на
информация от Строителен обзор 7-8/2017 г. за цени на СМР валидни до 30.06.2018
г. Заключението е прието от приходните органи, като пазарните цени са представени в таблицата на стр. 24 от РД –
техният общ размер е 243 513 лв. Разликата между пазарната цена от 243 513
лв. и отчетеният от РЛ приход от 168 727,10
лв. в размер на 74 785, 90 лв. е намалена с платените от възложителите
разходи в размер на 10 922,30 лв. , представляващи елемент от цената, като
по този начин е определена сума на отклонение от данъчно облагане в размер на
63 863,60 лв., с която приходните органи приемат, че следва да бъде увеличен
декларирания от РЛ финансов резултат.
Увеличенията са
извършени на основание чл. 78 от ЗКПО.
За данъчен период 2016 г. увеличението е с
неотчетения приход в размер на 167 411,56 лв. , като получената в резултат
на него данъчна основа и съответно размер на дължим КД са показани в таблицата
на стр. 25 от РД – с РА е установен същият размер на главницата от задължението
за КД по ЗКПО , а именно 16 741,16 лв.
За данъчен период 2017
г. увеличението е с неотчетения приход в размер на 172 283,68 лв. , като
получената в резултат на него данъчна основа и съответно размер на дължим КД по
ЗКПО са показани в таблицата на стр. 26 от РД – с РА е установеният същият
размер на главницата от задължението за КД, а именно 17 228,36 лв.
За данъчен период 2018
г. увеличението е с неотчетените приходи от продажби на имоти на несвързани
лица и от извършване на строителни услуги на свързани
лица по договора от 5.03.2016 г. , т.е. в общ размер на 173 260,20 лв. / 109396,60
лв. + 63863,60лв./. Получената в резултат на увеличението данъчна основа и
съответно размер на дължим КД по ЗКПО са показани в таблицата на стр. 27 и 28 от РД – с РА е установен същият размер на
главницата от задължението за КД , а именно 17 326,02 лв.
Изложените в жалбата
възражения по приложението на ЗКПО са насочени към грешното определяне според
жалбоподателя на пазарните цени на продадените на несвързани лица недвижими имоти
и на извършените на свързаните лица СМР, поради безкритично възприемане от
приходните органи на експертната оценка, която била извършена в нарушение на
разпоредбите на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на
методите за определяне на пазарните цени.
Споделяйки подробно
развитите в жалбата възражения, съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза
за определяне на пазарните цени на продадените на несвързани лица недвижими
имоти, като е уважил исканията и на двете страни за представяне на аналози на
съпоставими неконтролирани сделки. Заключението на назначеното вещо лице Д.Д. е
прието със с.д. № 5438/4.04.2022 г. и е приложено на л.275-286 от делото. По причина, че дадените в заключението пазарни
цени са определени от вещото лице с включен ДДС, то съобразно регламентираната
с пар.1,т.8 от ДР на ДОПК дефиниция за пазарна цена е назначена допълнителна
съдебно-оценителна експертиза за определяне на пазарни цени без включен в тях
ДДС. Заключението на същото вещо лице е прието със с.д. № 6816/28.04.2022
г. и е приложено на л.302-309 от делото.
Противно на изложените в писмената защита на жалбоподателя възражения, съдът
намира заключението по допълнителната съдебно-оценителна експертиза за правилно
и обосновано. При определяне на съпоставимите неконтролирани сделки, съдът
намира, че правилно като такива са възприети тези с участието на т.нар. „пазарен
свидетел“, какъвто най-често се явяват банките-кредитодатели. Аргумент в тази
насока е фактът, че по този начин от аналозите са изключени сделките при които спекулативно
е обявена продажна цена, която е близка до данъчната оценка на продадените имоти –
целта на данъчната проверка е именно да се установи дали
дружеството-жалбоподател е процедирало по този начин, като същата не би била
постигната ако не бъде отчетен този факт. Избраният от вещото лице подход е
правилен, тъй като по дефиниция данъчната
оценка винаги е нормативно определена, а за разлика от нея пазарната цена никога не е
нормативно определена ,а се формира в зависимост от пазарните условия, реален
участник в които са именно банките-кредитори. Що се касае до възражението на
жалбоподателя във връзка с отчитането на фактора по чл. 6, ал.1, т.4 от Наредбата
– бизнес стратегии, съдът намира, че същият правилно не е съобразен от вещото лице
– доказателства за фактите релевантни за този фактор не са представени от
жалбоподателя , а в това отношение доказателствената тежест е негова. Не се споделя
от съда и развитата от жалбоподателя в
писмената му защита теза за приложимост на метода на увеличената стойност като
по-обективен в сравнение с приложеният от вещото лице метод на сравнимите
неконтролирани цени. Нищо обективно няма в извършеното от жалбоподателя сравнение
между средната норма на печалба на дружеството-жалбоподател по контролираните
сделки с несвързани лица и нормата на
печалба по неконтролираните сделки извършени от „П.“ ЕООД и „Т.с.В. “ ЕООД,
установени с извършените по искане на жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза
и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Неправилен в това отношение е
изводът, че от съпоставката на реализираните надбавки по контролираните и
неконтролираните сделки следвало да се приеме за безспорно установено по
делото, че съгласно реализираната печалба /отчетените приходи над себестойността/,
процесните спорни сделки извършени между „В.г.Г“ ООД с несвързани с дружеството
лица, не водели до отклонение от данъчно
облагане и не попадали в обхвата на чл. 16 от ЗКПО. Причината за субективизма в
този извод е тази, че констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза относно нормите на печалба по неконтролираните сделки са основани на
счетоводните данни за отчетените от дружествата „П.“ ЕООД и „Т.с.В. “ ЕООД приходи, за които не е установено наличието на
съответствие с пазарните цени. По сходен начин, абсолютно субективен е изложеният
в писмената защита на жалбоподателя подход за определяне на отклонение от данъчно
облагане относно услугите за СМР по договора от 5.03.2016 г. , според който
същото се определя като към общата фактурирана от дружеството-жалбоподател по себестойност
сума от 168 727,10 лв. се прилага определената с експертизата от
ревизионното производство обичайна печалба за строителя от 10 % - аргумент за
това е обстоятелството , че няма друга причина освен субективния интерес тази
експертиза да се приема в тази й част, а в останалите нейни части тя да се
оспорва от жалбоподателя. По тези съображения съдът намира, че използваният от
вещото лице по съдебно-оценителната експертиза метод на сравнимите
неконтролирани цени е в най-голяма степен обективен спрямо условията на
настоящият казус. Този метод е най-точен, доколкото обективната невъзможност за установяване на абсолютна съпоставимост на
база факторите по чл. 6 от Наредбата е преодоляна чрез правилно приложени от
вещото лице корекции по чл. 11 от Наредбата. Възраженията на жалбоподателя за
липсата на извършени от вещото лице Д. корекции във връзка с функционалната несъпоставимост
на част от неконтролираните сделки, съдът счита за неоснователно, тъй като не
намира за обосновано твърдението на жалбоподателя за наличие на съществено
различие между контролирана и неконтролирана сделка – отсъствието на такова не
налага извършването на корекции.
По тези съображения за
приемане на допълнителната съдебно-оценителна експертиза, съдът намира, че пазарните
цени на недвижимите имоти продадени от дружеството-жалбоподател на несвързани лица са тези посочени в заключението
на вещото лице Д., разликите на които с отчетените от РЛ приходи са правилно
представени в таблицата от писмената защита на ответника, а именно :
|
отчетен приход |
пазарна цена съгласно СОЕ |
разлика |
цена на ревизираното лице в лв./кв.м., изчислена като съотношение между отчетените приходи и квадратурата |
кв.м. на обект |
|
|
гараж 1 |
7266.67 |
7140 |
-126.67 |
404.60 |
17.96 |
|
гараж 2 |
7000 |
7200 |
200 |
421.68 |
16.60 |
|
гараж 3 |
6710 |
6600 |
-110 |
404.21 |
16.60 |
|
гараж 4 |
6253.65 |
6400 |
146.35 |
376.72 |
16.60 |
|
гараж 5 |
7216 |
7600 |
384 |
434.69 |
16.60 |
|
гараж 6 |
6716.67 |
6600 |
-116.67 |
404.61 |
16.60 |
|
апартамент 2 |
16787.54 |
28100 |
11312.46 |
463.36 |
36.23 |
|
апартамент 17 |
15833.34 |
26200 |
10366.66 |
466,92 |
33.91 |
|
апартамент 3 |
28333.33 |
52300 |
23966.67 |
419.69 |
67.51 |
|
апартамент 4 |
40746.46 |
74000 |
33253.54 |
426.57 |
95.52 |
|
апартамент 6 |
31619.25 |
21200 |
-10419.3 |
463.35 |
68.24 |
|
апартамент 7 |
30000 |
47100 |
17100 |
492.04 |
60.97 |
|
апартамент 8 |
32500 |
54200 |
21700 |
463.35 |
70.14 |
|
апартамент 13 |
70083.91 |
55700 |
-14383.9 |
971.63 |
72.13 |
|
апартамент 15 |
53602.77 |
46100 |
-7502.77 |
897.71 |
59.71 |
|
апартамент 16 |
29912.91 |
53200 |
23287.09 |
435.79 |
68.64 |
|
ПИ акт 66 |
475 |
930 |
455 |
37.73 |
14.97 |
|
ПИ акт 63 |
975 |
1920 |
945 |
31.48 |
30.97 |
|
ПИ акт 81 |
1666.67 |
3300 |
1633.33 |
31.50 |
52.91 |
|
ПИ акт 82 |
533.33 |
1000 |
466.67 |
31.52 |
16.92 |
|
ПИ акт 83 |
533.33 |
1000 |
466.67 |
31.52 |
16.92 |
|
ПИ акт 88 |
533.33 |
1050 |
516.67 |
31.52 |
16.92 |
|
ПИ акт 87 |
1325 |
2600 |
1275 |
31.42 |
42.17 |
|
ПИ акт 86 |
941.67 |
1900 |
958.33 |
31.25 |
30.13 |
|
ПИ акт 16 |
541.67 |
1000 |
458.33 |
32.01 |
16.92 |
Видно е от посочените в
таблицата данни, че пазарните цени на гараж №1, гараж № 3, гараж № 6, апартамент
№ 6, апартамент № 13 и апартамент № 15 са по-ниски от фактурираните от
жалбоподателя, поради което те попадат в редицата от пазарни стойности по чл.16
от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. , съответно изпълняват условията на чл. 4 от
Наредбата. Пазарните цени на всички останали обекти са по-високи от фактурираните
и съответно за тях са приложими условията на чл.17 от Наредбата, поради което необложената
разлика между пазарната цена на отделния обект и отчетения за него по-нисък приход
представлява водещ до отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗКПО неотчетен приход, с който съгласно чл.
78 от ЗКПО следва да бъдат увеличени декларираните от РЛ финансови резултати. За
разпределението по данъчни периоди на неотчетените приходи следва спрямо размера
им за отделния обект да се приложи показаният в таблицата на стр.18-20 от РД
процент, който както бе посочено по-горе е определен от приходните органи на база отчетените от
самото РЛ стойности. Определените по този начин размери на неотчетения приход
по данъчни периоди от продажби на несвързани лица са правилно показани в
таблицата от писмената защита на ответника, но не и в тази от писмената защита
на жалбоподателя. Същите са както следва :
|
Разлика между пазарната цена и отчетения приход |
% на отчетения приход през 2016 |
% на отчетения приход през 2017 |
% на отчетения приход през 2018 |
Размер в лв. на неотчетения приход през 2016 |
Размер в лв. на неотчетения приход през 2017 |
Размер в лв. на неотчетения приход през 2018 |
|
||||
|
гараж 1 |
-126.67 |
|
|
1 |
|
|
|
|
|||
|
гараж 2 |
200 |
|
|
1 |
|
|
200 |
|
|||
|
гараж 3 |
-110 |
|
|
1 |
|
|
|
|
|||
|
гараж 4 |
146.35 |
0.688398 |
0.229466 |
0.082136 |
100.7471 |
33.58236 |
12.020536 |
|
|||
|
гараж 5 |
384 |
|
|
1 |
|
|
384 |
|
|||
|
гараж 6 |
-116.67 |
|
|
1 |
|
|
|
|
|||
|
апартамент 2 |
11312.46 |
0.647445 |
0.215815 |
0.136741 |
7324.19 |
2441.396 |
1546.8737 |
|
|||
|
апартамент 17 |
10366.66 |
|
0.856673 |
0.143327 |
|
8880.841 |
1485.8192 |
|
|||
|
апартамент 3 |
23966.67 |
0.714812 |
0.238271 |
0.046918 |
17131.66 |
5710.553 |
1124.457 |
|
|||
|
апартамент 4 |
33253.54 |
0.703276 |
0.234425 |
0.062299 |
23386.41 |
7795.471 |
2071.6593 |
|
|||
|
апартамент 6 |
-10419.3 |
0.647454 |
0.215818 |
0.136728 |
|
|
|
|
|||
|
апартамент 7 |
17100 |
|
0.812933 |
0.187067 |
|
13901.16 |
3198.8406 |
|
|||
|
апартамент 8 |
21700 |
|
0.863262 |
0.136739 |
|
18732.77 |
2967.2255 |
|
|||
|
апартамент 13 |
-14383.9 |
|
|
1 |
|
|
|
|
|||
|
апартамент 15 |
-7502.77 |
|
0.772659 |
0.227341 |
|
|
|
|
|||
|
апартамент 16 |
23287.09 |
0.688398 |
0.229466 |
0.082136 |
16030.79 |
5343.598 |
1912.6977 |
|
|||
|
ПИ акт 66 |
455 |
|
|
1 |
|
|
455 |
|
|||
|
ПИ акт 63 |
945 |
|
|
1 |
|
|
945 |
|
|||
|
ПИ акт 81 |
1633.33 |
|
|
1 |
|
|
1633.33 |
|
|||
|
ПИ акт 82 |
466.67 |
|
|
1 |
|
|
466.67 |
|
|||
|
ПИ акт 83 |
466.67 |
|
|
1 |
|
|
466.67 |
|
|||
|
ПИ акт 88 |
516.67 |
|
|
1 |
|
|
516.67 |
|
|||
|
ПИ акт 87 |
1275 |
|
|
1 |
|
|
1275 |
|
|||
|
ПИ акт 86 |
958.33 |
|
|
1 |
|
|
958.33 |
|
|||
|
ПИ акт 16 |
458.33 |
|
|
1 |
|
|
458.33 |
|
|||
|
ОБЩО |
63973.8 |
62839.38 |
22078.59 |
|||||||
и
Съобразно
тези данни, съдът приема, че за данъчен период 2016 г. размерът на неотчетения
приход е 63 973,80 лв., за данъчен период 2017 г. – 62 839,38 лв. и
за данъчен период 2018 г. – 22 078,59 лв.
По отношение на прихода
от продажба на строителни услуги на свързани лица по договора за СМР от
5.03.2016 г. не са спорни фактите ,че същите са остойностени от РЛ по
себестойност, която е в размер на 179 649,40 лв., т.е. 324,23 лв. за кв.м.
След приспадане на разходите припадащи се на дружеството-жалбоподател и платени
от свързаните ФЛ в размер на 10922,30 лв., сделките са фактурирани на цена 168 727,10
лв. За установяване на пазарната цена между страните няма противоречия относно
приложимостта на метода на увеличената стойност. Съвсем неоснователно обаче в
писмената си защита жалбоподателят прилага определената с експертизата от
ревизионното производство 10 процента печалба при положение, че първоначално с
жалбата си е оспорил тази експертиза и по негово искане за установяването на
процента печалба е назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Доколкото заключението на вещото лице Х./ л.268-273 от делото/ е дадено въз
основа на предоставените от самият жалбоподател счетоводни данни и не е оспорено от него, то
за съда не съществува причина ,поради която да не бъдат приети съдържащите се в
него констатации. От заключението се установява, че процентната стойност на печалбата за относимия данъчен
период 2018 г. е 33,34 % . Тази печалба не е приложена по отношение себестойността
на сделките със свързани лица, поради което отчетеният по тези сделки приход на
РЛ формира данъчна основа при отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.
15 от ЗКПО. За определяне на данъчна основа при условия, които биха възникнали за
несвързани лица, следва съгласно чл. 28,
ал.2 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. към себестойността на кв.м. в размер на
324, 23 лв. да се приложи 33,34 % процента надбавка, при което се получава
пазарна цена на кв.м. в размер на 432, 32 лв. В тази връзка съдът намира за
неоснователна изложената в писмената защита на жалбоподателя теза за прилагане
на надбавка от 29,88 % - този процент съгласно
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е средният такъв за печалба през процесните
три данъчни периода , т.е. той не е пряко относим за данъчен период 2018 год. Като се имат предвид неспорните факти, че
собствеността на свързаните лица Д.К. и В.К. възлиза на 554,08 кв.м. , то
формира се приход в размер на 239 539,86 лв. / 554,08 кв.м. х 432,32 лв./. След приспадане на разходите в
размер на 10 922,30 лв. се получава цена в размер на 228 617,56 лв. ,
която е следвало да се фактурира от РЛ на свързаните ФЛ, т.е. това са условията
които биха възникнали ако сделката бе сключена между несвързани лица. Като се
има предвид, че отчетеният от РЛ приход е в размер на 168 727,10 лв., то
неотчетеният от РЛ за данъчен период 2018 г. приход от сделките със свързани
лица е в размер на 59 890,46 лв. /228 617,56
лв. – 168 727,10 лв./.
С оглед последното,
съдът приема, че неотчетеният от РЛ за данъчен период 2018 г. общ приход от сделки
с несвързани лица /чл.16,ал.1 от ЗКПО/ и свързани лица /чл.15 от ЗКПО/ е в размер на 81 969,05 лв. /22 078,59 лв. + 59 890,46 лв./.
За правилното по смисъла на чл. 16, ал.1 от ЗКПО определяне на данъчната
основа за данъчен период 2016 г. следва декларираният от РЛ данъчен финансов
резултат в размер на 55 276,40 лв. да бъде увеличен в съответствие с чл.
78 от ЗКПО със сумата на неотчетения приход в размер на 63 973,80 лв. ,
при което се формира данъчна основа в размер на 119 250,20 лв. , съответно
размер на дължим съгласно чл. 20 от ЗКПО корпоративен данък от 11 925,02
лв. След приспадане на внесения от РЛ данък в размер на 5 527,64 лв. се установява
задължение за КД в размер на главницата от 6 397,38 лв. Дължимата върху тази
главница лихва за периода от 1.04.2017 г.
до 2.07.2021 г. /датата на РА/ е в размер на 2 761,76 лв.
За правилното по смисъла на чл. 16, ал.1 от ЗКПО определяне на данъчната основа за данъчен период 2017 г. следва
декларираният от РЛ данъчен финансов резултат в размер на 72 837,36 лв. да
бъде увеличен в съответствие с чл. 78 от ЗКПО със сумата на неотчетения приход
в размер на 62 839,38 лв. , при което се формира данъчна основа в размер
на 135 676,74 лв. , съответно размер на дължим съгласно чл. 20 от ЗКПО
корпоративен данък от 13 567,67 лв.
След приспадане на внесения от РЛ данък в размер на 7 283,74 лв. се
установява задължение за КД в размер на главницата от 6 283,93 лв.
Дължимата върху тази главница лихва за периода от 1.04.2018 г. до 2.07.2021 г. /датата на РА/ е в размер на 2 075,61
лв.
С оглед изложеното,
съдът намира оспореният РА в частта му за КД по ЗКПО за данъчен период 2017 г.
за материално законосъобразен до размер на главницата от 6 283,93 лв.
включително и размер на лихвата от 2 075,61 лв. включително, съответно за материално
незаконосъобразен по отношение на главницата за разликата над 6 283,93 лв.
до установената с РА сума от 17 228,36
лв. и по отношение на лихвата за разликата над 2 075,61 лв. до установената с РА сума от 5 690,60 лв.
По тези съображения за неоснователност на жалбата по отношение на материално законосъобразната част на РА и
основателност на същата за материално
незаконосъобразната му част, същият следва да бъде изменен като се установи
задължение за КД в размер на главницата от 6 283,93 лв. и размер на лихвата от 2 075,61 лв.
За правилното по смисъла
на чл. 15 и чл. 16, ал.1 от ЗКПО определяне на данъчната основа за данъчен период
2018 г. следва декларираният от РЛ данъчен финансов резултат в размер на 85 576,85
лв. да бъде увеличен в съответствие с чл. 78 от ЗКПО със сумата на неотчетения
приход в общ размер на 81 969,05 лв. лв. , при което се формира данъчна
основа в размер на 167 545,90 лв. , съответно размер на дължим съгласно
чл. 20 от ЗКПО корпоративен данък от 16 754,59 лв. След приспадане на внесения от РЛ данък в
размер на 8 557,69 лв. се установява задължение за КД в размер на
главницата от 8 196,90 лв. Дължимата върху тази главница лихва за периода
от 1.04.2019 г. до 2.07.2021 г. /датата
на РА/ е в размер на 1 876,33 лв.
С оглед изложеното,
съдът намира оспореният РА в частта му за КД по ЗКПО за данъчен период 2018 г.
за материално законосъобразен до размер на главницата от 8 196,90 лв. включително и размер на
лихвата от 1 876,33 лв.
включително, съответно за материално незаконосъобразен по отношение на
главницата за разликата над 8 196,90 лв.
до установената с РА сума от 17 326,02 лв. и по отношение на
лихвата за разликата над 1 876,33 лв.
до установената с РА сума от 3 966,05 лв. По тези съображения за
неоснователност на жалбата по отношение на
материално законосъобразната част на РА и основателност на същата за материално
незаконосъобразната му част, същият следва да бъде изменен като се установи
задължение за КД в размер на главницата от 8 196,90 лв. и размер на лихвата от 1 876,33 лв.
ІІІ.2. ДДС по ЗДДС за данъчен период 2018 г. :
Фактурите издадени от РЛ
на свързаните лица В.К. и Д.К. във връзка със сключения между тях договор за
СМР от 5.03.2016 г. са посочени в таблицата от стр.28-29 от РД – същите са
отчетени през данъчен период м. юни 2018 г. и имат данъчна основа в общ размер
на 168 727,10 лв. С оглед посочената в предходната точка констатация на
приходните органи за разлика между по-ниската фактурирана цена и по-високата
пазарна цена на доставените услуги, с РА е приложена разпоредбата на чл. 27,
ал.3,т.1,б.“а“ от ЗДДС, като въз основа на горепосочената експертна оценка с вх.
№ К-4502/14.05.2021 г. за правилна данъчна основа е приета пазарната цена в общ
размер на 243 511,00 лв. – таблица на
стр. 30 от РД. От последната е приспадната сумата за платените от ФЛ разходи за
проектиране в размер на 10 922,30 лв., като по този начин е определена
данъчна основа в размер на 232 588,70
лв. Прието е, че с разликата между така
определената данъчна основа и сумата
на фактурираните данъчни основи от 168 727,10 лв. , чийто размер е 63 861,60
лв., следва да бъдат коригирани в увеличение декларираните от РЛ данъчни основи
по процесните фактури. След облагане на сумата от 63 861,60 лв. със ставката по чл.66, ал.1 от ЗДДС е
установено задължение за ДДС в размер на главницата от 12 772,32 лв. и размер на лихвата от 3 846,20 лв.
Изложените в жалбата
възражения са свързани с дадената в хода на ревизионното производство експертна
оценка – същата се оспорва с аргумента, че неправилно вещото лице е определило
себестойността на СМР въз основа на информация от сп. „Строителен обзор“, а не по
методите на Наредба Н-9/14.08.2016 год. В представената по делото писмена защита се
излага теза за дължим ДДС в два варианта – 3374,54 лв. главница и 1015,26
лв. лихва, съответно 10 083, 13 лв.
главница и 3 303,58 лв. лихва.
Съобразно изложените в
предходната точка изводи на съда за неотчетени от РЛ приходи във връзка с
договора за СМР от 5.03.2016 г. в размер на 59 890,46 лв. , то именно с
тази сума следва да бъдат коригирани в увеличение декларираните от РЛ данъчни
основи по процесните фактури. След облагане на сумата от 59 890,46 лв. с
данъчната ставка от 20%, то дължимият, но не внесен от жалбоподателя данък ДДС за данъчен период
м. юни 2018 г. е в размер на главницата от 11 978,09 лв. , съответно
дължимата за периода от 15.07.2018 г. до 2.07.2021 г. законна лихва е в размер
на 3 607,02 лв.
С оглед изложеното,
съдът намира оспореният РА в частта му за данък ДДС по ЗДДС за данъчен период м. юни 2018 г. за материално
законосъобразен до размер на главницата от
11 978,09 лв. включително и размер на лихвата от 3 607,02 лв. включително, съответно за материално
незаконосъобразен по отношение на главницата за разликата над 11 978,09 лв. до установената
с РА сума от 12 772,32 лв. и по отношение на лихвата за разликата над 3 607,02
лв. до установената с РА сума от 3 846,20
лв. По тези съображения за неоснователност на жалбата по отношение на материално законосъобразната част на РА и
основателност на същата за материално незаконосъобразната му част, същият
следва да бъде изменен като се установи задължение за ДДС по ЗДДС в размер на главницата от 11 978,09
лв. и размер на лихвата от 3 607,02
лв.
При този изход на делото
според който частичната основателност , респективно частичната неоснователност на жалбата налагат изменение на
оспореният РА в съответствие с предполагащата отмяната му
частична негова материална
незаконосъобразност , съответно предполагащата частичното отхвърляне на жалбата
в съответствие с частичната материална
законосъобразност на РА , то при спорен материален интерес в общ размер на 84 797,89
лв. жалбата се явява уважена за
материален интерес в размер на 41 620,87 лв. и отхвърлена
за материален интерес в размер на 43 177,02 лв. Сторените от жалбоподателя
разноски за държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение са в общ
размер на 4 686,50 лв. , при което съобразно уважената част от жалбата ЮЛ
на ответника следва да възстанови сумата от 2300,24 лв. Съобразно отхвърлената
част от жалбата дължимото от жалбоподателя на ответника юрисконсултско възнаграждение
по чл.8, ал.1,т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1565,17
лв., като след прихващане ответникът дължи на жалбоподателя разноски в размер
на 735,07 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ издаденият от
органи по приходите при ТД на НАП-Варна Ревизионен акт №
Р-03000321001100-091-001/2.07.2021 г. , като установява за „В.г.Г“ ООД, ЕИК ****
задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2016 г. в размер на главницата от 6 397,38 лв. и
размер на лихвата от 2 761,76 лв., за данъчен период 2017 г. в размер на
главницата от 6 283,93 лв. и размер на лихвата от 2 075,61 лв. , за
данъчен период 2018 г. в размер на
главницата от 8 196,90 лв. и размер на лихвата от 1 876,33 лв. ,
както и задължение за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. юни 2018 г. в размер на
главницата от 11 978,09 лв. и
размер на лихвата от 3 607,02 лв.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на „В.г.Г“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление : гр. **сумата от 735,07 лв.
за разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :
|
|