РЕШЕНИЕ
№84
Самоков, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 143 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
“Изи финанс” ЕООД, гр. София е предявило срещу К.Р. *** искове за установяване
съществуването на свои вземания срещу ответницата за сумата 400 лв.,
представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №
136376/15.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
завеждането на исковото производство до пълното й погасяване и за сумата 106,89
лв., представляваща общ размер на лихва за забава върху горепосочената главница
за периодите от 18.11.2017 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 06.11.2020
г. Ищецът претендира и разноските в заповедното производство по ч. гр. д. №
952/2020 г. по описа на РС – Самоков, както и в настоящото исково производство.
Обстоятелствата, на които се основават исковете, са подробно изложени в
исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата е представила отговор на исковата молба, в който не е оспорила, че
е сключила с ищеца горепосочения договор, но е възразила, че процесните
вземания са погасени по давност на основание чл. 111 от ЗЗД, тъй като исковете
са предявени след изтичане на тригодишен срок от твърдяното от ищеца настъпване
на изискуемостта на вземанията.
В молба-становище, постъпила в
съда на 30.08.2021 г., юрк. Г. - пълномощник на ищеца, заявява, че поддържа исковете
и изразява становище за неоснователност на възражението на ответницата за
погасяване на вземанията по давност.
В открито съдебно заседание
страните не се явяват, не се представляват и не заявяват допълнителни становища
по исковете.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими с оглед
развитието на заповедното производство по приложеното ч. гр. д. № 952/2020 г. по
описа на РС – Самоков, а по същество са основателни.
Страните не спорят, а и се потвърждава от приетите
и неоспорени писмени доказателства, че на 15.07.2016 г. между тях е сключен
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 136376, по силата на който
ищецът предоставил на ответницата потребителски кредит в размер 500 лв., а ответницата
се задължила да върне тази сума ведно с възнаградителна лихва на една вноска с
падеж 03.08.2016 г. Не са спорни и обстоятелствата, че ответницата е погасила
чрез плащане част от главницата в размер 100 лв., а остатъкът в размер 400 лв.
не е платен на падежа, нито до приключване на устните състезания в настоящото
производство. Поради това ответницата дължи на ищеца сумата 400 лв. на
основание сключения между тях договор за предоставяне на кредит от разстояние,
като тази сума представлява неплатената част от главницата по предоставения й
потребителски кредит.
В съответствие с чл. 84, ал. 1,
изр. първо от ЗЗД на датата на падежа е настъпила изискуемостта на неплатената
част от главницата в размер 400 лв. и от следващия ден ответницата е в забава,
поради което на основание чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД за периода на
забавата тя дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата. Заявените в исковата молба периоди, за които се претендира
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата (18.11.2017
г. – 13.03.2020 г. и 15.07.2020 г. – 06.11.2020 г.) изцяло попадат в общия
период на забавата като са част от него и са съобразени с чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. При
използване на автоматизирана система за изчисляване на законна лихва (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html)
и без на съда да са необходими специални знания за изчисляването й, се
установява че общият размер на обезщетението за забава върху сумата 400 лв. за
тези два периода е 106,89 лв., какъвто размер се претендира от ищеца.
Единственото възражение на
ответницата е за погасяване на процесните вземания по давност, но то е изцяло неоснователно.
Дори когато е уговорено
погасяване на главница по договор за кредит на погасителни вноски, те не
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, изяснен
в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, а тази уговорка е израз на
съгласието на кредитора да получи изпълнение на части. В случая уговорката
между страните в договора за кредит е за пълно погасяване на кредита на една
вноска с падеж 03.08.2016 г., поради което е безпредметно по-подробно
отграничение между естеството на периодичните плащания и на частичните плащания
във формата на погасителни вноски. Ето защо процесното вземане за неплатена
част от главницата по сключения между страните договор за кредит се погасява по
давност с изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, който
съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от настъпване на неговата
изискуемост, в случая - от 03.08.2016 г.
Претендираната лихва за забава
върху непогасената главница за периоди от 18.11.2017 г. до 13.03.2020 г. и от
15.07.2020 г. до 06.11.2020 г., макар и да представлява обезщетение за
кредитора за вредите от забавеното изпълнение, е вид лихва и като такава се
погасява по давност с изтичане на тригодишен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Лихва за забава се дължи за всеки ден забава, като задължението за такава лихва
възниква ден за ден до удовлетворяване на вземането и поради това по аргумент
от чл. 114, ал. 2 от ЗЗД погасителната давност за лихвата започва да тече от
възникване на това задължение. Ето защо по давност се погасяват задълженията за
лихви за забава, възникнали повече от три години преди настъпване на основание
за спиране или прекъсване на давността.
От материалите по приложеното ч.
гр. д. № 952/2020 г. по описа на РС – Самоков се установява, че на 16.11.2020
г. ищецът е подал чрез куриер заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземания, основаващи се на процесния
договор за кредит, сред които са непогасената част от главницата, както и
лихвата за забава, предявени в настоящото производство. Съдът е уважил
заявлението с издаване на заповед за изпълнение за тези вземания, а
ответницата, в качеството й на длъжник в заповедното производство, е подала
възражение срещу заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Предвид подаването
на това възражение, съдът е указал на ищеца, в качеството му на заявител в
заповедното производство, за възможността да предяви иск за установяване
съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от
съобщението и този срок е спазен с подаване на исковата молба, по която е
образувано настоящото производство, на 08.02.2021 г. чрез куриер. Поради това и
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземанията се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. По силата на тази законна фикция всички последици, които законът
свързва с предявяването на иск, каквато последица съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД е и прекъсването на погасителната давност, са отнесени към момента (датата)
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото
вземане – в случая на 16.11.2020 г. чрез куриер. От прекъсването на давността
за процесните вземания на тази дата е започнала да тече нова погасителна
давност (чл. 117, ал. 1 от ЗЗД), която обаче в същия момент е спряна до
приключване на настоящото производство (чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД).
Предвид гореизложеното исковете
за съществуване на процесните вземания за главница и за лихва за забава се
считат предявени на 16.11.2020 г. Към тази дата 5-годишният срок на
погасителната давност по отношение на главницата, започнал да тече на
03.08.2016 г. очевидно не е изтекъл, а 3-годишната погасителна давност относно
лихвата за забава е изтекла само за задълженията за лихва за забава, възникнали
в периода от 03.08.2016 г. до 16.11.2017 г. Такива обаче не се претендират в
настоящото производство – периодът, за който се отнася искът за съществуване на
вземане за лихва за забава е с начален момент 18.11.2017 г. и възникналите от
този ден до края на претендирания период – 06.11.2020 г. лихви за забава върху
главницата не са погасени по давност.
По всички изложени дотук
съображения процесните вземания са валидно възникнали, съществуват, не са
погасени по давност и подлежат на изпълнение, поради което исковете са изцяло
основателни и следва да бъдат уважени.
В допълнение, съществуването на вземане
за законна лихва върху главницата, заявено от ищеца по следния начин: „от датата на завеждането на исковото
производство до пълното погасяване на дължимата сума“, следва да се признае
за установено така, както е заявено от него. В този смисъл съдът счита, че
ищецът е заявил като начален момент на претенцията си за това акцесорно вземане
датата на образуването на настоящото исково производство с оглед фактическото
завеждане на исковата молба в регистратурата на съда на 09.02.2021 г., като с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес това е негово право, без това
да влиза в противоречие с вече изложените съображения, извлечени от
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, според която правните последици от
предявяване на исковете за съществуване на процесните вземания, в т. ч. и
прекъсването на погасителната давност, са отнесени към по-ранен момент, а
именно – към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 952/2020 г. по
описа на РС – Самоков.
По разноските:
С оглед направеното от ищеца
искане и предвид изхода на делото, в съответствие с т. 12 от съобразителната
част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 450 лв. за разноски, от които
сумата 75 лв. представлява общ размер на присъдените разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 952/2020 г. на РС – Самоков, а сумата 375 лв.
представлява разноски в настоящото производство, в това число 75 лв. дължима и
довнесена държавна такса за разглеждане на исковете и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземания на „Изи
финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.
к. „Иван Вазов”, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, срещу К.Р.Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата
400,00 лв. представляваща дължима на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД неплатена
част от главница по сключен между страните договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 136376/15.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от завеждане на исковата молба на 09.02.2021 г. до окончателното й
изплащане и за сумата 106,89 лв., представляваща дължим на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД общ размер на лихва за забава върху горепосочената главница за периодите
от 18.11.2017 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 06.11.2020 г.
ОСЪЖДА К.Р.Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
да заплати на „Изи финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Иван Вазов”, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, сумата 450,00
лв. за разноски, от които 75 лв. представляват разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 952/2020 г. по описа на РС – Самоков и 375 лв.
представляват разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса по
исковете и за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: