Определение по дело №184/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 236
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия: Янко Димитров Янков
Дело: 20203000600184
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

236

 

гр.Варна , 04.08.2020г.

 

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,      Наказателно отделение , в закрито съдебно  заседание на четвърти август две хиляди и двадесета  година в състав :

 

                                                  

    Председател : Янко Янков

 Членове : Светослава Колева

                  Светла Даскалова

 

 

изслуша докладваното от съдия Янков  вчнд № 184/2020г. на ВАС , и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

Образувано е по жалба на М. Добринова Р. срещу  определение №77/22.05.2020г. по чнд №77/20г. на Разградски окръжен съд , с което постановлението на Разградска окръжна прокуратура от 03.04.2020г. за прекратяване на наказателното производство по дп №330 ЗМ - 143/2019г. по описа на ОД на МВР – Разград, е потвърдено. Изразява се недоволство от постановения съдебен акт, отправя се към въззивния съд искане за неговата отмяна.

Въззивният съдебен състав след като се запозна с жалбата, както и с материалите по делото, установи следното :

Подадената жалба е процесуално допустима – като подадена в срок и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество се явява и основателна – макар и съвсем частично.

Фактическата обстановка е детайлно изложена от първостепенния съд, и тук няма да бъде повтаряна. Настоящата инстанция ще се спре на възраженията, направени в жалбата.

Най-напред следва да се обърне внимание, че същите възражения са правени и пред Разградски окръжен съд, който в изложението си им е отделил специално внимание, обсъдил ги е и им е дал аргументиран отговор /с едно изключение, за което ще стане въпрос по-насетне/. Т.е. въпросите, поставени от жалбоподателя, вече са намерили своя отговор. Доколкото обаче са пренесени и пред въззивната инстанция, тя отново ще се спре накратко на тях.

Твърди се на първо място във въззивната жалба, че максимално допустимата скорост в процесния участък не е 90км/ч, а по-ниска. Това твърдение на жалбоподателя не намира никаква опора в доказателствения материал. В изготвения протокол за оглед на местопроизшествие изрично е отбелязано, че в този участък от пътя няма пътни знаци – т.І.5 от протокола. Съобразно разпоредбата на чл.131 НПК протоколите, съставени при условията и по реда предвидени в кодекса, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда по който са извършени, и за събраните доказателства. При изготвяне на настоящия протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие тези изисквания са спазени – той е съставен от разследващия орган в присъствието на поемни лица, които са удостоверили присъствието си с подписите си. Т.е. този протокол е годно доказателствено средство, и липсват каквито и да било основания да бъде изключен от доказателствения материал. А след като няма пътни знаци, регулиращи скоростта на движение, то разрешената максимална скорост за участъка е скоростта, въведена от общата норма на чл.21 ал.1 ЗДвП, която за тази категория автомобили е 90км/ч.

Твърди се на второ място, че по време на произшествието не е имало насрещно движещи се превозни средства, т.е. насрещната лента е била свободна. Последното се загатва от един от свидетелите, а противното се твърди от водача на процесния автомобил Живко Иванов. Този въпрос също е бил обсъден от съда, като той е приел, че насрещната лента за движение към момента на удара не е била свободна. Въззивният съд намира за уместно да обърне внимание, че този въпрос е напълно ирелевантен за правилното решаване на делото. Това е така, защото разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП задължава водачите  на пътни превозни средства  да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. А не да преминават в насрещната лента.

Един единствен пропуск е допуснат при проведеното разследване. При определяне скоростта на движение на пострадалия пешеходец вещото лице не е посочило взело ли е предвид и наличието на алкохолно опияняване на пострадалия. Съобразно изготвената СМЕ концентрацията на алкохол в кръвта на Добри Добрев е била 2,22%о, което отговаря на средна степен на алкохолно повлияване, при която е нарушена координацията на движенията, забавени са реакциите и мисленето. От изготвената автотехническа експертиза не става ясно дали този фактор е отчетен при определяне скоростта на движение на Добрев /което очевидно е направено въз основа на таблични данни-няма и как да е иначе/. Тъй като възражение в тази насока е направено пред окръжния съд, той е посочил, че вещото лице на л.113 от д.п. е взело предвид това обстоятелство. На л.113 обаче се намира единствено цитат от СМЕ на труп. На л.116 вещото лице сочи, че средната скорост при спокоен ход на мъж над 70 години /както е в случая/ е 3,2км/ч /съобразно използваната специализирана литература/. От изложеното обаче не става ясно дали е отчетен и споменатия вече фактор, който евентуално би забавил движението на пешеходеца. Ако пък е така то това неминуемо би рефлектирало и върху отстоянието на автомобила от мястото на удара, а оттам и върху опасната зона. Затова този факт следва да бъде проверен внимателно чрез назначаване на допълнителна експертиза с участието на вещото лице Орлин Дюлгеров и съдебен медик. Тя трябва да даде отговор на въпроса с каква скорост се е движил пешеходецът като освен възрастта се отчете и алкохолното му повлияване, като разбира се съобразят и показанията в тази насока на водача Живко Иванов /други доказателства за това не са налични/, и ако скоростта му на движение е различна от приетата понастоящем то това предполага ли различен отговор на въпроси 3.2 и 3.3 от автотехническата експертиза.

Това са въпросите, на които следва да бъде даден отговор при допълнителното разследване. Извън тях събиране на други доказателства не се налага /а едва ли е и възможно/.

 

При тези съображения на основание чл.243 ал.8 НПК Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

          ОТМЕНЯ определение №77/22.05.2020г. по чнд №77/20г. на Разградски окръжен съд, както и постановлението на Разградска окръжна прокуратура от 03.04.2020г. за прекратяване на наказателното производство по дп №330 ЗМ - 143/2019г. по описа на ОД на МВР – Разград.

          ВРЪЩА делото за допълнително разследване на Разградска окръжна прокуратура, при което да се стори посоченото по-напред в мотивите.

 

Определението  не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                       Членове :