РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Балчик, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20223210100046 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по подадена молба от „***“ЕООД с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. ***, представлявано
от управителя М. Д. Г., “М. П.“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. ***, представлявано от управителя М. Д. Г. и С. П. Г. с
ЕГН********** с постоянен адрес гр.В., чрез пълномощниците адв.Е. Е. и
П. Г. и двамата от АК-В. против Н. К. Н. с ЕГН********** от с.К., м-ст ***,
с правно осн.чл.232 от ЗЗД и цена на иска 2000,00лева, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда до окончателното
погасяване на задължението.
В Исковата молба са направени доказателствени искания за събиране на
гласни доказателства и назначаване на СТЕ.
В последното с.з. съгласно заключението по СТЕ ищцовата страна е
изменила размера на исковата си претенция от 2000,00 лева на 6401,00 лева.
В хода на устните състезания ищцовата страна пледира иска да бъде
уважен изцяло.Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
От ответната страна е било поискано възстановяване на срока по чл.131
от ГПК. Съдът с Разпореждане №648/13.07.2022г. е оставил молбата без
уважение.
Разпореждането е било потвърдено с Определение №885/12.10.2022г. на
ОС-Добрич и Определение №1432/05.06.2023г. на ВКС .
С неподаването на отговор от страна на ответника се преклудира
1
правото му да иска събиране на доказателства.
В с.з. ответника чрез адв.М. са представени писмени доказателства.
В хода по устните състезания адв.М. пледира иска да бъде отхвърлен
като недопустим,евентуално като неоснователен по размер и основание го
оспорва изцяло.
Пледира, че по отношение на същия спор има влязло в сила решение
ползващо се със сила на присъдено нещо.
Твърди,че е напуснато жилището през месец май 2019г. Правени са
преди това многократни опити да се свърже с управителя на ЕКО ЛАЙФ
ХАУС ЕООД за да предаде ключовете на апартамента, като на 01.10.2019г.
била депозирана искова молба пред РС-В. с искане дружеството ЕКО ЛАЙФ
ХАУС ЕООД да заплати сумата от 3100 евро, представляваща платен задатък
по скл.предварителен договор за покупко-продажба.
Твърди, че с приемно-предавателен протокол от 29.01.2020г. между
съпруга на ответника и С. Г. като съсобственик на имота е било предадено
владението и ключовете от имота,в който и протокол страните били
декларирали,че нямат претенции към ползването и предаването на имота,
както и че страните са уредили отношенията си помежду си, относно
владението на имота и нямат претенции по отношение на имота за в бъдеще.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи
следното:
Ищецът твърди, че са съсобственици на недвижим имот,представляващ
апартамент №***, находящ се в гр.В., м-ст „***, целия с площ от 51,90кв.м.
Съсобственик на имота е и трето неучастващо по делото лице а именно „Еко
Лайф Хаус“ЕООД с ЕИК***.
Апартамент №*** се състои от два отделни самостоятелни обекта-
източна и западна,снабдени със самостоятелни външни врати.достъпа до тях
се осъществявал посредством обща външна врата,намираща се преди антрето.
На 12.12.2018г. между Еко Лайф Хаус ЕООД и Н. Н. бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на
който съсобственика ЕКО Лайф Хаус ЕООД се е задължил да продаде на
ответника само източната част от процесния имот, като е имало и уговорен
срок за явяване пред нотариус,с цел сключване на окончателен договор.Също
така до този момент е следвало имота да бъде обособен като самостоятелен
обект със собствен идентификатор,както и да бъде издадено разрешение за
ползване, съгл.: 3,т.3 от предв.договор.
Владението върху частта от имота,представляваща източната част,от
апартамент №***,предмет на предварителния договор, била предадена на
ответника с подписването на договора на 12.12.2018г., когато й били
предадени ключа . Останалата част/западната/,останала заключена.
В края на м.януари 2019г. до ищците било подадено оплакване от
съседи в жилищната сграда, за проблеми със живеещото лице от ап.№***.
При проверка било установено че в имота живее сина на ответницата, за
2
когото се твърди че бил сменил и заключващият механизъм на външната за
целия апартамент №***, врата. По този повод ищците се свързали с
ответницата и по нейна молба оставили синът й да живее в апартамента,за
което последната се задължила да заплаща наем за останалата част от
апартамент/западната/.
Ищците дали за това своето съгласие,като за целта предоставили и
банкова сметка по която да бъде превежданата сумата по наема.
Такива не постъпвали.
В последствие не се сключил и окончателен договор, като целия
апартамент №*** продължил да бъде заключен и неизползваем. Ответницата
чрез нейния син продължила ползването до 29.01.2020г., когато с приемно-
предавателен протокол ключа за имота бил предаден от съпруга на
ответницата .
Ищецът твърди, че в резултат на поведението на ответника са били
лишени от ползването на източната част от имота за период от края на
м.януари 2019г. до момента на предаването на ключовете-29.01.2020г.,
поради което и възникнал правния интерес от предявяване на иска.
Претендират заплащане на сумата в размер на 2000,00лева,
представляваща обезщетение от невъзможността да ползват необхванатата
въз основа на скл. предварителен договор самостоятелна част от апартамент
№*** в размер на средния пазарен наем на имота за периода от 29.01.2019г.
до 29.01.2020г.
В с.з. е направено изменение на иска,в частта за претендирания размер
а именно в размер от 2000,00 лева на 6401,00лева.
Пледират се разноски, като е предоставен и списък с такива.
Ответника, чрез адв. М. пледира иска да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан. Пледира, че по спора има влязло в сила Решение
на РС-В. и с това се преклудирало правото на ищците да предявят исковата си
претенция. Пледира на това основание делото да бъде прекратено и исковата
молба оставена без разглеждане като недопустима.
Претендира разноски,за което е представил и списък с такива.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът, е указал
на ищеца, че върху него лежи тежестта на доказване, че между страните
съществува договорна обвързаност; че ищецът е изпълнил задълженията си
по договора, а ответникът има неизпълнени задължения към ищеца по
договора; размерът на задълженията; периодът на задълженията, датата на
изискуемостта.
Във вр.с разпредЕ.та доказателствена тежест, ищецът е искал допускане
на СТЕ и разпит на двама свидетели.
От заключението на СТЕ е видно, че за периода 29.01.2019г. до
30.06.2020г. средният пазарен наем определян в размер на 330,00 лева
месечно или всичко в размер на 2991,00лева.
След справка в системата „Booking.com“ , за стойността на нощувки в
3
жилищния блок, в който се намира процесния апартамент ,за туристическия
сезон , е определен среден пазарен наем в размер на 55,00 лева дневно.
За периода от 01.07.2019г. до 31.08.2019г. стойността на наема е в
размер на 3410,00лева или общият дължим наем за процесния период за
процесният апартамент, според заключението на СТЕ е в размер на 6401,00
лева.
Съдът приема заключението по СТЕ т.к. същото е пълно и ясно,
обосновано е и не възниква съмнение за неговата правилност.
Съдът в с.з допусна и двама свидетели при режим на водене, с които бе
установено, че синът на ответника е ползвал процесното жилище и е бил
заключил общата за двата имота входна врата. Самият апартамент е
представлявал входно антре като от двете му страни е имало самостоятелни
жилища-източно и западно,като се ползвала източната му част.Бил проблемен
и не искал доброволно да напусне жилището. Св.Г. заяви, че знаел, че не
плаща наем. Св.И. заяви, че бил проблемен човек и че близо една година
апартамента в ляво не можел да се обитава,като бравата на входната врата
била сменена от него.
Иска до предявеният, с изменението размер, съдът приема за доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
Когато едно лице ползва чужд имот,без да има правно основание за това
ползване, той на практика лишава собственика от възможността да ползва
имота си, било лично, било чрез трето лице, както и да извлича доходи от
него.
По делото е доказано че имота е предаден на собственика на
29.01.2019г. като собственика е бил лишен от възможността да ползва имота
от края на месец януари-29.01.2019г. до 29.01.2020г.
От страна на ищцовите дружества е имало противопоставяне,но въпреки
това ответника е продължил да ползва имота, чрез своя син, като е
декларирал, че ще плаща наем за останалата част от апартамент -западната
част, предвид на това като наемател,продължил да ползва имота и като такъв
следва да изпълнява всички задължения произтичащи от това.
Наемателят държи имота без правно основание, поради което и
последният дължи на наемодателите обезщетение за вредите, които им е
причинил като ги е лишил от ползването на този имот.
Следователно ползата от която е лишен собственика следва да се
определи въз основа на месечния наем за имота.
Ответника се е намирал във фактическа власт върху имота,поради което
и следва да се приеме,че е ползвал фактически спорния имот без правно
основание и поради това следва да обезщети собственика,в размер на
пазарния наем за процесния имот ,а именно в размер на 6401,00 лева,за който
й размер следва ответника да бъде осъден да заплати на ищците тази
сума,представляваща дължимото обезщетение за ползване без правно
основание на наетото помещение за времето от 29.01.2019г. до 29.01.2020г.
Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
4
Направеното от адв.М. възражение че иска е недопустим поради това че
за същия спор има постановено влязло в сила решение ползващо се със сила
на присъдено нещо и поради това следва да бъде отхвърлен съдът следва да
посочи,че тази сила на присъдено нещо има отношение между страните по
спора, а именно между Н. К. и „Еко Лайф Хаус“ЕООД,представлявано от М.
Г.а, но според съда не може да обвърже с тази сила страните по настоящото
дело ,т.к.ищци по настоящото дело са други ЮЛ -*** ЕООД и М. П. ЕООД и
ответник Н. К. Н..Поради това и счита възражението за неоснователно и като
такова не следва да го уважи.
При този ход на делото право на разноски има ищцовата страна на която
й следва да бъдат присъдени в общ размер от 2079,04 лева.
Видно от представения списък с разноски ищцовата страна претендира
възнаграждение за процесуално представителство в общ размер от 1300,00
лева ,от които 1100,00 лева адв.възнаграждение по водене на делото и 200,00
лева адв.възнаграждение за производството по чл.65 и сл.от ГПК.
Съдът приема,че така претендираното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно предвид разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 и ал.9 от НМРАВ ОТ
2004г.Следва да бъде посочено, че ищците се представляват от двама
адвокати, явявали са се в повече от две съдебни заседания .Отделно от това са
депозирали и отговор по молбата на адв.М. с правно осн.чл.65 от ГПК.Поради
това съдът приема,че претендираното възнаграждение от общ размер на
1300,00 лева не се явява прекомерно.
От тяхна страна са направени и съдебно-деловодни разноски в общ
размер на 779,04 лева за СТЕ и ДТ за образуване и водене на делото,които
също следва да бъдат присъдени в полза на ищците.
При този ход на делото на ответната страна не следва да се присъждат
разноски.
Предвид горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. К. Н. с ЕГН********** от с.К.,м-ст *** ДА ЗАПЛАТИ
НА „***“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
***, представлявано от управителя М. Д. Г. и на „М. П.“ ЕООД с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление гр. В., ул. ***, представлявано от
управителя М. Д. Г. и С. П. Г., сумата в размер на 6401,00 лева,
представляваща дължимото обезщетение, за времето от 29.01.2019г. до
29.01.2020г., за ползване без правно основание на самостоятелна част от
апартамент №6, необхваната от скл.предварителен договор от 12.12.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда-
31.01.2022г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Н. К. Н. с ЕГН********** от с.К.,м-ст *** ДА ЗАПЛАТИ
НА „***“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
***, представлявано от управителя М. Д. Г.,“М. П.“ ЕООД с ЕИК***, със
5
седалище и адрес на управление гр. В., ул. ***, представлявано от управителя
М. Д. Г. и С. П. Г., сумата в размер на 2079,04 лева, представляваща разноски
по делото, за адвокатско възнаграждение ,завеждане на делото и разноски за
СТЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич,
в двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6