№ 221
гр. Търговище, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530101329 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 от
ЗЗД във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от
ЗЗД, за сумата от 1965,75 лв. - главница, договорна лихва и обезщетение за
забава.
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД гр.София против Д. Г. Р. от гр.Търговище. В молбата се
твърди, че между ответника и „Вива Кредит“ ООД е имало сключен Договор
за паричен заем № 5537954 от 12.07.2019 год., по силата на който „Вива
Кредит“ ООД е предоставило на ответника кредит в размер на 1700 лв., срещу
задължението на ответника да възстановява ползваната от него сума по
начините и в сроковете, посочени в договора, ведно с такси и договорна
лихва, посредством 15 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 229,39
лв., включващи главницата, такси и договорни лихви. Твърди се, че първата
падежна вноска е била дължима на 11.08.2019 год., а последната на 04.10.2020
год., а ответника извършил плащания за погасяване на задължението в общ
размер на 925 лв., като останал задължен за останалата част от сумата. Ищеца
твърди, че дължимата от ответника неизплатена главница възлизала на
1518,97 лв., дължимата договорна лихва за периода от 11.08.2019 год. –
04.10.2020 год. възлизала на 339,38 лв., а поради неизпълнение на
задължението да възстанови заемната сума и на крайния падеж ищеца счита,
че ответника дължи на кредитора и мораторна лихва в размер на 107,40 лв. за
периода 05.10.2020 год. – 25.06.2021 год. В исковата молба се твърди, че
кредитора „Вива Кредит“ ООД е прехвърлил вземането си на ищеца с
Приложение № 1 от 02.11.2020 год. към рамков договор за прехвърляне на
вземания ( цесия) от 01.12.2016 год., като към исковата молба ищеца е
1
приложил уведомление за цесията до ответника. Тъй като не последвало
изпълнение и предвид настъпилата изискуемост на вземанията ищеца се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за обща сума от
1965,75 лв. – главница, договорна лихва и мораторна лихва върху
непогасената главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
и направените разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника,
който своевременно е възразил писмено срещу вземането на ищеца, поради
което заповедния съд, на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК указал на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение
указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение.
На 17.11.2021 год. е постъпила молба от ищеца, с искане за допускане
на изменение на предявения иск от установителен в осъдителен, тъй като
заповедта за изпълнение за вземането, на посоченото в исковата молба
основание и размер е била обезсилена от заповедния съд и интереса от
установителния иск е отпаднал. Ищецът моли на заявеното от него
основание, а именно неизпълнено задължение по цедиран договор за кредит,
сключен между ответника и „Вива Кредит“ ООД да бъде осъден ответника да
му заплати сума в общ размер на 1965,75 лв. – главница, договорна лихва и
обезщетение за забава. В същата молба ищецът е посочил, че грешно е
отразил делото по което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника и
която е предмет на иска и е посочил, че вземането е било предмет на
разглеждане в заповедно производство под № 989/2021 год. на РСТ. Въз
основа на постъпилата молба и на осн. чл.214 от ГПк съсът е допуснал
изменение на установителния иск, в осъдителен такъв. В съдебно заседание
ищеца не изпраща представител. В представеното писмено становище
предявените искове се поддържат от процесуалния представител на
ищеца.
В месечния срок по чл.131 от ГПК ответникът, действащ чрез
пълномощник е упражнил правото си на отговор. В отговора ответникът е
изразил становище за недопустимост на предявения иск, навеждайки
твърдения, че ищеца няма интерес от предявяване на установителен иск по
чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземане по издадена заповед
за изпълнение, тъй като същата е била обезсилена от заповедния съд, с което е
отпаднал и интереса на ищеца да установи вземането, както и твърдения за
недопустимост на иска, поради липса на идентитет между основанието,
посочено от ищеца за възникване на вземането в исковото и заповедното
производство, както и липса на идентитет в размера на самото вземане в
двете производство. Поради това моли съда да прекрати производството. В
условията на евентуалност ответника твърди, че иска е изцяло неоснователен,
като подробни съображения за това са изложени в отговора, като са наведени
доводи за недействителност на договора за кредит, като противоречащ на
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11,
ал.1, т.20 от ЗПК, както и поради нищожност на съществени клаузи от същия,
поради противоречие с добрите нрави, за нищожност на отделни негови
клаузи, за които ответника твърди, че са неравноправни клаузи, както и за
2
липса на надлежно уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на
вземането от кредитора на ищеца. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски в производството.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното: Видно от приложения по делото договор, ответникът на
12.07.2019 год. е сключил договор за паричен заем Viva Stadart 30 № 5537954
с „Вива Кредит“ ООД по силата на който му е предоставен кредит в размер
на 1700 лв. срещу задължението на ответника да възстановява ползваната от
него сума по кредита по начини и в срокове посочени в договора. Видно от
договора същия е сключен за срок от 15 месеца, или краен падеж - 04.10.2020
год., при фиксиран лихвен процент от 40.32 %, лихвен процент на ден,
приложим при отказ от договора до 14-тия ден и ГПР 49.50 %. В договора
ответника е поел задължение да заплати на кредитора такса за експресно
разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на
1248,75 лв., платима разсрочено, разделена на равни вноски, включени в
погасителните вноски по договора за заем. В договора са посочени падежните
дати на погасителните вноски – 229,39 лв., както и, че същите включват част
от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, като общата
сума, която ответника е следвало да върне на кредитора е възлизала на
3440,85 лв. Видно от приложения по делото РКО ответникът е получил
сумата от 1700 лв. при подписване на договора на 12.07.2019 год. Съгласно
чл.4 от договора ответника се е задължил в срок от три дни да представи
обезпечение под формата на поръчителство от физическо лице, или банкова
гаранция, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи
неустойка в размер на 832,50 лв., предвидена за плащане разсрочено, ведно с
вноските по кредита, като общо дължимата сума за връщане, с включена
неустойка възлиза на 4273,35 лв., а размера на месечната вноски е 284,89 лв.
Ответникът, при подписване на договора е декларирал, че е запознат с
действащата към него момент тарифа на „Вива Кредит“ ООД, относима към
договорите за паричен заем, уговорен е и реда за погасяване на вземането от
кредитора в случай, че вноската не покрива всички елементи – чл.14 от
договора.
С Приложение № 1/ 02.11.2020 год. ( л.14-16 от делото) към рамков
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 год. ( л.10) „Вива
Кредит“ ООД е прехвърлил на ищеца вземанията си към трети лица -
длъжници по договори за кредит, в това число и вземането към ответника,
което към датата на продажбата е посочено в размер на 3523,35 лв. По делото
е приложено потвърждение за цесията, както и пълномощно, по силата на
което от името на цедента цесионера да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне. Ищецът не твърди в исковата си молба да е извършено
уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и подаване на исковата
молба по чл.422 от ГПК, като е приложил уведомление за цесия до ответника,
към исковата молба и дори е формулирал искане същото да бъде връчено на
ответника, ведно с преписа на исковата молба, считайки, че получавайки
същото ведно с препис от молбата ответника ще бъде надлежно уведомен за
3
извършеното прехвърляне на вземането. Ответникът е навел твърдения, че
ищеца не е носител на вземането срещу него, тъй като същото не е валидно
цедирано, но предвид представените по делото доказателства, това
възражение съдът приема за неоснователно.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че ответникът е усвоил предоставения от „Вива
Кредит“ ООД заем, като е получил сумата в брой към датата на подписване
на договора за заем, възстановил е сумата от 975 лв. Установи се, че
ответника е просрочил дължимите на 10.09.2019 год. и на 10.10.2019 год.
вноски, поради което и съобразно уговореното в договора кредитора е
начислявал и разходи за извънсъдебно събиране на вземания, като внасяните
от ответника суми, поради непокриване на месечната вноска са били
разпределяне от кредитора за погасяване първо на разходите за извънсъдебно
събиране, второ такса за експресно разглеждане, а след това неустойка за
непредставено обезпечение, договорната лихва и накрая главницата по
договора за заем. От заключението се установи, че размера на непогасеното
вземане по договора за заем е в размер на 1906,03 лв., които включват
главница в размер на 1518,97 лв., непогасена договорна лихва за периода
10.10.2019 год. – 04.10.2020 год. в размер на 339,38 лв. и обезщетение за
забава в размер на 47,68 лв. за периода 05.10.2020 год. – 25.06.2021 год. Други
доказателства по делото не са представени.
При така установеното съдът прави следните изводи : Предявени са
искове с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД във вр. с
чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи, че между
страните по делото е сключен потребителски кредит чрез средства за
комуникация от разстояние, неговото съдържание, както и усвояването на
паричните средства.
За да възникне между страните облигационно правоотношение от вида
договор за заем, като потребителят на този кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа по
занятие, т. е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска
дейност, то към този договор са приложими изискванията на Закона за
потребителския кредит, в който законодателят предявява строги изисквания
за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в
глава трета, чл.10 и чл.11. от същия закон, съответно отклонението от тези
изисквания може да опорочи облигационната връзка, включително и да влече
недействителност на целия договор. На общо основание към договора между
страните, доколкото ответника е потребител са относими и разпоредбите на
ЗЗП.
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в
този смисъл са изложени в редица решения, а в конкретния случай доводи за
неравноправни и нищожни клаузи в договора са наведени и от ответника.
4
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за
потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е
недействителен.На първо място, в договора е визиран годишен процент на
разходите, като абсолютна процентна стойност - 49.50 %. Не са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР,
което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по
ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Действително в чл.2, ал.8 е указано,
че ГПР на заема не включва възможни разходи за събиране на вземането,
лихви за забава и неустойки за неизпълнение. При липсата на данни за
наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че
единственият разход за потребителя е предвидената в договора
възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е формиран
ГПР от 49.50 %, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания
годишен лихвен процент – 40.32 %., като включването на дължими разходи
по събиране, неустойки при неизпънение, лихви при забава, които са
дължими по договора значително би променило размера на ГПР, което ще се
отрази и на крайната сума, която ответника би дължал на кредитора по
договора. Като не е посочен начина на определяне на ГПР ответника е лишен
от възможността да вземе обоснована икономически преценка дали да приеме
договора и съответно да се обвърже с този кредитор, което е нарушение на
чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно
основание за недействителност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е предвидено, че кредиторът дължи да
включи в съдържанието на договора за потребителски кредит условията за
издължаване на кредита, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, переодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Т.12 от същата норма определя какво следва да е
съдържанието на погасителния план – планът трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо допълнително
разходи. В договора не се съдържа погасителен план със
законовоустановеното съдържание, като само е посочен паричен размер на
вноската, без да е ясно какво точно ще се погасява с нея и падеж на месечните
вноски. Ирелевантен в случая е фактът, че както лихвения процент, така и
ГПР са определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази
уговорка не може да се извлече информацията за размера на включените в
месечната погасителна вноска суми за главница, лихва и такса за експресно
разглеждане. Месечната вноска е фиксирана сума, посочена в договора, но
5
при липса на погасителен план не може да се установи по какъв начин се
отнася тази вноска към погасяването на задължението, кое се погасява първо
– главница и лихви, само лихви и други такси и неустойки и как се
разпределя от кредитора, още повече, че към месечната вноска е включена и
неустойка за непредставяне на обезпечение. Тези данни имат съществено
значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване на
кредита, тъй като за база на изчислението им ще служи неизплатената част от
главницата. Дори са се приеме, че кридитополучателя е изначално наясно
какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава
кредитодателя от задължението, вменено му с императивна правна норма от
ЗПК, да информира своя съконтрагент за условията за заплащане на
месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде
платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар.”оскъпяване”
на кредита. Неспазването на изискванията на чл.11 ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК
също е самостоятелно основание за недействителност на договора, съгласно
чл.22 ЗПК
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между
страните се явява недействително на основание чл. 22, във вр. с чл.11, ал.1,
т.11 и т.12 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за
този тип сделка правни последици. Тъй като съдът приема, че договора от
който ищеца твърди, че черпи правата си е недействителен, то съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК ответника дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита. Както беше
посочено по-горе ответникът е извършил погасявания по договора за кредит в
размер на 925 лв., а от заключението на ССЕ е видно, че тази сума е
разпределена от кредитора по следния начин : 181,03 лв. за погасяване на
главницата, 152,72 лв. за погасяване на договорна лихва, 249,75 лв. – такса за
експресно разглеждане, 166,50 лв. – неустойка за непредставено обезпечение
и разходи за събиране на вземания в размер на 175,00 лв.. Като прие, че
договора между страните е недействителен съдът счита, че от общо платеното
от ответника, сумите които са отнесени за погасяване на лихви, такси,
неустойки и разходи в общ размер на 743,97 лв. са недължими, съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК и следва да се приспаднат от задължението на
ответника за връщане на чистата сума по кредита, която съгласно
заключението възлиза на 1518,97 лв. – размера на неплатената главница, или
размера на чистата сума, която ответника дължи на ищеца е в размер на 775
лв., в който размер иска следва да се уважи, като в останалата част и до
пълния размер исковите претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни.
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски в
производството. Разноските на ищеца, съгласно представения списък по чл.80
от ГПК възлизат на 675 лв., а тези на ответника, съгласно списъка по чл.80 от
ГПК са в размер на 370 лв., па съразмерно на уважената част дължимите на
ищеца разноски са в размер на 266,12 лв., а съразмерно на отхвърлената част
разноските на ответника възлизат на 224,13 лв., като след компенсация
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
6
разноски в размер на 41,99 лв., съразмерно уважената част от иска, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Р. с ЕГН ********** от
гр.****************************************, действаща чрез
пълномощник адв.С.Й. Д. от САК, със съдебен адрес : гр.София,
ул.“Гургулят“ № 31, офис-партер да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Панайот Волов”, № 29, ет.3, представлявано от
И.К. и Я.Я., действащи чрез пълномощник юрк. Х.А. сумата от 775 лв.,
представляваща непогасената главница по цедиран договор за паричен заем
Viva Stadart 30 № 5537954 /12.07.2019 год., сключен с „Вива Кредит“ ООД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.09.2021 год. до окончателното изплащане на вземането,
като отхвърля исковите претенции в останалата част и до пълния размер от
общо 1965,75 лв., представляващ главница в размер на 1518,97 лв. за сумата
над 775 лв., договорна лихва в размер на 339,38 лв. и обезщетение за забава в
размер на 107,40 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Г. Р. с ЕГН ********** от
гр.****************************************, действаща чрез
пълномощник адв.С.Й. Д. от САК, със съдебен адрес : гр.София,
ул.“Гургулят“ № 31, офис-партер да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Панайот Волов”, № 29, ет.3, представлявано от
И.К. и Я.Я., действащи чрез пълномощник юрк. Х.А. направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на 41,99 лв., на осн.
чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7