О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.Кюстендил,
12.05.2021
г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено
на дванадесети
май
през
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ваня Богоева ЧЛЕНОВЕ:Евгения Стамова
Веселина Джонева
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.ч.гр.д. № 143
по
описа за 2021 г.на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №
262474/30.10.2020 г., депозирана от „***“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р. И. - ищец в първоинстанционното
производство по гр.дело № 1095/2020 г. на ДнРС, насочена срещу определение №
260203/22.10.2020 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д. № 1095/2020
г.
С обжалваното определение Дупнишкият
районен съд е прекратил производството по делото поради неподведомственост на
спора на общите съдилища, предвид наличието на валидна арбитражна клауза,
предвиждаща разглеждане на спора от арбитражен съд.
Жалбоподателят не е съгласен с
определението на съда като твърди, че доколкото „***“ АД не е страна по
договора за цесия, с който „***“ ЕООД се легитимира като ищец в
първоинстанционното производство, а договорът, в който е предвидена арбитражна
клауза , е сключен между праводателя на ищеца - „***“ ООД и ответника „***“АД, то между „***“ ЕООД и „***“
АД арбитражна клауза липсва. Твърди, че между „***“ ЕООД и „***“ АД няма
писмено съглашение, по силата на което същите да са приели, че арбитражната
клауза ще важи и за третото лице по договора „***“ ЕООД и поддържа становище,
че с договора за цесия относно вземанията арбитражната клауза не се прехвърля.
Позовава се на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗМТА, според която
споразумението трябва да е писмено и да е подписано от страните, т.е
арбитражното споразумение има самостоятелен характер, то се подчинява на
отделен режим и тази негова относителна самостоятелност определя, че то не е
принадлежност към договора респективно към вземането. Излага и други доводи –
правата и задълженията на страните по договора са различни от правата и
задълженията по арбитражното споразумение; с прехвърляне на вземането не може
да се прехвърли арбитражна клауза, задължаваща насрещната страна за отнасяне на
спора пред арбитража; арбитражната клауза не е принадлежност, не следва
прехвърляне на правата по договора, тъй като няма съгласие на длъжника за това.
Позовава се на съдебна практика, според
която цесията на вземане по материалноправен договор не прави цесионера страна
по включената в материалноправния договор арбитражна клауза, освен ако
цесионерът със съгласието на цедента и длъжника встъпи в арбитражната
клауза /решение №70/15.06.2012 г. по т.д
.№ 112/2012 г. на ВКС, І т.о и решение № 122/18.06.2013 г. по т.д. № 920/2012г.
на ВКС ІІ т.о, определение № 289/01.07.2016 г. по ч.т.д.№ 1252/2016г. на ВКС,
ТК, І т.о/. Изтъква, че уведомяването на длъжника за цесията е ирелевантно, тъй
като само с уведомяване и без изрично изразено писмено съгласие, не може да се
приеме, че има съгласие за постигане на арбитражно споразумение и прехвърляне
на арбитражна клауза /определение № 204/30.04.2018 г. на І ТО на ВКС
постановено по д.№ 389/2018 г./. Искането е определението да бъде отменено, а
на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Препис от ч.ж. е връчен на ответника „***“
АД, ЕИК *********, представлявано от Г.
М.
и М.Ш., чрез адв. С. А. В срок е подаден отговор, в
който е изразено становище за правилност, на обжалваното определение. Изразява
съгласие с мотивите на съда, че съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗМТА при предявен иск
по спор, предмет на арбитражно споразумение, съдът е длъжен да прекрати делото,
ако страната се позове на него в срока за отговор, като спорът не попада сред
изключенията, за които това правило не важи. Ответникът поддържа, че
предявеният иск не е подведомствен на Районен съд – Дупница, поради наличие на
арбитражно споразумение. Позовава се на чл. 23 от Договор № 15/01.02.2018г., в
който е обективирано арбитражното споразумение, установяващо изключителна
компетентност на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация
за правосъдие и арбитраж“ по отношение
на всички спорове, които могат да възникнат във връзка с тълкуването, прилагането
и изпълнението на клаузите на този договор. Ответникът счита, че с прехвърляне
на вземането се прехвърля и арбитражната клауза, която е част от
принадлежностите му. Сочи съдебна практика, в която е възприето това становище
– решение № 51 от 23.09.2013 г. по т.д. № 610/2012 г., ІІ т.о на ВКС, решение № 203 от 20.01.2015 г. по т.д. №
1300/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. Като аргумент в подкрепа на това становище се
визира принципа за предвидимост на правилата за компетентността, които да не
могат да бъдат заобиколени от страните. Във връзка с изразеното в решения № 70
от 15.06.2012 г. на ВКС по т.д.№ 112/2017 г., І т.о ТК и решение № 44 от
29.06.2016 г. на ВКС по т.д. № 971/2015г. ІІ т.о ТК становище в обратен смисъл
се изтъква факта, че ответникът, с позоваването си на арбитражната клауза в
отговора, всъщност изразява изрично съгласие с прехвърлянето й на новия
кредитор. Цитира съдебна практика – решение № 127 от 30.07.2018 г. на ВКС по
т.д. № 1103/2017 г., ІІ т.о, ТК и решение № 195 от 28.05.2019 г. на ВКС по т.д.
№ 2393/2017 г. І т.о ТК, в която е мотивирано становището, че с извършването на
цесията длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента, като това
касае и процесуалните средства за защита. Съхраняването на възраженията, които
може да направи по аргумент от чл.103, ал.3 ЗЗД е определено като едно от най –
важните средства за правна защита на ответника. Да се приеме, че цедентът и
цесионерът, сключвайки помежду си договор за цесия, могат да дерогират валидно
арбитражно споразумение, договорено по-рано между кредитор и длъжник, би
означавало да се предостави на кредитора възможност, чрез съдействие на едно
трето спрямо кредитора и длъжника лице, за заобикаляне на закона и злоупотреба
с процесуални права, тъй като със сключване на договора кредиторът би могъл да
промени едностранно спрямо длъжника, без да отчита неговата воля, договорената
с длъжника подведомственост на евентуален спор, а длъжникът да бъде принуден да
търпи в правната си сфера последствията от едно такова поведение и договаряне
между две лица. Прави искане за потвърждаване на обжалваното определение и
оставяне на жалбата без уважение. Оспорва претенцията на жалбоподателя за
заплащане на разноски, прави възражение за прекомерност на разноските.
Обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя
на 27.10.2020 г. – жалбата е подадена в законоустановения срок.
С определение № 260393/18.12.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1095/2020 г. по описа на ДнРС, Дупнишкия районен съд на
основание чл. 248 е изменил определението си от 22.10.2020 г. по същото дело в
частта относно разноските, които ищецът е осъден да заплати на ответника.
Определението е съобщено на страните на 30.12.2020 г. и 29.01.2021 г.
- 2 -
В срока за обжалването му по настоящото дело са постъпили две
частни жалби срещу така постановеното определение, както следва:
-
частна жалба вх. № 260061/05.01.2021 г. от ищеца „***“ ЕООД, в която се
изразява становище, че обжалваното определение е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и е немотивирано, и се прави искане за отмяна
на определението и отхвърляне искането на ответника за присъждане на разноски
за адвокат, респективно при условие на евентуалност, се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и се иска изменение на
определението от 18.12.2020 г. по делото и намаляване на присъденото
възнаграждение.
- частна жалба вх. № 261516/08.02.2021
г. от ответника „***“ АД, в която се изразява становище за неправилност на
обжалваното решение и противоречието му с материалния закон и константната
практика на ВКС, и се прави искане за изменение на определението и присъждане
на разноски в претендиран размер.
Съдът след като прецени доказателствата
по делото, доводите и възраженията на страните поотделно и в тяхната съвкупност
прие за установено следното:
Производството пред ДнРС е образувано по
искова молба с вх. № 7319/27.07.2020г., подадена от „***“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от Р.И. срещу „***“ АД, ЕИК *********.
Заявена е претенция за заплащане на
сумите, както следва: 528,00 лева с ДДС по фактура № **********/21.01.2020г.,
6 390,72 лева с ДДС по фактура № **********/21.01.2020 г., 597,60 лева по
фактура № **********/21.01.2020г. и сума в размер на 597,51 лева по фактура №
**********/21.01.2020 г., мораторни лихви в размер на 18,92 лева, 229,00 лева,
21,41 лева и 21,41 лева, законната лихва
върху тези суми от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите,
както и направените по делото разноски.
Претенцията се основава на договор №
15/2018г. от 01.02.2018 г. за извършване на дейности с отпадъци по прилагане на
Закона за управление на отпадъците, сключен между „***“ АД и „***“ ООД, и
договор за цесия от 01.06.2020 г., според който цедентът - „***“ ООД прехвърля безвъзмездно на цесионера „***“ ЕООД
вземането си от „***“ АД, придобито на основание договор от 01.02.2018 г. в
размер на 23 975,84 лева, за което е отразено, че преминава в патримониума
на цесионера, ведно с принадлежностите му, срещу сумата от 5000 лева. Съгласно
чл. 6 от договора за цесия споровете между страните по този договор се уреждат
по взаимно съгласие, а при липса на такова – пред Българския съд.
По делото е представено уведомление за
цесията, отправено от „***“ ООД до „***“ АД.
Съгласно чл.23 от Договор № 15/2018г. от
01.02.2018 г. за извършване на дейности с отпадъци по прилагане на Закона за
управление на отпадъците, всички спорове отнасящи се до този договор, вкл.
тълкуването му ще бъдат решени по взаимно съгласие между страните, а когато не
се постигне такова – съобразно българското законодателство от Софийския
арбитражен съд при сдружение „МАПА“ съобразно неговия правилник.
След получаване на преписи от исковата молба и
доказателствата в представения писмен отговор вх. № 261931/20.10.2020 г. „***“
АД прави изрично възражение за неподведомственост на спора на Общия съд поради
наличие на арбитражно споразумение, което става повод за постановяване на
обжалваното определение.
Съдът е счел, че е налице валидна
арбитражна клауза уговорена между страните в чл. 23 от договор № 15/2018г. от
01.02.2018 г., като с оглед активната процесуална легитимация на ищеца по
силата на сключен договор за цесия от 01.06.2020 г. между него и „***“ ООД, съобразявайки чл. 99, ал. 2
от ЗЗД и разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗМТА, е приел, че е налице неподведомственост
на спора на общите съдилища и делото е било прекратено, като е възложил в
тежест на ищеца направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение
в първоинстанционното производството.
Въззивният съд намира следното от правна
страна:
Правото на защита за нарушени права е
основно конституционно право.
Съгласно чл.119 от Конституцията на
Република България - правораздаването се осъществява от Върховния касационен
съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни
съдилища.Според ал.2 със закон могат да се създават и специализирани съдилища,
а извънредни съдилища не се допускат – ал.3.В конституцията са регламентирани и
основните принципи на които се основава правораздаването от държавния съд, а
подробна регламентация се съдържа в действащите процесуални закони - ГПК и НПК.
Съгласно чл.1 ал.1 от Закона за международния търговски арбитраж - този закон се прилага за международния
търговски арбитраж, основан на арбитражно споразумение, когато мястото на
арбитража е на територията на Република България, а според ал.2 международният
търговски арбитраж разрешава граждански имуществени спорове, възникнали от
външнотърговски отношения, както и спорове за попълване празноти в договор или
приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ако местожителството или
седалището на поне една от страните не е в Република България.
По изрично
разпореждане на пар.3 от закона -този закон
се прилага и при арбитраж между страни с местожителство или седалище в
Република България с изключение на чл.
1, ал. 2, чл.
10, чл.
11, ал. 2 /освен когато страна по спора е предприятие с преобладаващо
чуждестранно участие/, чл. 26
и думите "съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор"
от чл.
47, ал. 1, т. 2. Съгласно ал.2 по спорове, които не произтичат от търговски
сделки, назначаващ орган по чл. 12
е Софийският градски съд, а според ал.3 при арбитраж между страни с
местожителство или седалище в Република България разпоредбите на чл.
38, ал. 1 и 2
се прилагат само ако спорното правоотношение има такъв международен елемент,
който според българското международно частно право води до прилагането на чужд
закон.В този закон са разписани правила относно процедура за определяне на
абритражен съд, относно принципи и процедура за разглеждане на делата, като е
предвидено по много от тези въпроси решаването им по съгласие на страните.
Съгласно чл.19 ал.1 ГПК страните по имуществен спор могат да
уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет
вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение
или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на пар.13 т.1 от
допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл.7 ЗМТА арбитражно
споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички
или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно
определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде
арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение.Арбитражното
споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако
се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси,
телеграми или други средства за съобщения.
С разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗМТА арбитражното споразумение, включено в
договор, е определено, като независимо от другите негови уговорки, както и, че
нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на
съдържащото се в него арбитражно споразумение.
- 3 -
Съгласно
чл.8 ЗМТА съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно
споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на
него
в срока за отговор на исковата молба. Ако съдът намери, че арбитражното
споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено,
делото не се прекратява.
Видно от изложеното е, че за да се
приеме, че е налице пречка за
разглеждане на спора от държавния съд, то следва да е налице изрично съгласие
между спорещите за разглеждане на спора от арбитражен съд – арбитражно споразумение,
като това споразумение трябва да е обективирано в писмена форма и е отделно от
сключения между тях договор.Ясно е, че споразумение може да се сключи за бъдещ
спор както и за вече възникнал спор.
Липсва норма в ГПК, ЗМДТА или друг
нормативен акт, от която да се направи извод, че при сключване на договор за
прехвърляне на вземане, сключеното между цедента и длъжника арбитражно
споразумение запазва своето действие.Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с неговите привилегии, обезпечения и
други принадлежности. Ясно е какво представляват привилегиите и обезпеченията
на едно вземане.По въпроса дали арбитражното споразумение е принадлежност към
вземането, следва да се даде отрицателен отговор – предвид употребения от
законодателя израз – други принадлежности следва, че като принадлежности към
вземането той разглежда привилегиите, обезпеченията, лихви т.е все права -
които са във връзка с дължимата престация, реалното изпълнение на задълженията
по договора и насочени към реално удовлетворяване на правоимащия т.е с
осъществяването на преследваната с договора цел – реално задоволяване на
определен интерес.
Макар изборът на съд, пред който да бъде
разгледан възникнал спор във връзка с изпълнение на задълженията по договора да
е насочен към постигането на целта на договора то постигнатото споразумение за
избор на съд не може да се разглежда
като принадлежност към вземането.Това следва и от изричната разпоредба на
чл.19, ал.2 ЗМТА, съгласно която
арбитражното споразумение е независимо от останалите уговорки в договора.След
като изборът на Арбитражен съд за разрешаване на имуществен спор следва от
изрично изразена воля от страните по спора, по силата на изрична законова
норма, то следва, че при промяна на страните по спора, в резултат на
прехвърляне на вземане, за което не се изисква съгласието на длъжника по
определение от закона, не може да се
счита, че сключеното по – рано арбитражно споразумение запазва своето действие
и по отношение на новия кредитор, при липса на изрична разпоредба.За да стане
трето лице страна по арбитражната клауза е нужно то със съгласието на двете
страни по него да замести една от тях данни за каквото съгласие в случая
липсват.
Предвид изложеното съдът намира
обжалваното определение за неправилно, като възприема цитираните в жалбата
решения по този въпрос. Липсва арбитражно споразумение между страните по спора,
поради което не е налице основание за прекратяване на производството по делото,
съгласно чл. 8 от ЗМТА. Обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да
се отмени, а делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
С оглед уважаване на жалбата на
жалбоподателя се дължат разноски в размер на 15,00 лева – заплатена държавна
такса.
Отговорността за разноските е изцяло
обусловена от разрешаването на основния спор, с който съдът е сезиран, с оглед
на което и предвид възприетото от съда разрешение по настоящото дело, следва да
бъде отменено и определението на съда от 18.12.2020 г., постановено по реда на
чл. 248 от ГПК, предвид неговия обусловен и несамостоятелен характер, а и с
оглед висящността на производството,
което не е приключило с окончателен
съдебен акт.
Воден от горното, КнОС
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 260203/22.10.2020
г. на Дупнишкия районен съд постановено по гр.д.№ 1095/2020г., с което
производството по делото е прекратено поради неподведомственост и
ОТМЕНЯ определение № 260393/18.12.2020
г. на Дупнишкия районен съд постановено по гр.д.№ 1095/2020г., с което е
изменено в частта относно разноските определение № 260203/22.10.2020 г. по
същото дело.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Дупница за
продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по
предявения иск.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от М. Ш. и М. П. да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.*** разноски за производството в размер на 15,00
лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :