Решение по дело №3470/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1079
Дата: 13 май 2022 г.
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20221100503470
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1079
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова

Мария Малоселска
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100503470 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3470/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивни жалби на „Е.Е.П.“ ЕООД
ЕИК ******* гр.София и третото му лице помагач ЗАД „А.Б.“ ЕИК ******* гр.София срещу
решение №20217721 от 01.12.2021 г постановено по гр.д.№9954/2016 г на СРС , 69 състав ;
в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.200 ал.1 КТ на М. Б. ЦВ.
ЕГН ********** от гр.София сумата от 4800 лева обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания / от трудова злополука на 02.07.2014 г представляваща ПТП на пътя
с.Мирково-гр.Елин Пелин , при което е получил множество охлузни рани по гърба и главата
с хематоми и кръвонасядания по главата и травма на шийните прешлени ; и сумата от общо
519 лева обезщетение за имуществени вреди от същата трудова злополука , от които 390
лева загуби от заплатени медицински прегледи и рехабилитация и 129 лева пропуснати
ползи от разликата между получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за
временна неработоспособност по КСО за периода 02.07.2014 г – 04.09.2014 г ; ведно със
законната лихва от 23.02.2016 г до окончателното заплащане на сумите . Решението на СРС
се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът „Е.Е.П.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София излага доводи за неправилност на
решението на СРС / в осъдителната част/ . Трябва да се намали поради съпричиняване и
обезщетението за имуществени вреди . Неправилно са кредитирани показанията на св.Я. Ц.
/брат на ищеца/ , че болките и страданията на ищеца са продължили 7-8 месеца .
1
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно , защото според СМЕ
пълното възстановяване на ищеца е настъпило след 20-25 дни и няма медицински данни за
трайно увреждане на здравето му . Обезщетението от ДОО е покрило и неимуществените
вреди . Вярно е , че е получаван по-малък доход от трудово възнаграждение , но върху него
са платени по-малко данъци .
Въззивникът ЗАД „А.Б.“ ЕИК ******* гр.София излага доводи за неправилност на
решението на СРС / в осъдителната част/ , тъй като не е доказано настъпването на трудова
злополука – че ПТП е настъпило по време на работа . Застрахователното дружество
неправилно е конституирано като трето лице помагач и спрямо него е налице погасителна
давност . Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно , защото ищецът
не е бил работоспособен само 2 месеца . Показанията на разпитания свидетел Я. Ц. /брат на
ищеца/ не следва да се кредитират . Трябва да се определи съпричиняване повече от 20 % ,
защото при правилно поставен предпазен колан е можело изцяло да се избегнат
уврежданията. Трябва да се намалят и имуществените вреди с процента на съпричиняване .
М. Б. ЦВ. е подал писмен отговор , в който счита , че въззивната жалба на „Е.Е.П.“ ЕООД е
просрочена , респ.неоснователна .
„Е.Е.П.“ ЕООД е подало писмен отговор , в който счита , че въззивната жалба на ЗАД „А.Б.“
е основателна . Намаление поради съпричиняване трябва да се извърши само на
неимуществените вреди . Не трябва да се кредитира изцяло СМЕ , защото вещото лице не е
извършило преглед на ищеца и не е взело предвид предписанието на доц.Стоянова от ИСУЛ
, че са противопоказни физически усилия за 6 месеца . Определеното от СРС обезщетение за
неимуществени вреди дори е занижено .
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на
06.12.2021 г и на 07.01.2022 г и е обжалвано в срок съответно на 16.12.2021 г /по пощата/ и
на 15.12.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че безспорно ишецът е бил в ТПО с
ответника към датата на ПТП , като процесната злополука е призната за трудова злополука с
разпореждане от 09.07.2014 г на ТО на НОИ София град . След трудовата злополука ищецът
е бил в отпуск за временна неработоспособност за периода 02.07.2014 г – 04.09.2014 г .
2
Налице е съпричиняване поради груба небрежност по чл.201 ал.2 КТ , защото е бил без
поставен колан при настъпването на ПТП . Съпричиняването е в размер на 20 % .
Според приетата пред СРС СМЕ от трудовата злополука ищецът е получил охлузване на
главата и хематим в челната област , както и травма /разтягане/ на шията . Общият
възстановителен период е бил 20-25 дни , като лечението на шията е с обезболяващи и
противовъзпалителни лекарства и поставяне на шийна яка .
Според разпитания пред СРС свидетел Я. Ц. /брат на ищеца/ след трудовата злополука
ищецът бил в лошо състояние , а страданията му продължили общо 7-8 месеца . Ищецът
ходил на рехабилитация и имал трудности при шофиране и извършване на физическа работа
. Два месеца имат трудности да се придвижва самостоятелно , а един месец бил с „яка“.
Според СРС на ищеца трябва да се определи обезщетение за неимуществени вреди по
справедливост в размер на 6000 лева . Като се намали това обезщетение с 20 %
съпричиняване , то на ищеца трябва да се присъдят 4800 лева обезщетение за
неимуществени вреди .
Според СРС ищецът е доказал обезщетение за имуществени вреди в размер на 390 лева
загуби от заплатени медицински прегледи и рехабилитация и 129 лева пропуснати ползи от
разликата между получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за временна
неработоспособност по КСО за периода 02.07.2014 г – 04.09.2014 г. СРС не е намалил
обезщетението за имуществени вреди с приетия процент на съпричиняване .
Решението на СРС е частично неправилно . Неоснователни са доводите на въззивника-
застраховател , че не е доказана процесната трудова злополука . Налице е влязъл в сила
административен акт - разпореждане от 09.07.2014 г на ТО на НОИ София град – с които
злополуката е призната за трудова . Налични са и документи за настъпване на ПТП , както и
е приета от СРС САТЕ . Без значение за законосъобразността на първоинстанционното
решение е въпросът за конституиране на трето лице помагач . Последното е конституирано
по искане и твърдения на ответника за евентуални регресни права , които обаче не са
предмет на делото . Ирелевантно е дали е вероятно основателен бъдещ обратен иск срещу
застрахователя , налице ли са други застрахователи , които дължат обезщетения и пр.
Неоснователен е доводът на въззивника-ответника , че обезщетението от ДОО покрива
изцяло понесените неимуществени вреди . Обезщетението от ДОО съгласно чл.200 ал.3 КТ
принципно се приспада от сбора от понесените имуществени и неимуществени вреди .
Основателни са доводите на въззивниците , че определеното от СРС обезщетение за
неимуществени вреди е в завишен размер . С оглед факта , че ПТП е от 2014 г /при други
обществено-икономически условия/ и посоченото от СМЕ , че като цяло възстановяването
на ищеца /главно заради контузията на шията/ е било за около 1 месец , както и че освен
травмата на шията е имало и охлузни рани по гърба и главата с хематоми и кръвонасядания
по главата , на ищеца трябва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 5000 лева , а не на 6000 лева . Не намират опора в наличните медицински доказателства
твърденията на свидетеля Я. Ц. /брат на ищеца/ за „тежко“ състояние на ищеца и
3
възстановяване за 7-8 месеца , начална пълна невъзможност за обслужване и пр . Подобен
дълъг срок за възстановяване има само при много тежки счупвания , например при счупване
на бедрена кост или при политравми , докато в случая травмите са повърхностни и най-
тежкото увреждане и контузия на шията . Действително , има случаи на травми на шията с
тежки и продължителни последици , но такива в случая не са доказани чрез представяне на
медицинска документация за проследяване на състоянието на ищеца .
Неоснователни са доводите на въззивника-застраховател , че СРС е следвало да определи
по-висок процент на съпричиняване . СМЕ посочва , че в случая ищецът – ако е бил с
правилно поставен предпазен колан – е можел да намали , но не и напълно да изключи
настъпването на уврежданията . Определеният процент на съпричиняване от 20 % , които не
е обжалван от ищеца , съответства на съдебната практика по сходни случаи /като е спорно
дали въобще е доказан при условията на пълно доказване /.
От друга страна основателни са доводите на въззивниците , че с процентът на
съпричиняване следва да се намали и обезщетението за имуществени вреди . Чл.201 ал.2 КТ
не визира само неимуществените , но също така и имуществените вреди .
Следователно , като се вземе предвид 20 % съпричиняване на ищеца принципно се дължат
от ответника 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди .
По отношение на имуществените вреди ищецът е доказал 390 лева загуби от заплатени
медицински прегледи и рехабилитация , както и 720,12 лева пропуснати ползи от
неполучено трудово възнаграждение за процесния период 02.07.2014 г – 04.09.2017 г ; или
общо 1110,12 лева имущесвени вреди . Като се вземе предвид 20 % съпричиняване на ищеца
принципно се дължат 888,10 лева обезщетение за имуществени вреди .
Общо доказаните по делото неимуществени и имуществени вреди са в размер на 4888,10
лева . От тази сума съгласно чл.200 ал.3 КТ и указанията в решение №77 от 13.04.2018 г по
гр.д.№2735/17 г на ВКС , IV ГО и решение №149 от 13.01.2021 г по гр.д.№4301/19 г на ВКС
, III ГО
трябва да се приспадне сумата от 1183,10 лева , която ищецът е получил като обезщетение за
временна неработоспособност според заключението на ССЕ т.е. на ищеца се дължат
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди общо в размер на 3705 лева . Според
настоящия съд по аналогия на чл.76 ал.1 ЗЗД приспадането на платеното от НОИ трябва да
се извърши съразмерно от двете обезщетения т.е.18,168 % от обезщетението за имуществени
вреди /или 214,95 лева/ и 81,832 % от обезщетението за неимуществени вреди /или 968,15
лева/ . Вижда се , че 214,95 лева + 968,15 лева = 1183,10 лева.
След посоченото приспадане се дължи обезщетение за имуществени вреди :
888,10 лева – 214,95 лева = 673,15 лева т.е. СРС като краен резултат правилно е присъдил
519 лева и в тази част решението трябва да се потвърди .
След посоченото приспадане се дължи обезщетение за неимуществени вреди :
4000 лева – 968,15 лева = 3031,85 лева . В тази част решението на СРС трябва да се отмени
частично и искът за обезщетение за неимуществени вреди да се отхвърли за разликата над
4
3031,85 лева до 4800 лева .
С оглед изхода на делото ответникът има право допълнително на 300,86 лева разноски пред
СРС . Ищецът има право на 339,40 лева разноски пред СРС , а не на 508,40 лева . Пред СГС
разноски се дължат от ответника в размер на 288,29 лева , изчислени по компенсация .
Ответникът дължи 261,69 лева такси и разноски в полза на СРС , а не 392 лева . Ответникът
дължи на СГС 166,88 лева част от разноски за ССЕ.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20217721 от 01.12.2021 г постановено по гр.д.№9954/2016 г на СРС ,
69 състав ; в частта , с която „Е.Е.П.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София е осъдено да заплати на
основание чл.200 ал.1 КТ на М. Б. ЦВ. ЕГН ********** от гр.София разликата над 3031,85
лева до размера от 4800 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от
трудова злополука на 02.07.2014 г представляваща ПТП на пътя с.Мирково-гр.Елин Пелин ,
при което е получил множество охлузни рани по гърба и главата с хематоми и
кръвонасядания по главата и травма на шийните прешлени ; ведно със законната лихва от
23.02.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; в частта , в която „Е.Е.П.“ ЕООД ЕИК
******* гр.София е осъдено да заплати на М. Б. ЦВ. ЕГН ********** от гр.София разликата
над 339,40 лева до 508,40 лева разноски пред СРС ; както и в частта , в която „Е.Е.П.“ ЕООД
е осъдено да заплати по сметка на СРС разликата над 261,69 лева до 392 лева разноски по
делото ; вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ частично иска на М. Б. ЦВ. ЕГН ********** от гр.София да се осъди „Е.Е.П.“
ЕООД ЕИК ******* гр.София да му заплати на основание чл.200 ал.1 КТ разликата над
3031,85 лева до размера от 4800 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания / от трудова злополука на 02.07.2014 г представляваща ПТП на пътя с.Мирково-
гр.Елин Пелин , при което е получил множество охлузни рани по гърба и главата с хематоми
и кръвонасядания по главата и травма на шийните прешлени ; ведно със законната лихва от
23.02.2016 г до окончателното заплащане на сумата .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС , в частта , в която „Е.Е.П.“ ЕООД ЕИК
******* гр.София е осъдено да заплати на основание чл.200 ал.1 КТ на М. Б. ЦВ. ЕГН
********** от гр.София 3031,85 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания / и сумата от 519 лева обезщетение за имуществени вреди ; от трудова злополука
на 02.07.2014 г представляваща ПТП на пътя с.Мирково-гр.Елин Пелин ; ведно със
законната лихва от 23.02.2016 г до окончателното заплащане на сумите .
ОСЪЖДА М. Б. ЦВ. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Е.Е.П.“ ЕООД ЕИК
******* гр.София допълнително сумата от 300,86 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА „Е.Е.П.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София да заплати на М. Б. ЦВ. ЕГН **********
от гр.София сумата от 288,29 лева разноски пред СРС /по компенсация/ .
5
ОСЪЖДА „Е.Е.П.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София да заплати по сметка на СГС сумата от
166,88 лева разноски за експертиза .
Решението е постановено при участието на ЗАД „А.Б.“ ЕИК ******* гр.София и М. П. ЮТ.
като трети лица помагачи на ответника „Е.Е.П.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните
само в частта по иска за обезщетение за неимуществени вреди .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6