Решение по дело №1928/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№     /…………………2022 година, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ПЪРВИ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

           ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Елена Воденичарова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д. № 1928 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Х.К.Д., ЕГН ********** *** срещу Решение № 908/04.07.2022 г., постановено по НАХД № 1738/2022г. по описа на Районен съд - Варна, XV-ти състав, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 5782461 на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна, с който на Х.К.Д. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Жалбоподателят  навежда оплаквания, че в момента на констатация на нарушението, същият е бил извън територията на страната. Твърди, че въззивният съд не е приел представеното пред него доказателството за отсъствието на въззивника. Счита, че административнонаказващият орган е нарушил възможността му да посочи извършителя на констатираното нарушението. В касационната жалба се навеждат доводи относно изправността на техническото средството, с което е констатирано нарушението. Релевира доводи относно нарушение на материалния закон, тъй като не е налице повторност на извършеното. Въз основа на изложените в касационната жалба оплаквания, сезира настоящата инстанция с искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради неговата неправилност, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска постановяване на решение, с което да се отмени издадения електронен фиш.

В съдебно заседание редовно призован, касаторът не се явява. За него се явява съпругата му Т. Д.. Същата поддържа жалбата. Постъпили са писмени бележки с.д. № 15699 от 21.10.22 г., с които касаторът изразява становище относно писмените бележки на ответната страна.

Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна /ОД на МВР - Варна/ редовно призован, не се представлява. Представени са писмени бележки с.д. № 15555 от 18.10.2022г., в които подробно са изложени мотиви за оспорване на касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, моли да бъде присъден минимален размер на адвокатското възнаграждение. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, пледира решението, постановено от Районен съд - Варна да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на Х.К.Д., ЕГН ********** *** срещу Решение № 908 от 04.07.22 г. по НАХД № 1738/2022г. по описа на Районен съд - Варна, XV - ти състав, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 5782461 на ОД на МВР - Варна, с който на Х.К.Д. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

За да се произнесе, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 28.10.2021 г. в 05:49 часа, в обл. Варна, общ. Аврен, по път първи клас-9 /извън населено място/, в посока от гр. Варна към гр. Бургас, преди кръстовището за к.к. „Камчия“ при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., обозначено с пътен знак В – 26, е констатирано, че с лек автомобил „БМВ Х5 ХДРАЙВ 25 Д“ с рег. № Х 0909 КР, е било извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, установено и заснето с дигитална стационарна радарна установка № 100В948С010800ВD, като превишението е с 27 км/ч. Възприел е, че в хода на административнонаказателното производство, в следствие на  извършена служебна справка е установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателя. Констатирано било, че за жалбоподателя това е второ по ред извършено нарушение в период  от 1 /една/ година, поради което и му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Тези факти въззивният съд е приел за удостоверени, чрез приложения по делото снимков материал, заснемащ движение на процесното моторното превозно средство на процесната дата и засечената скорост на автомобила, от представените писмени доказателства – Протокол от проверка за техническа изправност на ползваното техническо средство, данни за собственика на МПС, както и издадения предходен електронен фиш. 

Въз основа на доказателствената съвкупност, въззивният съд приел, че наказаното лице е извършило нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 и правилно е било санкционирано на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с  чл. 182, ал. 4 от ЗДвП с предвиденото наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева. Районният съд - Варна приел за несъстоятелни възраженията на Д. за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и приложимия материален закон, както и за необоснованост на електронния фиш. Също за неоснователни били възприети и възраженията, относно отсъствието извън страната на Д., както и че не ставало ясно дали техническото средство е било в изправност. Въззивният съд, след проверка на събраните с административната преписка доказателства приел, че са приложени доказателства относно вида на техническото средство, неговата техническа годност и местоположение. 

Съдът при касационната инстанция, като обсъди доводите в касационната жалба и възраженията на ответника по касацията формира извод, че въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на обжалвания електронен фиш. Изводите на съда относно компетентността на наказващия орган, формалната законосъобразност на електронния фиш и спазването на процедурата по издаването му, както и за материалната му законосъобразност и доказаността на извършеното административно нарушение, са обосновани и правилни. Тези изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Касаторът твърди, че са му ограничени процесуални права, тъй като не били обсъдени всички доказателства, събрани пред въззивната инстанция.

Настоящата инстанция намира това оплакване за напълно неоснователно. В решението си, ваззивният съде е дал  самостоятелен отговор на всяко повдигнато от жалбоподателя, настоящ касатор, оплакване в насока незаконосъобразност на процесния ЕФ, който съдът е обосновал със събраните писмени доказателства. Конкретно, се е произнесъл по искането на Д. да съобрази представеното от него Удостоверение  рег.№ 365000-18406/28.04.2022г., издадено от началник  сектор „ Български документи за самоличност“, в което е отбелязано, че на 28.10.2021г. жалбоподателят е влязъл в Р България през ГКПП Малко Търново в 22:21ч. Съдът е коментирал, че така представеното удостоверение съдържа данни, които разколебават доказателствената му стойност, доколкото в същото е вписано например, че на 07.12.2021г. Д. е влязъл в Р България в 20:25ч., като 9 минути след това е напуснал Р България отново през ГКПП Аерогара София. Същевременно е изложил доводи, че е възможно и няма пречка в 5:49 ч., когато е констатирано нарушението да се намира на територията на обл.Варна,  а в 22:21ч., да е напуснал страната през ГКПП Малко Търново. Последния довод също се споделя от касационния състав, още повече, че нарушението е констатирано именно на път за гр.Бургас, по посока Р.Турция и в периода от 5:49 ч. до 22:21ч. е допустимо  и възможно достигането на границата с Р.Турция.

Ето защо твърдението за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се явява изцяло неоснователно. Не е допуснато от районния съд  нарушение на съдопроизводствените правила, което да води до ограничаване процесуалните права на страната.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба дали техническото средство, с което е констатирано извършеното нарушение, е било в изправност, предвид вандалските посегателства върху него.  Видно от приложения снимков материал се установява, че извършеното нарушение е констатирано с дигитална стационарна радарна камера, за която в административнонаказателната преписка е приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823. АТСС е поставено в съответствие с § 6, т. 65, б. „а” от ДР на ЗДвП, според която "Автоматизирани технически средства и системи" - уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и които могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП: „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.“. При така даденото в ЕФ описание на нарушението става ясно, че шофьорът на автомобила е карал извън населено място с превишение на скоростта с 27 км./ч. над ограничението. Следователно нарушението следва да се квалифицира по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

По безспорен начин пред въззивната инстанция е доказано, че административното „нарушение“ е извършено повторно, с представените в тази насока писмени доказателства, а именно ЕФ серия К № 4058322, за нарушение извършено на 18.10.2020 г., който е влязъл в сила на 03.12.2020 г. Процесното нарушение е извършено на 28.10.2021 г., което е извършено в рамките законоустановения едногодишен срок. Поради това правилно Районният съд – Варна е приел, че нарушението е извършено при повторност.

Наложената глоба е правилна по вид и размер с оглед установеното превишение на скоростта на движение в този участък от 27км/ч.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни основания.

Предвид крайния изход на спора и с оглед своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правна помощ в разме рна 80,00 /осемдесет/ лева, които касационният жалбоподател следва да бъде осъден да ù заплати.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна, І-ви тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 908/04.07.2022 г., постановено по НАХД № 1738/2022 г. по описа на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА Х.К.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

2.