П Р О Т О К О Л
Година, 21.02.2019 град П
Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав
На ДВАДЕСЕТ и ПЪРВИ ФЕВРУАРИ две
хиляди и
деветнадесета година, в публично
разпоредително заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАН ИВАНОВ
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
О.Х.Й.
2. Б.А.А.
Секретар: ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор: Г.Л.
Сложи за разглеждане
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХД № 15 по описа за 2019 година
На именното повикване в 10:20
часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ
И.В.Х., редовно призован, се явява лично и с адвокат Ц.Ц., служебен защитник от досъдебното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ
Л.Ц.Р., редовно призован, се явява лично и с адвокат П.П. ***, редовно
упълномощен от досъдебното производство.
За
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Плевен, се явява прокурор Г.Л. .
ПОСТРАДАЛИЯТ В.К.К., редовно призован, се
явява лично и с адвокат М.К. от САК, с
пълномощно по договор за правна защита и съдейдствие №0001911/2019г.
ПОСТРАДАЛАТА П.К.К., нередовно призована, не се
явява. Видно от приложената върната призовка в цялост, на лист №14 от НОХД, е
че на адреса посочен в делото и посочен такъв от пострадалата в досъдебното
производство на лист №95, същата не е намерена на този адрес. Съдът е изискал и
приложил справка от НБД, че именно това е и няма друг адрес по местоживеене.
ПОСТРАДАЛИЯТ В.К.К.: Полусестра ми е уведомена за
днешното съдебно заседание. Поддържам връзка със сестра ми П.К..Лично аз съм я
уведомил и тя знае за днешното съдебното заседание. Отговори ми, че смята за
ненужно да идва. Имам дядо, който е жив. Той е баща на починалия ми баща. Казва
се В. К. ***. Приживе този човек поддържаше постоянни отношения с баща ми,
починал от катастрофата. Аз също поддържах постоянни взаимоотношения с него.
Нямам чичо и леля.
ПРОКУРОРЪТ: Мисля, че е правена справка в досъдебното
производство за наследниците на починалия. В момента не мога да възпроизведа
съдържанието. Моля да ми дадете възможност да се запозная. Призовали сме ги
като пострадали и сме положили усиля да установим лицата, които са излезли от
направената справка от регистъра на НБД.
АДВ.К.: Предполагам, че не е вписан бащата на
пострадалия от село Телиш, защото той не е наследник. По закона на
наследството, това са децата. Има такъв човек, но е много възрастен.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ДОКЛАДВА молба от адвокат М.К.-***, като пълномощник на пострадалия
В.К.К., против двамата подсъдими И.В. Х. и Л.Ц.Р., с направено искане да бъдат
конституирани , като частни обвинители в съдебното производство по НОХД №15/2019
година на Окръжен съд – Плевен.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с молбата. Своевременно е
направено искането. Според мен може да бъде уважено.
АДВ.Ц.: Искането е своевременно
направено и следва да бъде уважено.
ПОДСЪДИМИЯТ И.В.Х.: Поддържам адвоката си.
АДВ.П.: Искането е своевременно
направено и следва да бъде уважено.
ПОДСЪДИМИЯТ
Л.Ц.Р.: Поддържам адвоката си.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ.Ц.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ И.В.Х.: Поддържам становището на адвоката си. Да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Л.Ц.Р.: Поддържам становището на адвоката си.
АДВ.К.: Да се
даде ход на делото.
ПОСТРАДАЛИЯТ В.К.К.: Поддържам
становището на адвоката си.
СЪДЪТ след
съвещание, като взе предвид становището на
страните по даване хода на делото, намира следното:
В днешното съдебно заседание от
лицата посочени за призоваване по обвинителен акт, същевременно съобразени с
разпоредбите на чл.247б и следващите от НПК, не се явява пострадалата П.К.К..
Видно от приложеното в делото и докладвано от председателя на състава върнат в
цялост призовка, както и справка от НБД, е че на единствения известен за
момента адрес, лицето не е намерено, т.е. налице по отношение на тази
пострадала е хипотезата на чл.247в, ал.3 от НПК и тя не може да стане пречка да
се даде ход на разпоредителното заседание. По отношение на заявеното от другия
пострадал В.К.К., във връзка с това, че освен неговата полусестра, неявилата се в днешното съдебно заседание П.К.К.,
има жив възходящ родител, на починалия К.В. К., за който се сочат трите имена и
местоживеенето, съдът следва да вземе отношение след изслушване становище на
страните, по въпросите на разпоредителното заседание.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ за обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1,т.1-8
от НПК.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИТЕ:
И.В.Х. - роден на *** ***, Плевенска област, живущ ***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********. Получил в срок уведомителните
книжа- преписи и съобщенията по чл.247б
от НПК.
Л.Ц.Р. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, работи като охранител в "П.С." ЕООД – Плевен,
неосъждан, ЕГН **********. Получил в срок уведомителните книжа-преписи и съобщения
по чл.247б от НПК.
ПОСТРАДАЛИЯТ В.К.К.: ЕГН **********. Постоянният ми адрес е в София , тъй като съм студент, редовна
форма на обучение. При призоваване съм се разбрал с адвоката си да ме призовавате
чрез него. Телефонът ми е ********. Телефонът на сестра ми е ********- П.. Не е
проблем сестра ми да се призове по телефона.
СЪДЪТ
разясни на страните правата им по чл.274 и 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи
на съдебния състав и секретаря. Нямам доказателствени искания и няма да соча
нови доказателства.
АДВ.К.: Уважаеми господин
председател, няма да правя отводи на съдебния състав и секретаря. Нямам
доказателствени искания и няма да соча нови доказателства. От името на
доверителите ми, заявявам, че не желаем да бъдем конституирани като граждански
ищци в настоящето производство.
ПОСТРАДАЛИЯТ В.К.: Поддържам
становището на повереника ми.
АДВ.Ц.: Няма да правя отводи на
съдебния състав и секретаря. Нямам доказателствени искания и няма да соча нови
доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ И.В.Х.: Поддържам защитника си.
АДВ.П.: Няма да правя отводи на
съдебния състав и секретаря. Нямам доказателствени искания и няма да соча нови
доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Л.Ц.Р.: Поддържам защитника си.
СЪДЪТ
намира, че следва да се пристъпи към обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1,
т.1-8 от НПК, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА
към обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 т.1-8 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин
председател, уважаеми съдебни заседатели,
считам че делото е местно и родово е подсъдно на Окръжен съд – град
Плевен. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Не е допуснато на досъдебното производство отстранимо, съществото
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
правила на обвиняемите, на пострадалия
или на неговите наследници. Не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила. Не се налага разглеждане на делото при закрити
врати, както и привличането на резервен съдия, резервен защитник, съдебен
заседател, вещо лице, преводач или тълковник,
както и да се извършват съдебно следствени действия по делегация. Взетите
мерки за процесуална принуда са адекватни и не следва да се изменят към този
момент. Както заявих вече, нямам искания за събиране на нови доказателства.
Моля да се насрочи съдебно заседание за разглеждане на делото по общия ред,
като се призоват лицата за призоваване от списъка.
АДВ.К.: Уважаеми господин
председател, уважаеми съдебни заседатели, делото е подсъдно на Окръжен съд – Плевен.
Няма основание за прекратяване и спиране на наказателното производство. Считам,
че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да
засяга изброените лица. Видно от справката НБД, наследниците на починалия са
неговите деца – дъщеря и син. Всички други лица, родственица, по-близки и по-далечни
на пострадалия, имат правата и възможността по граждански път, след решаване на
наказателното производство, да поискат ако желаят това своето обезщетение.
Нямам други искания за нови доказателства. Не се налага разглеждане на делото
при закрити врати, както и привличането на резервен съдия, резервен защитник,
съдебен заседател, вещо лице, преводач или тълковник, както и да се извършват съдебно следствени
действия по делегация. Взетите мерки за процесуална принуда са адекватни и не следва да се изменят
към този момент.
ПОСТРАДАЛИЯТ В.К.К.: Не са ми
нарушени правата. Съгласен съм с това което каза защитникът ми.
АДВ.Ц.: Уважаеми господин
председател, уважаеми съдебни заседатели, считам че делото е местно и родово е
подсъдно на Окръжен съд – град Плевен. Няма основание за прекратяване или
спиране на наказателното производство. По т.3 имам едно искане, с оглед на
вашия съдебен акт и с оглед обстоятелството,
че в днешното съдебно заседание се откри, обстоятелството, че е налице
пострадало лице от престъплението и засегнато такова и на основание Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 година се установява, че това лице попада в
кръга на засегнатите и пострадалите хора. Именно в това решение е изброени кои
лица влизат в този кръг. С оглед на това, въпреки, че от представените писмени
доказателства прокуратурата не е имала как да знае, за да бъдат разяснени
правата на това лице като пострадал, считам че делото следва да бъде върнато, с
оглед реализирането на неговите права още в досъдебна фаза, тъй като може да
има искане като доказателства и т.н. Считам, че няма допуснати процесуални нарушения
по отношение на подсъдимият, но считам че има допуснати нарушения от страна на
пострадалия, което е отстранимо нарушение но на досъдебното производство. Не са
налице основанията за разглеждане на делото по особените правила, тъй като
другият подсъдим не си признава вината на досъдебното производство. Не се
налага разглеждане на делото при закрити врати, както и привличането на
резервен съдия, резервен защитник, съдебен заседател, вещо лице, преводач или
тълковник, както и да се извършват
съдебно следствени действия по делегация. На този етап нямам искания за
събиране на нови доказателства. Взетите мярка за процесуална принуда е
адекватна и не следва да се изменя.
АДВ.П. Уважаеми господин председател,
уважаеми съдебни заседатели, считам че делото е местно и родово е подсъдно на
Окръжен съд – град Плевен. Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство. В хода на досъдебното производство е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване процесуалните
права на моя подзащитен – обвиняемия Л.Ц.Р.. Видно от протокол за предявяване на разследване
от 15.10.2018 година, е че в качеството си на защитник на обвиняемия към онзи
момент Р., съм направил изрично искане на основание чл.153 от НПК, за изготвяне
на повторна автотехническа експертиза по делото. Така направеното искане е
обосновано и достатъчно мотивирано. В пълен разрез с императивната разпоредба
на чл.229, ал.3 от НПК, липсва произнасяне от страна на наблюдаващия прокурор,
по така направеното искане. Допуснатото нарушение на процесуални правила е
съществено, тъй като е накърнило правото на защита на подзащитният ми, част от предоставените
му права в разпоредбата на чл.55 от НПК, а именно да представя доказателства и
да прави доказателствени искане. В този смисъл е и константната съдебна практика,
мотивирана в Определение №590 от 29.06.2017 година, на Окръжен съд – Плевен, по
ВЧНД №651/2017 година, както и Определение на Апелативен съд – Велико Търново,
по ВЧНД №184/2015 година. Не се налага разглеждане на делото при закрити врати,
както и привличането на резервен съдия, резервен защитник, съдебен заседател,
вещо лице, преводач или тълковник, както
и да се извършват съдебно следствени действия по делегация. На този етап нямам
искания за събиране на нови доказателства. Взетите мярка за процесуална принуда
е законосъобразна и не следва да се изменя. По отношение на т.7 и т.8, ще
израза становище, след като съдът се произнесе по направеното искане по т.3, а
именно делото да бъде върнато на Окръжна прокуратура – Плевен, за отстраняване
на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения, ограничили процесуалните права на подзащитния ми.
ПОДСЪДИМИЯТ Л.Ц.Р.: Поддържам
адвоката си.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на
становището на адвокат Ц., считам, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да е довело ограничаване правата на пострадалия или на неговите
наследници, тъй като към момента към който е установен такъв кръг лица, такава
е била информацията, която е получена от НБД. Съответно НПК посочва кръга на
лицата, които са пострадали, съответно могат да встъпят в процеса, от името на
пострадалия, а Законът за наследството сочи кои са наследниците и в този смисъл
са призовани лицата по справка НБД. Въпреки всичко, запознат съм с практиката
на ВКС, считам че няма пречка да бъде призован бащата на починалия и да бъде запознат
с правата по НПК, да участва в процеса в съответното качество. По отношение на
направеното възражения на адвокат П., за допуснати нарушения на досъдебното производство,
относно искане за събиране на доказателства, считам че това възражение е недопустимо,
тъй като в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения свързани с
допускане, събиране, проверка и оценка на доказателства и доказателствените
средства, съгласно чл.248, ал.4 от НПК. Запознат съм с искането, намерил съм го
за неоснователно, поради това искането не е уважено. Поради това, няма пречка
защитата да направи искането си в хода на съдебното заседание. Както е известно
досъдебното производство е подготвителна фаза на процеса, а същинската такава
се развива в хода на съдебното следствие и съответно съдът е този, който ще прецени дали
това искане е основателно или не е.
АДВ.К.: Уважаеми господин
председател, солидализирам се със становището на прокуратура. Бащата на
починалия не е негов наследник, а е родственик. Възможно е същият да бъде
уведомен за правата си в самата съдебна фаза, без да се налага връщане.
Прокурора достатъчно добре се мотивира, че не следва да се вземат предвид
искания по експертизите и задачите които се поставят. В този смисъл съм напълно
съгласен с прокурора.
АДВ.Ц.: Не вземам становище,
оставям съда да прецени дали нарушението е съществено.
ПОДСЪДИМИЯТ И.В.Х.: Поддържам
адвоката си.
Съдът обяви, че се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след съвещание, като взе
предвид становищата на страните, по въпросите които подлежат на обсъждане по
чл.248, ал.1, т.1-8, ал.2 и следващите от НПК, намира следното:
На първо място, не е налице
твърдяното от адвокат П.П. отстранимо съществено процесуално нарушение, довело
до нарушаване правата на неговия подзащитен – обвиняемият Р.. Доводите в
днешното съдебно заседание, във връзка с неизпълнение от страна на Окръжна
прокуратура – Плевен неискания, съобразно чл.229 от НПК, не е съществено
процесуално нарушение. Това е така, тъй като независимо че съдебната
експертиза, заключението ѝ, не е нито доказателство, нито доказателствено
средство, то по същество представлява опит за обсъждане на тази експертиза в
днешното разпоредително заседание. В този смисъл е забраната на чл.248, ал.4 от НПК. Това, че дори мълчаливо е отказано да се назначи повторна или допълва
експертиза на досъдебното производство, не е ограничило правата на обвиняемия
Л.Р.. Това е така, защото с последните изменения и най-новият НПК, е дефинирано
за първи път какво е това процесуално съществено нарушение. То е свързано само
и единствено с нарушаване на права, във връзка с невъзможността обвиняемият да
разбере в какво е обвинен. По нататък, в част от досъдебно производство и обвинителен
акт, освен така дефинираното какво е това процесуално нарушение по отношение на
обвиняемия, не е отменено и Тълкувателно решение на ВКС, във връзка именно с
кое се приема за съществено нарушение на процесуалните правила, кое не, и кога
едно процесуално нарушение води до задължение от страна на съда да прекрати
делото и да върне същото на прокурора. В конкретния случай не е така. Както при
привличането Л.Р., в качеството на обвиняем по досъдебно производство, така и с
обвинителния акт, както по отношение на него, така и по отношение на другия
подсъдим И.Х., обвиненията са ясни и разбрани. Не водят до двусмислие, до
непълнота, или неяснота, която би могла по някакъв начин да затруднява защитата
и съответно обвивняемите. Макар и казусни има много съдебна практика, във
връзка със съдебните експертизи, където се застъпва становището, че така
формулирането възражения от адвокат П. в днешното съдебно заседание,не е проблем и може
да се направи по всяко време в съдебното производство, стига същото да бъде
мотивирано и във връзка с предмета на доказване. Освен това право на
прокуратурата, което в конкретния случай
не е своеволно, е да преценява достатъчно ли са едни доказателства, въз основа
на които да привличе дадено лица като обвиняем и съответно с обвинителен акт да
повдига обвинение по смисъла на НПК. В случая ясно, точно и пълно е очертана
рамката на предмета на доказване, който следва да се доказва в същинско съдебно
производство.
На второ място обаче, настоящият
съдебен състав счита, че има допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на правата на пострадалия, по смисъла на чл.249,
ал.4, т.2 от НПК. Съображенията за това са следните: Такова нарушение е налице,
когато пострадалите и неговите наследници не са били уведомени за образуваното
досъдебно производство, както за правата им които са предоставени в това
качество и за възможността да участват в производството. Това не е направено от
досъдебното производство по отношение на един от пострадалите, тъй като в
днешното съдебно заседание от информацията и заявеното от пострадалия В.К.К., е
че пострадалият/починалият от ПТП има възходящ родственик, а именно баща В. К. Д.
, който е жив и живее в село Телиш, област Плевен. В настоящия обвинителен акт присъстват
като пострадали посочени само В. К.К. и
неговата сестра П.К.К., за която следва да се отбележи, че е трябвало по-прецизно
да има възможност да се призовава.
В чл.74 и следващите от НПК, няма
изрично изброяване на кръга лица, претърпели имуществени и неимуществени вреди,
съответно и които да участват в качеството на граждански ищци и частни
обвинители. Преди 21.06.2018 година, този кръг от лица е бил определен с Постановление
№4 от 1961 година и Постановление №5 от 1969 година на пленума на ВКС, където
се казва, че това са съпруг, родители, деца, фактически съпруг и други. По-
нататък с Тълкувателно решение №1/21.06.2018 година, този кръг е разширен, с
възможност за участие като пострадали братя и сестри и други описани в това
решение. При условие, че има жив възходящ роднина, то той попада в кръга на лицата преди това
последно Тълкователно решение и органа на досъдебното производство е следвало,
чрез изискване на удостоверение за родствени връзки, а не само за наследници, да
установи лицата имащи право, в случая бащата на починалия, който е бил с такива
права съобразно по-горе цитирани
постановление от 1961 година и 1969 година.
Настоящият съдебна състав
застъпва становището, което е изразило и в друго свое определение за връщане по
този начин на делото на прокурора, за отстраняване на такова процесуално нарушение,
по НОХД №945/2018 година. Това е така, тъй като тези лица следва да бъдат
уведомявани за правата им още на досъдебното производство, а не съдията
докладчик да извършва тези действия в разпоредително заседание. Процесуалната
норма е формална и е записано „допуснати на досъдебно производство“.
Запознаването с права в разпоредително заседание е недопустимо по единствена
важна причина, че това трябва да е на досъдебното производство и независимо от
възрастта на живия правоимащ, е той да заяви лично, желание ли да участва в
такова досъдебното производство, което е част от цялото наказателно производство.В
последствие на изготвянето на обвинителния акт, все още е имало такава
възможност, но такова лице не е вписано в обвинителния акт като пострадал. Като не е извършил тези действия, не е
установил пострадалия- бащата на починалия К.В. К., органът на досъдебното производство е
извършил нарушение на процесуалните права на пострадалия. Същото, по смисъла на
чл.249, ал.4, т.2 от НПК е съществено и отстранимо, поради което следва да се прекрати съдебното производство
по НОХД №15/2019 година, на Окръжен съд – Плевен и върне делото на Окръжна
прокуратура – Плевен, за отстраняване на допуснатото нарушение по отношение на
този пострадал.
Съответно при връщането на делото
на досъдебното производство, при необходимост, следва да се извършат следствени действия по НПК, по
отношение на всички лица участващи на досъдебното производство – обвиняеми,
защитници и други пострадали.
При това положение съдът счита, че не следва
да се произнася в това разпоредително заседание по останалите подлежащи на
обсъждане въпроси по чл.248, ал.1 от НПК, както и по искането за конституиране
на страна.
По изложените съображения и на основание чл.249, ал.4, т.1 и т.2 във връзка
с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че
на досъдебното производство №77/2018 година на Окръжна прокуратура – Плевен:
НЕ СА
ДОПУСНАТИ съществени отстраними нарушения
на процесуалните правила, съобразно чл.249, ал.4 от НПК, довели до ограничаване
процесуалните права на подсъдимия Л.Ц.Р..
НЕ СА ДОПУСНАТИ съществени отстраними процесуални
нарушения, съобразно чл.249, ал.4 он НПК, довели до ограничаване на процесуалните
права и по отношение на подсъдимия И.В. К..
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД №15/2019 година, на Окръжен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото
на Окръжна прокуратура – Плевен, за отстраняване на допуснатото на досъдебното
производство съществено отстранимо процесуално нарушение, посочено в обстоятелствената
част на определението, във връзка с нарушаване правата на пострадал, съобразно чл.74
и следващите от НПК, по отношение на възходящия на починалия К.В. К.-
баща В. К. ***.
Определението подлежи на
обжалване и протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново, в 7 дневен срок,
по реда на Глава XXII от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно
заседание, което приключи в 11:51 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: