Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 28.06.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на двадесет
и девети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при
секретаря Ел.Георгиева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 16015 по описа за 2016г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 15715/10.10.2016г. по гр.д.№ 41442 по описа за 2015г. на
Софийски районен съд, 77-ми състав „О.ж.д.”АД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на М.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес: адв. С.С.,***
на основание на чл. 242 от КЗ (отм)
сумата от 1000лв. – частично вземане
цялото за 5104,70лв., представляващи обезщетение по застраховка „живот” ; на
основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 200лв. разноски по делото.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№1166254/09.11.2016г., изпратена по пощата на
08.11.2016г., от ответника по исковете -„О.ж.д.”АД,
ЕИК********, в частта, в която
исковете са уважени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че събраните
доказателства не установяват валидно възникнало и изискуемо задължение на
ответника към ищеца за заплащане на
сумите. По делото било установено, че смъртта на наследодателя на ищеца била
настъпила в следствие на заболяванията му, диагностицирани преди сключване на
договора за застраховка и за които било провеждано лечение, поради което и
съобразно чл. 3.1. от договора не била покрит застрахователен риск. Причината
за смъртта била установена, застрахователят не можел да поиска аутопсия, поради
което и липсата на такава не можело да обоснове отговорността му. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият- ищец по исковете – М.М.М., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорил жалбата като неоснователна.
Навел е твърдения, че по делото било установено настъпването на
застрахователния риск, поради което и правилно районния съд уважил иска. Заключението на лекуващия лекар не следвало
да обоснове обратен извод, доколкото той не бил кардиолог, а само такъв
специалист можел да направи извод за състоянието на наследодателя на ищеца и за
причината за смъртта. Представените ОУ
не носели подпис на наследодателя на ищеца и не било установено че същите са
част от правоотношението, а и клаузата по т. 3.1. от ОУ противоречала на
основния договор и така съобразно чл. 186 от КЗ не следвало да се приложи.
Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 13032/15.07.2015г. на М.М.М., ЕГН ********** срещу О.ж.д.”АД,
ЕИК********, с която е поискал от съда на основание на чл. 242 вр. с чл. 231 и сл. от КЗ(в сила от 01.01.2006г., отм) и
чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 1000лв. – частичен иск,
целият за 5104,70лв., ведно със законната лихва от подаване на иска до
изплащането й, представляващи
застрахователно обезщетение по Групов договор за застраховка „Живот“ на
кредитополучатели на „О.Б.Б.”АД по полица № 2005 във връзка с договор за
кредитна линия от 26.11.2007г., сключен
между М.С.М. и „ОББ”, за присъединяването към който е издадено застрахователно
удостоверение № **********. Навел е твърдения, че на 26.11.2007г. наследодателят
му М.С.М. сключили договор за кредитна за с първоначален кредитен лимит от 5 000лв. с „ОББ”АД, за обезпечаване
на задълженията по кредита сключил и договор за застраховка „живот“ по групова
застраховка на кредитополучатели на ОББ“АД, която покривала рисковете смърт в
следствие на злополука или заболяване, на 15.03.2012г. кредитополучателят
починал в следствие на мозъчен инсулт и към този момент задълженията по
договора за кредит били в размер на 5104,70лв., застрахователят отказал да
изплати същите за погасяване на кредита и това било направено от ищеца, поради
което и той имал право да ги получи от ответника. Посочил е, че не било налице
изключен риск, ОУ не били подписани от наследодателя му, а и чл. 3.1. от ОУ
била нищожни като противоречаща на основания договор, несочещ изключения от
покритите рискове. Претендирал е разноски.
Ответникът - О.ж.д.”АД, ЕИК******** в
предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е
твърдения, че действително с „ОББ”АД били сключили договор за
групова застраховка „Живот“ полица № 2005/01.04.2007г., към която наследодателят на
ищеца се присъединил и по която застрахователен риск бил смърт поради
заболяване, но изключен риск била смърт, настъпила поради
заболяване, диагностицирано и лекувано преди включването в застрахователното
покритие, а такъв бил случая. Непосочването на изключения риск в
удостоверението за присъединяване към полицата не можело да обоснове извод, че
има противоречие между договора и ОУ, водещо до нищожност на чл. 3.1. от ОУ.
Противоречие можело да има само при
различни записвания за условията за
изключените рискове, а такива нямало в случая. Не било установено и плащане на
задълженията по кредита от ищеца. Претендирал е разноски.
По делото са приети неоспорени от
страните договор за кредитна линия от 26.11.2007г., носещ п подпис за страните по него, препис извлечение от акт за
смърт, удостоверение за наследници № 000139/19.03.2012г., издадени от СО, район
Овча купел, съгласно който М.С.М. е сключил с ОББ”АД
договор за кредит под
формата на кредитна линия при Общи условия с първоначален лимит от 5000лв. уговорени са лихви и такси, като сумата е следвало да бъде
върната, съответно лихви и такси да са заплатени за срок от 2 години, който
автоматично се продължава за същия срок, ако кредитополучателя не отправи
изявление ,че не желае същото, М.С.М. е починал на 15.03.2012г., като е оставил
наследници по закон синовете си Е.Б.Б.М.М. и М.М.М..
По делото са приети неоспорени от
страните платежни нареждания с дати в периода от 19.04.2012г. до 11.09.2012г.,
съгласно които ищецът е наредил по сметка на наследодателя си за покриване на
задълженията му по кредитна карта сумата от общо 5104,70лв.
По делото е прието неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
изцяло като вярно, неопровергано от други доказателства по делото, с което
вещото лице след запознаване с документите по делото и проверка в ОББ”АД е
посочило, че с представените по делото платежни нареждания са плащани
задължения на М.С.М. по кредитна карта № 62782320010596118 от 27.11.2007г. по
договор с ОББ”АД, главница от които е 4908,96лв.
към 19.04.2012г., 195,74лв. са лихви.
По делото е приета неоспорена от
страните полица № 2005/01.04.2007г., носеща подпис за страните по нея, съгласно
която считано от 02.04.2007г. ответникът
е приел да изплаща при условията посочени в полицата парично обезщетение по застраховка с покритие: Кредит „живот и
пълна трайна нетрудоспособност” при условията на полицата, като следващите
страници са част от полицата и това са условията, приети от банката.
По делото е приет документ,
озаглавен „ Условия на застрахователно покритие към полица № 2005“, съгласно
които застрахован кредитополучател е физическо с лице с договор за кредит до
8000лв. главница на възраст между 18 и 70 години, съгласил се да встъпи в
полицата, при смърт настъпила от заболяване (всяко патологично състояние или
състояние на анормално функциониране на органите на тялото, което подлежи на
обективна диагноза и не е причинено от злополука) след присъединяване към
застраховката се дължи обезщетение в размер на 100% от неизплатената главница
по кредита към дата на смъртта. Съгласно чл. 3.1. от условията изключен риск са смърт, произтичаща пряко или
косвено изцяло или отчасти от заболявания, за които кредитополучател е знаел
или му е била поставена диагноза или е
бил лекуван преди присъединяването към
полицата.
По делото е прието неоспорено от
страните застрахователно удостоверение №
********** по групова застрахователна полица № 2005, съгласно което считано от
30.11.2007г. М.С.М. се е присъединил към полицата по договор за застраховка
между ответника и ОББ”АД , като застрахователят се е задължил да изплати
остатъка по главницата по договора за кредит при настъпване на застрахователен
риск „смърт в следствие на заболяване или злополука; трайна пълна
неработоспособност в следствие на заболяване или злополука”, като наследодател
е положил подпис след текст, че е запознат с Общите условия на
застрахователното покритие. Записан е и текст : “…Застрахователната компания ще
изплати остатъка по главницата от кредита покритите
рискове в гореспоменатата полица. Такива
рискове са „смърт в следствие на заболяване или злополука ….“.
По делото са приети уведомление,
писмо, съгласно които на 09.04.2012г. Е.Б.Б.М. е уведомил ответника за
настъпилото застрахователно събитие –смърт на М. М., и е поискал да изплати 4846,49лв., н с писмо
от 19.04.2012г. ответникът е отказал плащане, като е приел че още през 2004г. и
през 2006г. М. е страдал от
заболяванията, причинили смъртта и е налице изключен риск.
По делото са приети амбулаторни
листове от 08.05.2007г.,
26.02.2008г., 11.02.2010г.,
22.03.2011г., 27.07.2011г., 26.08.2011г.,
30.11.2011г., издадени от доктор Е.Б.Б., рецептурна книжка, съгласно които
още на 08.05.2007г. на наследодател на ищеца е поставена водеща диагноза
„хипертонична болест на сърцето” и придружаващо заболяване
„хипералдостеронизъм”, още от 2004г. е имал чести хипертонични кризи, това е
потвърждавано и при последващи прегледи в периода от 2008-2011г., включително и
че е с мозъчно-съдова болест, стенокардия, приемал е лекарства от 2003г.
По делото е прието заключение на
лекуващ/личен лекар, издадено на 20.03.2012г. от д-р Е.Б.Б., съгласно което М.С.М.
е починал на 15.03.2012г. в дома си от мозъчен инсулт, поради мозъчно съдова
болест, възможно да е допринесло за смъртта е исхемична болест на сърцето от
27.08.2009г., артериална хипертония от 15 години, януари 2006г. хипертонична
енцефалопатия, левостранна централна хемипареза преходна , М. е бил преглеждан
от кардиолог на 30.11.2011г. и от невролог на 27.07.2011г. поставил диагноза
мозъчен инсулт, не е направена аутопсия.
С прието по делото заключение по съдебно-медицинска
експертиза, с което
вещото лице след запознаване с документите по делото е посочило, че М.С.М. е страдал от дългогодишна артериална хипертония
поне 15 години преди смъртта си, развил е хипертонична болест на сърцето, която
е регистрирана за първи път на 08.05.2007г., прилагано е медикаментозно
антихипертензивно лечение, повлияло добре на заболяването. Още през 2004г. е
установена повишена продукция на алдостерон, проведено е лечение през
2004-2006г. със спиронолактон, като на 08.05.2007г. е поставена диагнозата
хипералдостероинизъм. Вещото лице е посочило, че няма данни за проведени
консултации с невролог, освен записванията от личния лекар след смъртта на М.,
нямало данни за развитие на хипертонията, кога и как се е развила в
злокачествена хипертония, за първи път хипертонична енцефалопатия е отразена в
заключението на личния лекар след смъртта на М., само в този документ било
отразено и че на 27.07.2011г. невролог е установил мозъчен инсулт. Вещото лице
е посочило, че хипертоничната болест на сърцето, хипералдостеронизма,
усложнение от хипертонична енецефалопатия
може да доведат до развитието на мозъчно-съдовата болест с изявен
мозъчен инсулт. Единствено в заключението на лекуващия лекар било посочено, че М.
е починал от мозъчен инсулт, аутопсия не е правена. Посочило е, че в случая
най-вероятната причина за смъртта е мозъчен инсулт, който за да се прецизира
следва да има изследвания непосредствено преди смъртта или аутопсия. Ако се
приемело, че смъртта е настъпила от мозъчен инсулт, то категорично е в причинна
връзка с установените хипертонични заболявания, които могат да доведат до
смъртен изход. Чисто теоретично не можело да се изключи възможността смъртта да
е причинена от други заболявания, които не са регистрирани при прегледите на
наследодателя на ищеца приживе. Посочило е, че само с оглед на представените по
делото документи, то най-вероятната причина за
смъртта е мозъчен инсулт.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Доколкото договора за застраховка
е от 2007г., смъртта е настъпила през
2012г., то съдът приема, че приложимият закон е Кодекс за застраховането (в
сила от 01.01.2006г., отм).
Съгласно разпоредбата на чл. 242
от КЗ (в сила от 01.01.2006г. , отм) когато договора за застраховка „живот” е
бил сключен в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице,
то има право на иск срещу застрахователя, ако е платило задължението при
настъпване на застрахователното събитие дори да не е било страна по договора за
застраховка, с това право разполага и всяко трето лице платило задължението по
кредита на законно основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 231
от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) с
един договор за застраховка „живот” могат да се застраховат две или повече
лица, чийто брой е определен или определяем, не е нужно те да са посочени с
имена и адреси, ако са определени по друг недвусмислен начин, включително и
чрез посочване на определено тяхно качество.
С договора за застраховка „живот” застрахователят се
задължава да поеме застрахователна закрила на живота, здравето и телесната
цялост на застрахования или на трето лице срещу събития, свързани с увреждане
на здравето или смърт, като при настъпването им се задължава да заплати
уговорена застрахователна сума на застрахования, съответно на негови наследници
или на трето ползващо се лице. Тя е с предмет
лично, неимуществено благо. Застрахователната сума при застраховките
„живот” е първоначално уговорена и не зависи от размера на вредите. Тази сума
не е предназначена да покрие вреди и няма обезщетителен характер, за разлика от
имуществените застраховки. Именно тази специфика позволява да се кумулират
застрахователни суми по два и повече договори за застраховка „живот” и то във
връзка с едно и също застрахователно събитие. Допустимо е кумулиране на същите
и с деликтно обезщетение, ако са налице условия за същото.
Предявените искове са с правно
основание чл. 242 вр. с чл. 231 от КЗ.
За да се уважи така предявения иск по делото
следва да се установи от ищеца при условията на пълно и главно доказване:
валидно застрахователно правоотношение, сключено за обезпечение на изпълнение
задължението на наследодателя на ищеца по валиден договор за банков кредит,
настъпване на застрахователно събитие-смърт поради заболяване, плащане на
задължението по договора кредита от ищеца,
законно основание на ищеца да плати сумата по кредита.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да установи, че са уговорени изключени рискове от
застрахователното покритие, както и че в случая е налице изключен риск, за
които е навел твърдения - настъпване на смъртта от заболявания, които са били
диагностицирани и лекувани преди да включване на наследодател на ищеца в кръга
на застрахованите кредитополучатели.
Съдът приема, че от приетите по делото договор за кредит, застрахователно удостоверение,
застрахователна полица е установено, че на 26.11.2007г. М. М. е сключил с ОББ”АД договор за кредитна
линия с лимит от 5000лв., като за обезпечение на задълженията му за връщане на
главницата по договора на 30.11.2007г. е възникнало валидно
правоотношение между М.С.М. и ответника по групова застраховка
„Кредит „живот и трайна пълна нетрудоспособност“
за обезпечение на задължения по кредити, съгласно което при настъпване на покритите рискове в полица № 2005г., ккавито са смърт в
следстиве на заболяване и длополука,
трайна пълна неработоспособност в следствие на заболяване или злополука, то ответникът следва да изплати застрахователната сума на ІІІ-ти ползващи се лица –
банката ОББ”АД,
която застрахователна сума е непогасеното задължение за главница
по договора за кредит към настъпване на смъртта.
Съдът приема за установено по
делото от приетите по делото удостоверение за наследници, платежни документи,
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, че М. М. е починал на
15.03.2012г. , не му е правена аутопсия, ищецът е един от двамата наследници по
закон на М., към смъртта на М. задължението по договора за кредит за главница е
било в размер на 4908,96лв. и тази
сума, както и неплатените лихви в размер на 195,74лв. ищецът след смъртта на
кредитополучателя е платил на „ОББ”АД за погасяване на задълженията по договора
за кредит от 26.11.2007г., сключен от М. М.. Наследниците на кредитополучателя,
чийто живот е застрахован като обезпечение на изпълнението на задължението по
договор за кредит, има правен интерес да заплатят сумите по договора за кредит
и така те са надлежна страна по иска по чл. 242 от КЗ. Ако наследникът не е
платил задължението по договора за кредит, той може да предяви иск по реда на
чл. 134 от ЗЗД срещу застрахователя в защита на имуществените права на банката,
като поиска застрахователят да бъде осъден да заплати на банката дължимата
застрахователна сума. (В този смисъл Решение № 138/05.01.2015г. по т.д.№
1727/2014г. по т.д.№ 1727/2014г. по описа на ВКС, ІІ-ро т.О.) В случая по
делото се установи че ищецът е наследник на кредополучателя, платил е след
смъртта му главницата по договора за кредит от 4908,96лв, изпълнение на
задължението за което е било обезпечено с договор за застраховка „живот“,
поради което и съдът приема, че плащането, направено от ищеца е имало законово
основание по смисъла на чл. 242 от КЗ. При така възприето, съдът приема, че за
ищеца би възникнало вземане към ответника по чл. 242 от КЗ ако по делото се
установи, че е настъпил застрахователен риск по застрахователния договор.
Спорен въпрос по делото е дали
приетите по делото „условията на застрахователно покритие към полица № 2005“ обвързват страните, дали разпоредбата
на чл. 3.1. от тях е валидна и дали смъртта на наследодателя на ищеца е
настъпила от заболяване, което е покрит застрахователен риск.
В тежест на ищеца е да докаже че
настъпилата смърт е покрит застрахователен риск, тоест че е настъпила от
заболяване или злополука. Тези рискове са посочени изрично като в полицата,
така и в застрахователно удостоверение,
поради което и е установено, че само смърт от злополука или заболяване може да
обоснове извод, че е застрахователно
събитие. Неустановяването на конкретна причина за смъртта би препятствало
извод, че тя е настъпила от покрит застрахователен риск, тоест иска по чл. 242
от КЗ не би бил основателен на това основание. Съдът приема, че от приетото по
делото заключение по съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира
изцяло като вярно, неопровергано от другите доказателства по делото, се
установява, че смъртта на М. М. е настъпила от мозъчен инсулт, който е в
причинна връзка с хипертоничните му заболявания, диагностицирани и лекувани още
преди да се сключи договора за кредит и за застраховка. Действително, изводът
на вещото лице за причината за смъртта не
е категоричен, поради неизвършване на аутопсия и липса на изследвания,
извършени непосредствено преди настъпването на смъртта на М.. Съдът приема, че
доколкото по делото е установено, че М. М. регулярно е преминавал на прегледи
при лекар в периода от 2007г. до 2011г., като последната година е бил
преглеждан 4 пъти, оплакванията му са били
от хипертоничните заболявания и те са създавали опасност от мозъчен
инсулт, лекувал се е от тези заболявания, не е установено М. да е страдал от други заболявания, няма
данни смъртта да е настъпила от друго заболяване, то съдът приема, че по делото
е установено, че смъртта на М. е настъпила от мозъчен инсулт. Посоченото от
вещото лице като възможност смъртта да е настъпила от друго заболяване е било
само теоретична възможност без да е подкрепена от каквито и да е данни по
делото и това изрично е заявено от вещото лице. Вероятният извод на вещото
лице, обсъден в съвкупност с другите писмени доказателства по делото-амбулаторни
листове, рецептурна книжка, липсата доказателства,
които да обосноват друг извод, съдът приема, че са достатъчни за да се приеме
за установено, че смъртта е настъпила от мозъчен инсулт. Следва да се посочи,
че твърденията на страните по делото – както на ищеца с исковата молба, така и
на ответника с отговора, са в същия смисъл – че смъртта е настъпила от мозъчен
инсулт. Това признание на факти от страните, обсъдено в съвкупност с другите
събрани по делото доказателства, са в подкрепа на извода на съда, че смъртта е
настъпила от мозъчен инсулт. При така възприето и като съобрази категоричния
извод на вещото лице за причинната връзка между мозъчния инсулт и хипертоничните
заболявания на М., то съдът приема, че по делото е установено, че М. М. е
починал от мозъчен инсулт, който е в пряка причинна връзка с установените и
лекувани още преди сключване на договора за кредит и застрахователния договор
хипертонични заболявания на М...
При така възприето съдът приема,
че настъпилата смърт би могла да се приеме за застрахователно събитие, само при
условие, че разпоредбите на чл. 3.1. от условията по полицата не намират
приложение. Това е така, защото заболяванията, причинили смъртта на
наследодателя на ищеца се установи от приетите по делото амбулаторни листове,
рецептурна книжка и заключение по медицинска експертиза, че са били
диагностицирани и лекувани преди сключването на договора за кредит и
застрахователната полица, а това съгласно чл. 3.1. от условия към полица № 2005
е изключен застрахователен риск.
Няма пречка съгласно чл. 239, ал. 2 от КЗ страните да
уговорят случаи, в които застрахователят
се освобождава от задължението да заплаща обезщетение и именно тази договора
свобода страните са реализирали с разпоредбата на чл. 3.1 от условията по полицата. Обстоятелството, че тези условия не носят подпис на
наследодателя на ищеца не могат да обосноват извод, че не го обвързват. Това е
така, защото той се е присъединил към застрахователния договор след сключването
му, присъединяването е разписано, че се осъществява със съгласие за същото и не
се спори, а и се установява от удостоверението, че такова е постигнато.
Условията по полицата са част от договора и като такива обвързват наследодателя
на ищеца, присъединил се към груповата застраховка на 30.11.2007г., заявил
изрично в удостоверението, че е запознат с общите усрловия на застрахователно
покритие. Не се спори, че приетите по
делото условия на застрахователно покритие към полица № 2005 са били част от
съдържанието на договора за застраховка към момента на сключването му от
банката и застрахователя. По делото не са ангажирани доказателства, че тези
условия в последствие са били променени, поради което и съдът приема, че това е
съдържанието на договора за застраховка, сключен между банката и застрахователя
и това са условията на застрахователно покритие, с които наследодател на ищеца
е заявил, че е запознат. Да се приеме обратното би поставило под въпрос
валидността на договора за застраховка, доколкото първата страница на полицата,
като и застрахователното удостоверение не носят информация за задължителните
елементи на договора за застраховка по чл. 184, ал.3, т. 2 вр. с т. 5, т. 6 от КЗ отм) - за обезпечение на задължение по кой договор за кредит се сключва и за
който ще се изплати застрахователна сума в определяем размер, какво е
застрахователната премия, срок и ред за плащането й, за какъв срок се поема
риска от застрахователя.
Съдът приема, че клаузата на чл. 3.1
от условията по полицата е валидна. Това е клауза от условията на полица № 2005
и е част от договорното съдържание на полица № 2005г., което е определено само като
съдържание на тази полица и то по постигнато съгласие между банката и застрахователя към момента на
сключването на полицата. Това не са общи условия по смисъла на чл. 186 от КЗ,
тоест такива, които са установени едностранно от застрахователя отнапред, които
важат за определен вид застраховка и важат за всички застраховани, които ги
приемат. Това е така, защото условията по полица № 2005 не са едностранно
подготвени от застрахователя, а са резултат от постигнато съглашение между
банката и застрахователя, тези условия не важат за всички видове застраховки, а
са приложими само за полица № 2005. Действително, тези условия ще обвързват
кредитополучатели, които са определяеми. Груповия характер на застраховката не
може да обоснове извод, че условията са Общи условия по смисъла на чл. 186 от КЗ, доколкото не отговарят на изискванията на чл. 186 от КЗ. Само при общи условия по смисъла на чл. 186 от КЗ (отм)
би могло да се достигне до противоречие между ОУ и индивидуални клаузи. Това е
така, защото общите условия са предварително подготвени от застрахователя и отделни клаузи от тях е възможно да не съответстват на постигнатото
в последствие при сключване на договора изрично съгласие между страните по
застрахователния договор. При такива хипотези приложение ще намери правилото на
чл. 186 от КЗ(отм). В конкретния случай, обаче, наследодателят на ищеца и
ответникът не са сключили индивидуална застрахователна полица, която да е резултат от водени
преговори между тях и постигнато съгласие за условия по правоотношението,
поради което и за противоречие по смисъла на чл. 186 от КЗ не може да се
обоснове извод. Наследодателят на ищеца
се е присъединил към вече възникнало застрахователно правоотношение със
съдържание, което е уговорено между банката и застрахователя-при условията на
застрахователното покритие по груповата полица. Липсата на постигнати индивидуални
съглашения между наследодател на ищеца и застрахователя препятства възможността
да се обоснове извод, че съглашението между тях противоречи на условията, при
договарянето на които наследодателят на ищеца не е участвал. Записванията в застрахователното
удостоверение от 30.11.2007г. не удостоверяват индивидуално договорени клаузи
по полицата, а само обозначават общите белези на груповата полицата, към която М.
се е присъединил при условия на
покритието, договорени в груповата полица. Този извод се налага при тълкуване волята изявена в
застрахователното удостоверение при условията на чл. 20 от ЗЗД граматически,
логически и лексикално на записания в застрахователното удостоверение текст :
“…Застрахователната компания ще изплати остатъка по главницата от кредита покритите рискове в гореспоменатата полица.
Такива рискове са „смърт в следствие на
заболяване или злополука …. Получих и съм запознат с общите условия на
застрахователното покритие…“. Със застрахователното удостоверение страните не
са постигнали договорености които да противоречат на условията на груповата
застраховка. Няма изявено съгласие за изключване на определени клаузи от тези
условия, поради което съдът приема, че разпоредбата на чл. 3.1. от условия следва да намира приложение. Това е
така, защото разпоредбата на чл. 3.1. от условията към полица № 2005 са ясни,
недвусмислени, сочат конкретни изключени рискове, наследодателят на ищеца приел
условия на застрахователното покритие по полицата, няма изявено несъгласие с
определени клаузи от тях. (В този смисъл
Решение № 224/20.07.2015г. на ВКС, т.д.№ 4554/2013г. на ВКС, І-во Т.О.). Посочената
от ищеца съдебна практика – Решение № 173/2013г. на ВКС е неотносимо в случая ,
доколкото касае хипотеза на общи условия, чиито клаузи противоречат на
индивидуално уговорени клаузи в полицата, какъвто не е случая.
С оглед гореизложеното и по съображения изложени по-горе, то съдът приема, че в случая е налице изключен
риск и ответникът не отговаря за заплащане
на обезщетение по договора. Това е така, защото по делото е
установено, че смъртта е настъпила от мозъчен инсулт, който е в пряка причина
връзка от хипертонични заболявания на наследодателя на ищеца, които са били
диагностицирани и лекувани още преди сключване на застрахователната полица,
тоест налице е изключен застрахователен риск по смисъла на чл. 3.1. от условията на полица № 2005.
При така възприето съдът приема,
че решението на районния съд следва да се отмени и вместо него следва да се
постанови друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззиваемия-ищец и той следва да бъде осъден да заплати на
въззивника разноски в производство пред СГС за държавна такса от 25лв. и за
адвокат от 300лв., както и направени разноски в производство пред СРС в размер
на 300лв. за адвокат и 309,12лв. за вещо
лице.
Решението на СРС в частта, в
която на ищец са присъдени разноски следва да се отмени.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 15715/10.10.2016г. по гр.д.№ 41442 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 77-ми състав в обжалваната част и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 13032/15.07.2015г.
на М.М.М., ЕГН ********** срещу О.ж.д.”АД, ЕИК********, с която е
посикал от съда на основание на чл. 242
вр. с чл. 231 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) да осъди ответника да му
заплати сумата от 1000лв. – частичен
иск, целият за 5104,70лв., представляващи застрахователно обезщетение по групов
договор за застраховка „Живот“ на кредитополучатели на „О.Б.Б.”АД по полица №
2005/02.04.200г. сключен за обезпечение на задължение по договор за кредитна
линия от 26.11.2007г., сключен между М.С.М.,
ЕГН ********** и „О.Б.Б.”АД.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес: адв. С.С.,*** зда заплати
на „О.ж.д.”АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от общо 934,12лв. (деветстотин
тридесет и четири лева и 0,12лв) представляващи разноски направени пред
районния и въззивния съд.
Решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.