Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                       

                                             Гр . В. 10.06.21г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   ВОС    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  деветнадесети май

ПРЕЗ две хиляди  двадесет и първа  ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1. Г.Й.

                                                                                                           2. Д.В.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ   В.У.                            И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

           Съдия    С.С.    в.  ГР.Д. №   137               ПО ОПИСА

ЗА   2021 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на И. П. Н. чрез адв. Д. против Решение №2066 от 23.10.2020г. по гр.д. №67/20 на КРС в частта относно предоставяне упражняването на родителски права,присъдената месечна издръжка и издръжка за минало време. Иска от съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да  предостави родителските права върху малолетното дете на бащата,да определи месечна  издръжка за детето в размер на 160лв.,дължима от майката и да установи режим на лични контакти на майката с детето.Не прави доказателствени искания.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът М.Г.Н. не е подала писмен отговор.В съдебно заседание чрез процесуалният си представител адв.А. оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.Твърди,че жалбоподателят не поддържа контакт с дъщеря си,не заплаща месечна издръжка и не проявява интерес към нея.Твърди също,че детето е силно привързано към майка си и отнемането й би се отразило на психическото й развитие.

 

От данните по делото във връзка с оплакванията по жалбата съдът приема за установено следното:

Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл.49 СК за прекратяване на брака между М.Г.Н. и И. П. Н..Съдът е уважил иска без да се произнася по въпроса за вината,предоставил е упражняването на родителските права на майката и е осъдил бащата да заплаща месечана издръжка в размер на 155лв.,а също и за минал период.Пред въззивната инстанция се обжалва решението само относно предоставяне на родителски права и присъждане на издръжка.

Установено е по делото ,че  страните по делото са родители на детето И. Н.,родена на ***г.Страните сключен граждански брак на 01.08.2016г. и са живели в РЧ.,където се е родило детето до 2019г.,когато майката с детето се е прибрала в Б. поради зачестили скандали между съпрузите.Тук живее в гр. Д. с децата си от предходен брак,които са на 12 и 17години.Живеят в жилище на „Ж.“ЕООД и заплащат месечен наем от 80лв.,получава заплата в размер на 750лв. и купони за храна на стойност 100лв., Бащата работи  в РЧ. и получава доходи около 2000лв.,но не е заплащал издръжка от раздялата през април 2019г. до настоящия момент.Детето живее с майка си и е силно емоционално привързана към нея,видно от социалния доклад и свидетелските показания по делото. Майката е подпомагана в грижите за детето от родителите си и двете си по-големи деца.

 От събраните пред първата инстанция гласни доказателства се потвърждава описаната фактическа обстановка.

С обжалваното решение ВРС водейки се от интересите на детето е предоставил упражняването на родителски права върху детето на майката като е определил дължимата месечна издръжка за бащата и режим на лични контакти..

Пред втората инстанция не са събирани нови доказателства.

При тази фактическа обстановка съдът  достигна до следните изводи:

Хипотезата на чл.127,ал.2 СК предвижда  съдът да определи кой от двамата родители да упражнява родителски права ,местоживеенето на детето,режим на лични контакти и размер на дължимата издръжка,когато родителите които не живеят заедно не могат да постигнат съгласие по тези въпроси.

Родителите на детето И. са разделени от м. април 2016г. като детето до този момент е живяло с родителите си  в РЧ.,а след това с майка си в гр.Д. на квартира. Въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно обсъждане на въпроса за предоставяне на родителските права ,водейки са от интереса на детето.Детето е момиче на 4 години,което не се е отделяло от майка си и е силно емоционално привързано към нея.Бащата не поддържа контакти с дъщеря си и самата въззивна жалба е бланкетна и не сочи никакви основателни причини,които да налагат изменение на решението на КРС в тази му част.

При определяне  кой от двамата родители да упражнява родителските права съдът следва да се води единствено и само от интересите на детето.Към настоящият момент то живее с майка си като му е осигурена спокойна и защитена среда. Изхождайки от данните по делото и настоящото развитие и положение на нещата съдът приема,че за детето е най –добре да остане в средата ,в която се намира и в момента. Няма сериозни причини,които да налагат изменение в начина му на живот,а напротив,това само би довело до стрес и емоционална нестабилност в развитието му.  Правилно КРС е преценил,че родителските права следва  да бъдат упражнявани от майката. Видно от данните по делото майката не създава пречки детето им да поддържа отношения с баща си,което спомага за правилното му развитие и поддържане на емоционална връзка  с другия родител.

Няма никаква причина майката да бъде ограничена в упражняване на родителските права  и те да бъдат предоставени на бащата. Бащата е този,който работи в чужбина,а майката е постоянно  с детето си,осигурила е необходимите битови условия и грижи за отглеждането му и е демонстрирала висок родителски капацитет.Безспорно в интерес на детето е да бъде отглеждано от майка си като и занапред на бащата са осигурени възможности за поддържане на лични отношения с него.

При предоставяне на родителските права на майката решението на КРС следва да бъде потвърдено и относно определената дължима издръжка от бащата.

По изложените съображения въззивната  жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на КРС да бъде потвърдено.Жалбоподателят следва да заплати на ответната по жалба страна   направените пред въззивната  инстанция разноски в размер на 300лв.-адв. възнаграждение при условията на чл.38 ЗА.

Водим от горното съдът

 

Р      Е     Ш     И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №2066 от 23.10.2020г. по гр.д. №67/20 на РС-К. в частта относно предоставяне упражняването на родителски права,присъдената месечна издръжка и издръжка за минало време.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА И. П. Н. ,ЕГН ********** *** да заплати на М.Г.Н.,ЕГН ********** *** направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв.-адв. възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: