и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 3/16.01.2008 г., постановена по НОХД № 277/2007 г., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Гюнер Рамадан Дурмуш от гр.Хасково, за виновен в това, че на 30.10.1998 г. в с.Лебед, общ.Джебел, причинил средна телесна повреда на Местан Ибрям Ахмед от с.Воденичарско, общ.Джебел, изразяваща се в пълно открито счупване на долната челюст в областта на трети долен десен зъб и в областта на левия й ъгъл, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за два месеца, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.7, предл.ІІ-ро, във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от една година при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието на осн.чл.46, б.”б” от ЗИН. Със същата присъда, съдът на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК е определил на подс.Гюнер Дурмуш по отношение на осъжданията му с описаната присъда и присъда по НОХД №31/2000 год. по описа на Свиленградския районен съд, влязла в сила на 26.09.2000 год., с която за извършено на 02.10.1999 год. престъпление по чл.280, ал.2, т.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, като на основание чл.68, ал.1 от НК е приведена в изпълнение присъда по НОХД №92/1997 год. по описа на МРС, влязла в сила на 05.01.1998 год., с която за извършено на 14.03.1995 год. престъпление по чл.129 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от четири години, едно общо наказание, най-тежкото измежду така наложените му, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, при първоначален „общ” режим на изтърпяване, наложено му с настоящата присъда. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато наказанието „лишаване от свобода” за срок от три месеца по присъда по НОХД №31/2000 год. по описа на Свиленградския районен съд, което е изтърпяно изцяло. Съдът е осъдил също така подсъдимия Гюнер Рамадан Дурмуш да заплати на Местан Ибрям Ахмед от с.Водиничарско, общ.Джебел, сумата в размер на 700 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.10.1998 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил гражданския иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3000 лв., като неоснователен и недоказан. Районният съд е осъдил подсъдимия Гюнер Дурмуш да заплати по сметка на РС-Момчилград, сумата в размер на 78 лева - разноски по делото. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Гюнер Рамадан Дурмуш, който я обжалва като твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на събраните доказателства. От разпита на единствения свидетел по делото – потърпевшия Местан Ахмед не било установено по несъмнен и категоричен начин вината на подсъдимия изразяваща се в причиняване на средна телесна повреда. Установено било единствено, че пострадалият Ахмед е бил бит, видно от приложеното медицинско удостоверение, но не били събрани доказателства относно извършителя на деянието. Установено било също така, че пострадалият бил употребил алкохол, поради което показанията му в частта относно извършителят на деянието не следвало да бъдат кредитирани и не следвало да се ползват с пълна доказателствена сила. Съдът не бил установил дали деянието е извършено от подсъдимия, като по този начин вместо да го оправдае по така повдигнатото му обвинение му наложил наказание „лишаване от свобода”, като вследствие на това неправилно уважил и предявеният граждански иск. Моли съда да отмени обжалваната присъда и на основание чл.334, т.2 от НПК да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез адв.Търпанов поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Сочи и нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Момчилградския районен съд, като законосъобразна и обоснована. Гражданския ищец Местан Ахмед предоставя на съда преценката за основателността на жалбата. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка ± оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционния съд е събрал всички поискани от страните доказателства и е изяснил напълно делото от фактическа страна, като на въззивното следствие по искане на подсъдимия са събрани и нови доказателства – справка от км.Габарево, общ.Павел баня и разпит на св.Юмер Рамадан Дурмуш. С оглед на всички събрани по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 30.10.1998год. свидетеля Местан Ибрям Ахмед тръгнал пеш от с.Воденичарско,общ.Джебел,където живеел за с.Лебед,общ.Джебел. През същата година подс.Гюнер Дурмуш заедно със семейството си живеел в с.Лебед,общ.Джебел.Свидетелят и подсъдимият се познавали и били в добри отношения, като по това време подсъдимият Дурмуш бил женен за сестрата на зетя на св.Ахмед. Вървейки по пътя,в близост до дома на подсъдимия Гюнер Дурмуш,свидетеля срещнал последния. При срещата подсъдимият попитал св.Ахмед къде отива и какъв е. Свидетелят му отговорил, че отива на гости в с.Лебед и шегувайки се казал на Дурмуш, че е „мелез", след което продължил пътя си. Подсъдимият Дурмуш обаче се подразнил от отговора на св.Ахмед и тичайки го настигнал, попитал го „Защо ме псуваш?", след което нанесъл удар с десния си юмрук в лявата страна на лицето на свидетеля, в челюстта му. Св.Ахмед в следствие на удара паднал на земята, а подсъдимия си тръгнал. След като се изправил свидетеля се върнал в с.Воденичарско, тьй като почувствал силни болки. На следващия ден свидетелят отишъл до спешна помощ в гр.Джебел, откъдето го препратили в болницата в гр.Кърджали. След медицинският преглед св.Ахмед бил транспортиран във ВМИ-Клиника по лицево-челюстна хирургия гр.Пловдив, където постъпил на 03.11.1998год. и бил изписан на 20.11.1998 год. От заключението на вещото лице д-р Маринов по назначената съдебно-медицинска експертиза № 37/2001г. и от показанията на същото в с.з., се установява, че на Местан Ибрям Ахмед е било причинено пълно открито счупване на долната челюст в областта на трети долен десен зъб и в областта на левия й ъгьл, наложило болнично лечение и наблюдение, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за два месеца, и което по смисъла на чл.129, ал.2 от НК представлява средна телесна повреда. Описаното увреждане е получено при удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно да е възникнало по начина, описан от пострадалия - при удар с юмрук. Също така изваждането на трети долен десен зъб, поради невъзможност за лечение е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 отНК. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че именно подсъдимия е автор на извършеното престъпление. Основание и доказателства за такъв извод дават показанията на пострадалия Местан Ахмед, който подробно описва инцидента. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля, т.к. същите са последователни и логични и в същото време описанието дадено от свидетеля за механизма на нанасяне на удара и причиненото увреждане напълно съответства на описаното в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. За да даде вяра на показанията на св.Ахмед, съдът съобрази също така и обстоятелството, че към момента на извършване на деянието подсъдимият и пострадалият са били в добри отношения, т.е. пострадалият е нямал какъвто и да било мотив да посочи именно подсъдимия, а не друго лице като автор на деянието. В противовес на показанията на св.Ахмед са обясненията на подс.Гюнер Дурмуш, който твърди, че той не е удрял свидетеля и това било „интрига” създадена от бившата му съпруга, която била близка със св.Местан Ахмед, като на въззивното следствие подсъдимият чрез защитника си се опитва да докаже, че на процесната дата дори не е пребивавал в с.Лебед, където било извършено деянието. Настоящия съдебен състав не кредитира обясненията на подсъдимия, т.к. същите са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства – писмени и гласни и в същото време не се събраха доказателства, че на процесната дата подсъдимият не е бил в с.Лебед, където е живеел по това време. Напротив от събраните в тази насока доказателства, не се установи подс.Дурмуш да е пребивавал към момента на извършване на деянието в с.Габарево, общ.Павел баня, където да е работил като тютюнопроизводител. Видно от писмо изх. № 19/08.04.2008 г., изходящо от кмета на с.Габарево, общ.Павел баня, в регистъра на кметството за 1998 г. няма регистрирано лице с имена Гюнер Рамадан Дурмуш. Разпитаният също така в тази връзка св.Юмер Рамадан Дурмуш – брат на подсъдимия, твърди, че последният е бил „на тютюн” в гр.Казанлък със съпругата си, но не помни през коя година, като съпругата му се е прибрала преди подсъдимия, защото двамата се разделили, а той се прибрал през м.септември-октомври и заживял при свидетеля в с.Устрен. С оглед извършения анализ на всички събрани по делото доказателства, следва да се направи безспорния извод, че именно подс.Гюнер Рамадан Дурмуш е автор на инкриминираното деяние. Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимият, същият е осъждан неколкократно, като една от присъдите, а именно по НОХД №92/1997 г. по описа на РС-Момчилград, влязла в сила на 05.01.1998 г. е за извършено на 14.03.1995 г. престъпление по чл.129 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е отложено за срок от четери години. Или от изложеното следва извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.131, ал.1, т.7, предл.ІІ във вр. чл.129, ал.1 от НК, за това, че 30.10.1998 г. в с.Лебед, общ.Джебел, причинил средна телесна повреда на Местан Ибрям Ахмед от с.Воденичарско, общ.Джебел, изразяваща се в пълно открито счупване на долната челюст в областта на трети долен десен зъб и в областта на левия й ъгъл, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за два месеца, като деянието е извършено повторно, както обосновано и правилно е приел Момчилградския районен съд. Изложеното от първоинстанционния съд относно квалификацирания състав на престъплението по чл.131, ал.1, т.7 във вр. с чл.129 от НК, е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което не е необходимо да се преповтаря. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и пряко е желаел тяхното настъпване. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на иþвършителя, като изложеното в тази насока от решаващия съд се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. Съсъд обаче не е съобразил наличието на едно изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, а именно, че от извършване на деянието – 30.10.1998 г. до реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия е изминал един значително дълъг период от време – почти 10 години, т.е. наказателното дело е продължило извън разумния срок за разглеждането и решаването му, като по този начин в значителна степен се ограничава възможността за постигане целите личната и генералната превенция на наказанието. Соченото обстоятелство настоящият съдебен състав намира за изключително смекчаващо такова, при начилието на което и най-лекото предвидено в нормата на чл.131, ал.1, т.7, от НК наказание, би се оказало несъразмерно тежко, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и се определи наказание “лишаване от свобода” под най-ниския предел, в случая от една година. Наказание от четири месеца „лишаване от свобода”, съдът счита, че по вид и размер е справедливо и напълно съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Дурмуш деяние, а също така с него ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36, ал.1 от НК. С оглед на изложеното, първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в частта, с която за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.131, ал.1, т.7 във вр. с чл.129, ал.1 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като същото с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК следва да бъде намалено на 4/четири/ месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно, предвид наличието на формални пречки /предходни осъждания на подсъдимия на наказание „лишаване от свобода”/ за приложението на института на условното осъждане по чл.66 от НК, като режимът на изтърпяване следва да остане този който е определен от районния съд, а именно „общ” на основание чл.46, б.”б” от ЗИН. След като първоинстанционният съд е определил наказание за извършеното от дееца престъпление, правилно е преценил, че са налице условията за приложение на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, за определяне на едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените наказания по разглежданата присъда и присъда по НОХД №31/2000 г. по описа на Сливенградския районен съд, влязла в сила на 26.09.2000 г., с която за извършено на 02.10.1999 г. престъпление по чл.280, ал.2, т.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца и на основание чл.68, ал.1 от НК е приведена в изпълнение присъда по НОХД №92/97 г. по описа на Момчилградския районен съд, влязла в сила на 05.01.1998 г., с която за извършено на 14.03.1995 г. престъпление по чл.129 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение е било отложено за срок от четири години, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от една година. Предвид обаче описаното наложително изменение на наказанието наложено по настоящото дело, то присъдата следва да бъде изменена и в частта, с която на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година, като същото бъде намалено на наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което се явява най-тежко измежду наложените по посочените по-горе присъди, което да се изтърпи при първоначален „общ” режим. Правилно и законосъобразно на основание чл.25, ал.2 от НК, решаващия съд е приспаднал изтърпяното изцяло наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца по присъда по НОХД №31/2000 г. по описа на РС-Свиленград. Съдът съобрази обстоятелството, че деянието по процесното дело е извършено на 30.10.1998 г., т.е. е рамките на изпитателния срок на осъждането на подс.Дурмуш с присъда по по НОХД №92/97 г. по описа на Момчилградския районен съд, влязла в сила на 05.01.1998 г., с която за извършено на 14.03.1995 г. престъпление по чл.129 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение е било отложено за срок от четири години, но предвид, че цитираната присъда е приведена в изпълнение с присъда по НОХД №31/2000 г. по описа на РС-Свиленград, то не е необходимо и повторното й привеждане в изпълнение.. Относно гражданскоосъдителната част на присъдата: Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че с оглед характера на телесните увреждания и свързаните с тях претърпени от пострадалия болки и страдания, които са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимия, сумата от 700 лева е достатъчна да ги обезщети. В този смисъл правилно подсъдимия Гюнер Дурмуш е осъден да заплати на пострадалия Местан Ахмед сумата от 700 лева, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 30.10.1998 г. до окончателното изплащане на сумата. Гражданският иск за причинени неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и доказан, като е сторил и първоинстанционния съд. Предвид изхода делото подсъдимият отново правилно е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 50 лева, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск – 28 лева, или общо сумата в размер на 78 лева. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Момчилградския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде бъде изменена първоинстанционната присъда в частта й, с която за извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.7, предл.ІІ във вр. чл.129, ал.1 от НК на подс.Гюнер Рамадан Дурмуш е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като същото на основание чл.55, ал.1 ,т.1 от НК бъде намалено на наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, както и в частта, с която на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като същото бъде намалено на четири месеца „лишаване от свобода”. В останалата част извън описаното изменение, като правилна и законосъобразна присъдата следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.337, ал.1, т.2 във вр с чл.334, т.3 и т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 3/16.01.2008 г., постановена по НОХД № 277/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд В ЧАСТТА Й, с която за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.7 във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.54 от НК на подсъдимия Гюнер Рамадан Дурмуш е наложено наказание „лишавÓне от свобода” за срок от една година, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА размера на наказанието на четири месеца „лишаване от свобода”, както и В ЧАСТТА, с която на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК за осъжданията му по НОХД №277/2007 г. по описа на РС-Момчилград и по НОХД № 31/2000 г. по описа на РС-Свиленград, е определено общо наказание, най-тежкото измежду наложените му, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година, като НАМАЛЯВА размера на определеното общо наказание на четири месеца „лишаване от свобода”. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |