Решение по дело №366/2019 на Районен съд - Силистра

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№344

гр. Силистра, 04 октомври 2019 година

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА СТОИЛКОВА

СЕКРЕТАР: АНЕТА АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 366 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ Д.В.С., с ЕГН **********,***, моли съда да осъди ответника да ѝ заплати  сумата от 273.44 лева заплатена от нея по изп.д.№201676704005490/2005г. по описа на частен съдебен изпълнител Г.Г, заедно със законна лихва за забава при заплащането на горепосочената сума, считано от 08.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира  направените по настоящото дело разноски.

Твърди, че е осъдена с Решение № 595/28.11.2012г. постановено по гр.д.№ 2808/2011г. по описа на СРС, да заплати на И.Д.С. сумата от 5 000 лева-обезщетение по чл.45 от ЗЗД, следствие от причиненото от нея пътно-транспортно произшествие, състояло се на 27.07.2011г. в гр.С. В съдебното производство е взел участие и ответникът, тъй като деянието е осъществено в срока на действие на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с полица №0251145825616.

Въпреки че, автомобилът на ищеца бил застрахован при ответника и решението било постановено при участието му в качеството на трето лице в процеса, не се е стигнало до заплащане на сумата на увреденото лице. Увреденото лице от своя страна завело изпълнително дело № 2017670400549 по описа на ЧСИ Георги Георгиев. По изп. дело ищецът изплатил сумата от 273.44 лв. на взискателя, което го мотивира, на основание чл.229 КЗ/отм./ да претендира заплащането им.

ОТВЕТНИКЪТ ЗД„БУЛ ИНС”АД, ЕИК83130482, седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от изпълнителните директори С.Ст.П.и К.Д.К., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск, като счита, че предявената молба е недопустима, евентуално нередовна, а предявените искове неоснователни.

Счита, че исковата молба е недопустима поради липсата на правен интерес и материална легитимация на ищцата.

Това е така, тъй като правото на застрахования да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Счита, че това право възниква едва след заплащането на цялото обезщетение, а не само на част от него.

Този извод се налага както от съдебната практика, така и от граматическото и логично тълкуване на разпоредбата на чл.229 от КЗ/отм./.

В случай, че съдът не възприеме тези доводи, то моли да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, по следните съображения:

Твърди, че ищцата не го е уведомила за извършеното от нея плащане. Прави възражение за погасяване на вземането на ищцата по давност- застрахователното събитие е настъпило на 27.07.2011г. а искът е предявен през 2019г. 

Като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Квалификацията на предявените искове е по чл. 229 от КЗ/ отм./ и чл. 86 от ЗЗД (относно претенцията за присъждане на лихва след предявяване на иска).

Видно от приетата като писмено доказателство по делото Застрахователна полица № 0251145825616, сключена на 13.03. 2011 г. /л.10/, ищцата е сключила с ответника договор за застраховка "Гражданска отговорност" за покриване на вредите, причинени при управлението на л.а. "Фиат Брава”, срещу премия от 177.28 лева за покритие в периода от сключване на договора до 14. 03. 2012 г. 

С влязло в сила Решение № 595 /28.11.2012 г. по гр.д. № 2808 / 2011  г. на СРС ищцата е осъдена да заплати на И.Д.С., при участието на третото лице помагач ЗД ”Бул Инс” АД, сумата от 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, причинено от нея на 27. 07. 2011 г., ведно със законната лихва считано от 27.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

От представената по делото Покана за доброволно изпълнение, изпратена от ЧСИ – Г. Г., се установява, че е образувано изп.дело № 20167670400549 на основание издаден изпълнителен лист по гр.д. № 2808/2011г. на СРС.  Ищцата е заплатила по изпълнителното дело сумата от 273.44 лева в полза на взискателя И.д.С. и сумата от 26.56 лева такса по изпълнителното дело. /Удостоверение, издадено от ЧСИ-л.18 по делото/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Съгласно легалната дефиниция на договора за застраховка "Гражданска отговорност", установена в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ/отм/, със сключването на същата застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. По силата на чл. 229 от КЗ/отм./ застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.

В процесния случай, за да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 229 от КЗ/отм./, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на следните елементи от фактическия състав: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" и факта на заплащане на обезщетение на увреденото лице. При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличието на основания, които изключват отговорността му за заплащане на застрахователно обезщетение.

В тази връзка влязлото в сила Решение № 595/2012 г. по гр.д. № 2808/2011 г. на СРС, постановено при участието като трето лице помагач на ответника, на основание чл. 223, ал.2 от ГПК обвързва съда да приеме за установени между страните обстоятелствата, касаещи деянието, противоправността на същото, неговият автор и вината, вида и размера на вредите.

Безспорен факт е, че част от присъдените с решението суми са изплатени от ищцата на увреденото лице по образуваното изпълнително дело.

С оглед изложеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 229 от КЗ/отм./, за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. Доколкото по делото не се установява наличието на обстоятелства, които да изключват отговорността на застрахователя, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 229 от КЗ/отм./ се явява доказан по основание.

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът съобрази обема на отговорността на застрахователя, очертана в разпоредбата на чл. 223, ал.4 от КЗ. Съгласно цитираната норма застрахователят заплаща до размера на застрахователната сума и разноските по дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато е привлечен в процеса.

Възраженията на застрахователя са изцяло неоснователни.

Чл. 229 КЗ /отм./ не  въвежда като предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя цялостното плащане на обезщетението от прекия причинител на вредата. Подобен извод не произтича от тълкуването на които и да било законови разпоредби, от съдебната практика (включително и цитираната от ответника), нито от житейската и правна логика. Поради това възражението, че дължи застрахователното обезщетение едва след цялостното удовлетворяване на пострадалия, се явява напълно необосновано и като такова следва да се остави без уважение.

 Това възражение противоречи на доводите на ответника, и по – конкретно с възражението му за изтекла погасителна давност. Позовавайки се на давността, той възприема становище, че спрямо него давността е започнала да тече, което не би могло да се случи преди да възникне правото на ищцата да потърси по принудителен ред реализиране на вземането си срещу него.

Налага се извода, че застрахованият има право да търси всяка заплатена част от обезщетението на пострадалия веднага след нейното заплащане, защото именно плащането на каквато и да е част от дължимата сума е основанието за регресната му претенция към съконтрахента му по застрахователния договор.

Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност на предявеното вземане, каквато е започнала да тече със заплащане на претендираната сума, т.е. от 05.03.2019 г., а не от датата на ПТП, както счита ответникът,  поради която причина е изминала много малка част от  срока по 110 ЗЗД.

Съгласно чл. 229 КЗ /отм./ вземането на застрахования срещу застрахователя възниква едва след удовлетворяването на увреденото лице, поради което не е възможно погасителна давност за него да започне да тече (и дори да завърши) още преди възникването му.

Задължението на застрахования по чл. 224, ал. 1 КЗ /отм./ за уведомяване на съконтрахента му по договора за застраховка „гражданска отговорност“ за обстоятелства, които могат да доведат до възникване на гражданска отговорност, за предявени срещу него искове и извършени плащания има отношение към отговорността на застрахователя за присъдени лихви съгласно чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, но не погасява нито задължението  му за възстановяване на заплатеното от застрахованото лице обезщетение, нито отговорността му за допуснатата от самия него забава, чието ангажиране в конкретния случай се търси, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.

Освен това, застрахователят е бил наясно с възникването на задължения по договора за застраховка още с привличането му като подпомагаща страна по  гр.д. № 2808 по описа на РС - Силистра за 2011 г. и постановяване на решение по делото, а за образуваното изпълнително дело същият е бил известен от получаването на исковите молби по други искови производства (гр.д. № 1522/2016 г., № 1104/2017 г., № 1125/2017 г., № 851/2018 г., № 1025/2018 г.  по описа на РС – Силистра), в които се претендира възстановяване на други събрани по принудителен ред суми, за чието образуване съдът е служебно запознат.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 273.44 лева, представляваща част от дължимото застрахователно обезщетение за заплатеното от ищеца на увреденото лице, част от обезщетение за претърпени вреди в общ размер на 5000. 00 лв.

Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от 08.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Предвид изхода от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски по делото, които пред тази инстанция са в размер на 350. 00 лева. Не са налице предпоставките за редуциране на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, Силистренският  районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС”АД, ЕИК83130482, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 229 от КЗ/отм./, на Д.В.С., с ЕГН **********, сумата от 273.44 (двеста седемдесет и три лв. и 44 ст.) лева,  представляваща, заплатена на 05.03.2019г. по изп. д. № 20167670400549 по описа на ЧСИ Г. Г., част от дължимо обезщетение в полза на увреденото лице И.Д.С. за претърпени от него неимуществени вреди в общ размер на 5000 лева, вследствие на причинено от застрахованата ПТП на 27.07.2011г., представляващо покрит застрахователен риск по застраховка гражданска отговорност, сключена с полица №0251145825616, сключена на 13.03. 2011 г. и срок на действие 14. 03. 2011 г. до 14.03. 2012 г, заедно със законната лихва, считано от 08.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС”АД, ЕИК83130482, ДА ЗАПЛАТИ, на Д.В.С., с ЕГН **********, сумата от 350(триста петдесет) лева-съдебно-деловодни разноски по гр.д.№ 366/2019г. по описа на СРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

/Л.Стоилкова/