Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 209
гр. Перник, 01.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
В присъствието
на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и
прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа административно дело № 72/2020 г. по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с
правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.
Съдът е сезиран
с искова молба, подадена от „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. Перник, кв. ****, представлявана от управителя В.А.К.против
Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. ****
Ищецът твърди,
че с наказателно постановление № 05123/28.03.2019 г., издадено от председателя
на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата на основание чл. 3б от ЗСБТ
му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Сочи, че наказателното
постановление е отменено с решение № 396/17.07.2019 г. по АНД № 662/2019 г.
описа на Районен съд – Перник, отменено с решение № 453/28.10.2019 г.,
постановено по КАНД № 564/2019 г. по описа на Административен съд – Перник.
Твърди, че в хода на съдебното производство е упълномощил адвокат, който да го
представлява, за което е заплатил сумата от 600 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение. Сочи, че посочената сума представлява претърпяна от него
имуществена вреда в резултат на отмененото, поради незаконосъобразност
наказателно постановление.
Искането към
съда е да осъди ответника да му заплати сумата от общо 600 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразен
акт на администрацията – наказателно постановление № 05123/28.03.2019 г.,
издадено от председателя на ДКСБТ – гр. София, отменено с влязло в сила съдебно
решение № 396/17.07.2019 г., постановено по АНД № 662/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник, отменено с решение № 453/28.10.2019 г., постановено по
КАНД № 564/2019 г. по описа на Административен съд – Перник.
Исковата молба с
приложенията е връчена на ответника и на Окръжна прокуратура - Перник.
В срока по чл.
131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника –
Държавна комисия по стоковите борси и тържища. Искът е оспорен като
неоснователен. Твърди се, че отмененото наказателно постановление е издадено
при упражняване на правораздавателна дейност и няма характеристиките на
административен акт. Сочи се, че заплатеното в административно-наказаталеното
производство адвокатско възнаграждение не представлява вреда по смисъла на чл.
1 от ЗОДОВ, тъй като разходът е доброволен, срещу него се дължи услуга и не
води до засягане на имуществената сфера на лицето, което го е направило.
Изложено е, че възстановяването на съдебни разноски е допустимо само в
производството, в което са направени и отсътвието на разпоредби, които въвеждат
правила за разпределението им налага извода, за възлагането им в тежест на
страната, която ги е направила, независимо от изхода на делото. Искането към
съда е да отхвърли предявения иск, като неоснователен.
В срока по чл.
131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Окръжна прокуратура – Перник не е
депозирала становище.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Д., поддържа иска.
Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно
заседание ответникът – Държавна комисия по стоковите борси и тържища, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва иска по изложените в
отговора съображения. Сочи, че е неоснователен и по размер, тъй като Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
съответствие, с която е определен, е отменена с Решение № 13062/03.10.2019 г.
по административно дело № 3586/2016 г. по описа на ВАС, оставено в сила с
Решение № 5419/08.05.2020 г. по административно дело № 14384/2019 г. по описа
на ВАС, петчленен състав. Искането към съда е да отхвърли иска.
В съдебно
заседание Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Моника Любомирова
от Окръжна прокуратура – Перник, изразява становище за основателност на
предявения иск. Предлага на съда да го уважи.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Искът е предявен
от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен
ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 5, ал. 1 от Закона за стоковите
борси и тържищата, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по
същество е основателен по следните съображения:
За уважаването
му, в тежест на ищеца е да установи, че акт на
администрацията, чийто адресат е той, е отменен като незакосъобразен и
че в резултат на издаването му е претърпял имуществени вреди.
От изисканото и
представено АНД № 662/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, се установява,
че с решение № 396/17.07.2019 г. по АНД № 662/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник, отменено с решение № 453/28.10.2019 г. по КАНД № 564/2019 г. по описа
на Административен съд – Перник, влязло в сила на 28.10.2019 г. е отменено
наказателно постановление № 05123/28.03.2019 г., издадено от председателя на
Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, с което на „****” ЕООД на
основание чл. 65, ал. 2 от ЗСБТ е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв. за нарушение по чл. 3б от ЗСБТ. Затова настоящият състав приема, че е
налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск – отменен по
съответния ред акт на администрацията.
Видно от
приложеното АНД № 662/2019 г. по описа на Районен съд – Перник и КАНД № 564/2019
г. по описа на Административен съд - Перник, в съдебните производства пред
двете инстанции жалбоподателят, ищец по настоящото дело, е представляван от
адв. К.С.. Като негов процесуален представител той е изготвил и подписал
жалбата и касационната жалба, явявал се е в проведените открити съдебни
заседания и е получавал призовки и съобщения по делото. Тези процесуални
действия са извършени въз основа на упълномощаване от 14.06.2019 г. и от
08.10.2019 г. и сключени на същите дати два договора за правна защита и
съдействие, приложени съответно към административно-наказателното дело и към
касационното административно-наказателно дело. За предоставената му правна
помощ и съдействие, ищецът е заплатил на адвокат К.С., в брой, сумата от общо
600 лв. Това е отразено в представените договори. Затова, съдът приема, че в
резултат на издаването на незаконосъобразния акт на администрацията, ищецът е
претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.
Неоснователно
е възражението на ответника, че наказателното
постановление не е акт на администрацията по
смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК и по тази
причина отмяната му не е основание за търсене на отговорност за причинените с
него вреди. Действително, наказателното
постановление не съдържа белезите на индивидуален
административен акт по чл. 21 от АПК и не се издава по реда на АПК. По
естеството си то е правораздавателен акт, тъй като е издаден в резултат на
дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал
по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е осъществена в
защитата на реда на държавното управление. Представлява санкционираща
управленска дейност, която е една от формите на административна /изпълнителна/
дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически метод, въз основа
на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Затова в
обхвата на незаконосъобразните актове, обуславящи отговорността по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ попадат и наказателните
постановления, отменени с влязло в сила съдебно решение. За преценка приложното
поле на цитираната законова норма, определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го е издал.
Затова независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21 АПК, той е властнически акт, издаден от административен орган,
в резултат на изпълнение на нормативно възложени задължения, в рамките на
административната му правосубектност. Следователно наказателното постановление
е резултат от изпълнение на административна дейност и отмяната му като
незаконосъобразен е основание за търсене на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В посочения смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г., постановено от ОСГК на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС.
Настоящият
състав не споделя становището на ответника, че адвокатското възнаграждение не представлява вреда, тъй като
срещу него се дължи услуга. Заплатеният
хонорар за оказана правна помощ и съдействие безспорно води до отрицателно изменение в имущественото състояние
на ищеца. Действително, срещу него той получава услуга, която обаче не би му
била необходима, ако не е издадено незаконосъобразното наказателно
постановление и целта и е да изключи следващите от последното имуществени
вреди.
Неоснователно
е и твърдението на ответника, че е недопустимо да се претендира присъждане на съдебни разноски в самостоятелно производство, различно от
това, в което са направени, тъй като в ЗАНН/в редакцията му до ДВ бр. 94/2019 г./ и НПК отсъстват процесуални норми в този смисъл. Направените в административно-наказателното
производство разноски се претендират от ищеца като вреди от незаконосъобразна
изпълнителна дейност. Допустимостта на претенцията се основава на общия правен
принцип да не се вреди другиму, регламентиран в чл. 45 от ЗЗД. Той почива на
правилото, че всеки трябва да обезщети вредите, които е причинил. Точно затова
отсъствието на законова норма, уреждаща правилата за разпределяне на разноските
в административно – наказателното производство, обуславя допустимостта на
претендирането им в отделно исково производство, основано на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и представляващо частен случай на задължението за обезщетяване на
причинените на другиму вреди.
Неоснователно е и
възражението за прекомерност на заплатеното в административно-наказателното
производство, адвокатско
възнаграждение. По силата на чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът му се определя по
договаряне между адвоката и довереника. Той трябва да отговаря на критериите за
справедливост и обоснованост и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. В конкретния случай съгласно чл.
18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата и редакция ДВ бр. 7/2019
г., минималният размер на възнаграждението за осъществената от адв. С. правна
защита и съдействие по АНД № 662/2019 г. по описа на Районен съд – Перник и по
КАНД № 564/2019 г. по описа на Административен съд – Перник е 300 лв. Такъв е и
размерът на заплатеното от ищеца възнаграждение във всяко от производствата
пред двете съдебни инстанции, поради което не е прекомерен. Обстоятелството, че
с решение №
13062/03.10.2019 г. по административно дело № 3586/2016 г. по описа на ВАС,
оставено в сила с Решение № 5419/08.05.2020 г. по административно дело №
14384/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав е отменена Наредбата
за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски
съвет, обнародвана в ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г. не променя този извод.
Съгласно чл. 195, ал. 1, във вр. с чл. 194 от АПК съдебните решения,
постановени по оспорване на подзаконови административни актове, влизат в сила в
деня на обнародването им в Държавен вестник, от когато се счита отменен и
подзаконовия административен акт. Следователно към момента на приключване на
съдебните производства по обжалване на процесното наказателно постановление,
действаща е била редакцията на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, публикувана в ДВ бр. 7/2019 г. и съобразно с нейните правила е
определен размерът на заплатеното от ищеца възнаграждение за предоставената му
правна помощ и съдействие в производствата по обжалване на акта на
администрацията.
Предвид
изложеното съдът намира за изцяло основателен предявеният иск за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 600 лв. и следва да се
уважи.
Основателен
е и акцесорният иск за присъждане на законната лихва за забава. Съгласно чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Вземането на ищеца няма определен ден на изпълнение, затова по силата
на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът е в забава от деня на поканата. В настоящия
случай забавата е настъпила с постъпването на исковата молба в съда – 27.01.2020
г. От този момент ответникът дължи заплащане на обезщетение върху присъдената
главница. Затова предявеният акцесорен иск е основателен.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на
ответника следва да се възложат направени от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв. и 50 лв. – държавна такса. Съдът счита за
основателно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното в
настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съгласно
чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери
за адвокатските възнаграждения/ДВ бр. 45/15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г./,
минималният размер на адвокатското възнаграждение по делото е 100 лв. С оглед
обстоятелството, че правният спор не разкрива висока фактическа и правна
сложност, както и че разглеждането му приключва в едно съдебно заседание, съдът
счита, че заплащането на възнаграждение над минимално определения размер е
прекомерно и същото следва да бъде намалено на 100 лв.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК Държавна комисия по стоковите борси и
тържищата, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Лъчезар
Станчев № 13, представлявана от председателя да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. ****, представлявана от
управителя В.А.К.по банкова сметка, ***: ***, BIG BUINBGSF, разкрита в ****АД сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление №
05123/28.03.2019 г., издадено от председателя на Държавната комисия по
стоковите борси и тържищата – гр. София, отменено с влязло в сила съдебно
решение № 396/17.07.2019 г., постановено по АНД № 662/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник, отменено с Решение № 453/28.10.2019 г., постановено по
КАНД № 564/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2020 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Държавна комисия по стоковите борси и
тържищата, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Лъчезар
Станчев № 13 да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. Перник, кв. ****, представлявана от управителя В.А.К.по
банкова сметка, ***: ***, BIG BUINBGSF, разкрита в ****АД сумата от общо 150 лв. /сто и
петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/