Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260803 13.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II ри граждански състав, в публично
заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7834 по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Л.Н.З., ЕГН ********** *** срещу ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от С.
К., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че
между страните бил сключен договор за кредит № ****** от 20.12.2016 г. за срок
от 12 седмици, с размер 300 лева, при фиксиран годишен процент по заема в
размер на 40% и годишен процент на разходите по заема в размер на 45,53 %.
Размерът на погасителната вноска бил 26,27 лева. В чл. 4 от договора било уговорено
задължение на заемополучателя в срок от три дни да предостави обезпечение –
двама поръчители или банкова гаранция, като в противен случай се дължала
неустойка в размер на 89,16 лева. По договора от заемополучателя били заплатени
всички суми включващи главница, лихва, неустойка и разноски, съгласно
погасителен план. Твърди се, че
сключеният между страните договор бил недействителен на основание чл.22,
вр.чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Нарушена била разпоредбата чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния
процент на разходите и липсва яснота по какъв начин е формиран същият.
Договорът за кредит бил недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като не било посочено в погасителния план разпределението на вноски
измежду дължимите по договора суми. Ищецът се позовава на чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
като твърди, че не е подписвал общи условия към договора за заем, поради което
договорът бил недействителен. Възразява, че уговорената между страните възнаградителна
лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишавала
трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити и двукратния
размер при обезпечени кредити. Неустойката, предвидена в договора също била
нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и прекомерна. Твърди се, че
неустойката била начислена за покриване на преки или косвени разходи,
възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора. Неустойката
била недействителна на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй като с нея се създавали
задължения, които се покривали от ГПР, като по този начин се надвишавало
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Също
така клаузата за неустойка била нищожна поради противоречие със закона,
доколкото чл. 71 ЗЗД предвиждал възможност при непредставяне на обезпечение
кредитора да търси цялата дължима сума по договора. Клаузата за неустойка противоречала и на чл.
33 от ЗПК. Предвид гореизложеното ищецът е сезирал съдът с искане за осъждане
на ответника да му заплати сумата от 15,24 лева заплатена по нищожна клауза за
лихва и 89,16 лева – платена по нищожна клауза за неустойка /съобразно
допуснатото в с.з. на 28.01.2021г. изменение на иска/. Претендира законна лихва
и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото
е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез юрк. Д. Н.. Ответникът
взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че при
сключването на процесния договор за кредит не са налице нарушения на чл.11, ал.
1, т 9 от ЗПК, доколкото уговорения между страните ГЛП бил фиксиран. Липсвали и
нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Годишния процент на разходите не
надвишавал пет пъти размера на законната лихва. Механизмът за пресмятане на ГПР
бил по формула, съдържаща се в Приложение № 1 към ЗПК. Договорът за кредит не
съдържал възможности за промяна в ГПР. Посочва, че предназначението на
неустойката по договора било да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението
на договора като обичайните вреди, които причинява неизпълнението на парично задължение
– пропуснати ползи от възможност за печалба, която кредиторът би реализирал,
ако е получил в срок паричната престация, както и претърпени загуби –
допълнителни доходи, ако кредиторът предостави същия паричен ресурс на
свободния пазар. Позовава се на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, съгласно която при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит. Твърди, че в настоящия случай разпоредбата на
чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК не намирала приложение. По изложените съображения
моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като
прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Страните
не спорят, а и от приетия по делото Договор за потребителски кредит № ****** се
установява, че ответното дружество е предоставило на ищеца в заем сумата от 300
лева, за срок от 12 седмици, платим на 12 седмични погасителни вноски в размер
на 26,27 лева всяка, при оскъпяване със сумата от 15,24 лева или общо дължима сума
от ищеца в размер на 315,24 лева.
Уговорена е в договора годишна
фиксирана лихва върху главницата в размер на 40% и годишен процент на
разходите- 45,53%. Предвидено е в договора задължение за кредитополучателя да
обезпечи кредита като предостави поръчителство от две физически лица,
отговарящи на посочените в договора условия или банкова гаранция в размер на 315,24 лева със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на
всички задължения по договора, при неизпълнение на което е
дължима неустойка, в размер на 89,16 лева съгласно чл. 4, ал. 2 от договора.
Предвидено е в договора, че същата е платима разсрочено, заедно с всяка
седмична погасителна вноска, към която се добавя сумата от 7,43 лева.
Установява се от приетата по делото справка за
извършени плащания, че ищецът е погасил заема, като е изплатил сумата от общо
404,40 лева, от които-главница в размер на 300 лева, договорна лихва в размер
на 15,24 лева и неустойка в размер на 89,16 лева.
Въз основа на
така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Между страните
не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за потребителски
кредит, получаването на сумата от 300 лева в заем от ищеца, както и че същият е заплатил сумата от общо 404,40
лева, от които-главница в размер на 300 лева, договорна лихва в размер на 15,24
лева и неустойка в размер на 89,16 лева.
С
оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва и тези за нищожност на клаузата за неустойка, то съдът следва да изследва
наличието, респ. липсата на основания за недействителност на последния,
респективно- нищожността на клаузата за
възнаградителна лихва и неустойка.
Съгласно
редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са
потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че
възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК,
като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл.
4 на същия закон.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
в договора за потребителски кредит трябва да е посочен лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. В настоящия договор действително е посочен фиксиран
лихвен процент по заема в размер на /възнаградителна лихва/ в размер на 40%.
Същата очевидно надвишава повече от три пъти законната лихва, която е в размер
на 10%, което я прави нищожна поради противоречието й с добрите нрави. В този
смисъл е и трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд на
Р. България. Ответника признава факта, че по договора ищецът е заплатил
възнаградителна лихва в размер на 15,24 лева, която е недължимо платена поради
нищожност на цитираната по-горе клауза, поради което и ответникът дължи
връщането й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
По
отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за неустойка
като противоречаща на добрите нрави, съдът намира следното:
В разпоредбата
на чл. 4 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да обезпечи заема
чрез поръчителство на две физически лица, които да отговарят на предвидените в
договора условия или да учреди банкова гаранция в размер на 315,24 лева със
срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички
задължения по договора, при неизпълнение на което е дължима неустойка в
размер на 89,16 лева. Предвидено е неустойката да е платима ежеседмично, като
към всяка вноска се прибавя сумата от 7,43 лева.
С предвидената в договора
неустойка се създават задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин
се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 ЗПК. Налице е и противоречие с
материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и с чл. 33 от ЗПК. Съгласно цитираните
разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от
кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички задължения
по договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има санкционен характер
– натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което
противоречи на материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК,
поради което е нищожна.
Установи
се в хода на процеса, че въз основа на нищожната клауза за неустойка ищецът е
заплатил сумата от общо 89,26 лева, поради което предявеният иск за осъждане на ответното
дружество да възстанови недължимо платената сума на ищеца е основателен и следва изцяло да се уважи.
Претендираната
от ищеца сума следва да му се присъди, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда- 06.07.2020г. до окончателното изплащане.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на спора
и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането
на направените от ищеца разноски, които се констатираха от съда в размер на 100
лева- заплатена ДТ по делото. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В
договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно.
Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно цената на посочените искове
възлиза на сумата от 360 лева с ДДС за всеки от двата обективно съединени иска
или общо дължимото възнаграждение е в размер на 720 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от С.
К. да заплати на Л.Н.З., ЕГН ********** *** сумата от 15,24 лева /петнадесет лева и двадесет и четири
стотинки/представляваща получена без основание възнаградителна лихва и сумата
от 89,16 лева /осемдесет и девет
лева и шестнадесет стотинки/, представляваща недължимо платена неустойка по Договор
за паричен заем № **** от 20.12.2016г., ведно със законната лихва върху всяка
от главниците, считано от подаване на исковата молба в съда- 06.07.2020г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от С.
К. да заплати на Л.Н.З., ЕГН **********
*** сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща
направени от ищеца разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от С.
К. да заплати на Адвокатско
дружество „Г.“, с Булстат: ******, с адрес в гр. П., ул. „Б. П.“ № *,
представлявано от *** С. А. Г. сумата от 720
лева /седемстотин и двадесет лева/, представляваща определено по реда на
чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.