Р Е Ш Е Н И Е
№ 4945/28.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на трети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар Йоанна Трендафилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 5091 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗАД „Б. В. И. Г.
" АД, ЕИК: **********със седалище и адрес на управление: София, ул. „Позитано“
№ 5, представлявано от И. Г. и К. Р. срещу С.А.В., ЕГН: ********** *** за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът има изискуемо
вземане към ответника по заповед за изпълнение № 1693/09.03.2017г. издадена по
ч.гр.д. № 3127/2017 г. на ВРС за сумата
от 803,53 лв. (осемстотин и три и 53 ст.) лева, представляваща регресна
претенция на застрахователя за платено обезщетение за причинени имуществени
вреди по щета № ...............
Обуславя правния си интерес от предявяване на установителния иск, като
излага, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ЗД С.А.В. с ЕГН: ********** по което
е образувано ч.гр.дело № 3127 по описа на ВРС за 2017 г. На 11.04.2017г.,
получава съобщение от заповедния съд, че в рамките на двуседмичния срок по чл.
414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че На 14.01.2014
год., в гр. Варна, по време на движение по бул. Сливница, управлявайки МПС
Ровър peг. № В 7702 КМ, С.В. допуска ПТП, при което нанася имуществени вреди на
МПС Фолксваген Голф ДК № В4225РС. Събитието е удостоверено в Протокол за ПТП №
1479488/14.01.2014 год. на ПП - ОДП Варна.
ЗАД БУЛСТРАД ВИГ, в качеството си на Застраховател по застраховка АВТОКАСКО,
полица № ****************, срок на действие: 28.11.2013-28.11.2014 год.,
образува щета *****************, по повод подаденото Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от 14.01.2014г.
На 14.01.2014 год. е извършен и оглед на автомобила и изготвен
необходимия снимков материал.
След огледа на увреденото МПС, Застрахователят изготвя опис на претенция
№51-04000-00184/14/14.01.2014 год. и впоследствие опис - заключение по същата
претенция, която установява 7 броя увредени елементи в задната част на
увредения л.а. Фолксваген Голф.
Ремонтът по автомобила е извършен по възлагане от Колор Профи Център
ООД, за което е издадена и фактура № 10000012001/20.02.2014 год. на стойност от
1103,53 лв.
На 11.04.2014 год., с доклад на дирекция ликвидация на щети на ЗАД
БУЛСТРАД ВИГ, сумата от 1103,53 лв. е одобрена за плащане.
На 15.04.2014 год. с преводно нареждане реф. № ********************, ЗАД
БУЛСТРАД ВИГ изплаща сумата от 1 103,53 лв. стойност на ремонтните дейности.
През периода 2014-2016 год., Застрахователят и неговите пълномощници,
правят над 4 опита за връчване на документите по щетата и уреждане на
претенцията по доброволен ред. Писма били изпращани както чрез Български Пощи
ЕАД, така и чрез куриерска фирма Спиди АД. Всички опити на Застрахователя да
връчи документите по щетата останали неуспешни, а от страна на ответницата
обратно обаждане не постъпило.
След издаване на Заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 3127/17 год. на
ВРС, родителите на ответницата се свързват с ищеца, като изявяват желание за изплащане
на главницата на вноски, но и до ден днешен не са подписали необходимото
споразумение за това, а от друга страна са отказали изплащането на сторените
разноски в заповедното производство с аргумент, че Застрахователят не бил
направил необходимото, за да снабди ответницата с документите за доброволно
уреждане на претенцията.
Изложено е в исковата молба, след връчване на заповедта за изпълнение е
извършено частично плащане в размер на 300,00 лв., като към датата на
предявяване на настоящия установителен иск, е налице правен интерес за
установяване дължимостта на остатъка от главницата, а именно - 803,53 лв. от
общо претендираната в Заповедното производство сума в размер на 1103,53 лв.,
поради което предявяват установителния иск до размера на непогасената сума от
803,53 лв.
Ответникът С.А.В. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131
от ГПК, с който оспорва исковата претенция изцяло, като недопустима, недоказана
неоснователна. Твърди се, че искът не е предявен изискуемия по чл. 415, ал. 2
едномесечен срок, че предвид извършени от ответницата плащания преди постъпване
на исковата молба в съда правото на ищеца е погасено изцяло, като в тази връзка
моли за прекратяване на делото.
По същество не оспорва настъпването на твърдяното от ищеца
застрахователно събитие, но оспорва щетите по вид и размер. Оспорва също
наличието на извършено към пострадалото лице плащане на застрахователно
обезщетение.
Твърди също и липса на надлежно уведомяване от страна на застрахователя
за платеното на пострадалото лице обезщетение и за надлежно поканване да плати
на застрахователя същото. Налага твърдения за уговорено разсрочване на
задължението с представител на застрахователя и наличие на погасителен план за
погасяване претенцията на ищеца на три вноски. В тази връзка оспорва да е дала
повод за завеждане на заповедното производство, съответно на производството по
разглеждания установителен иск.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважена претенцията по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), е необходимо
в процеса да бъдат установени следните предпоставки: 1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане между
увредения и ищеца; 2. Вредите да са причинени в резултат на деликт извършен от ищеца,
с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу ответника на
основание чл. 45 и сл. ЗЗД и 3. В резултат на настъпилото ПТП да е извършено
плащане от страна на ищеца във връзка с настъпили в срока на действие на
договора вреди на застрахованото имущество.
Страните не спорят, а и от представената застрахователна полица, съдът
приема за установено наличието на имуществено застраховане на лек автомобил
марка Фолксваген Голф ДК № В4225РС. Не се спори и че на твърдяната дата – 14.01.2014
год. е настъпило застрахователното събитие, а именно реализиране на ПТП.
Не се спори между страните, а и от представените с исковата молба
писмени доказателства бе установено, че ищецът е поправил за своя сметка
настъпилите от осъщественото на 14.01.2014 год. застрахователното събитие – ПТП,
като за поправката на вредите е платил стойността на ремонтните дейности с
преводно нареждане реф. № ********************, ЗАД БУЛСТРАД ВИГ за сумата от 1103,53
лв..
В случая страните не спорят, че от страна на ответника са направени
плащания по регресната претенция на ищеца, както следва: на 28.03.2017 г. сумата от 300,00 лева; на
07.04.2017 г, сумата от 300,00 лева и на 05.06.2017 г, сумата от 505,00 лева.
Общият размер на плащанията на ответника по щета ***************** е 1105,00
лева.
Съдът кредитира извършените плащания от една страна, като признание на
регресната претенция с оглед доказаността на същата по основание и размер. От
друга страна, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и доколкото
съгласно чл. 422, ал. 1 искът се счита за предявен с подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и едномесечният срок по чл. 415, ал. 1 ГПК
за подаването му е спазен, съдът намира, че исковата претенция се явява
погасена поради плащане извършено след предявяване на иска.
Предвид изложеното, предвид извършените от страна на ответницата
плащания до пълния размер на регресната претенция искът следва да бъде
отхвърлен, като погасен поради плащане.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат единствено в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Основният спорен въпрос се свежда до правото на дружеството ищец да
получи извършените от него разноски в заповедното и исковото производство. В
тази връзка ответницата прави възражение за липса на надлежно връчване на
регресна покана и съответно възражение, в този смисъл, че до подаване на
исковата молба не е канена да плати доброволно задължението си, поради което и
не е дала повод за завеждане на делото.
Това възражение не се споделя. Доколкото в случая е налице произтичащо
от непозволено увреждане задължение, то по аргумент от чл. 84 ЗЗД делинквентът
се счита в забава и без да е необходимо изпращането му на специална покана.
Следователно, ответникът е следвало да прояви активност и сам да погаси
задължението си. В този смисъл е изцяло без значение обстоятелството дали
изпратената му такава е била получена или не. Отделно, видно от протокола за
ПТП, ответницата сама е посочила като свой адрес този, на който е била
изпратена поканата, като същата е върната с отметка – „непотърсена”. Поради
изложеното, не може да се приеме, че ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото, поради което и не са налице предпоставките по чл. 78,
ал. 2 ГПК, разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца. Такива се
претендират в размер на 25,00 лева – за платена държавна такса и 300,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, според представения списък, като тази сума ще бъде
възложена в тежест на ответника.
От страна на ответника е направено и възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител
на ищеца. Съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.№
6/2012г. ОСГТК съдът не е обвързан с ограничението на § 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв.
възнагражденията се формират на база 300
лв., при което минималното адвокатско възнаграждение при паричния
интерес по настоящия спор, включващ предявения от ищеца иск е в размер на не
по-малко от 300,00 лв.. Съдът, съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото намира, че хонорарът на
процесуалния представител на ищеца в размер на 300 лв. не се явява прекомерен
съобразно материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, поради
което възражението по чл. 78, ал 5 ГПК се явява неоснователно.
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив и за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г., т. 12, които разноски възлизат на сумата от 25,00 лв., за заплатена
държавна такса и 300,00 лв., за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищеца ЗАД „Б. В. И. Г." АД, ЕИК: **********със
седалище и адрес на управление: София, ул. "Позитано" № 5,
представлявано от И. Г. и К. Р. - изп. директори с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК срещу С.А.В., ЕГН: ********** *** за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът има изискуемо
вземане към ответника по заповед за изпълнение № 1693/09.03.2017г. издадена по
ч.гр.д. № 3127/2017 г. на ВРС за сумата
от 803,53 лв. (осемстотин и три и 53 ст.) лева, представляваща регресна
претенция на застрахователя за платено обезщетение за причинени имуществени
вреди по щета *****************, като погасен поради плащане в хода на
производството.
ОСЪЖДА С.А.В., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
ищеца ЗАД „Б. В. И. Г АД,
ЕИК: **********със седалище и адрес на управление: София, ул. "Позитано"
№ 5, представлявано от И. Г. и К. Р. сумата от 325,00 лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.А.В., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
ищеца ЗАД „Б. В. И. Г."
АД, ЕИК: **********със седалище и адрес на управление: София, ул.
"Позитано" № 5, представлявано от Иво Груев и Кристоф Рат сумата от 325,00 лв., представляваща направените
по ЧГД № 3127/2017 г по описа на ВРС съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: