Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр. Габрово, 18.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря
КРАСИМИРА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
1938 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І ГПК.
Образувано
е по искова молба на „ЧОЧИ 97” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Габрово,
предявена срещу ЗАД "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за
заплащане на сума в размер на 2500 лева – обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на автомобил марка „Шевролет", модел
„Авео" с ДКН ЕВ 1222 ВА при настъпило на 04.09.2017 г. в гр. Габрово ПТП.
В исковата
и уточнителна молба „ЧОЧИ 97” ЕООД” твърди, че при настъпило на 04.09.2017 г.
ПТП, бил увреден таксиметров автомобил марка „Шевролет", модел „Авео"
с ДКН ЕВ1222 ВА, управляван от П.С.П., собственост на дружеството. Вина за
настъпилото ПТП имал А.К.А. – водач на лек автомобил „Ситроен”, модел „Немо”, с
ДКН ЕВ1360ВА, собственост на „ДОМАКИН.БГ” ЕООД, ЕИК *********, който нарушил
ЗДвП и предизвикал произшествието. Собственикът на посочения автомобил бил
страна по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД.
В резултат на настъпилото ПТП на собствения на ищцовото дружеството автомобил
били причинени значителни материални щети, наложило се да бъдат извършени
разходи за използване на пътна помощ в размер на 40 лв., тъй като било
невъзможно автомобилът да се придвижи на собствен ход. Вследствие на удара бил
напълно счупен и намиращия се автомобила таксиметров касов апарат. Ищецът
заявил претенцията си пред ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение, като била образувана застрахователна преписка по щета № 0410-530-
0026/2017 г., по която ответното дружество
извънсъдебно заплатило обезщетение в размер на 2431,35 лева, като отказало да заплати унищожения
таксиметров апарат. Ищецът счита, че заплатеното обезщетение не съответствало
на размера на причинените вреди, поради което и се претендира осъждането на
ответника за сума в общ размер на 2500 лева, от които 40 лева за репатриране на
автомобила, 260 лева за възстановяване на таксиметровия апарат и 2200 лева,
представляваща незаплатена част от дължимото обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законна лихва считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие – 04.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата.
В отговор
на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер.
Счита, че стойността на щетите по
увреденото МПС възлиза на сумата, която е вече заплатена на ищеца.
Оспорва механизма на настъпилото ПТП, като релевира евентуално възражение за
съпричиняване на вредите в резултат на противоправно поведение на водача на
лекия автомобил „Шевролет", модел „Авео", който управлявал МПС с
несъобразена скорост и нарушил чл. 20 ЗДвП. Оспорва всички щети по автомобила
да са в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП. В
тази връзка, твърди, че увреждането на таксиметровия апарат не е вследствие на
процесното ПТП, като няма данни къде на арматурното табло е бил монтиран и
правилно ли е бил укрепен апаратът. Ответникът
оспорва и претенцията за лихва за забава. Сочи, че при отхвърляне на
главния иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв за
лихви. На следващо място оспорва началната дата, от която ищецът претендира
лихва, доколкото по щетите по
„Гражданска отговорност" застрахователят има 3-месечен срок за произнасяне
по щетата. В съдебно заседание е допуснато изменение в основанието на
акцесорния иск като началният момент, от който ищецът претендира законна лихва
за забава върху главницата се счита 09.10.2018 г. – датата на предявяване на
исковата молба в съда.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
От
представения протокол за ПТП № 1482005/05.09.2017 г., съставен от мл.
авто-контрольор при РДВР-Габрово се установява, че в срока на действие на
застрахователния договор - на посочената дата, в гр. Габрово, мост Игото, на
кръстовището на ул. „Юрий Венелин” водачът на автомобил „Ситроен”, модел
„Немо”, с ДКН ЕВ1360ВА, управляван от А.К.А. при движението си не съобразява
поведението си с пътен знак Б 1, с което не пропуска движещия се по път с
предимство водач на автомобил „Шевролет", модел „Авео", с ДКН ЕВ 1222
ВА, управляван от П.С.П., като му причинява щети - деформации в предна дясна
врата, преден десен калник, преден капак, счупена предна броня, счупено предно
стъкло и др. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, приет
неоспорен в производството, поради което има обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко
възприети от съставителя му – настъпилото ПТП и констатираните щети по лекия
автомобил „Шевролет Авео", с ДКН ЕВ 1222 ВА, както и обстоятелството, че
водачът на автомобил „Ситроен Немо”, с
ДКН ЕВ 1360ВА представил полица за сключена с ответника ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД застраховка „Гражданска отговорност”,
валидна към датата на процесното ПТП.
Страните
не спорят и с определение от 07.01.2019 г. за безспорни в отношенията помежду
им са отделени фактите, че на 04.09.2017 г. в гр. Габрово е произтекло ПТП
между лек автомобил „Шевролет", модел „Авео", с ДКН ЕВ 1222 ВА,
управляван от П.С.П., собственост на „ЧОЧИ 97” ЕООД и лек автомобил „Ситроен”,
модел „Немо”, с ДКН ЕВ 1360ВА, управляван от А.К.А., собственост на
„ДОМАКИН.БГ” ЕООД, като към датата на настъпването на ПТП собственикът на лекия
автомобил „Ситроен”, модел „Немо” - „ДОМАКИН.БГ” ЕООД имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с ответника ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, по която последният
заплатил извънсъдебно сумата 2431.35 лева - застрахователно обезщетение за
причинените щети на автомобила. Видно от кредитен превод от „Сибанк” ЕАД
извършеното плащане от ЗАД "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД е осъществено на 19.01.2018 г., като основание за
плащането е посочено застрахователно обезщетение, номер щета 041053000262017.
По делото
е приета данъчна фактура **********/12.09.2017 г. на стойност 40 лева, издадена
от трето за спора лице – „Венец Карс” ЕООД и получател: „Чочи 97” ЕООД за
осъществена пътна помощ на „Шевролет Авео” ЕВ 1222ВА.
По делото
са представени паспорт, касаещ електронен таксиметров апарат с фискална памет и
печатащо устройство „Elitax TA-100/F1” и удостоверение от трето за спора лице –
„Изотсервиз-Габрово” ЕООД в което се посочва, че към дата 21.03.2016 г.
продажната цена на посочения таксиметров апарата е била 270 лева без ДДС, а към
дата 06.10.2017 г. актуалната цена е 300 лева без ДДС.
От
заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, което съдът кредитира,
като обективно и компетентно изготвено, съответно на другите доказателства по
делото, се установява, че причината за ПТП е навлизането на лек автомобил
Ситроен в кръстовището от дясно на движещият се по път с предимство автомобил
Шевролет, в момент и разположение на този автомобил, които не позволяват на
водача на автомобил Шевролет да реагира и да предотврати удара.
Съгласно
заключението възстановяването на автомобила с нови части, на цени съгласно
Калкулации EurotaxSchwacke, при ремонтни дейности със средна стойност на
заплащане на един ремонтен час 8 лв. на база определените позиции в
опис-заключението на застрахователя, възлиза на стойност 6238,50 лева, докато възстановяване на
автомобила с нови части, на цени съгласно Калкулации EurotaxSchwacke и отчитане
остатъчна стойност на автомобила (отчитане на „овехтяването"), при ремонтни
дейности със средна стойност на заплащане на един ремонтен час 8 лв., на база
определените позиции в опис-заключението на застрахователя, възлиза на сумата
4663,80 лева.
Вещото
лице сочи, че с оглед на възможните скорости на автомобилите при удара и страничния,
леко кос удар в дясна предна, до средна част по отношение на лек автомобил
Шевролет, направлението на ударния импулс е близо до нормалата на страничната
повърхнина - тоест близо до перпендикулярно направление спрямо надлъжната ос на
автомобила и на системата за монтаж на апарата. В този аспект, от техническа
гледна точка е възможно увреждане на таксиметровия апарат при осъществения
удар. Вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на експертизата, не
разполага с данни за точния модел на таксиметровия апарат, но при проучване на
пазарното предлагане на нови таксиметрови апарати към 2017 г. в страната,
установил предлагане на модели на средна стойност 270 лв., която е съизмерима с
указаната стойност за възстановяване на апарата с нов от ищеца, поради което
приема като стойност за възстановяване на таксиметровия апарат чрез нов,
указаната стойност за таксиметровия апарат от 260 лева. Съгласно експертизата
при стойност за възстановяване на увредения автомобил „Шевролет Авео" (в
това число и средствата необходими за възстановяване на таксиметровия апарат),
определена на база методиките, заложени в „Наредба № 24 от март 2006 г. за
задължителното застраховане по член 249, т. 1 и 2 КЗ и за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства" в размер на 4663,80 лева, с оглед изплатено обезщетение в размер
на 2431,35 лева, следва доплащане на обезщетение за възникналите щети по
автомобила в размер на 2232,45
лева. В тази стойност са включени разходи за възстановяване на
дефектирали части от автомобила и труд за тяхното възстановяване, в това число
и на таксиметровия апарат.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при отчитане на овехтяване
на вложените части съгласно Наредба 24 т. е. по методиката на застрахователя
обезщетението е 4663,08 лв., като посочената сума от 6238,50 лв. е без отчитане
на овехтяване на вложените части, като реално тази стойност може да се счита
като чисто пазарна за възстановяване на автомобила. В този случай, стойността,
която би трябвало да се доплати и се явява разлика между пазарната стойност за
необходимите средства като материали, части и труд за възстановяване на
автомобила без отчитане овехтяване на нови части при влагане и сумата, платена
от застрахователя до настоящия момент е 3807,15 лв. Вещото лице, посочва, че в
посочените суми не е включена сума за репатриране на автомобила, като с оглед
на уврежданията, които са установени същият не би могъл да се придвижи на
собствен ход. Вещото лице сочи, че сумата 40 лв. е нормална цена за репатриране
на автомобил и би следвало да е относително близко преместване, около 10 км.
От представеното по делото уведомление за щета на МПС се установява, че
на 08.09.2017 г. ищецът е
уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, по което е
образувана застрахователна преписка по щета № 0410-530-0026/2017 г., като на
същата датата е извършен първи опис на причинените на автомобила щети от
представител на застрахователя.
Видно от
писмо, изх. № 1825-2386/13.10.2017 г. ЗАД
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД отказало да заплати уврежданията на
таксиметровия апарат.
Останалите
доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите или не установяват факти от
предмета на доказване, очертан от предявения иск или не са необходими, с оглед
приетите за безспорни в отношенията между страните факти.
Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на
чл. 380 КЗ.
Основателността
на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника, предполага да се установи
и наличието на правопораждащ деликтната отговорност на застрахования водач,
причинил ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат
от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се
приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на
законовата презумпция от страна на ответника.
Съдът
приема, че от събраните доказателства се установява
наличието на всички елементи от пораждащия съдебно предявените материални права
на вземания, фактически състав.
Установено
е, че между ответника и трето за спора лице към датата на настъпване на ПТП е
съществувало правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, със
съдържание задължението на ЗАД
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД да покрие отговорността на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът, ползвателят и
държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание – чл. 477 КЗ. В този смисъл, не се твърди, нито се установява А.К.А.
да е установил фактическа власт върху автомобила в нарушение на правните норми,
ето защо същият е имал качеството застраховано лице.
Установяват
се и елементите от фактическия състав на деликта. В резултат на поведение на
водача А.К.А., осъществено при управлението на лек автомобил „Ситроен”, модел
„Немо”, с ДКН ЕВ 1360ВА, предприето в нарушение на чл. 47 ЗДП - водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да
спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство и в
нарушение на чл. 50 ал. 1 ЗДП -
на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, е
произтекъл контакт с лек автомобил Шевролет, от който са настъпили
неблагоприятни изменения в правната сфера на собственика – щети по предна дясна
странична част на автомобила.
Субективният
елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД
се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване,
като ангажира съответни доказателства за липсата й. Съдът намира обратното
доказване за неосъществено и презумпцията за необорена.
С
плащането на застрахователно обезщетение в размер на сумата 2431.35 лева
ответникът – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” е признал
наличието на фактическия състав пораждащ отговорността му. Спорен в
производството е единствено размера на причинените вреди, който би определил
обема на отговорността на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач.
Стойността
на щетите, определена от частите и необходимия труд за привеждане на вещта в
състоянието, в което се е намирала преди сблъсъка, определена по средни пазарни
цени е 6238.50 лева, установена чрез кредитираното заключение на
автотехническата експертиза.
По
аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че обезщетението трябва
да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, се извежда принципът за реална обезвреда на вредите на
застрахованото имущество. В приложението му, съдът намира, че при
застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на
ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Повреждането на движимата
вещ – автомобил в резултат на настъпилото ПТП я прави временно негодна за
употребата й по предназначение и намалява пазарната й стойност. Реалната
обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е
намирала към настъпването на застрахователното събитие.
С решение от 08.07.2010 г. по търг. дело
№652/2009 г. на І-во ТО, ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че
при определяне на обезщетението по чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.)
/която норма е аналогична на чл. 432, ал. 1 от сега действащия Кодекс за
застраховането/, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба №
24/08.03.06 г. на Комисията за финансов надзор, не е задължително. В
разпоредбата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите,
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Посочени
норми, съпоставени със законоустановеното правило, че обезщетението по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната
стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната
сума по договора, налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само
до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл.
208, ал. 3 КЗ (отм.)
/която норма е аналогична на чл. 386, ал. 2 КЗ/, като ползва заключение на вещо
лице.
С оглед
изложеното и при съобразяване на установената от ВКС практика, в конкретния
случай правото на ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените вреди,
който съгласно кредитираното заключение на САТЕ възлиза на 6238.50 лева. Към
посочената сума следва да се добави и сумата от 40 лева, представляваща цената
за репатриране на автомобила, който безспорно се установи, че след настъпилото
ПТП не е бил в състояние да може да се придвижи на собствен ход. Ответникът от
своя страна не е доказал, че в изплатеното извънсъдебно застрахователно
обезщетение е включена и цената за репатриране на автомобила. В този смисъл,
съдът намира, че правото на ищеца е в обем на сумата 6278,50 лева. Извършеното
на 19.01.2018 г. от ответника плащане на сумата 2431.35 лева е произвело
частичен погасителен ефект и така неудовлетвореното право на ищеца „ЧОЧИ 97”
ЕООД възлиза на сумата 3847.15 лева (6278,50 лева – 2431.35 лева), но при
съобразяване на факта, че ищецът поддържа вземане в размер на 2500 лева, то този иск следва да бъде уважен
до тази сума в приложение на диспозитивното начало в гражданския процес. Посочената
сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 09.10.2018 год. до окончателното изплащане.
С оглед
изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се поражда
за ищеца, който доказва извършени разноски в общ размер от 968 лева, формиран
от заплатена държавна такса в размер 100 лева, внесен депозит за възнаграждение
на вещо лице в размер от 168 лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер 700 лева. Ответникът релевира възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение, което е основателно.
Намаляването
на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения
размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, като в чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата е предвидено адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство по дела с определен материален
интерес от 1000 до 5000 лева, да е 300 лева + 7 % за разликата над 1000 лева. В
конкретния случай, материалният интерес е 2500 лева и определеното по правилата
на Наредбата минимално възнаграждение е 405 лева. При отчитане на правната и
фактическа сложност на спора, съдът намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до сумата 500 лева, затова отговорността за разноски на
ответника следва да бъде ангажирана за сумата 768 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът не приема доводите на процесуалния представител на ищеца, че в
случая са налице три иска и за всеки един от тях минимално дължимия хонорар е
300 лева. Критерият предвиден в чл. 7, ал. 2 от Наредбата за определяне на
размера на дължимото адвокатското възнаграждение е цената на интереса по
делото, а не броя на предявените искове. Последният критерий е от значение за
преценката на правната сложност на спора. Отделен е въпросът, че в случая е
налице един иск - за обезщетяване на причинените от ПТП имуществени вреди.
На основание
чл. 77 ГПК ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД
следва да бъде осъдено
да заплати по депозитната
сметка на РС Габрово сумата от 38 лева, представляваща увеличения размер на възнаграждението
на вещото лице изготвило съдебно-автотехническата експертиза.
Така
мотивиран, Габровски районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, ул. „Света София” №
7, ет. 5, да заплати на „ЧОЧИ 97” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Свищовска“ № 108, вх. Д, ет. 5, ап. 14, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 2500 лева (две хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди – увреждане на автомобил марка
„Шевролет", модел „Авео" с ДКН ЕВ 1222 ВА при настъпило на 04.09.2017
г. в гр. Габрово ПТП, причинено от застраховано при ответника лице, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2018 г. до окончателното й
погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 768 лева (седемстотин шестдесет и осем
лева) – разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, ул.
„Света София” № 7, ет. 5, да заплати по депозитната сметка на
РС Габрово сумата от 38 лева (тридесет и осем
лева), представляваща увеличения
размер на възнаграждението на вещото лице изготвило съдебно-автотехническата експертиза.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: