Р Е Ш Е Н И Е
Номер 197/15.02.2017 град Бургас
Административен съд – Бургас, първи състав, на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Таня Евтимова
при секретаря К.Л. и прокурора Величка Костова като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 1768 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Г.В.В. с ЕГН: **********, понастоящем в Затвора Ловеч против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещения в Следствения арест гр.Шумен, които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ от 4 кв.м. на всяко лице, на изискванията за осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода, на изискванията за достъп на естествена светлина и възможност за проветряване, както и за неосигурен престой на открито и за несъответно на нуждите медицинско обслужване и лечение. Обезщетяването на вредите се претендира за периодите от 21.10.2010г. до 20.05.2011г., от 23.06.2011г. до 01.08.2011г., от 19.09.2011г. до 15.12.2011г., от 21.01.2012г. до 26.03.2012г., от 20.04.2012г. до 28.04.2012г., от 12.05.2012г. до 03.06.2012г., от 15.06.2012г. до 09.08.2012г., от 28.08.2012г. до 29.08.2012г. и от 18.09.2012г. до 27.12.2012г., ведно със законната лихва от последната дата на увреждането – 20.12.2012г. до окончателното заплащане на обезщетението.
В исковата молба В. твърди, че в посочените периоди е бил настанен в помещения № 2, № 6 и № 8 в Следствения арест - гр.Шумен, които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ, не са оборудвани със санитарен възел и течаща вода, имат лоша хигиена и нямат достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, което представлява форма на жестоко, нечовешко и унизително отношение. Посочва, че помещенията са пренаселени, а леглата в тях са малки (1,90м./0,60м.), изработени от метални шини и покрити с дюшеци от 2 – 3 см., които на места са без пълнеж. Твърди, че не му е осигурен престой на открито, което е довело до атрофия на мускулите. Излага фактически доводи за силно замърсяване на въздуха в помещенията, за наличие на непрекъсната луминисцентна светлина, влага и лоша хигиена. Навежда твърдения, че медицинското обслужване в Следствения арест в гр.Шумен не съответства на изискванията на чл.128 и сл. от ЗИНЗС, което ведно с лошите битови условия е довело до силно влошаване на здравословното му състояние. Първоначално претендира обезщетение в размер на 400 лева за всеки ден от престоя си с обща продължителност от 589 дни. В уточняваща молба от 26.02.2016г. В. редуцира размера на претенцията си на 10 000 лева. В съдебно заседание на 07.12.2016г. прави изменение на иска и заявява, че претендира обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от 20.12.2012г. до окончателното заплащане на главницата. В съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа исковата си молба и ангажира доказателства. Прави възражение за недължимост на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието се представлява от юрисконсулт Ч., който в писмен отговор изразява становище за допустимост и неоснователност на иска. Оспорва твърдението на ищеца за настъпили преки вреди от престоя му в Следствения арест – гр.Шумен и развива доводи за неосъществен фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Позовава се на §13 от ПЗР на ППЗИНЗС, който отлага изпълнението на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС от 01.01.2019г. и заявява, че цитираните в исковата молба законови и подзаконови правни норми не са нарушени. Претендира юрисконсултско възнаграждение и представя доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за недоказаност на иска по размер.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:
1. От фактическа страна по делото е установено, че в периода от 21.10.2010г. до 26.10.2010г. Г.В. е настанен в помещение № 2 в Следствен арест - Шумен, което е с площ от 6,12 кв.м. и с капацитет за трима души. Спалното помещение има достъп до пряка слънчева светлина, но не е оборудвано със санитарен възел и течаща вода. Задържаните лица използват общ санитарен възел, който е разположен в коридора на Следствения арест. За снабдяване на помещенията с чист въздух и за отвеждане на мръсния въздух е изградена аспираторна система. Помещението е оборудвано със стол и маса и се отоплява с локално парно до 17 часа в дните от понеделник до петък, с два климатика и вентилационна система с нагреватели от 16 кw. Поддържаната температура е между 20 – 25 градуса, а осветлението е луминисцентно. Тези факти се установяват от представената по делото справка № 625/30.03.2016г., издадена от началника на ОС „ИН” – Шумен.
В периода от 26.10.2010г. до 20.05.2011г. В. е настанен в спално помещение № 6, което е предназначено за 4 лица. Помещението е оборудвано със стол и маса, без пряка слънчева светлина, без санитарен възел и течаща вода. В посочения период не са настанявани повече от 4 лица. В този смисъл е изявлението, инкорпорирано в справка № 625/30.03.2016г., издадена от началника на ОС „ИН” – Шумен.
На 20.05.2011г.
Г.В. *** и е отвеждан в сектор „Арести” към ОС „ИН” – Шумен шест пъти за
провеждане на съдебни заседания пред Окръжен съд – Шумен. В периодите от
23.06.2011г. до 01.08.2011г., от 19.09.2011г. до 16.12.2011г., от 21.01.2012г.
до 26.03.2012г. от 20.04.2012г. до 27.04.2012г. и от 18.09.2012г. до
20.12.2012г. е настанен в спално помещение № 6. В периода от 16.06.2012г. до
08.08.2012г. е настанен в спално помещение № 8. Последното е с площ от 7,08
кв.м. и е оборудвано с 6 легла, стол и маса. Няма достъп до пряка слънчева
светлина и санитарен възел. Тези факти се установяват от представената по
делото справка № 625/30.03.2016г. на началника на ОС „ИН” – Шумен.
2. От представените по делото жалба вх.№ Ж-8-2/17.02.2011г. до Омбудсмана на Република България и петиция вх.№ Ж-713/18.10.2012г. до Министъра на правосъдието, подписана от 20 задържани лица се установява, че в Следствения арест – гр.Шумен не е осигурена възможност за престой на открито, а леглата са разположени на две нива и понякога се настаняват задържани лица на земята. Разполагаемата на всеки задържан площ е между 1,00 и 1,50 кв.м., а в спалните помещения се пуши. Всичко това, според лицата, подписали петицията, им оказва неблагоприятно физическо и психическо въздействие.
3. От представените по делото докладна записка № 846/2011г. на гл. полк. Р.С. – изпълняващ длъжността началник на сектор „Арести” към ОС „ИН” – Шумен и от докладна записка № 3850/2012г. на полк.Л.А. – временно изпълняващ длъжността КО в сектор „Арести” към ОС „ИН” – гр.Шумен се установява, че сградата, в която се помещава сектор „Арести” е построена през 1973г. и оттогава не е правен съществен ремонт и реконструкция, освен освежаване с боя и изграждане на прозорци в 5 помещения за достъп на пряка слънчева светлина. Наровете са заменени с легла и е изградена аспираторна система за вкарване на чист въздух в помещенията и отвеждане на мръсния въздух. Санитарният възел е общ за всички помещения и е изграден в коридора. Сектор „Арести” не разполага с място за престой на открито, тъй като сградата не го позволява. Тоалетната се дезифинкцира с препарати всяка сутрин и вечер. В единични случаи и за кратък период от време в спалните помещения са настанявани повече лица от допустимия капацитет, а за пренаселеността са уведомени съответните институции. Според записаното в докладната записка, пушачите са настаняват отделно от непушачите. Два пъти месечно се извършват дезинсекционни и дератизационни мероприятия.
4. От показанията на свидетеля В., който е бил с ищеца в спални помещения № 6 и № 8, се установява, че първото от тях са намира на нивото на земята, а вратата е в непосредствена близост до тоалетната. Леглата са направени със шини, отдалечени на 10 – 20 см. Завивката представлява шалте с дебелина 5 см. Възглавниците и одеялото са скъсани, замърсени и миришат на мухъл, а спално бельо не се предоставя. Спалните помещения са тесни и пребиваването в тях е на леглото, което е с широчина 60 см. Помещение № 6 е с размери 2,40м./2,00м. и в него са разположени 4 броя легла на два етажа, но се е случвало да се настанява пети човек на земята. Леглата не са обезопасени и по данни на свидетеля ищецът е паднал веднъж. Няма достъп до дневна светлина. По време на престоя си в Следствения арест в гр.Шумен, В. се е оплаквал от двигателни проблеми, недостиг на въздух и проблем със зрението. В спални помещения № 6 и № 8 няма достъп до дневна светлина. Спално помещение № 2 е с размери 2м./1м. и в него са разположени три легла – едно на два етажа и едно единично. Същото има достъп до дневна светлина. Според показанията на свидетеля В., помещенията са осветени с луминисцентна светлина, която не се прекъсва вечер, пречи на съня и уврежда зрението. Помещенията са шумни и влажни, а подаваният от аспирационната система топъл въздух не се усеща. В спалня № 6 ищецът - непушач е настанен с още 3-ма души, които пушат в помещението. Към спалните няма тоалетно и санитарно помещение. Тоалетната е обща за всички спални и се използва само през деня. През нощта се използват пластмасови туби. Банята се използва веднъж седмично за душ и пране.
5. От представените по делото медицински документи се установява, че на 22.05.2012г. В. е прегледан за съобщени от него болки в дясната раменна става и горната трета на мишницата, засилващи се при физическо натоварване с изтръпване на ръката. Извършени са 3 консултации с лекар и са предписани медикаменти. На 25.05.2012г. В. е прегледан в Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания, където съобщава, че е бил в контакт с болен от туберкулоза в Бургаския затвор. Направени са изследвания, които установяват, че ищецът не е болен от туберкулоза. Проведени са консултации. На 22.10.2012г. е извършено изследване, което констатира „парамедиална херния вдясно” и „компресия на коренчето за следващо ниво”. На 15.11.2012г. са проведени две консултации със специалист и е изследвана кръвната захар на В.. Тези факти се установяват от представените по делото доказателства – амбулаторен лист, медицински направления, резултати от изследвания и бланки за консултации с лекар – специалист. От изисканите и приложени по делото медицински документи – бланки за раздадени лекарствени средства на задържания и рецептурни бланки е видно, че на същия са предписани и отпуснати множество медикаменти в периода от 22.05.2012г. до 09.08.2012г.
Въз основа на изложените фактически данни, съдът достигна до следните
II. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
1. По допустимостта на исковете:
По делото са предявени и се поддържат два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди, които са резултат от фактическото бездействие на ответника в периода от 21.10.2010г. до 20.05.2011г. и в периодите от 23.06.2011г. до 01.08.2011г., от 19.09.2011г. до 15.12.2011г., от 21.01.2012г. до 26.03.2012г., от 20.04.2012г. до 28.04.2012г., от 12.05.2012г. до 03.06.2012г., от 15.06.2012г. до 09.08.2012г., от 28.08.2012г. до 29.08.2012г. и от 18.09.2012г. до 27.12.2012г., от 12.07.2013г. до 19.11.2014г. Активната легитимация на ищеца следва от качеството му на страна в материалното правоотношение, от развитието на което твърди, че са настъпили вредите. Пасивната легитимация в процеса принадлежи на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, която е юридическо лице към Министерството на правосъдието, второстепенен разпоредител с бюджетни средства със самостоятелна правосубектност. Предявените искове отговарят на изискванията, разписани в чл.127 от ГПК и се явяват процесуално допустими.
2. По основателността на исковете:
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (ЕКПЧ) никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Според чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992г. Член първи от тази конвенция задължава високодоговарящите страните да осигурят на всяко лице под тяхната юрисдикция правата и свободите, определени в част I от нея.
В нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предвидена отговорност на
държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица
от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Анализът на цитираната норма обосновава извод, че за да се ангажира
отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани трябва да са налице
следните материалноправни предпоставки при условията на кумулативност: 1.
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностни лица, осъществени при или по повод изпълнение на административна
дейност; 2. вреда и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат.
2.1. Първата претенция е за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца при престоя му в помещения № 2, № 6 и № 8 в сектор „Арести” към ОС „ИН” - Шумен, които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ по чл.43, ал.3 от ЗИНЗС (ДВ, бр.103/2012г.), нямат пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, нямат санитарен възел и течаща вода и не е осигурен престой на открито по един час дневно. Съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр103/2012г.) минималната жилищна площ на едно лице в местата за изтърпяване на наказание и задържане под стража не може да бъде по-малка от 4 кв.в. В конкретния случай е безспорно установено, че първоначално ищецът е настанен в помещение № 2 с площ от 6,12 кв.м. с още двама души. След това е преместен в спално помещение № 6 с размери 2,40м./2,00м., в което са настанени още 3-ма задържани. В периода на престой от 16.06.2012г. до 08.08.2012г. е настанен в спално помещение № 8 с площ от 7,08 кв.м., ведно с 5-ма задържани. Тези данни сочат несъмнено, че разполагаемата жилищна площ за ищеца през процесните периоди е под 4 кв.м. В първия случай е 2,04 кв.м., във втория 1,2 кв.м., а в третия 1,18 кв.м. Неизпълнението на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС представлява нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, който задължава държавата да осигури на лишения от свобода условия за изтърпяване на наказанието, които съответстват на зачитането на човешкото достойнство. Според практиката на ЕСПЧ начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. В този смисъл са решение на ЕСПЧ от 27 ноември 2012г. по делото Червенков срещу България и решение от 2.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България. Според пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и други срещу България при преценката за нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на личното пространство, трябва да се имат предвид следните фактори: всяко лице да има индивидуално място за спане; всяко лице да има минимум 3 кв.м. жилищна площ и размерът на килията да дава възможност на лицата да се движат свободно между мебелите. Липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на чл.3 от Конвенцията. В конкретния случай осигурените на В. жилищни площи при престоя му в помещения № 2, № 6 и № 8 са под изискуемия от чл.43, ал.3 от ЗИНЗС минимум и под въведените от ЕСПЧ критерии за желателен стандарт, което представлява нарушение на чл.3 от Конвенцията.
Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр.25/2009г. количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на специалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. Нормата на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС задължава ответната страна да осигури пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Според правило 18.1. и 18.2 от Европейските правила за затворите, битовите условия на задържаните и особено условията за спане, трябва да са съобразени със зачитане на човешкото им достойнство и да осигуряват, доколкото е възможно възможност за усамотение. Същите трябва да отговарят на хигиенните и здравословни изисквания, като се обръща необходимото внимание на климатичните условия, и особено на съдържанието на въздух на кубически метър, пространство, осветление, отопление и вентилация. Във всички помещения, където задържаните живеят, работят или се събират, прозорците трябва да са достатъчно големи, за да дават възможност на лицата да четат или да работят на естествено осветление, при нормални условия и да позволяват влизането на свеж въздух, освен ако няма съответната климатична инсталация. В настоящия случай е безспорно установено, че спално помещение № 6 и спално помещение № 8, в които е пребивавал ищеца, нямат достъп до пряка слънчева светлина. Същите са шумни и влажни, оборудвани са само със стол и маса и са осветени изкуствено през цялото денонощие. Леглата не са обезопасени, а постелъчното бельо е повредено и мръсно. Спално бельо не се предоставя. Идентично е състоянието и на спално помещение № 2, което се различава от останалите само с достъпа си до дневна светлина, но в него ищецът е бил само 5 дни. При това положение, не може да има съмнение, че администрацията на отдел „Арести” към ОС „ИН” - Шумен не е изпълнила задължението си по чл.43, ал.4 от ЗИНЗС (ДВ, бр.25/2009г.) и не е осигурила на задържаните лица помещения с пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Не е спорно по делото, че сградата на Следствения арест не осигурява възможност за престой на открито в продължение на един час дневно, поради което нарушено се явява и правото на ищеца, разписано в чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
Задължението на ответната страна да осигури на задържаните лица постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода е разписано в чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр.9/2010г. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В конкретния случай е безспорно установено, че помещения № 2, № 6 и № 8, в което ищецът е бил настанен не разполагат с тоалетно и санитарно помещение. Тоалетната е обща за всички спални и според показанията на свидетеля В. се използва три пъти дневно. През нощта задържаните лица използват пластмасови туби, а при нужда искат отвеждане до тоалетна. Ползването на баня се извършва веднъж седмично. В този смисъл са твърденията на ответника, които имат характера на съдебно признание на факт по смисъла на чл.175 от ГПК и показанията на свидетеля В..
Ограниченият достъп до тоалетна, течаща студена и топла вода безспорно предпоставя нечовешко и унизително отношение и представлява нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер на отговорността означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай е безспорно установено противоправното фактическо бездействие на ответника и претърпените от това бездействие неимуществени вреди - унижаване на човешкото достойнство на Г.В.. Няма съмнение също, че е налице причинна връзка между ограничения достъп до сервизните помещения и претърпените от В. физически и психически болки, страдания и неудобства.
С оглед на това първата претенция на В. се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от характера и степента на вредите, от продължителността на периода, през който са изтърпени, от засегнатите нематериални ценности и от икономическите стандарти в страната към момента на увреждането. В конкретния случай, справедливото обезщетение за вредите, причинени на В. в периода от 21.10.2010г. до 20.05.2011г. и в периодите от 23.06.2011г. до 01.08.2011г., от 19.09.2011г. до 15.12.2011г., от 21.01.2012г. до 26.03.2012г., от 20.04.2012г. до 28.04.2012г., от 12.05.2012г. до 03.06.2012г., от 15.06.2012г. до 09.08.2012г., от 28.08.2012г. до 29.08.2012г. и от 18.09.2012г. до 27.12.2012г., от 12.07.2013г. до 19.11.2014г. 09.08.2013г. до 13.02.2014г. е в размер на 2 500 лева, ведно със законна лихва, считано от 07.09.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението. При определяне на обезщетението се отчитат заболяванията на ищеца, извършените изследвания и предписани медикаменти и установената практика на Върховен административен съд до аналогични казуси – решение № 9243/27.07.2016г. по АХД № 11674/2015г. и решение № 185/09.01.2017г. по АХД № 9976/2015г. Претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва, изчислена от 20.12.2012г., е неоснователна, защото според т.4 от ТР № 3/2004г. по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС вземането за обезщетение за вреди възниква след като се признае незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган.
2.2. Втората претенция на ищеца е за обезщетяване на претърпените от него неимуществените вреди в резултат на неосигурено медицинско обслужване и лечение, което е довело до обостряне на заболяванията и усложнения в периодите от 21.10.2010г. до 20.05.2011г., от 23.06.2011г. до 01.08.2011г., от 19.09.2011г. до 15.12.2011г., от 21.01.2012г. до 26.03.2012г., от 20.04.2012г. до 28.04.2012г., от 12.05.2012г. до 03.06.2012г., от 15.06.2012г. до 09.08.2012г., от 28.08.2012г. до 29.08.2012г. и от 18.09.2012г. до 27.12.2012г., от 12.07.2013г. до 19.11.2014г. 09.08.2013г. до 13.02.2014г.,а от 12.07.2013г. до 19.11.2014г.
Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано в чл.128, ал.1 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр.25/2009г. и в издадената по делегация от този текст Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Според правилото на законовата норма на задържаните лица се създават условия за опазване на физическото и психическото им здраве. Според чл.12, чл.13 и чл.14 от Наредба № 2/22.03.2010г. амбулаторният прием в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Задържаните, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването. Амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицински център, като при необходимост може да присъства и служител от надзорно-охранителния състав. Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на заболяването и предписаното лечение. При необходимост се определя дата за повторно явяване, дават се препоръки за освобождаване от работа, за амбулаторно или стационарно лечение и други медицински препоръки. Болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време. Осигуряването на спешна медицинска помощ в извънработно време на медицинския център се урежда със заповед на началника на съответното място за задържане по предложение на директора на медицинския център. Здравният контрол се упражнява от служителите на сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ към ГДИН (чл.66 и чл.67 от Наредба № 2/22.03.2010г).
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че на В. са извършени множество прегледи и изследвания и са му предписвани лекарства. В периода от 22.05.2012г. до 15.11.2012г., който частично съвпада с пребиваването му в Следствения арест – Шумен от 16.06.2012г. до 08.08.2012г. и от 18.09.2012г. до 20.12.2012г. е извършено образно изследване в „ДКЦ I Шумен” ЕООД, което установява, че липсват рентгенови данни за хумероспуларен периартрит или омартроза. Извършени са консултации с лекар специалист и е направено изследване за туберкулоза, което заключава липсата й. Извършено е образно изследване на лумбални прешлени, което дава заключение за „парамедиална херния вдясно” и „компресия на коренчето за следващо ниво”. В този период са предписани и предадени на ищеца множество медикаменти, за което свидетелстват отбелязванията в бланките за раздадени лекарства на задържаните. Изследвани са и нивата на кръвна захар. От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е поискал и да му е отказана медицинска помощ. Обстоятелството, че материалните условия на помещенията, в които е бил настанен през относимите към спора периоди, не са добри за здравословното му състояние, е отчетено при определяне на обезщетението по първия иск. Поради това, съдът приема, че в конкретния случай не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника да осигури медицинско обслужване и лечение и претенцията на В., основана на това твърдение, е неоснователна.
По делото не е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от ищеца. Ответната страна в процеса претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Според чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Нормите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Поради това, частичната основателност на иска не е основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна.
Мотивиран от това, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Г.В.В. с ЕГН: **********, понастоящем в Затвора Ловеч обезщетение в размер на 2500 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещения № 2, № 6 и № 8 в сектор „Арести” към ОС „ИН” – гр.Шумен, които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ, нямат пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, нямат санитарен възел и течаща вода и не е осигурен престой на открито в рамките на един час дневно за периодите от 21.10.2010г. до 20.05.2011г., от 23.06.2011г. до 01.08.2011г., от 19.09.2011г. до 15.12.2011г., от 21.01.2012г. до 26.03.2012г., от 20.04.2012г. до 28.04.2012г., от 12.05.2012г. до 03.06.2012г., от 15.06.2012г. до 09.08.2012г., от 28.08.2012г. до 29.08.2012г. и от 18.09.2012г. до 27.12.2012г., от 09.08.2013г. до 12.02.2014г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 07.09.2015г. до окончателното му изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.В.В. с ЕГН: **********, понастоящем в Затвора Ловеч против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неосигурено медицинско обслужване и лечение за периодите от 21.10.2010г. до 20.05.2011г., от 23.06.2011г. до 01.08.2011г., от 19.09.2011г. до 15.12.2011г., от 21.01.2012г. до 26.03.2012г., от 20.04.2012г. до 28.04.2012г., от 12.05.2012г. до 03.06.2012г., от 15.06.2012г. до 09.08.2012г., от 28.08.2012г. до 29.08.2012г. и от 18.09.2012г. до 27.12.2012г., от 09.08.2013г. до 12.02.2014г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:………………………