Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21
гр. Габрово, 10.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на трети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
ПОПОВ
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Веселина Йосифова и прокурор Милчо
Генжов, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 18 по описа за 2019 година,
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия
К.С.Ф. ***, чрез договорния защитник адв. З.И. *** против Присъда № 75 от 07.02.2019
година, постановена по НОХД № 1532/2018 г. на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда
първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия К.С.Ф., роден
на *** ***, българин, български гражданин, начално образование, неженен,
осъждан, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че нa 13/14.12.2012 г. в гр. Габрово,
при условията на опасен рецидив, от помещение, находящо се на ул. М.П.№ * /сградата
на ОУ "**"/, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот - счупен стъклопакет на прозорец отнел чужди движими вещи - 20 бр. шницели,
20 бр. кебапчета, 15 бр. кренвирши, 300 гр. луканка, 220 грама луканков салам,
2 бр. пакети полуфабрикати пилешки шницели, 500 гр. хамбургски салам, 1/2 пакет
бланширани картофи, 15 бр. кроасани "Дабъл", 24 бр. вафли "Мура",
16 бр. кексчета "Браво", 4 бр. вафли "Хипер", 8 бр. "Бейк
Ролс", 2 бр. шишета кетчуп по 1 литър, 20 бр. вафли "Мура трио",
10 бр. мини стикс "Финети", 10 бр. драже фъстък бонбони, и сумата в
размер на 20 лева под формата на монети, всичко на обща стойност 181,74 лева от
владението на М.О.от гр. Габрово, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2
във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1,
б. "а" и "б" от НК във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ
на две години лишаване от свобода.
На 26/27.10.2015 г.в гр. Габрово при условията на опасен
рецидив от заведение "***", находящо се на ул. "П." № 1,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - счупено
стъкло на прозорец отнел чужди движими вещи - 1 бр. усилвател марка
"Biema", модел W110 II, трилентов говорител, руско производство модел
"25АС-109", 20 бр. сурови кебапчета, 20 бр. сурови кюфтета, 2 кг.
сухи мезета - луканка и телешка пастърма, 2 кг. пита кашкавал "Боженци",
2бр. малки тонколони, всичко на обща стойност 430 лева, от владението на М.С.
от гр. Габрово, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл. 196, ал.
1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. З във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29,
ал. 1 б. "а" и "б" от НК във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК
го е ОСЪДИЛ на две години лишаване от свобода.
На 02.05.2017 г. в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, от къща,
находяща на бул. "Т" № ** е отнел чужди движими вещи - 1 бр.
контактен ключ с дистанционно управление за л.а. "**" и сумата в
размер на 340 лева, всичко на обща стойност 358 лева от владението на Б.Й. от
гр. Габрово, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК във връзка с чл. 58а,
ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на една година и четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на
подсъдимия К.С.Ф. едно общо наказание – най-тежкото от така наложените а именно
- две години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при
първоначален "строг" режим.
Осъдил е подсъдимия
К.С.Ф. да заплати сумата от 183,75 лева за направени по делото разноски по
сметка на ОДМВР Габрово.
Постановил е след влизане на присъдата в сила
веществените доказателства – дактилоскопни следи да останат на съхранение по
делото.
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл.
372, ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 от НПК – съкратено съдебно следствие. Няма
конституирани граждански ищци и частни обвинители.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя
процесуалната й допустимост.
С въззивната жалба се твърди, че присъдата на РС Габрово е
несправедлива. Съдът не взел предвид смекчаващи вината обстоятелства, които
водели до приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Подсъдимият направил
самопризнания в досъдебната фаза. Имал тежко материално и семейно положение
/безработен и с начално образование/. Бил на млада възраст. Съдействал за
разкриване на обективната истина. Стойността на вещите била под три минимални
работни заплати. Проявил самокритичност и изразил съжаление за стореното. Част
от вещите били възстановени.
Претендира се, съдът да определи
наказание лишаване от свобода, като приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 във
вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 23 от НК.
От въззивната жалба е видно, че се поддържа
твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание. Не се сочат нарушения
на процесуалния закон.
В жалбата, както и в съдебно
заседание, не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, проведено на
03.04.2019 г. се явява единствено защитникът адв. З.И.. Подс. К.Ф. не се явява,
редовно призован. Налице са данни, че се намира в чужбина. Ход на делото е
даден при условията на чл. 329, ал. 2 във вр. с чл. 269, ал. 3, т. 4, б.
"в" от НПК, тъй като неявяването му няма да попречи за разкриване на
обективната истина. Защитникът адв. И. поддържа подадената жалба.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен
акт. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните
по делото доказателства.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
През месец декември
2012 година свидетелката М.О. била управител на ЕТ "***" и
стопанисвала кухненски блок в ОУ "**", находящо се в гр. Габрово, ул.
М.П.№ **.
На 13 срещу
14.12.2012 година подсъдимият К.Ф. се разхождал в района на училището. Видял че
има кухненски блок и решил да влезе вътре и да открадне хранителни продукти.
Махнал стъклопкета на един от прозорците и през образувалия се отвор влязъл
вътре. Разгледал наоколо и видял хладилник с хранителни продукти. От него взел - 20 бр.
шницели, 20 бр. кебапчета, 15 бр. кренвирши, 300 гр. луканка, 220 грама
луканков салам, 2 бр. пакети полуфабрикати пилешки шницели, 500 гр. хамбургски
салам, 1/2 пакет бланширани картофи. От щанда взел 15 бр. кроасани
"Дабъл", 24 бр. вафли "Мура", 16 бр. кексчета
"Браво", 4 бр. вафли "Хипер", 8 бр. "Бейк Ролс",
2 бр. шишета кетчуп по 1 литър, 20 бр. вафли "Мура трио", 10 бр. мини
стикс "Финети", 10 бр. драже фъстък бонбони. Взел и сумата в размер
на 20 лева под формата на монети. С посочените вещи напуснал помещението. В
следващите дни похарчил парите, а хранителните продукти изконсумирал.
Свидетелят М.С. стопанисвал през 2015
г. заведение "**", находящо се в гр. Габрово, ул. "П." № 1.
На 26 срещу 27 октомври 2015 г.
подсъдимият К.С.Ф. се разхождал в района на заведението и решил да влезе вътре
и да открадне хранителни продукти. Прескочил оградата на заведението, след
което счупил един от страничните му прозорци. През образувалия се отвор влязъл
вътре и видял хладилник с хранителни продукти. От там взел 20 бр. сурови
кебапчета, 20 бр. сурови кюфтета, 2 кг. сухи мезета - луканка и телешка
пастърма, 2 кг. пита кашкавал "Боженци" От заведението взел също 1 бр.
усилвател марка "Biema" модел W110 II, трилентов говорител, руско
производство модел "25АС-109", 2 бр. малки тонколони. Тръгнал си с
посочените вещи. Хранителните продукти изконсумирал в следващите дни.
На 01.05.2017 г. свидетелят Б.Й. бил в дома на своя
приятелка, находящ се в гр. Габрово, бул. "Т" № **. Имали гости. След
като те си тръгнали, Й. и приятелката му забравили да заключат входната врата.
Късно през нощта на 02.05.2017 г. подсъдимият Ф. минал покрай къщата, проверил
и видял, че вратата е отключена. Влязъл вътре. На барплота видял пари и мъжка
чанта. Взел сумата от 200 лева от мъжката чанта. Взел и сумата от 40 лева,
оставена на барплота. От портмоне в гардероб в детската стая в жилището взел
сумата от 100 лева и контактен ключ за лек автомобил "**". С вещите
напуснал къщата.
Горната фактическа обстановка е установена от
първоинстанционния съд след съпоставка на самопризнанието на подсъдимия с
писмените и гласните доказателства, събрани по време на досъдебното
производство, на основание чл. 373, ал. 3 и чл. 372, ал. 4 от НПК.
След анализ на събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи
фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт. Направеното от подсъдимия К.С.Ф. самопризнание
се подкрепя изцяло от събраните по време на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Подсъдимият К.Ф. не оспорва
фактическата обстановка, твърдението, че е извършил описаните в обвинителния
акт престъпления и правната им квалификация. Счита, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които следва да доведат до определяне на
наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК.
За престъплението по чл. 196, ал. 1
т. 2 от НК е предвидено наказание – лишаване от свобода от три до петнадесет години.
За да извърши индивидуализация на наказанията на подсъдимия К.Ф. за двете
деяния по този текст, районният съд е отчел смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, както
следва: направените признания, съдействието на подсъдимия за установяване на
обективната истина, критичното му отношение към извършеното, невисоката
стойност на предмета на престъплението. Отегчаващо вината обстоятелство са
предишните осъждания на подсъдимия и изградените му престъпни навици.
Делото е разгледано при условията
на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
първоинстанционният съд е определил наказания лишаване от свобода за всяко от
двете деяния по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, като се е ръководил от разпоредбите
на Общата част на Наказателния кодекс. Правилна е преценката, че подходящото
наказание за всяко деяние на подсъдимия К.Ф. е съответно на минималния размер,
предвиден в чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, а именно – три години лишаване от
свобода. В съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, всяко от определените
наказания е намалено с една трета, като съдът е постановил подс. К.Ф. да
изтърпи наказания от по две години лишаване от свобода за двете деяния по чл.
196, ал. 1, т. 2 от НК.
За престъплението по чл. 196, ал. 1
т. 1 от НК е предвидено наказание – лишаване от свобода от две до десет
години. За да извърши индивидуализация на наказанията на подсъдимия К.Ф. за това
деяние, районният съд е отчел смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, както следва: направените
признания, съдействието на подсъдимия за установяване на обективната истина,
критичното му отношение към извършеното, невисоката стойност на предмета на
престъплението. Отегчаващо вината обстоятелство са предишните осъждания на
подсъдимия и изградените му престъпни навици.
Делото е разгледано при условията
на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
първоинстанционният съд е определил наказание лишаване от свобода за деянието по
чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, като се е ръководил от разпоредбите на Общата част
на Наказателния кодекс. Правилна е преценката, че подходящото наказание това деяние
на подсъдимия К.Ф. е съответно на минималния размер, предвиден в чл. 196, ал. 1,
т. 1 от НК, а именно – две години лишаване от свобода. В съответствие с
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК наказанието е намалено с една трета, като
съдът е постановил подс. К.Ф. да изтърпи наказание от една година и четири
месеца лишаване от свобода за деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК.
Първоинстанционният
съд правилно е приел, че за всяко от извършените престъпления по делото не се
установяват изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което
да доведе до приложението на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК. Следва да
се разясни, че изключително
обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за
масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод,
че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно
тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Настоящият
състав на ГОС намери изводите на първоинстанционния съд за правилни и
обосновани. Искането за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода
се явява неоснователно. Описаното в жалбата съдействие от страна на подсъдимия
по време на досъдебното производство е отчетено от първоинстанционния съд при индивидуализацията
на наказанието. Самопризнанието
в съдебната фаза правилно не е обсъдено като смекчаващо обстоятелство, тъй като
то е задължително за производството, по което е разгледано делото след
изразеното от подсъдимия и неговия защитник желание, и от това следва
определяне на наказание при приложението на чл. 58а от НК. Проявената
самокритичност и ниската стойност на предмета на престъпленията също са
отчетени от районния съд при индивидуализация на наказанията, което е довело до
определянето им в минимален размер и последващо редуциране по правилата на чл.
58а, ал. 1 от НК. Младостта на подсъдимия и фактът, че е безработен и с начално
образование не могат да се разглеждат нито като изключителни, нито като
многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. Наложените
на К.Ф. до момента наказания при предходните му осъждания за престъпления от
общ характер не са постигнали своето възпиращо и предупредително действие. Ф. е
освободен от затвора гр. Ловеч на 13.07.2018 г., където е изтърпял наказание от
една година лишаване от свобода отново да извършени кражби при опасен рецидив. Правилен
е извода на съда за установени трайни криминални навици на Ф., като от 2009 г.
същият извършва нови престъпления всеки път, когато е освободен от затвора. Ето
защо се явява нуждата от по-интензивна наказателна репресия, която да
въздейства предупредително и възпиращо, както по отношение на извършителя, така
и по отношение на останалите членове на обществото.
Правилно е приложението на чл. 23
от НК.
Ако
с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило
няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и
да е от тях съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно,
налага най - тежкото от тях. Престъпленията по настоящата присъда са в
условията на реална съвкупност. С отделни деяния К.Ф. е извършил отделни
престъпления. Деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях. С оглед приложението на чл. 23 от НК, районният съд е
определил на подсъдимия К.С.Ф. ОБЩО
НАКАЗАНИЕ, най-тежкото от така наложените а
именно - две години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при
първоначален "строг" режим. Правилна е преценката, че за поправяне на подсъдимия не е необходимо
общото наказание да бъде увеличено при условията на чл. 24 от НК.
Тъй като деянията са умишлени и не
са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложените ефективни
наказания лишаване от свобода, определящи и квалификацията им като "опасен
рецидив", правилно районният съд е постановил определеното общо наказание в
размер на две години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален "строг"
режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
"б" от ЗИНЗС.
Правилна е преценката относно възлагането
на разноските и разпореждането с веществените
доказателства.
В заключение, може да се направи
извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда,
което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея
извод почива на констатацията, че самопризнанието на подс. К.Ф. се подкрепя
изцяло от събраните по време на досъдебното производство доказателства.
При извършената служебна проверка въззивният
съд не констатира основания за изменение на атакувания съдебен акт и в
останалите му части, както и да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.
338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 75 от 07.02.2019 година, постановена по НОХД № 1532/2018 г. по описа
на Районен съд – Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба
или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: