Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3390 14.08.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8244 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Ка строй Консулт” ООД, ЕИК ********* против „Дуплекс АХ” ЕООД, ЕИК *********,
с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал.1, пр.2, вр.
с чл. 82 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с четири договора за покупко
– продажба – два от 18.03.2016 г., 24.03.2016 г. и 31.03.2016 г., закупил от
ответника 3800 кг. пъстърва, за което платил общо 23 712 лева с ДДС, съгл.
фактури от 11.03.2016 г., 14.03.2016 г., 24.03.2016 г. и 31.03.2016 г.
Съобразно договор за отговорно пазене от 31.03.2016 г., ответникът следвало да
съхранява продукцията и да я предаде незабавно при поискване.
Въпреки връчената нотариална покана от
30.01.2018 г., ответникът не се явил в посочения ден за сключване на
споразумение и уговаряне времето и мястото на предаване на стоката. Ищецът
предупредил, че ще счита договора за пазене за развален.
Поради липса на изпълнение, се моли за присъждане на сумата от
23 712 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на договора за
отговорно пазене от 31.03.2016 г. Претендират се разноски, вкл. в
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 6340/2018 г. на ПРС.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
претенцията.
Признава
наличието на търговски отношения между страните, но съобразно устни договорки,
а не, както се твърди в ИМ, с оглед писмени договори за изкупуване на готова
продукция. Приложените такива, вкл. този за отговорно пазене, били съставени за
целите на настоящото производство и не били подписани за страната. Оспорват се
като неавтентични. Нотариалната покана не била получавана от дружеството.
Описаната стока
била получена от ищеца без забележки относно вид, количество и качество, след
плащане на дължимите суми. Ето защо и искът бил неоснователен, като се моли за
отхвърлянето му. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска, ищецът следва
при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за отговорно пазене от 31.03.2016 г.
със сочените параметри, по който е изправна страна, като е изпълнил договорните
си задължения; че е налице твърдяното виновно неизпълнение на насрещните
задължения на ответната страна; пряка и непосредствена причинна
връзка между неизпълнението и вредите; както и размера на обезщетението; покана за изпълнение.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на
фактическия състав на вземането, да установи, че е предал стоката, предмет на
договорите за покупко – продажба, за които са издадени фактури, респ., че е
погасил търсената сума.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен, поради
следните съображения:
На основание чл.
153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните са възникнали облигационни
отношения за покупко – продажба на стока /3800 кг. пъстърва/,
във връзка с които са издадени фактури от 11.03.2016 г., 14.03.2016 г.,
24.03.2016 г. и 31.03.2016 г., а общата цена от 23 712 лева с ДДС е
платена изцяло от ищеца /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 9605/01.10.2018
г. – л.43-44/.
Правоотношенията между
страните възникват във връзка с договорите за покупко- продажба на стока /риба/
в посоченото количество. Писмени такива с ясни параметри са представени по
делото /л.5-12/, ведно с издадени фактури. Цената е платена. Ответникът твърди,
че същите не го обвързват, като това възражение е въведено и по отношение на
процесния договор за отговорно пазене. Съглашенията са подписани за дружеството
от лице, различно от управителя, по този въпрос няма спор. Съдът приема обаче,
че всички договори го обвързват с предвидените в тях права и задължения, т.к.
са подписани за търговеца от лице с надлежно учредена представителна власт.
Горното се установява по категоричен начин от представеното по делото и
приобщено по образуваното досъдебно производство № 242/2017 г. по описа на ИП,
ОДМВР – Пловдив, пълномощно /л.179/, с което ****** В. е делегирал изрични
правомощия на Н. К. да представлява дружеството, вкл. да извършва продажба на
риба и зарибителен материал от базата на ******. В този смисъл са и признанията
на представляващия К., дадени в разпита му в ДП /л.146/, че всички договори,
вкл. процесният, са подписани от него. С оглед тези доказателства, съдът приема
за безспорно, че ответното дружество е обвързано от облигационните
правоотношения. Дори по някаква причина да се приеме друго становище,
договорите го обвързват при условията на чл. 301 ТЗ.
Фактическият
състав на чл. 301 ТЗ включва узнаване от търговеца за сключените без представителна
власт сделки и липса на незабавно противопоставяне.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено,
се установява, че всички процесни фактури са приети и осчетоводени при ответника чрез включването им в справките-декларации
и дневника за покупки. Поради това и към момента на осчетоводяването им, ответникът
е узнал за сключените без
представителна власт сделки /макар съдът да не приема, че това е хипотезата,
обвързваща търговеца/. Не се доказа
незабавно противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ, поради което отв. е
потвърдил действията по сключване на сделките, в резултат на възникналите между
страните уговорки. Възраженията в отговора в тази връзка са изцяло
неоснователни.
Предвид признанието на представляващия,
съдът приема, че отв. е обвързан и от договора за отговорно пазене. Цената на
стоката е платена, същата е следвало да бъде съхранявана при ответника до
поискването й от купувача. Установява се от представената нотариална покана
/л.22-23/, че ищецът е поискал предаването в определен подходящ срок. Същата е
връчена на ********* Н. К., видно от разписката. Съобразно констативния
протокол от 09.02.2018 г. /л.25-26/, на посочената дата, пред нотариуса не се е
явил представител на ответника.
Следователно, установява се наличието на
облигационно правоотношение по договора за отговорно пазене, по което ищецът е
изправна страна. Платил е цената на стоката, предоставена за съхранение до
поискване, като е отправил и надлежно изявление за предаването й, но без
резултат. Спорен се явява въпросът дали рибата е предадена. На база събраните
доказателства, съдът приема, че предаването не се доказва. Напротив – налице е
извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт, че стоката не е
предадена – така изявленията на представляващия в разпита му по ДП – /л.146/, в
които е категоричен, че рибата се намира на съхранение и не е предадена на
ищеца. Доколкото признанията са от надлежен представител, те обвързват
ответника с неблагоприятен доказателствен резултат. Горното се подкрепя и от
показанията на св. Б. /без обвързаност/
- л. 68-69, който твърди, че е предоставял адвокатски услуги на
ответника, вкл. във връзка с образуваното ДП. След получаване на нотариалната
покана, бил повикан от К. и ***** на Дуплекс АХ” ЕООД – В., с които
коментирали, че трябва да предадат стоката. В. му поставил въпрос дали може да
направи отбив от цената по договора, т.к. за времето на пазене на рибата се
дължало възнаграждение. Свидетелят ги посъветвал да предадат рибата, защото
иначе могат да им бъдат начислени лихви. Казали, че рибата била при тях – в
садките на яз. Д.. Между К. и В. възникнал спор, т.к. последният обвинил К., че
го е „набутал с над 20 бона” за цената на рибата, че парите са получени, но тя
не е предадена и В. трябвало да я даде. Съдът кредитира показанията му, т.к. са
ясни, последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи на останалите
доказателства.
Въз основа на горното, съдът приема, че
ответникът не доказва твърденията си, че е предал стоката, чието плащане е
получил. Този факт не се установява от показанията на св. К., т.к. съдът не ги
кредитира. Същите са абсолютно изолирани, не се подкрепят от нито едно друго
доказателство по делото и не се възприемат като отразяващи обективно
осъществили се факти в действителността. Същият заявява, че именно
представители на ищеца дошли, за да приберат рибата. Така му казал синът на управителя
В., с когото били в много добри отношения. Не конкретизира повече детайли,
поради което и данните му са непроверими. Известно съмнение буди фактът, че
свидетелят твърди да е присъствал винаги, когато риба е била товарена от базата
на отв., при положение, че заявява да е любител – рибар и да е помагал на В.,
без обаче да е служител на дружеството. Заявява, че много често, почти винаги,
помагал на В. заедно с братовчед си да приготвят предварително продукцията,
след което твърди, че обикновено ходи на язовира за риба на собствени разноски,
но около 2-3 пъти, за да помага. Показанията му са твърде детайлни откъм
развилите се между дружествата отношения, като същият заявява да е наясно с
почти всички релевантни и спорни по делото факти. Твърди и точното количество
риба да е било натоварено и предадено, без обаче от показанията да се
установява кой точно от името на ищеца е дошъл, както и кога е приел стоката.
По делото няма представени приемо – предавателни протоколи или други документи,
чрез които да се потвърждава по някакъв начин тезата за предаване на рибата.
Освен изложеното,
показанията не се възприемат и тъй като противоречат на признатия от страна на
представителя неизгоден факт по ДП, че стоката не е предадена на ищеца и все
още се намира в развъдника на язовира. При това положение и доколкото няма нито
едно друго доказателство, което по някакъв начин да подкрепя изнесените от св.
К. обстоятелства, съдът не кредитира същите като доказващи твърдението на
ответника за изпълнение на задължението за предаване на рибата.
С оглед горното,
ищецът установява пълно и главно всички елементи от ФС на претенцията си. Доказани
са по несъмнен начин – наличието на облигационно правоотношение между страните;
неизпълнение от страна на ответника на договорно задължение да предаде стоката
при поискване; настъпила вреда от неизпълнението в размер на платената цена и пряка
причинна връзка между неизпълнението и вредоносния резултат, което налага
ангажиране на отговорността на ответника за плащане на обезщетение в размер на
цената.
Обезщетението
по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Следователно обезщетението при неизпълнение на договорно задължение обхваща
само онези вреди, които намаляват имуществото на кредитора или не го
увеличават, т.е имуществените вреди. Претърпяната загуба е вид имуществена
вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора в резултат
на неизпълнението на договорното задължение. В случая е налице именно такова обедняване
с размера на търсената сума от 23 712 лева.
Искът е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като
последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Направено
е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.374 / и доказателства за сторени
такива в размер на: 948,48 лева – ДТ; 120 лева – депозит ССЕ; 1250 лв. –
платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по отношение на което не е направено
възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на устните
състезания по делото/. Следва да се присъдят и разноските във връзка с
допуснатото обезпечение /т.5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ в размер на
общо 722 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Дуплекс
АХ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Бранислав Велешки” № 7 да плати на „Ка строй Консулт” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица” № 102, ет.1, ап. 2,
следните суми: 23 712 лева
/двадесет и три хиляди седемстотин и дванадесет лева/ - главница,
представляваща дължимо обезщетение за неизпълнение на договор за отговорно
пазене от 31.03.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 22.05.2018 г. до
окончателното погасяване, както и общо 2318,48
лева /две хиляди триста и осемнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ -
разноски в настоящото производство; 340
лева /триста и четиридесет лева/ - разноски в обезпечителното производство
по ч.гр.д. № 6340/2018 г. на ПРС и общо 382
лева /триста осемдесет и два лева/ - разноски по изпълнително дело №**********
г. на *******, рег. № *** на КЧСИ.
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК
/л.3/:
IBAN: ***
– „Общинска банка” АД
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ