Решение по дело №988/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр.чл. 405 от Кодекса на труда КТ).

Образувано е по жалба на „Еконт експрес“ АД, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез адв. А. Д. при САК, против задължителни предписания по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, дадени с протокол за извършена проверка № ПР2435741 от 20.11.2024 г. от главни инспектори в дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ (ДИТСО).

В жалбата и в молба вх. № 307 от 24.01.2025 г. по описа на съда (л. л. 37 и 38 от делото) се твърди, че обжалваните принудителни административни мерки, представляващи задължителни предписания, са незаконосъобразни като дадени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, както и несъответствие с целта на закона.

Претендира се отмяна на оспорените задължителни предписания, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските на л. 38, гръб от делото.

Ответникът в производството – ДИТСО, чрез процесуални представители, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна – Д. К. Х. не взема становище по жалбата.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК вр.чл. 146 от АПК, административният съд приема за установено следното:

По фактите

В периода от 17.09.2024 г. в обекта на контрол и в периода от 24.09.2024г. до 20.11.2024 г. по документи в сградата на ДИТСО, служители на ДИТСО извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Еконт експрес“ АД, в обект на контрол: офис ЕКОНТ, находящ се в гр. София, [жк], [улица]. По време на проверката като страна в административното производство присъствал Н. Г. М. - упълномощено лице.

Видно от представеното в хода на извършената проверка трудово досие на Д. К. Х., на длъжност „управител офис“, е констатирано, че между „Еконт експрес“ АД, в качеството на работодател и Д. К. Х., на длъжност „управител офис“ е сключен трудов договор № 9637 от 10.06.2024 г. (л. л. 30 – 32 от преписката), според който страните са се договорили Х. да изпълнява длъжността „управител офис“ при 8 часов работен ден или сменен режим на работа, сумирано изчисляване.

В т. V от трудовия договор е уговорено:

а/ основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933, 00 лева.

б/ допълнителни възнаграждения:

• за продължителна работа - по 0, 6% от основното месечно трудово възнаграждение за всяка година пълен трудов стаж, съгласно чл. 12 от НСОРЗ;
• за нощен труд 1, 40 лева на час;

- при точно ежедневно изпълнение на инструкциите и заповедите, включени в Наръчника по качеството и длъжностната характеристика, по преценка на управителя на фирмата се изплаща индивидуална месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки до:

● 1067, 00 лева бруто до 120 обработени пратки дневно;

● 1167, 00 лева бруто при 120 - 130 обработени пратки дневно;

● 1267, 00 лева бруто при 130 - 140 обработени пратки дневно;

● 1367, 00 лева бруто при 130 - 140 обработени пратки дневно;

● 1467, 00 лева бруто при 150 - 170 обработени пратки дневно;

● 1567, 00 лева бруто при 170 - 200 обработени пратки дневно;

● 1667, 00 лева бруто над 200 обработени пратки дневно.

При наличие на достигнати повече пратки от последния праг по скалата се начислява бонус по преценка на управителя.

За изпълнение на задачите на управител офис служителят получава 500, 00 лева бонус над достигнатия праг.

В производството на служителя не влизат върнати пратки. За пратки с услуга „преглед/преглед и тест“, в производството на служителя влиза възнаграждение само за втората пратка.

Управител на офис заплаща всички дефекти и рекламации, когато се докаже отговорността от негова страна.

Трудовият договор със служителката е прекратен със заповед № 316 от 19.08.2024 г., считано от същата дата на основание чл. 71, ал. 1 от КТ от работодателя преди изтичане на срока за изпитване, уговорен в негова полза (л. 38 от преписката).

При проверката е констатирано следното:

1. според представена месечна справка за обработените пратки от лицето Д. К. Х., на длъжност „управител офис“, същата е обработила 2 808 пратки през месец юли 2024 г.

Видно от представена ведомост за заплати за месец юли 2024 г. за звено офис „Драгалевци“ на лицето Д. К. Х., на длъжност „управител офис“ е начислено договореното основно трудово възнаграждение в размер на 933, 00 лева, но не е начислена месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки.

Контролните органи са установили, че видно от заповед № 1085 от 23.08.2024 г. в изпълнение на Вътрешни правила за формиране на работната заплата в „Еконт експрес“ АД (л. л. 63 – 69 от преписката) не е определена за изплащане месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки.

Контролните органи са счели, че по аргумент на чл. 15, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр. 9 от 26 януари 2007 г. посочените допълнителни възнаграждения са с постоянен характер, както и че доколкото са уговорени в т. V от трудовия договор между страните и по арг. на чл. 3, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр. 9 от 26 януари 2007 г. същите са дължими от работодателя.

Според контролните органи в тежест било и обстоятелството, че според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ, трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, а според ал. 2 на посочената разпоредба, добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Липсата на писмен документ от управителя за причините за неизплащането на месечните бонуси било относимо и корелирало с недоказване на факти, свидетелстващи за недобросъвестност, която да обоснове неизплащането на уговореното трудово възнаграждение между страните по трудово правоотношение.

Въз основа на така установеното приели, че видно от ведомост за заплати за месец юли 2024 г. за звено офис „Драгалевци“, уговорените трудови възнаграждения на Д. К. Х., на длъжност „управител офис“ не е начислено в пълен размер, в нарушение на чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда.

2. според представена месечна справка за обработените пратки от лицето Д. К. Х., на длъжност „управител офис“, същата е обработила 2 808 пратки през месец юли 2024 г.

Видно от представена ведомост за заплати за месец юли 2024 г. за звено офис „Драгалевци“ на лицето Д. К. Х., на длъжност „управител офис“ е начислено договореното основно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева, но не е начислена месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки.

Видно от заповед № 1085 от 23.08.2024 г. в изпълнение на Вътрешни правила за формиране на работната заплата в „Еконт експрес“ АД не е определена за изплащане месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки.

Видно от ведомост за заплати за месец юли 2024 г. за звено офис „Драгалевци“, уговорените трудови възнаграждения на Д. К. Х., на длъжност „управител офис“ не са изплатени в пълен размер, в нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.

3. според представена месечна справка за обработените пратки от лицето Д. К. Х., на длъжност „управител офис“, същата е обработила 355 пратки през месец август 2024 г.

Видно от представената присъствена форма за месец август 2024 г. лицето Х. била в платен годишен отпуск в периода от 01.08.2024 г. до 07.08.2024 г., включително и в неплатен отпуск в периода от 08.08.2024 г. до 14.08.2024 г., включително и има отработени 3 работни дни.

Видно от представена ведомост за заплати за месец август 2024 г. за звено офис „Драгалевци“ на лицето Д. К. Х., на длъжност „управител офис“ е начислено договореното основно трудово възнаграждение в размер на 933, 00 лева, но не е начислена месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки.

Видно от ведомост за заплати за месец август 2024 г. за звено офис „Драгалевци“, уговорените трудови възнаграждения на Д. К. Х., на длъжност „управител офис“ не е начислено в пълен размер, в нарушение на чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда.

4. според представена месечна справка за обработените пратки от лицето Д. К. Х., на длъжност „управител офис“, същата е обработила 355 пратки през месец август 2024 г.

Видно от представената присъствена форма за месец август 2024 г. лицето Х. била в платен годишен отпуск в периода от 01.08.2024 г. до 07.08.2024 г., включително и в неплатен отпуск в периода от 08.08.2024 г. до 14.08.2024 г., включително и има отработени 3 работни дни.

Видно от представена ведомост за заплати за месец август 2024 г. за звено офис „Драгалевци“ на лицето Д. К. Х., на длъжност „управител офис“ е начислено договореното основно трудово възнаграждение в размер на 933, 00 лева, но не е начислена месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки.

Видно от ведомост за заплати за месец август 2024 г. за звено офис „Драгалевци“, уговорените трудови възнаграждения на Д. К. Х., на длъжност „управител офис“ не е изплатено в пълен размер, в нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.

При констатациите си по т. 3 и т. 4 контролните органи отново са се позовали на заповед № 1085 от 23.08.2024 г., тя обаче касае само изплащането на служителите на премии за месец юли 2024 г., не и за месец август (л. л. 63 – 69 от преписката).

При така направените констатации, контролните органи, на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ дават на дружеството-работодател следните задължителни предписания, обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2435741 от 20.11.2024 г.:

1. работодателят да начисли уговорените трудови възнаграждения на Д. К. Х., на длъжност „управител офис“ в пълен размер за месец юли 2024 г. вкл., така както са уговорени с трудов договор № 9637 от 10.06.2024 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда.
2. работодателят да изплати уговорените трудови възнаграждения на Д. К. Х., на длъжност „управител офис“ в пълен размер за месец юли 2024 г. вкл., така както са уговорени с трудов договор № 9637 от 10.06.2024 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.
3. работодателят да начисли уговорените трудови възнаграждения на Д. К. Х., на длъжност „управител офис“ в пълен размер за месец август 2024 г. вкл., така както са уговорени с трудов договор № 9637 от 10.06.2024 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда.
4. работодателят да изплати уговорените трудови възнаграждения на Д. К. Х., на длъжност „управител офис“ в пълен размер за месец август 2024 г. вкл., така както са уговорени с трудов договор № 9637 от 10.06.2024 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.

Даден е срок за изпълнение на предписанията до 10.12.2024 г.

Предписанията са връчени на представител на работодателя на 20.11.2024 г. (л. л. 14 и 15 от преписката).

Жалба срещу предписанията е подадена чрез органа по електронен път на 04.12.2024 г. (л. л. 18 – 27 от делото).

Правни изводи

Жалбата, като подадена в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства е видно, че контролните органи са извършили проверка при условията на несъществуващо трудово правоотношение - прекратено на 19.08.2024 г., а проверката е започнала на 17.09.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ контролните органи дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.

Мотивите към законопроекта на Закона за изменение и допълнение на КТ, обн. в ДВ, бр. 102/2017 г., в сила от 22.12.2017 г. и пленарните обсъждания между първо и второ гласуване на закона, дават основание да се направи извод, че приетата с този закон нова т. 12 на чл. 404, ал. 1 от КТ има за цел да осигури една по-бърза и по-ефективна защита на работниците и служителите, претендиращи наличието на неполучени от своя работодател трудови възнаграждения и обезщетения, дори и в условията на едно вече прекратено трудово правоотношение.

В действителност с приемането на тази разпоредба се стига до две различни процесуални възможности за защита, а именно чрез завеждане на иск по реда на ГПК пред гражданските съдилища, съгласно нормата на чл. 360 от КТ, или чрез подаване на сигнал пред Инспекция по труда за наличие на неизпълнение от страна на работодателя да изплати претендирано от работника, като дължимо трудово възнаграждение. При предприемане на последно цитираната възможност, в правомощията на контролните органи е да извършат проверка и при преценка за наличие на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения да издадат съответното предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. Това законово предоставено на контролните органи властническо правомощие да се намесят, в иначе гражданското трудово правоотношение между работника/служителя и неговия работодател, не е безусловно. Последното е ограничено, с оглед възможността на работника или служителя да реализира своята защита и по реда на ГПК. В тази връзка е приетото специално допълнение на разпоредбата на чл. 404, ал. 3 от КТ, съгласно което когато задължителното предписание по ал. 1, т. 1 и/или т. 12 се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. В случая не е спорно, че претендираното право не е търсено по исков ред.

Спорът се съсредоточава до това дали изобщо са налице нарушения на трудовото законодателство. В тази връзка съдът намира следното:

При направената от инспектори при ДИТСО проверка в обекта на контрол, е установено, че в хода на инспектирането е представено трудовото досие на Д. К. Х., на длъжност „управител офис“.

Между „Еконт експрес“ АД, в качеството на работодател и Д. К. Х., на длъжност „управител офис“ е сключен трудов договор № 9637 от 10.06.2024 г., според който страните са се договорили Х. да изпълнява длъжността „управител офис“ при 8 часов работен ден или сменен режим на работа, сумирано изчисляване.

В т. V от трудовия е уговорено: „а/ основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933, 00 лева; б/ допълнителни възнаграждения: за продължителна работа - по 0, 6% от основното месечно трудово възнаграждение за всяка година пълен трудов стаж, съгласно чл. 12 от НСОРЗ и за нощен труд 1, 40 лева на час.

Съгласно представения договор е уговорено също така, че при точно ежедневно изпълнение на инструкциите и заповедите, включени в Наръчника по качеството и Длъжностната характеристика, по преценка на управителя на фирмата се изплаща индивидуална месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки. Цитирана е и конкретната скала.

За да дадат горепосочените и оспорени в настоящото съдебно производство предписания, контролните органи са приели, че съгласно представения трудов договор е постигнато съгласие за получаване на допълнително възнаграждение „индивидуална месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки“.

Контролните органи са счели, че по аргумент на чл. 15, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр. 9 от 26 януари 2007 г. посочените допълнителни възнаграждения са с постоянен характер.

Именно поради приетия от тях постоянен характер на възнаграждението за индивидуална месечна премия за качество и производителност и прилагайки скалата на база брой обработени пратки, контролните органи са счели, че на служителя трябва да бъдат начислени и заплатени посочените в протокол за извършена проверка № ПР2435741 от 20.11.2024 г. възнаграждения – месечна премия за качество и производителност по скала на база брой отработени пратки за месеците юли и август 2024 г. на служителката Д. Х..

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка са направени неправилни изводи, които са в нарушение на разпоредбите на Кодекса на труда и на цитираната относима наредба.

Съгласно процесния трудов договор, страните са постигнали съгласие за получаване на допълнително възнаграждение „индивидуална месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки“ (наричана също така „Премия/та“).

На първо място, индивидуалната месечна премия представлява допълнително трудово възнаграждение по чл. 13 от наредбата. В чл. 15, ал. 1 от същата е посочено, че допълнителните трудови възнаграждения по чл. 11 и чл. 12 са с постоянен характер. А в ал. 2 на чл. 15 е посочено, че за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

Следователно индивидуалната месечна премия по трудовия договор не попада в обхвата на понятието „допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер“, съгласно разпоредбата на чл. 15 от наредбата.

Освен това видно от текста на трудовия договор, страните изрично са се съгласили, че едно от условията за изплащане на премията е именно преценката на работодателя. Тази договорка не следва да се обвързва с реда за определяне на размера на възнаграждението (т.е. схемата), което представлява отделен елемент при определяне на възнаграждението.

Премията като допълнително трудово възнаграждение, което е предвидено да бъде изплащано на служителя по преценка на работодателя и което зависи от качеството положен труд или има за цел да стимулира служителя и да го награди за показан по-висок трудов резултат, не спада към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

В допълнение, възнаграждения, които се изплащат по преценка на работодателя, представляват такива с непостоянен характер и не подлежат на административен или съдебен контрол, тъй като се касае за решение в кръга на работодателската компетентност, което е част от управленската функция на трудовия процес.

В конкретния случай, изпълнителният директор на „Еконт експрес“ АД е преценил, че на Х. не следва да й бъде определяна и заплащана Премия за процесните периоди.

Преценката на работодателя не може и не следва да бъде замествана от волята на контролните органи, извършващи контрол по спазване на трудовото законодателство.

На следващо място, от така дадените предписания за начисляване и изплащане на трудовите възнаграждения на Х. в пълен размер, така както са уговорени с трудовия договор, за месеците юли и август 2024 г., не става ясно кои точно трудови възнаграждения /техният характер – посочената в констативната част на протокола за извършена проверка „индивидуална месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки“ (наричана също така „Премия/та“)/ следва да бъдат начислени и изплатени, както и не е ясно какъв е точният им размер и т.н.

Давайки задължителни предписания по този ред, волята на контролните органи следва да е напълно ясна, конкретна и непротиворечива.

Следва да е напълно ясно точно какво възнаграждение следва да бъде начислено и изплатено, в какъв размер е същото и т.н.

Така дадените предписания се явяват неясни, непълни и неконкретни, предвид което и неизпълними. Това също е допълнително и самостоятелно основание за тяхната отмяна.

По разноските

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат претендираните разноски. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да заплати на „Еконт експрес“ АД разноски в размер на 1 050 лева – 50 лева държавна такса за образуване на дело (л. 21 от делото) и 1 000 лева адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено по банков път, съгласно договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане на л. л. 39 – 41 от делото) като е неоснователно възражението за прекомерност на същото, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ задължителни предписания по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, дадени с протокол за извършена проверка № ПР2435741 от 20.11.2024 г. от главни инспектори в дирекция „Инспекция по труда Софийска област“.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Еконт експрес“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [улица], представлявано от Л. Н. С. и А. Н. С. – поотделно, направените по делото разноски в размер на 1 050 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.