Решение по дело №517/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 153
Дата: 13 август 2018 г. (в сила от 21 август 2018 г.)
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20182150100517
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2018 г.

Съдържание на акта

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№153                                          13.08.2018г.                                     гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на тринадесети август                                     две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                          Председател: Евгени Узунов

секретар Радостина Менчева 

като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов

Гражданско дело № 517  по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.

Постъпила е молба от К.Д.Д., ЕГН **********, и Г.А.Д., ЕГН **********,***, против А.Г.Д., ЕГН **********, живущ на същия адрес с искане за постановяване на мерки за защита от домашно насилие,  относно осъществен акт на домашно насилие спрямо молителите от страна на ответника. Твърди се, че молителката е баба, а молителя- баща, на ответника. Последният системно от 2015 г. осъществявал актове на психически, емоционални и икономически тормоз като искал ежедневно пари от молителите, които използвал за закупуване на алкохол, с който системно злоупотребявал. В пияно състояние започвал да блъска вратите, разбил една врата, влизал при всеки от молителите, включително и вечер докато спели, и ги заплашвал, че ще ги избие, баща си наричал „охлюв, смешник, палячо, гей”, а на баба си казвал, че ще убие всички.

На 22.05.2018 г. около 18.00 ч. А. поискал от Г.Д. пари, дал му 5.00 лв., за да не тормози него и майка му, след което отишъл на работа. На същата дата около 19.00 ч. А. поискал още пари. На същия ден около 20.00ч. ответника отново отишъл при молителите, в пияно състояние и отново поискал пари.След като не получил такива преровил чантата на баба си, скъсал и джобовете и започнал да крещи. Първоначално А.  обиждал и заплашвал баба си,с изразите „Ти си на 84 години защо си още жива, умри, първо ще убия теб, а после ще убия и синовете ти и ще продам всичко и ще си живея“.Започнал да плюе и да блъска баба си, взел бастуна и и започнал да го натиска по краката и, след това взел тежка възглавница и я ударил с нея по главата и я зашеметил.Телефона и паднал на земята и се повредил, което възпрепятствало викането на помощМолители се страхували да се върнат в къщата , като спали  при техни познати.

На 23.05.2018 г. молителите не посмяли да се приберат в къщи и престоявали  в автомобил.

Ответникът не оспорва посочените фактически действия, твърдени от молителите, не отрича, че се е стигало многократно да такава саморазправа , твърди, че  бил под въздействие на алкохол. Изразява съмнение за алкохолна зависимост. Твърди, че е предприел лечение.В съдебно заседание молителят се явява лично.Не се представлява.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. В настоящия случай, с оглед наведените твърдения за това, че молителката К.Д.  и ответника са баба и внук, а г.Д. е негов баща,по което обстоятелство не се спори. Съдът приема, че е налице хипотезата на чл.3, т.1 от ЗЗДН и молителите са активно легитимирани да предявят молбата по ЗЗДН по отношение на ответника. Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима по отношение на твърдения акт за домашно насилие, извършен на 22 и 23.05.2018г., и съдът дължи произнасяне на съществото на спора.

Към молбата за защита по реда на ЗЗДН е приложена декларация, изходяща от молителите, с която е декларирано осъществяването на посочените в молбата действия от страна на ответника. На декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДн законът придава особена сила, като при липса на други доказателства съдът може да се позове само и единствено на нея, за да обоснове правните си изводи – чл. 13 ал.3 от ЗЗДН.

Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на пострадалото лице, следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на основание чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН.

Отделно от това, по делото се събраха доказателства, чрез разпита на св.Д. – син на молителката и чичо на ответника в показанията на когото си установи идентичност на фактическата обстановка, описана в декларацията.

 Ето защо, с оглед на събраните по делото доказателства съдът приема за установено по делото, че по отношение на молителката е извършен акт на насилие на 22 и 23.05.2018г от А.Г.Д., ЕГН **********. Действията на ответника съдът квалифицира като психическо и физическо насилие, по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, изразяващо се в опити за нанасяне удари с възглавница, обиди и нападки по отношение на личността и достойнството на молителите. Обективираното от ответника поведение съдът намира за недопустимо от гледна точка на вижданията за общуване между роднини-баба и внук, баща и син. За адекватна на нуждата от защита съдът приема мерките, предвидени в чл. 5,ал.1,т.1,т.3 и т.5 ЗЗДН – извършителят да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо молителите, да не приближава на по-малко от 100 метра жилището им.Същият следва да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище.

Наред с това, предвид няколкото извършени акта на домашно насилие от страна на ответника, същият следва да бъде задължен да посещава програма за извършители на домашно насилие, както и предлаганите в района специализирани програми съдът намира, че спрямо ответника следва да бъде приложена и мярката по чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН – същият да бъде задължен да посещава специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие при „Център за превенция на насилието и престъпността” гр. Бургас.

Предвид изхода от производството и на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН на ответника А.Г.Д., ЕГН ********** следва да бъде наложена глоба за извършеното домашно насилие спрямо К.Д.Д., ЕГН **********, и Г.А.Д., ЕГН **********  в размер на 400 лева.

На основание чл.11, ал. 2 ЗЗДН, върху ответника следва да бъде възложено и задължението за заплащане на дължимата за производството държавна такса в размер на 30 лева.

          Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

Р Е Ш И  :

 

НАЛАГА мярка за защита на К.Д.Д., ЕГН **********, и Г.А.Д., ЕГН **********,***, срещу осъществявано домашно насилие от внука и  А.Г.Д., ЕГН ********** *** като:

ЗАДЪЛЖАВА А.Г.Д., ЕГН ********** ***  да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К.Д.Д., ЕГН **********, и Г.А.Д., ЕГН **********,***,

ОТСТРАНЯВА А.Г.Д., ЕГН ********** *** от съвместно обитавоното жилище, находящо се в гр. Несебър, ул. ******за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

ЗАБРАНЯВА на А.Г.Д., ЕГН ********** да приближава пострадалото лице К.Д.Д., ЕГН **********, и Г.А.Д., ЕГН **********,*** на по-малко от 100/сто/ метра   за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

ЗАДЪЛЖАВА А.Г.Д., ЕГН ********** *** да посещава специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие при „Център за превенция на насилието и престъпността” гр. Бургас

НАЛАГА на А.Г.Д., ЕГН ********** глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.

Да се издаде заповед за защита.

Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

ПРЕДУПРЕЖДАВА А.Г.Д., ЕГН **********, за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА А.Г.Д., ЕГН ********** да заплати държавна такса за производството в размер на 30 (тридесет) лева по сметка на Районен съд гр. Несебър .

Препис от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на Р.Н.  по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

ДА СЕ УВЕДОМИ „Център за превенция на насилието и престъпността” гр. Бургас за наложената на А.Г.Д., ЕГН ********** мярка за защита - специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие, с оглед предприемане на действия по прилагане на наложената мярка за защита.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в седемдневен срок от обявяването му на страните.

Решението е обявено в открито заседание на 13.08.2018г. в присъствието на молителите, процесуалният им представител и ответника.

 

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: