РЕШЕНИЕ
№ 1754/24.04.2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 15033 по описа на съда за 2018 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Е.П." ООД, ЕИК *, със седалище:***, офис *,
подадена чрез процесуалния му представител адв. Й. Ал., срещу ЗАД „О. – З.“,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с която е предявен иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1355,10
лв. (след допуснато изменение по чл. 214 от ГПК),
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.08.2017 г. до 28.08.2018 г.
за заплащане на сумата от 21,700 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № * г. за имуществени вреди настъпили
вследствие на ПТП от 18.01.2017 г.
В исковата
молба се твърди, че ответникът покривал застрахователното покритие по застраховка
„Пълно Каско" на собствения на дружеството автомобил марка Ситроен С4, с
ДК № * с полица * г. със срок на действие на договора от 07.03.2016г. до
07.03.2017г. и максимална застрахователна стойност от 22,000 лв. Сочи, че
вследствие уврежданията по автомобила от ПТП настъпило на 18.01.2017 г. застрахователят
изискал прекратяване регистрацията на автомобила поради „тотална щета". На
28.07.2017 г. ищецът прекратил регистрацията на автомобила и представил
необходимите документи на ответника, както и банкова сметка ***етение. На
10.11.2017 г. ответникът платил 11200,00 лв., а остатъкът от 10,500 лв. бил
присъден на ищеца с Решение № *г. по гр.д № *г. на ВРС, потвърдено с Решение № *г.,
по в.т.д. № * г. на ВОС. Процесната сума била събрана на 28.08.2018 г. след
образуване на изпълнително дело. Сочи, че срокът за заплащане на обезщетение е
изтекъл на 18.08.2017 г., поради което ответникът дължи лихва за забава за
периода от 19.08.2017г. до заплащане на задължението. Сочи, че законната лихва за периода от 19.08.2017г. до частичното
плащане от 11200,00 лв. направено на 10.11.2017г. възлиза на 506,37 лв., а законната
лихва върху остатъка за периода от 11.11.2017 г. до пълното погашение изпълнително
дело от 28.08.2018 г. възлиза на 848,82 лв. По
изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗАД „О. –
З.“, чрез адв. Т. Ст. Посочва,
че на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК прави признание на иска до 1355,19 лв. като
обезщетение за забава върху сумата от 21700,00 лв. за периода от 19.08.2017г.
до 10.11.2017 г. в размер на 506,37 лв. и законна лихва върху сумата от 10,500
лв. за периода от 11.11.2017г. до 28.08.2018г. в размер на 848,82 лв. Моли за
присъждане на разноски на основание чл.78, ал. 2 от ГПК, като сочи, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Поддържа, че надлежно е
изпълнил задължението си за обезщетяване на ищеца за вреди настъпили от застрахователно
събитие на 18.01.2017 г. по застрахователна полица № * г. чрез доброволно
плащане на сумата от 11200,00 лв. на дата 10.11.2017 г. и плащане на остатъка
от 10500,00 лв. в срока за доброволно изпълнение по образувано изпълнително
дело за събиране на сумата присъдена по гр.д № *г. на ВРС. Поддържа, че никога не е отказвал да
заплати обезщетение за забава върху обезщетението. Определя като злоупотреба с
право обстоятелството, че при липса на извънсъдебен спор за сумата от 1355,19
лв. ищецът завежда настоящото дело. По изложените съображения моли за прекратяване
на съдебното дирене и постановяване на решение съобразно направеното признание
на иска.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители. Довереникът на ищеца моли за постановяване на решение при признание на
иска.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните
изводи от правна страна:
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е заявило, че признава изцяло
предявеният иск по основание и размер, признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може
да се разпорежда. Ето защо и предвид волеизявлението направено от процесуалния
представител на ищеца, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
По разноските:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК и не дължи заплащане на
разноските по делото, тъй като не е дал повод за завеждането му. Възражението не се споделя доколкото процесното
задължение е за забава в плащането на застрахователно
обезщетение, която забава е настъпила считано от изтичане на установения в КЗ срок
за произнасяне на застрахователя по претенцията на увреденото лице. Т.е. денят
на изпълнение на процесното парично задължение се счита определен, поради което
длъжникът по него изпада в забава и без да е необходимо да бъде канен с нарочна покана.
Следователно не ищецът, а ответникът е следвало да прояви активност и да погаси към 28.08.2018 г. не само задължението си за главница, но и за допуснатата забава в плащането
ѝ. Вместо това и понастоящем ответната страна по иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД не е предприела действия по плащане на признатото задължение, при
положение, че е наясно както с размера на дължимото застрахователно
обезщетение, така и с периода на забавата си и банковата сметка на ищеца. Налага
се изводът, че именно ответникът е страната дала повод за завеждане на настоящото
дело, поради което в негова тежест следва да се възложат разноските направени
от насрещната страна в процеса. Ищецът претендира сумите от 54,21 лв. за
държавна такса и 377,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които разходи
се доказват от представените доказателства – преводни нареждания и договор за
правна защита и съдействие. Следователно с решението на ищеца следва да се
присъди общо сумата от 431,21 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „О. –
З.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на „Е.П."
ООД, ЕИК *, със седалище:***, офис *, сумата от 1355,10
лв. (хиляда триста
петдесет и пет лева и десет стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.08.2017 г. до 28.08.2018 г.
за заплащане на сумата от 21,700 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № * г. за имуществени вреди настъпили
вследствие на ПТП от 18.01.2017 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „О. – З.“, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***
да заплати „Е.П." ООД, ЕИК
*, със седалище:***, офис *, сумата
431,21 лв. (четиристотин тридесет и един лева и двадесет и
една стотинки), представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: