Р Е Ш Е Н И
Е № 187
гр. Пловдив, 01.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски състав,
в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева
въззивно търг. дело № 76 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от З.а.д. „Д. ***, ЕИК *********
– чрез пълномощника на дружеството адв. Т.Х. против решение №443/10.10.2019г.,
постановено по търг.д. № 352/2018г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта, с
която е осъдено дружеството – жалбоподател З.а.д. „Д. *** да заплати на В.С.Р.
сумата 56 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в контузия
на главата, разкъсно-контузна рана /скалп/ по лява слепоочна и дясна челно-
слепоочна област, импресионно счупване на черепа слепоочно-теменнно вляво,
счупване на черепа вдясно, кръвоизлив на твърдата мозъчна обвивка вляво
слепоочно теменно, оток на мозъка и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка,
както и преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него
ПТП на 20.03.2018 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 16.09.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както 224 лева – разноски, по сметка на ОС –
С.З. сумата 2 240 лева – държавна такса, а на адв. И. Г. Й. – сумата
2 652 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения, че
присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост. Твърди
се, че не е отчетен правилно приноса на пострадалия ищец за настъпване на ПТП и
вредоносните последици. Посочва се, че съпричиняването от страна на пострадалия
следва да се определи поне на 50 %. Изразено е становище, че травматичните
увреждания са с временен характер и е настъпило възстановяване в значителна
степен. Изразено е становище, че липсва вина на причинителя на ПТП, тъй като са
липсвали субективни възможности за предвиждане поведението на пострадалия.
Посочва се и, че неправилно е определен началния момент, от който се дължи
законна лихва, тъй като срокът след сезиране на застрахователя се изчислява в
работни, а в календарни дни, поради което лихва се дължи, считано от
22.09.2018г., а не от 16.09.2018г. – както е определил съда. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска, респ. да намали размера
на обезщетението.
Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от В.С.Р., ЕГН **********
*** – чрез пълномощника на същия адв. А.Г., съдебен адрес:***, с който е
изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.
Постъпила е въззивна жалба и от В.С.Р., ЕГН ********** ***
– чрез пълномощника на същия адв. А.Г., съдебен адрес:*** против същото
първоинстанционно решение, но в частта, с която е отхвърлен предявеният от В.С.Р.
против З.а.д. „Д. ***, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* иск
за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – изразяващи
се в контузия на главата, разкъсно-контузна рана /скалп/ по лява слепоочна и
дясна челно- слепоочна област, импресионно счупване на черепа
слепоочно-теменнно вляво, счупване на черепа вдясно, кръвоизлив на твърдата
мозъчна обвивка вляво слепоочно теменно, оток на мозъка и кръвоизлив под меката
мозъчна обвивка, както и преживени душевни болки и страдания, причинени при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.03.2018г. в землището на с. Т., причинено противоправно от П. Б. И. при управление на на моторното
превозно средство- трактор „*****", модел „*****" с peг. № ** *****,
отговорността на водача на което е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица № **/**/**********,
за разликата над присъденият размер на обезщетението от 56 000 лева до
размер от 150 000 лева и в частта, с която е отхвърлена претенцията на В.С.Р.
против З.а.д. „Д. Ж.иЗ.“ АД за заплащане на законна лихва върху присъденото
обезщетение за периода 20.03.2018 г. /дата на увреждането/ до 15.09.2018, като
неоснователни.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон. По отношение на законната лихва
и периода, за който тя е отхвърлена, счита, че застрахователят следва да
отговаря така, както делинквента, в каквато насока е съдебната практика по
приложението на чл.226 от КЗ /отм./. По отношение на определеният от съда
размер на обезщетението – 56 000 лева, счита, че то не репарира
претърпените болки и страдания. Като неотчетени от съда обстоятелства посочва наличието
на изключително сериозна комплексна травма като всички увреждания са
локализирани в главата. Решението в обжалваната част намира за несъобразено с
критериите за справедливост. Счита за неправилен и извода на съда за наличието
на принос на пострадалия за настъпване на вредите. Моли съда да отмени решението
в посочените обжалвани части като увеличи размера на присъденото обезщетение до
претендирания размер от 150 000 лева и присъди законна лихва и за периода
20.03.2018г. – 16.09.2018г., за който първоинстанционният съд е отхвърлил иска.
Въззиваемата страна З.а.д. „Д. *** изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1
и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът В.С.Р. твърди, че е пострадал при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.03.2018г. в в землището на с. Т., причинено противоправно от П. Б. И. при управление на на моторното
превозно средство- трактор „*****", модел „*****" с peг. № ** *****.
Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност““ по полица № **/**/**********.
Твърди, че вследствие на ПТП е получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия
на главата, разкъсно-контузна рана /скалп/ по лява слепоочна и дясна челно-
слепоочна област, импресионно счупване на черепа слепоочно-теменнно вляво,
счупване на черепа вдясно, кръвоизлив на твърдата мозъчна обвивка вляво
слепоочно теменно, оток на мозъка и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка,
както и преживени душевни болки и страдания. Твърди, че вследствие на
уврежданията се е наложило да бъде извършена спешна оперативна интервенция –
краниоктомия и реимплантация на скалп. Болничното лечение продължило десет дни.
След този период последвало домашно лечение и възстановяване, по време на което
приемал медикаменти, трябвало да лежи и да ползва чужда помощ за ежедневните си
нужди, изпитвал силна болка в засегнатите места. Твърди, че и понастоящем
изпитва главоболие и световъртеж. Твърди, че се е лекувал няколко месеца, но не
е напълно възстановен и към настоящия момент се налага пластика на главата, за
да се запълни мястото на увредената кост.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя
на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника
З.а.д. „Д. ***. Твърди, че е заявил своите претенции пред застрахователя с
писмо, получено от него на 31.08.2018г. Твърди, че ответникът не е определил
размер на обезщетението и не е изплатил такова до предявяване на иска на 06.12.2018г.
Моли съда да осъди ответника З.а.д. „Д. *** да му заплати
150 000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания вследствие на травматични увреждания, изразяващи се в изразяващи
се в контузия на главата, разкъсно-контузна рана /скалп/ по лява слепоочна и
дясна челно- слепоочна област, импресионно счупване на черепа
слепоочно-теменнно вляво, счупване на черепа вдясно, кръвоизлив на твърдата
мозъчна обвивка вляво слепоочно теменно, оток на мозъка и кръвоизлив под меката
мозъчна обвивка, както и преживени душевни болки и страдания, причинени при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.03.2018г. в землището на с. Т., причинено противоправно от П. Б. И. при управление на на моторното
превозно средство- трактор „*****", модел „*****" с peг. № ** *****,
отговорността на водача на което е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица № **/**/**********,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2018г. до
окончателното и изплащане, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е уважил претенцията до размер от
56 000 лева. Предмет на въззивно обжалване е както отхвърлянето на иска за
разликата до 150 000 лева, така и в осъдителната му част за сумата 56 000
лева.
Ответникът З.а.д. „Д. *** оспорва предявените искове. Не
се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”. Оспорва механизма на процесното събитие, наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и получените травматични увреждания, както
и наличието на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Твърди
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който не е проявил
засилено внимание и не е бил в готовност да избегне съприкосновение с моторното
превозно средство. Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 150 000 лева счита за несправедливо завишена и
неотговаряща за критериите за справедливост. Счита, че уважаването и би довело
до неоснователно обогатяване.
Видно от представената молба – претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, както и известие за доставяне, от което е видно получаване
на молбата от ответника на 31.08.2018г., ищецът е отправил писмена
застрахователна претенция до З.а.д. „Д. *** за заплащане на застрахователно
обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на 31.08.2018г. – видно от представеното квитанция и известие
за доставяне. Няма данни да се е стигнало до определяне на обезщетение за
неимуществени вреди. Горното води до извод за наличие на предпоставките по
чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против
застрахователя.
В отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил,
че не оспорва наличието на сключен застрахователен договор за моторното
превозно средство- трактор „*****", модел „*****" с peг. № ** ***** с
полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на
процесното ПТП. Това се установява и от справката от базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд от 19.04.2018г. за издадена застрахователна полица **/**/**********
/стр.14-15 от делото на ОС/. Следователно е безспорно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се
твърди да е причинител на увреждането. П. Б. И. като водач на трактора се
явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е
настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие.
Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
От заключението на вещото лице инж. Т. Ц. П. по допусната
съдебна автотехническа експертиза се установява, че на 20.03.2018г. в землището
на с. Т. водачът П. И. предприема маневра на заден ход с трактор „*****",
модел „*****" с peг. № ** ***** с цел да го приближи към намиращия се зад
него челен товарач. В същото време намиращия се зад МПС В.Р. се е навел, за да
завърже с въже товарача за теглича на трактора. Със скорост от 3.2 км/ч
тегличът на трактора удря Р. в дясната част на главата. Вследствие на
първоначалния удар тялото на Р. се измества към товарача и той удря лявата част
на главата си в него В резултат на ПТП пострадалият Р. получава травматични
увреждания на главата. С оглед конструкцията на трактора неговият водач не би
могъл да наблюдава теглича със страничните огледала. Той може да го наблюдава в
задното стъкло, обръщайки се назад. Стъклото е с размер, който обхваща целия
заден панел на кабината. Вследствие та това вещото лице стига до извод, че
водачът има техническата възможност да възприеме през задното стъкло навелия се
до теглича Р.. Пострадалият би могъл да предотврати удара, ако изчака движещият
се на заден ход трактор да спре и тогава да завърже въжето. Водачът на трактора
е имал техническа възможност да предотврати ПТП като преди да започне движение
назад, се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде
опасност за намиращия се отзад Р.. Водачът би могъл да го предотврати и ако по
време на движението си назад непрекъснато е наблюдавал пътя зад трактора.
Налице е причинна връзка между ПТП и получените
травматични увреждания от Р.. Те кореспондират с механизма на ПТП, описан от
вещото лице инж. П..
Предвид установения механизъм на ПТП от експертизата,
чието заключение се кредитира като компентентно и обективно, то се явява
причинено в резултат на противоправното поведение на водача на трактор „*****",
модел „*****" с peг. № ** ***** – П. И.. С действията си той е нарушил
конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП – чл.40 ал.1 и ал.2. Съгласно
цитираните разпоредби преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности. В случая водачът И. е предприел движение
на заден ход като е знаел, че зад превозното средство се намира Р. и че същият
в този момент поставя въжето на теглича. Това се установява и от събраните
свидетелски показания на П. Б. И.. Той признава, че не е съобразил правилно
ситуацията и не се е убедил, че зад трактора е свободно, знаейки, че там
вероятно се намира Р.. Ето защо според настоящата инстанция не е налице
поведение на пострадалия, което да е допринесло за настъпване на процесното
ПТП. То се дължи изключително на действията на водача на трактора. Не е налице
съпричиняване от страна на Р..
От заключението на вещото лице д-р М. И. К., специалист
неврохирург, по допусната съдебно – медицинска експертиза се установява каква е
била поставената диагноза на пострадалия при ПТП и предприетото лечение, има ли
невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищеца е било
причинено контузия на главата, разкъсно-контузна рана над костта в меките
тъкани челно – слепоочно в дясно, импесионно счупване на черепа теменно
слепоочно в ляво, линейно счупване на главата в дясно, кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка на мозъка в ляво теменно слепоочно, мозъчен оток, кръвоизлив
под меката мозъчна обвивка, пареза на горен клон на лицевия нерв в ляво. Той е
бил опериран в неврохирургична клиника, отстранени са вбитите костни фрагменти
на импресионното счупване на черепа вляво слепоочно. Евакуиран е кръвоизлив в
областта на твърдата мозъчна обвивка. Извършено е кръвоспиране на наранените
кръвоносни съдове, поставен е дренаж. Проведено е медикаментозно лечение. При
такава тежка травма – според експерта – особено през първия месец ищецът е имал
нужда от чужда помощ, включително и след изписването от болницата за
обгрижването и ежедневието в дома. От момента на травмата до около втория месец
е имал болки и страдания. Периодът на възстановяване е от два до четири месеца.
Има невъзстановени увреждания – касае се за голям костен дефект на черепа,
налагащ оперативно затваряне с пластика. Той трябва да бъде затворен, за да
бъде защитен мозъка от директна травма, както и поради опасност от сраствания,
които биха провокирали главоболие или епилептични еквиваленти, отделно – и по
естетически съображения. Експертизата посочва, че не се установяват
следоперативни усложнения, но има остатъчни нарушения на костта, които във
времето е уместно пластично да се затворят. При обясненията на вещото лице,
дадени в съдебно заседание на 06.08.2019г., се установява, че в рамките на
първия месец след травмата пациентът е имал емоционални и психически отклонения
на базата на контузията и мозъчния оток, не е бил адекватен към събитията, не е
бил комуникативен.
Показанията на разпитаните свидетели П. Б. И. и З. Г.а И.а
са обсъдени подробно от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това,
че непосредствено след ПТП състоянието на ищеца е било тежко. Свидетелите
посочват, че той е имал силни болки, държал се е за главата и се е оплаквал,
пиел е обезболяващи лекарства. Месеци след травмата той е стоял в стаята си и е
почивал, а свидетелката И.а му е носела храна. Лекарствата е купувал съпруга и.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй
като са подкрепени от другите събрани по делото доказателства – медицинска
експертиза и писмени такива.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира
предявения иск за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от
ищеца болки и страдания за основателни. Същият е претърпял значителни по степен
болки и страдания, особено в първия месец след инцидента. Възстановителният
процес е продължил около три - четири месеца. Понастоящем е настъпило
възстановяване, но не напълно и е препоръчителна оперативна интервенция с пластика.
Всичко това навежда на извод за основателност на заявената претенция за
обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания, продължилия
четири месеца възстановителен период, необходимостта от чужда помощ през част
от този период, настъпилото частично възстановяване, преживения стрес, сериозността
на травмата, която може да се нарече „тежка“, на опасно място, необходимостта
от допълнителна операция за затваряне на големия костен дефект на черепа, съдът
счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 70000 лева /от които при отчетено 20 % съпричиняване са
присъдени 56 000 лева/ не е справедливо.
За да бъдат репарирани посочените вреди обезщетението следва да се определи в
размер на 90 000 лева. Толкова и следва да се присъди, доколкото според
настоящата инстанция съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не е
налице.
По отношение на частта от решението, касаеща осъждане за
законна лихва за забава: Съгласно чл.498 л.3 от ГПК увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда САМО ако застрахователят не е
платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Задължение
на увреденото лице е да отправи искането си за заплащане на обезщетение първо
към застрахователя. Разпоредбата на чл.496 от КЗ предвижда, че срокът за
окончателно произнасяне на застрахователя по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване. Именно във връзка с горните предвиждания
е и разпоредбата на чл.497 от КЗ, която урежда отговорността на застрахователя
за заплащане на лихва за забава върху застрахователното обезщетение. По
аргумент от същата застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера
на обезщетението, ако не го е определил или изплатил в срок.
Съгласно чл.429 ал.3 от КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2,т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна.
В случая на 31.08.2018г. ищецът е предявил пред ответника
своята претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди. Законна лихва върху размера на обезщетение
за неимуществени вреди се дължи считано от 31.08.2018г. до изплащането му, тъй
като 31.08.2018г. се явява най-ранна дата по смисъла на чл. 429 от КЗ. За
периода от датата на увреждането - 20.03.2018г. до 31.08.2018г. претенцията за
заплащане на законна лихва е неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
Уредбата относно заплащането на законна лихва по КЗ е различна от тази по
чл.226 от КЗ /отм./ и позоваването на последната и на съдебна практика по нея е
некоректно. Неоснователна е и жалбата на ответното дружество в частта, касаеща
претенцията за законна лихва. Позоваването на чл.497 ал.1 т.1 е в случаите,
когато след представяне на всички доказателства е изтекъл срок от 15 работни
дни и обезщетение в този срок не е било определено и заплатено. Посоченият срок
е за да стимулира застрахователя да не бездейства при една подкрепена с
доказателства претенция. В случая за начален момент за заплащане на лихвите за
забава е датата на уведомяване, която е най-ранна по смисъла на чл.429 ал.3 от КЗ. Ето защо претенцията за заплащане на законна лихва следва да бъде уважена и
за периода 31.08.2018г – 16.09.2018г.
Следва да бъде потвърдено обжалваното решение, в частта,
с която е отхвърлен предявеният от В.С.Р. против З.а.д. „Д. ***, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ********* иск за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди – изразяващи се в контузия на главата,
разкъсно-контузна рана /скалп/ по лява слепоочна и дясна челно- слепоочна
област, импресионно счупване на черепа слепоочно-теменнно вляво, счупване на
черепа вдясно, кръвоизлив на твърдата мозъчна обвивка вляво слепоочно теменно,
оток на мозъка и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, както и преживени
душевни болки и страдания, причинени при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 20.03.2018г. в землището на с. Т., причинено противоправно от П. Б. И. при управление на на моторното
превозно средство- трактор „*****", модел „*****" с peг. № ** *****,
отговорността на водача на което е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица № **/**/**********,
за разликата над 90 000 лева до размер от 150 000 лева и в частта, с
която е отхвърлена претенцията на В.С.Р. против З.а.д. „Д. Ж.иЗ.“ АД за
заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода 20.03.2018
г. /дата на увреждането/ до 31.08.2018г., както и в частта, с която е осъдено
дружеството – жалбоподател З.а.д. „Д. *** да заплати на В.С.Р. сумата
56 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на главата, разкъсно-контузна
рана /скалп/ по лява слепоочна и дясна челно- слепоочна област, импресионно
счупване на черепа слепоочно-теменнно вляво, счупване на черепа вдясно,
кръвоизлив на твърдата мозъчна обвивка вляво слепоочно теменно, оток на мозъка
и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, както и преживени душевни болки и
страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на 20.03.2018 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 16.09.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
Следва да бъде отменено обжалваното решение в частта, с
която е отхвърлен предявеният от В.С.Р. против З.а.д. „Д. ***, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ********* иск за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди – изразяващи се в контузия на главата,
разкъсно-контузна рана /скалп/ по лява слепоочна и дясна челно- слепоочна
област, импресионно счупване на черепа слепоочно-теменнно вляво, счупване на
черепа вдясно, кръвоизлив на твърдата мозъчна обвивка вляво слепоочно теменно,
оток на мозъка и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, както и преживени
душевни болки и страдания, причинени при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 20.03.2018г. в землището на с. Т., причинено противоправно от П. Б. И. при управление на на моторното
превозно средство- трактор „*****", модел „*****" с peг. № ** *****,
отговорността на водача на което е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица № **/**/**********,
за разликата над присъдения размер от 56 000 лева до размер от 90 000
лева и в частта, с която е отхвърлена претенцията на В.С.Р. против З.а.д. „Д. Ж.иЗ.“
АД за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода
31.08.2018г. – 16.09.2018г.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да бъде осъдено З.а.д.
„Д. ***, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Апелативен съд – Пловдив държавна такса в размер на 680 лева –
съразмерно на уважената част от жалбата на В.Р..
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде осъдено З.а.д. „Д.
Ж.иЗ.“ АД да заплати на адв. И. Г. Й. – пълномощник на ищеца В.С.Р. сумата 3230
лева – адвокатско възнаграждение.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК В.С.Р. следва да бъде осъден да заплати на З.а.д. „Д.
Ж.иЗ.“ АД сумата 672 лева – разноски по делото пред въззивния съд съразмерно на
уважената и отхвърлена част от жалбите.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.271 и чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №443/10.10.2019г., постановено по търг.д.
№ 352/2018г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта, с която е отхвърлен
предявеният от В.С.Р. против З.а.д. „Д. ***, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК ********* иск за заплащане на обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди – изразяващи се в контузия на главата,
разкъсно-контузна рана /скалп/ по лява слепоочна и дясна челно- слепоочна
област, импресионно счупване на черепа слепоочно-теменнно вляво, счупване на
черепа вдясно, кръвоизлив на твърдата мозъчна обвивка вляво слепоочно теменно,
оток на мозъка и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, както и преживени
душевни болки и страдания, причинени при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 20.03.2018г. в землището на с. Т., причинено противоправно от П. Б. И. при управление на на моторното
превозно средство- трактор „*****", модел „*****" с peг. № ** *****,
отговорността на водача на което е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица № **/**/**********,
за разликата над присъдения размер от 56 000 лева до размер от 90 000
лева и в частта, с която е отхвърлена претенцията на В.С.Р. против З.а.д. „Д. Ж.иЗ.“
АД за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода
31.08.2018г. – 16.09.2018г.и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.а.д. „Д. ***, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК ********* да заплати на В.С.Р., ЕГН ********** *** още
34 000 лева над присъдения от Окръжния съд размер от 56 000 лева /или
общо 90 000 лева/ - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
– изразяващи се в контузия на главата, разкъсно-контузна рана /скалп/ по лява
слепоочна и дясна челно- слепоочна област, импресионно счупване на черепа
слепоочно-теменнно вляво, счупване на черепа вдясно, кръвоизлив на твърдата
мозъчна обвивка вляво слепоочно теменно, оток на мозъка и кръвоизлив под меката
мозъчна обвивка, както и преживени душевни болки и страдания, причинени при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.03.2018г. в землището на с. Т., причинено противоправно от П. Б. И. при управление на на моторното
превозно средство - трактор „*****", модел „*****" с peг. № ** *****,
отговорността на водача на което е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица № **/**/**********,
както и законна лихва върху присъденото обезщетение за периода 31.08.2018г. –
16.09.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №443/10.10.2019г., постановено по
търг.д. № 352/2018г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта, с която е
отхвърлен предявеният от В.С.Р. против З.а.д. „Д. ***, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК ********* иск за заплащане на обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди – изразяващи се в контузия на главата,
разкъсно-контузна рана /скалп/ по лява слепоочна и дясна челно- слепоочна
област, импресионно счупване на черепа слепоочно-теменнно вляво, счупване на
черепа вдясно, кръвоизлив на твърдата мозъчна обвивка вляво слепоочно теменно,
оток на мозъка и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, както и преживени
душевни болки и страдания, причинени при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 20.03.2018г. в землището на с. Т., причинено противоправно от П. Б. И. при управление на на моторното
превозно средство- трактор „*****", модел „*****" с peг. № ** *****,
отговорността на водача на което е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица № **/**/**********,
за разликата над 90 000 лева до претендирания
размер от 150 000 лева и в частта, с която е отхвърлена претенцията на
В.С.Р. против З.а.д. „Д. Ж.иЗ.“ АД за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение за периода
20.03.2018 г. /дата на увреждането/ до 31.08.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №443/10.10.2019г., постановено по
търг.д. № 352/2018г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта, с която осъдено З.а.д.
„Д. *** да заплати на В.С.Р. сумата 56 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
контузия на главата, разкъсно-контузна рана /скалп/ по лява слепоочна и дясна
челно- слепоочна област, импресионно счупване на черепа слепоочно-теменнно
вляво, счупване на черепа вдясно, кръвоизлив на твърдата мозъчна обвивка вляво
слепоочно теменно, оток на мозъка и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, както
и преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП
на 20.03.2018 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 16.09.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
З.а.д. „Д. ***, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Апелативен съд – Пловдив държавна такса в размер на 680
лева – съразмерно на уважената част от жалбата на В.Р..
ОСЪЖДА З.а.д. „Д. ***, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК ********* да заплати на адв. И. Г. Й. – пълномощник на
ищеца В.С.Р. сумата 3230 лева – адвокатско възнаграждение – на основание чл.38
ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА В.С.Р. да заплати на З.а.д. „Д. Ж.иЗ.“ АД сумата
672 лева – разноски по делото пред въззивния съд съразмерно на уважената и
отхвърлена част от жалбите.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: