№ 37
гр. Тетевен, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, III - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нанко С. Маринов
при участието на секретаря Й.М.Д.
като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно
наказателно дело № 20244330200067 по описа за 2024 година
Обжалван е електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.
В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалвания електронен фиш
/ЕФ/, тъй като същият бил незаконосъобразен. Твърди, че е нарушена процедурата, по която
е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, че ЕФ
противоречи на материалния закон и не съдържа императивно предвидените реквизити.
Твърди, че в ЕФ не е посочено в какъв размер следва да бъде заплатена дължимата тол
такса. Твърди, че е изтекла давността за преследване на вмененото нарушение и съответно
налагане на наказание. Твърди, че се касае за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
Моли да бъде отменен изцяло обжалвания електронен фиш.
За Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, представител не се явява,
като по делото е постъпила писмена защита.
От приложения по делото електронен фиш и приложените по делото писмени
доказателства, съдът приема за установено следното:
На дата 19.07.2021 година, в 12,33 часа с устройство № 40241, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата е било регистрирано движението на пътно превозно средство /ППС/ товарен
автомобил „Скания Г 400 ЛА“ с ххххххх с технически допустима максимална маса 18000,
брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 40000, в ххххххххххх по път I -3,
1
километър 158+228, с посока нарастващ километър включен в обхвата на платената пътна
мрежа като за ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването, което е нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДП, поради
което и на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от ЗДП е ангажирана
административно наказателната отговорност на собственика на ППС-жалбодателя по делото
с налагане на имуществена санкция в размер на 2500 лева и независимо от санкцията на
основание чл.10б ал.5 от ЗП, собственика на ППС дължи и заплащането на съответната
такса в размер на 133,00 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението за неспазване на срока по чл.34 от
ЗАНН при издаване на ЕФ, тъй като този срок е неприложим за ЕФ. Неоснователно е и
възражението за липсата на ясно описание на мястото на нарушението, тъй като в ЕФ ясно е
записано, че нарушението е извършено в ххххххххххх по път I -3, километър 158+228.
Неоснователно е и възражението за липсата на определени реквизити, тъй като
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН не са относими към съдържанието на ЕФ, който се
издава по образец. Съдът обаче споделя възражението, че при описание на нарушението
липсва яснота и категоричност относно приетото от наказващия орган, а именно в какво се
изразява нарушението-в липсата на валидна маршрутна карта или в липсата на валидна тол
декларация за преминаването, което води до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено,
съответно за какво нарушение следва да понесе отговорност, за да организира в пълен обем
защитата си.
Съобразно разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДП, собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл.187а ал.2 т.3 във
връзка с чл.179 ал.3б от ЗДП предвижда на собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл.10б ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лева,
каквато санкция е наложена и в настоящия случай. Съгласно чл.39 ал.4 от ЗАНН за случаи
на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за
което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен
фиш за настоящото нарушение на нормата на чл.179 ал.3б от ЗДП това трябва да е
предвидено в закон.
В нормата на чл.189ж ал.1 от ЗДП е предвидено, че при нарушение по чл.179 ал.3 от
ЗДП установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДП може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
2
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е
предвидена възможност за издаване на електронен фиш за настоящото нарушение, като
липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което
в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, а
в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
Този извод на съда не се променя и от нормата на чл.189ж ал.7 от ЗДП, съгласно
която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3-3б се прилагат
разпоредбите на чл.189 ал.10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе
възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на
административно-наказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до
нормата на чл.167а ал.4 от ЗДП, в която също не е изрично предвидена възможността да се
издаде електронен фиш за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП, а се урежда изграждането и
поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват
докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179 ал.3-3в от ЗДП, като в
информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за
съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване
на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179 ал.3-
3в от ЗДП ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис.
На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.187а ал.4 от
ЗДП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административно-наказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл.179 ал.3-3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на
административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи
данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично
издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП, разглежда
възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност за нарушения
по чл.179 ал.3-3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени актове за
нарушения, без да се конкретизира електронния фиш и акта за нарушение за кое от
нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на
издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДП, така и при съставен акт за
нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП.
Така изложеното се отнася и до нормите на чл.167а ал.2 т.8 от ЗДП и чл.167а ал.4 от
ЗДП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон
определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и
връчват акт за нарушение и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179 ал.3-3в.
Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна
система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за
нарушения по чл.179 ал.3-3в, като в информационната система могат да се съхраняват и
3
съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления за нарушения по чл.179 ал.3-3в, ако същите отговарят на изискванията за
електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми
отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179
ал.3б от ЗДП и не се конкретизира електронния фиш и акта за нарушение за кое от
нарушенията се отнасят.
Поради изложеното, съдът приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба
предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179 ал.3б
от ЗДП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата
на чл.189ж ал.1 от ЗДП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл.179 ал.3б от
ЗДП.
Ето защо ЕФ е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила и като такъв се явява незаконосъобразен.
От друга страна е установено по делото, че в случая няма никакво плащане, за да се
съпостави неплатеният размер на дължимото с размера на санкцията. По делото не е
налична информация за размера на дължимата, но неплатена пътна такса.
В същото време в санкционната норма законодателят е предвидил само абсолютен
размер на санкцията, което прави невъзможна индивидуализацията й по смисъла на чл.12 от
ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, напр.
размера на неплатената такса, който е основен фактор при отмерване.
Служебно известно е на настоящия състав, че Хасковският административен съд е
сезирал Съда на ЕС с искане за тълкуване на разпоредбата на чл.9а от Директива
1999/62/ЕО. Безспорно тълкуването на разпоредбата на чл.9а от Директивата е от значение
за правилното приложение на закона, но според настоящия съдебен състав Съдът на ЕС вече
се е произнесъл по подобни казуси - Решение от 22 март 2017 г. по съединени дела Euro-
Team и Spiral-Gep, С-497/15 и 498/15, EU: C: 2017: 229, и дадените в така постановените
решения насоки на националните юрисдикции, са достатъчно конкретни и ясни, за да бъдат
приложени и в настоящия случай. Отделно, отговорът, който СЕС ще даде на зададения от
Административен съд - Хасково въпрос, само частично ще допринесе за правилното
решаване на настоящия спор, т. к. в контекста, в който е формулиран въпроса от
преюдициалното запитване, се иска тълкуване само на изискванията за съразмерност и
пропорционалност, въведени с чл.9а от Директивата, но не и какво следва като последица от
евентуалното констатиране на несъответствие на националното законодателство. Този
въпрос обаче е изследван от СЕС в постановеното от него Решение от 4 октомври 2018
година С-384/2017 година.
Въпросът относно спазването на принципа на пропорционалност/съразмерност вече е
разглеждан от СЕС, което предопределя като недопустимо аналогично преюдициално
запитване -Решение на СЕС (пети състав) от 4 октомври 2018 г. /Дело С-384/17. Последното
4
е постановено по преюдициалното запитване, касаещо тълкуването за директно приложение
на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури-разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при
неплащане на тези такси. В решението е посочено, че „принципът на пропорционалност е
част от общите принципи на правото на Съюза, които са в основата на общите
конституционни традиции на държавите членки и трябва да бъдат спазвани в национална
правна уредба, навлизаща в приложното поле на правото на Съюза или приета в изпълнение
на това право..... Принципът на пропорционалност задължава държавите членки да приемат
мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят
необходимото за постигането им. Този принцип, който е гарантиран и в чл.49, параграф 3 от
Хартата на основните права на Европейския съюз и който предвижда, че тежестта на
наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението е задължителен за
държавите членки, когато прилагат правото на Съюза в съответствие с чл.51, параграф 1 от
Хартата. Следователно тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на
съответното престъпление, като това изискване произтича не само от чл.52, параграф 1 от
Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в чл.49,
параграф 3 от Хартата. Доколкото правото по член 49, е гарантирано от Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4
ноември 1950 г., неговият смисъл и обхват са същите като предвидените в ЕКПЧ.
Следователно изискванията на Европейския съд по правата на човека по отношение на
съразмерността на наказанията са приложими в случай като разглеждания в главното
производство на основание чл.17, параграф 1, чл.51, параграф 1, чл.52, параграфи 1 и 3 от
Хартата във връзка едни с други...... Принципът на пропорционалност изисква, от една
страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга
страна, при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се
отчитат конкретните обстоятелства по случая". По-нататък в решението е разгледан
въпросът дали предвиденото в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО изискване за
пропорционалност с оглед на съдържанието му е безусловно и достатъчно точно, за да може
частноправен субект да се позове на него срещу държава членка пред националните органи
на въпросната държава – " държавите членки определят приложимия санкционен режим при
нарушение на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, като
предвидените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи;... за да се
приложи принципа на пропорционалност в рамките на Директивата, те са длъжни да
приемат необходимите правни актове съгласно вътрешното си право, като самата Директива
не съдържа по-точни правила, що се отнася до определянето на посочените санкции на
национално равнище, и по-специално не предвижда изрично какъвто и да било критерий за
преценка на пропорционалността на подобни санкции. Следователно, тъй като тази
разпоредба изисква намесата на държавите членки и им предоставя значителна свобода на
преценка, чл.9а от Директива 1999/62/ЕО с оглед на съдържанието му не може да се
разглежда като безусловен и достатъчно точен, а това изключва директния му ефект.
5
Обратното тълкуване би довело на практика до премахване на правото на преценка,
предоставено единствено на националните законодатели, които следва да разработят
подходящ санкционен режим в рамките, определени от чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.
Така изискването за съразмерност на наказанията, предвидено в чл.9а от Директива
1999/62/ЕО не може да се тълкува в смисъл, че задължава националния съд да замести
националния законодател. Ето защо чл.9а от Директива 1999/62/ЕО няма директен ефект и
не предоставя на правните субекти, при положение като разглежданото в главното
производство, правото да се позовават на него пред националните органи. Въпреки това,
съгласно постоянната съдебна практика произтичащото от дадена директива задължение за
държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им по
чл.4, параграф 3 ДЕС и на чл.288 ДФЕС да предприемат всички необходими мерки, общи
или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи
на държавите членки, включително-в рамките на тяхната компетентност върху съдебните
органи. За да изпълни това задължение, принципът за съответстващо тълкуване изисква
националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид
вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за
тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до
разрешение, което съответства на преследваната от него цел. Следващите мотиви касаят
конкретно поставения казус и според тях тълкуването на националното право в съответствие
с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО би могло да доведе до тълкуване contra legem, доколкото
посочената юрисдикция следва да намали размера на глобата, наложена на жалбоподателя в
главното производство, въпреки че унгарската правна уредба относно пътнотранспортните
нарушения установява точно размера на глобите, без да предвижда възможност за тяхното
намаляване или изискване те да са в съответствие с принципа на пропорционалност.
Въпреки това, от постоянната съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова
съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на
Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти,
като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде
приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на
Съюза резултат“.
Заключението по решението, постановено по цитираното дело на СЕС е, че „от една
страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО има директен ефект, и от друга страна, че с оглед на задължението си
да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира
изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право
в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е
невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена,
предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза
резултат.
В съответствие с последното, наложената процесна санкция за извършеното
6
нарушение е категорично несъответна. Нарушението се изразява в неплащане на дължимата
пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението. Това е
конкретното място, посочено във фиша като такова на извършване на нарушението път I -3,
километър 158+228. Това е мястото, на което е разположена стационарната контролна
точка-устройството 40241.
Тъй като разпоредбите на чл.179 ал.3б от ЗДП и чл.187а ал.2 т.1, 2 и 3 от ЗДП не
допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които
могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и
имуществени санкции в абсолютен размер и доколкото в правомощията и компетенциите на
съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на
приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон
по начин, съответен на Директивата, поради което и единственият начин, който гарантира
пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните
субекти права е непропорционалната национална санкционна уредба-чл.179 ал.3б от ЗДП
във връзка с чл.187а ал.2 т.3 от ЗДП да бъде оставена без приложение, т. к. в противен
случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.
В подобни случаи следва да се извърши проверка дали съществува обща
административно-наказателна разпоредба, която предвижда налагането на имуществени
санкции за нарушения на ЗДП, за които не е предвидена друга санкция. В случая такава
обща санкционна разпоредба липсва. Единствената обща санкционна норма е тази на чл.185
от ЗДП, но същата предвижда единствено налагането на глоба и по арг. от разпоредбата на
чл.83 ал.1 от ЗАНН, която изисква случаите, в които на ЮЛ и ЕТ се налагат санкции да са
изрично уредени в закон, не може да се отнесе към нарушения, извършени от юридически
лица и еднолични търговци.
Действително разпоредбата на чл.10б ал.5 от ЗП урежда /чрез фикция/
невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън причини на
Електронната система за събиране като предвижда в този случай какво разстояние да се
приема за изминато. Това законодателно решение предоставя възможност на АПИ да
възприема изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението,
вместо да го фиксира в една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса. Такъв
подход, с оглед възприетото местоизвършване на нарушението- път I -3, километър
158+228, не е възприет, което е довело и до издаване на обжалвания ЕФ, с който за
неплатена такса е наложена имуществена санкция от 2500 лева -категорично несъответна на
нарушението.
Тези съображения сочат на непропорционалност на наказанието. Принципът за
пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй
като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз /Решение на този съд от 9
февруари 2012 година по дело M.U., С-210/10 т.23/. В т.24 от Решението е посочено, че
когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на
националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на
7
пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки по национално
законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за
постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има
предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до
най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по
отношение на преследваните цели“.
Така, при приложение на принципа на пропорционалност, което приложение следва
не пряко от чл.9а на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС, V състав) от
4. Х 2018 г. /Дело С-384/17/ и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза -
следва да се има предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни
за нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят.
Преценката за несъразмерност обосновава незаконосъобразността на ЕФ, с който е
засегнат основния принцип.
Наистина, националният законодател е създал достатъчно гъвкав законов механизъм,
залегнал както в ЗДП, така и в ЗП за освобождаване от следващата за процесното нарушение
административно-наказателна отговорност. Предвидена в чл.10 ал.2 от ЗП е възможност за
нарушителят да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административно-наказателна отговорност. Доколкото в случая е издаден ЕФ /акт, с който
се установява и едновременно с това санкционира нарушението/ и съгласно чл.189ж л.2 от
ЗДП заплащането на компенсаторната такса може да стане в посочения 14-дневен срок от
получаване на фиша, тоест при всички случаи след неговото издаване. А преценката за
съразмерност, както е прието в решение по дело С-384/17 се дължи от всички органи и
предхожда издаването на фиша, тъй като се отнася до санкцията, която следва да се наложи
с него. Затова в процесния случай факта, че жалбоподателят не се е възползвал от правото
по чл.10 ал.2 от ЗП с реализиране на което може да предпостави анулиране на фиша, не
засяга решението за отмяна на фиша поради незаконосъобразността му, резултат от
несъразмерността на наложеното с него административно наказание за извършено
нарушение.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалвания ЕФ е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен изцяло.
При този изход на процеса е основателна заявената претенция от страна на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, в претендирания размер от
420,00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, която претенция
е в минималния предвиден в чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като наказващия орган
следва да бъде осъден да му заплати посочената сума.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата №хххххххххх, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Е.“
ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление с.К., Ловешка област,
представлявано от Д. Д. Г. на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от ЗДП му
е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, както и на
основание чл.10б ал.5 от ЗП да заплати такса в размер на 133,00 /сто тридесет и три/ лева,
като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати на „Е.“ ЕООД,
ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление с.К., Ловешка област, представлявано
от Д. Д. Г. сумата от 420,00 /четиристотин и двадесет/ лева, договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9