№ 1031
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000500649 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 261400 от 28.12.2023 г. по гр.д. 13764/2020 г. по описа на СГС, I-22
състав, „Лев Инс” АД, ЕИК: ********* е осъден да заплати на Д. Й. Д., ЕГН: **********
сумата от 22 616,52 (двадесет и две хиляди шестстотин и петнадесет лева и петдесет и две
стотинки) лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца във връзка с ПТП от 26.05.2019г. (щета № 0000-1000-03-20-7527),
ведно със законната лихва, считано от 05.12.2020 г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил претенцията за горницата до пълния предявен размер от 50 000 (петдесет хиляди)
лева, като неоснователна. Застрахователното дружество и ищцовата страна в първата
инстанция са осъдени да платят съответните съдебно-деловодни разноски и държавна такса
в полза на СГС съгласно правилата на чл. 78, ал. 1, 3, 6 и 8 ГПК съобразно крайния изход на
делото (уважена и отхвърлена част на исковете). С Определение от 01.02.2024 г. по съшото
дело, е оставена без уважение молбата на адв. О. (процесуален представител на ищеца) по
чл. 248 ГПК да се допълни първоинстанционното решение, като му се присъди адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА с включен ДДС, доколкото правната помощ била оказана на
материално затруднено лице.
Решението от 28.12.2023 г. е обжалвано и от двете страни в производството със
самостоятелни въззивни жалби. Видно от същите, те съдържат идентични оплаквания – за
неспазване на материалния закон и по-конкретно на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл.
1
52 ЗЗД. По отношение тази, касаеща съпричиняването, от „Лев Инс” АД се твърди, че
намереното такова от СГС в размер от 20% било занижено и следвало да се завиши, докато
Др. Д. (чрез адв. О.) счита, че изобщо не било налице съпричиняване, а посоченият от
градския съд принос от 20% почивал на предположения, което било недопустимо.
Що се отнася до разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, „ Лев Инс” АД оспорва решението в
частта над 4000 лв., до който размер, счита, че обезщетението за неимуществени вреди би
било справедливо, а ищецът продължава да поддържа, че болките и страданията му
следвало да се обезщетят в пълния поискан пред първата инстанция размер – 50 000 лв. В
такъв смисъл страните отправят и исканията си към САС, като взаимно оспорват жалбите си
с писмени отговори по чл. 263, ал. 1 ГПК. Претендират разноски, респ. определяне на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.
Налице е още и частна жалба от адв. О. против Определението на СГС от
01.02.2024 г. с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК да се допълни
първоинстанционното решение, като му се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА
с включен ДДС. Сочи се, че били налице основания за определяне на такова възнаграждение,
но съдът неправилно бил приел обратното. Моли САС определението да се отмени и вместо
това да му се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 от посочения нормативен акт.
. Пред апелативния съд не са искани и не са събирани нови доказателства.
Обжалваното решението на СГС е валидно и допустимо според общоутвърдените
критерии в гражданскопроцесуалната теория и съдебната практика. При преценката относно
неговата правилност, при спазване на чл. 269 - чл. 271 ГПК, САС следва да се произнесе по
оплакванията във въззивните жалби, които са свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД
(справедливост на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди) и чл. 51,
ал. 2 ЗЗД (дали е налице съпричиняване или не, а ако е налице – дали е правилно определено
на 20 %).
Между страните не се спори пред САС за наличието на всички елементи от
фактическия състав на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ - деликт, вина, вреда, причинно-следствена
връзка между вредите и поведението на виновния водач на МПС, наличие на валидно
застрахователно правоотношение с делинквента. Доказателство за това е и частичното
обжалване на съдебния акт, доколкото той е влязъл в сила за сумата от 4000 лв. Ето защо, не
се налага излагане на безспорните между страните факти и обстоятелства по делото (същите
са вече посочени в първоинстанционното решение), а САС следва да даде отговор
единствено на въпросите, които се повдигат в жалбите (така чл. 269, изр.второ ГПК).
Относно приложението на чл. 52 ЗЗД в казуса:
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-съвременната такава, формирана по реда на чл. 290 ГПК (напр. Решение 184/08.11.2011 г.
по т.д. 217/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и
други) е категорична, че „справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на обезщетението за
2
неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при
съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове
връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответния
размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по
всяко дело; г) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д) социално-
икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта – като една
отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен смисъл с оглед
общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на пострадалия/пострадалата и т.
н.
Затова значение имат датата на процесното застрахователно събитие –
26.05.2019 г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на
застрахователите по КЗ; б) възрастта на ищеца към датата на застрахователното събитие – на
54 г.; в) икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2019 г.; г) брой, степен и
характер на увредите, както и отразяването им върху бита на пострадалия, включително и в
дългосрочен аспект; д) общият лечебен и възстановителен период след ПТП и т. н.
Установява се от комбинираната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза
(КСМАТЕ), приета в първата инстанция, че от произшествието ищецът Д. Д. (пострадал като
пешеходец, блъснат от автомобил, завиващ наляво) е получил следните увреждания:
повърхностна травма в областта на главата; контузия на лявата колянна става -
кръвонасядане и оток на лявото коляно, повърхностната травма на главата с оток в тилната
област, счупване без разместване на тибиалното плато в областта на латералния кондил
задна повърхност. Мекотъканните травматични увреди отоци и кръвонасядания оздравяват
за период от около 10-15 дни. Травмата на меките тъкани на лявото коляно с фисура на
главичката на фибулата е от характер за оздравее за период от около 20-25 дни. Счупването
на тибиалното платно по литературни данни оздравява за период от около 4-5 месеца.
Доколкото към момента на пътния инцидент са били налице дегенеративни промени,
които представляват хронични прогресиращи увреди, то травмата на лявото коляно може да
ускори тези процеси. В перспектива това може да доведе до по-ранно развитие на артрозни
промени с ограничаване на обемите на движенията в ставата, налагащи прием на
обезболяващи медикаменти, нестероидни противовъзпалителни, ставни протектори.
Наслагването на травми върху дегенеративните увреди ускорява инвалидизацията и в по-
ранен срок може да наложи оперативна подмяна на ставата.
При извършения личен преглед пострадалият съобщава, че има болки, които налагат
прием на обезболяващи медикаменти при рязка промяна на времето. Съобщава за слабост в
коляното при продължително стоене изправен, което налага облекчаване режима на работа.
Установява се обаче и това, че при ищеца има немалки дегенеративни промени, които нямат
връзка с ПТП, а са съшествували и преди това вследствие на възрастта или начина на живот
3
- ръбни остеофити, дефекти по хода на хрущяла на латералните тибиален и бедрен кондил,
лезия на латералния менисус, Бекерова киста и ганглион-киста на проксималната тибио-
фибуларна става със свободните остеохондрали телца във вътрешността на последната. За
тях „Лев Инс” АД не следва да носи отговорност, тъй като те нямат причинно-следствена
връзка с инцидента. В такава връзка се намират травматични промени с малка давност -
фрактура на главичката на фибулата и частична лезия на медиалния колатерален лигамент,
както и споменатите охлузвания.
Относно претърпените болки и страдания, пред СГС е разпитан брата на
пострадалото лице – Б. Д. (л. 104 и 105). Данните от разпита на този свидетел сочат на
обичайните за подобни увреждания битови неудобства, изразяващи се в необходимост на
увредения от чужда помощ първоначално, каквато е получавал от брат си и приятелката, с
която живеел, невъзможността за придвижване за известно време (според св. Д. около 6
месеца, което не кореспондира обаче с данните от КСМАТЕ), но лечението е провеждано
изцяло в домашни условия, без да се налага посещение на лечебни заведения. Не се
установява наличие по-големи вреди от обичайните за подобна житейска ситуация.
С оглед горните данни и доказателства, обезщетението не следва да е по-голямо от
18 000 (осемнадесет хиляди) лева. Методологията за репариране на болките и страданията,
използвана от първостепенния съд не би могла да се сподели, доколкото обезщетението за
неимуществени вреди по КЗ се определя като глобална сума, без да се прави остойностяване
„по пера” за отделни болки и страдания в причинно-следствения процес, настъпил в
резултат на ПТП. Не може да се възприеме и направеното намаляване на размера на
обезщетението с процента на инфлация за периода от време, посочен от СГС, тъй като
инфлацията представлява загуба на стойността на парите и тяхната покупателна способност,
поради което логиката трябва да е точно обратната на тази, изложена от
първоинстанционния съд – обезщетението да се увеличи с такъв процент, щом това е
възприето като правно значим фактор, а не да се намалява. Така или иначе, присъдено е
завишено по размер обезщетение, което следва да се намали до действително дължимото от
18 000 лв.
Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Възражението за съпричиняване е въведено своевременно – още с отговора на
исковата молба – счита се, че пострадалото лице е пресичалпо пътното платно, без да се
съобрази с посоката и скоростта на приближаващото МПС, като по този начин се е поставил
в превишен риск, както и че е употребил алкохол. Застрахователят дължи пълно, главно
доказване на твърдения юридически факт за съпричиняването - решение № 206/12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98/24.06.2013г. по т. д. № 596/2012г. на ВКС,
ІІ т. о., решение № 151/12.11.2012г. по т. д. № 1140/2011г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010г. на ВКС, ІІ т. о. и други.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от
страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението
4
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на
пълно главно доказване, а да е само предполагаем (така решение 27/15.04.2015 г. по
т.д.457/2014 г. на ВКС, 2 т.о.)
Нормата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, на която се позовава във въззвината си жалба и
застрахователното дружество, вменява в задължение на пешеходците при пресичане на
платното за движение да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост за движение. В случая ищецът е изпълнил това свое
задължение, като е предприел пресичане на позволено за това място – на пешеходна пътека.
Следва да се приеме също така, че поведението му е съобразено с разстоянието до
приближаващото го превозно средство и неговата скорост, доколкото водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност да го възприеме и при извършване на маневрата
„ляв завой” да го пропусне да мине - в съответствие с изискванията на чл.119, ал.4 ЗДвП.
Същият не е сторил това. Тези изводи на въззивния съд се обуславят от изслушаната в
първата инстанция КСМАТЕ. Ето защо САС счита, че с поведението си ищецът не е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Не се явява доказано и наличието на
принос поради употреба на алкохол от страна на пешеходеца.
СГС е намалил присъденото обезщетение с 20% съпричиняване поради
„здравословното състояние на ищеца”, без да е ясно какво точно има предвид. Следва
изрично да се изтъкне, че ищецът не може да бъде санкциониран поради здравословни
проблеми, които е имал преди това или по принцип, доколкото разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД визира само онзи конкретен принос, който е в причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат от инцидента. Такъв, в случая няма или поне не се явява доказан, В
заключение, съпричиняване няма.
В обобщение, въззивната жалба на застрахователя е частично основателна, а тази
на пострадалия – неоснователна.
Относно частната жалба против определението почл. 248 ГПК. Същата е
поначало основателна, тъй като са били налице предпоставките за присъждане на
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, но неоснователно СГС не е определил такова. В
конкретния случай, САС ще следва да коригира това, като присъди възнаграждение по чл. 38
ЗА в полза на адв. О., изчислено по минимумите на Наредба 1/09.07.2004 г. на ВАдвС върху
сумата от 18 000 лв. за първата инстанция и 14 000 лв. (неуважената част от обжалваемия
материален интерес по жалбата на „Лев Инс” АД).
Решението на СГС ще трябва да се отмени в частта, в която исковата претенция
по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата от 4 616.52 лв. (разликата между 18 000 лв. и
22 626.52 лв.) ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2020 г. като за
нея, същата ще следва да се отхвърли като неоснователна. В останалата обжалвана част,
решението на градския съд е правилно и ще следва да се потвърди.
При горното, „Лев Инс” АД има право на разноски, които възлизат на 550.40 лв. за
5
първата инстанция (при взето юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.) и 77.45 лв. за
втората инстанция (при взето юрисконсултско възнаграждение от 100 лв). Доколкото в
първата инстанция, е определен по-висок размер на отговорността за разноски към
застрахователя, то Д. Д. следва да се осъди да заплати на търговското дружестви сумата от
77.45 лв. за втората инстанция.
На процесуалния представител на въззивника-физическо лице адв. Ортакчийски
следва да се присъди възнаграждение по чл. 38 ЗА в общ размер от 4 416 (четири хиляди
четиристотин и шестнадесет) лева с включен ДДС, от които 2424 лв. за първата инстанция и
1992 лв. за втората – по съображенията, изложени по-горе.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 261400от 28.12.2023 г. по гр.д. 13764/2020 г. по описа на СГС,
I-22 състав, в частта, в която „Лев Инс” АД, ЕИК: ********* е осъден да заплати на Д. Й. Д.,
ЕГН: ********** сумата от 4 616.52 лв. (четири хиляди шестстотин и шестнадесет лева и
0.52 ст.) представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищеца във връзка с ПТП от 26.05.2019 г. (щета № 0000-1000-03-20-7527), ведно със
законната лихва, считано от 05.12.2020 г. до окончателното й изплащане и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция от Д. Й. Д., ЕГН:
**********, гр. ***, ул. „***”, бл. **, ет. * против „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр.
София, бул. „Черни връх” 51Д за заплащане на сумата от 4 616.52 лв. (четири хиляди
шестстотин и шестнадесет лева и 0.52 ст.) представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца във връзка с ПТП от 26.05.2019 г. (щета №
0000-1000-03-20-7527), ведно със законната лихва, считано от 05.12.2020 г. по реда на чл.
432, ал. 1 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 261400 от 28.12.2023 г. по гр.д. 13764/2020 г. по описа
на СГС, I-22 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН: **********, гр. ***, ул. „***”, бл. **, ет. * да заплати
„Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Черни връх” 51Д на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 77.45 (седемдесет и седем лева и 0.45 ст.) лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски за втората инстанция
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Черни връх” 51Д на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата да плати на адв. В. В. О. от САК сумата от 4 416
(четири хиляди четиристотин и шестнадесет) лева с ДДС, представляваща възнаграждение
за безплатно процесуално представителство за първата и втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7