Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 531 05 .01.2021
г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, III
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА административно дело №391 по описа за 2020 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 219, ал. 1, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „Зара Агро“ ЕООД, гр. Гълъбово,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, ул. „Тумба“ №6,
представлявано от управителя си П.М.П., против заповед №244 от 05.06.2020 г. на
кмета на Община Гълъбово. С оспорената заповед на основание чл. 224а, ал. 1 във
връзка с чл. 224, ал. 1 от ЗУТ е наредено спиране на изпълнението на строеж
„Бетонови основи“, находящ се в УПИ XIV 2433, кв.
89 по плана на гр. Гълъбово, изпълняван от възложителя „Зара Агро“ ЕООД, гр.
Гълъбово, като е разпоредено и освобождаване на строежа от хора и механизация.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, поради допуснати при издаването му съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, както и при наличието на
несъответствие с относимите материалноправни норми и целта на закона. Твърди
се, че в случая административният орган е извършил неправилна преценка на
фактите и обстоятелствата, като в последствие погрешно е квалифицирал строежа
като незаконен. Посочва се, че в заповедта не се съдържа конкретно правно
основание за издаването й, както и че е лишена от изрично указание за
отстраняване на причините довели до спиране на строителството в т. ч. и съответните
срокове за извършване на това. От съда се иска да бъде отменена заповед №244 от 05.06.2020 г. на кмета на
Община Гълъбово.
Ответникът по делото – кмет на Община Гълъбово, редовно и
своевременно призован се представлява от адвокат Г.К., която оспорва жалбата,
като неоснователна и отправя искане същата да бъде оставена без уважение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със своя жалба вх. №Ж-7 от 07.05.2020 г. при Община Гълъбово /л. 13-15/,
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, в качеството си на лицензиант за
дейността по пренос и разпределение на електрическа енергия за обособената
лицензионна територия, в която попада и Община Гълъбово, отправя молба за
предприемане на действия по издаване на заповед за спиране и забрана на достъпа
до строеж, находящ се УПИ
XIV 2433, кв. 89 по плана на гр.
Гълъбово. Това си искане дружеството аргументира с факта, че е собственик на
подземен електропровод от 20 кV, преминаващ под
визирания по-горе имот, който електропровод на 30.04.2020 г. е бил засегнат от
извършващите се строително-монтажни работи. Твърди се, че за извършващите се
дейности, които попадат в сервитута на електропровода, дружеството не е
уведомено. Посочва се, че строежът представлява навес, който е изграден върху
бетонова основа с метална конструкция и е от V категория, съгласно
номенклатурата на видовете строежи по чл. 137 от ЗУТ. Твърди се също, че
строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти, без издадено строително
разрешение по чл. 148 от ЗУТ, без съгласувателно становище за изместване на
техническа инфраструктура и че засяга сервитутната зона, достъпа за обслужване
на електропровода и правилата за безопасност и сигурност при експлоатация на
енергийните съоръжения.
Във връзка с така постъпилата жалба и на основание чл. 44,
ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация със своя
заповед №195 от 08.05.2020 г. /л. 12/ кметът на община Гълъбово е назначил
комисия, която да извърши проверка на законността на извършващото се
строителство в УПИ XIV
2433 кв.
89 по плана на гр. Гълъбово /погрешно изписано в заповедта като УПИ IV/.
В резултат от извършената на 18.05.2020 г. проверка е съставен Констативен акт
№1 от същата дата, който обективира в себе си установените от комисията факти и
обстоятелства. В акта се посочва, че проверката е извършена на строеж „Бетонови
основи“, находящ се в УПИ XIV 2433 кв.
89 по плана на гр. Гълъбово, собственост на „Зара Агро“ ЕООД, гр. Гълъбово въз
основа на договор за продажба на недвижим имот №209 от 11.10.2016 г. /л. 30/.
Посочено е, че строежът се изпълнява от „Зара Агро“ ЕООД, гр. Гълъбово, като
възложител на строителните дейности отново е визираното дружество, представлявано
от управителя си П.П.. В хода на проверката е установено, че на обекта няма
строителен надзор, строежът се извършва без одобрен проект, без разрешение за
строеж, липсва съгласуване с компетентните контролни органи, като липсва
протокол за откриване на строителна площадка, както и протокол за определяне на
строителна линия и ниво, и заповедна книга. Графично са представени, чрез
окомерна скица, разположението на строежа в имота, както и установените там
бетонови основи, техният изглед и размери – дължина 18.60 м., ширина 3.60 м.,
височина 1.00 м., дебелина 0.30 м. и височина над кота терен от 030 м. до 0.50
м. В заключение е прието, че „извършеното строителство“ на бетонови основи е
без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж, като за нарушена
разпоредба е посочена тази на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В акта е посочено, че
предвид установеното нарушение същият е основание за започване на
административно производство по реда на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ за спиране на
строителството, съответно за издаване на заповед за премахване на строежа по
реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Независимо, че в акта изрично е записано, че
проверката е извършена в присъствието на представителя на дружеството – П.П.,
негов подпис върху документа не е положен. С писмо изх. №26-00-271 от
20.05.2020 г. /л. 9/ констативният акт е изпратен на управителя на „Зара Агро“
ЕООД, гр. Гълъбово, на адреса на дружеството, като е указана възможността за
отправяне на възражения в срок от 7 дни, считано от получаването на протокола.
Констативният акт е получен от упълномощен служител на дружеството на
26.05.2020 г., видно от приложената по делото обратна разписка /л. 9 – гръб/.
Видно от констативен протокол от 03.06.2020 г. /л. 8/ възражения по съставения
и връчен Констативен акт от 18.05.2020 г. не са постъпили.
Във връзка с горното е издадена и понастоящем оспорената
заповед №244 от 05.06.2020 г. на кмета на Община Гълъбово, с която на основание
чл. 224а, ал. 1 във връзка с чл. 224, ал. 1 от ЗУТ е наредено спиране
изпълнението на описания вече строеж, както и освобождаването му от хора и
механизация. Изложените мотиви на административния орган пресъздават
констатациите на комисията извършила проверката на строежа, като е посочено, че
същият се изпълнява без одобрени строителни книжа и без разрешение за строеж в
нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. С придружително писмо изх. №26-00-307 от
08.06.2020 г. заповедта е изпратена до представляващия дружеството, като видно
от приложената по делото обратна разписка /л. 6-гръб/, същата е връчена на
11.06.2020 г. на майката на управителя П.П..
По искане на процесуалния представител на ответника, по
делото първоначално е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/, заключението по която е следвало да установи действителното наличие на
строеж, неговия вид, както и дали са налице изискуемите по закон строителни
книжа в т. ч. и разрешение за строеж. С оглед липсата на платен първоначален
депозит за СТЕ от страна на ответника, съдът е отменил определението с което
експертизата е допусната, като е указал на страните, че административноправният
спор ще се реши съобразно наличните по делото доказателства.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира
за установено следното:
Обжалваната заповед е издадена от
административен орган с материална и териториална компетентност - кметът на
Община Гълъбово, което е следно от разпоредбите на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ и чл.
224а, ал. 5 от ЗУТ. Съгласно чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира
изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж от четвърта до
шеста категория с нарушения по смисъла
чл.
224, ал. 1 ЗУТ, а съгласно чл. 224а, ал. 5 при констатиране на незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, който е от четвърта до шеста
категория или на част от него кметът на общината или от упълномощено от него
длъжностно лице отново издава заповед за спиране на строежа. И в двата случая
заповедите представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК, създаващи задължения и въвеждащи забрани на адресатите си. В
случая оспорената заповед съдържа валидно и действително волеизявление на
административен орган, обективирано в съответния акт, който подлежи на съдебна
проверка за законосъобразност по реда на чл. 215 от ЗУТ във връзка с чл. 219 от ЗУТ.
С издадената заповед се създават конкретни
задължения и се засягат непосредствено правата и законните интереси на
посочения в нея адресат, който несъмнено е „Зара Агро“ ЕООД, гр. Гълъбово, чрез
управителя си П.П., поради което за него е наличен пряк и личен правен интерес
от оспорване на административния акт, което от своя страна обуславя и наличието
на активна процесуална легитимация на ответника в производството. Това е така и
по аргумент от приложения по делото договор за продажба на недвижим имот, от
който е видно, че действителен собственик на УПИ XIV 2433 кв.
89 по плана на гр. Гълъбово е дружеството-жалбоподател.
Видно от доказателствата по делото жалбата
срещу процесната заповед е подадена в законоустановения за това 14-дневен срок,
чрез издалия я административен орган, което обстоятелство не е предмет на спор
по делото.
С оглед гореизложеното подадената жалба се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна по следните съображения.
Оспорената заповед е валиден административен
акт, издаден в писмена форма и със съдържание, отговарящо на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, но в нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие и при неправилно приложение на относимите
материалноправни разпоредби и на целта на закона.
При извършената от съда служебна проверка се
установява спазване на предвидената в разпоредбата на чл. 224а ал. 1 от ЗУТ процедура по
констатиране на нарушения на строителството по смисъла на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ
от служители по устройство на територията в администрацията на Община Гълъбово.
Следва да се отбележи, че не могат да бъдат
приети за основателни наведените в жалбата доводи за допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта,
изразяващо се в наличието на несъответствие между посочените в нея фактически и
правни основания. В действителност в заповедта, като правно основание за
издаването й органът е посочил единствено чл. 224а, ал 1 от ЗУТ, като е изписал
и законовата препратка към основанията, предвидени в чл. 224, ал. 1 от ЗУТ.
Разпоредбата на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ очертава компетентността на органа,
който може да допусне спиране на изпълнението и да забрани достъпа до строеж,
но по отношение на материалноправните основания за това, чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ препраща към чл.
224, ал. 1 от ЗУТ. Не може да бъде отречено, че в заповедта липсва
конкретно позоваване на някоя от осемте хипотези на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ, но
това не води до съществено нарушение на процесуалните правила, поради факта, че
в административния акт, а и в констативния акт от 18.05.2020 г., недвусмислено
и безспорно е отчетено, като установено, че строежът е в нарушение на нормата
на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ т. е. липсва влязло в сила разрешение за строеж, както
и останалата, изискуема от закона строителна документация. Фактът, че не са
посочени конкретните основания по чл. 224, ал. 1 от ЗУТ не лишава адресата на
заповедта от възможността да разбере за какъв вид нарушение са предприети
негативните за него действия от страна на административния орган, както и не
ограничава възможността му ефективно да организира и реализира защитата си,
като напротив – безспорно е посочено, че строежът е без необходимите строителни
книжа.
Независимо от горното обаче, следва да се
отчете, че производството по чл. 224а от ЗУТ се провежда за спиране на
строежи и забрана на достъп до тях при две основни хипотези-при констатирани
нарушения по смисъла на чл.
224, ал. 1 от ЗУТ или при установен незаконен строеж по смисъла на чл.
225, ал. 2 от същия закон. В случая оспорената заповед е издадена на
основание чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ и целта е да бъде
спряно изпълнението на строежа до отстраняване на пречките за продължаването
му. Тази заповед има временен характер, доколкото строежите с нарушения по чл.
224, ал. 1 от ЗУТ по презумпция не страдат от толкова съществени
недостатъци, че да не подлежат на отстраняване, поради което и нейното действие
отпада след изпълнение на указанията по чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ. Поради това и тези
указания са предвидени като задължително съдържание на административния акт.
Същите обективират волята на административния орган. Те са проява на неговата
власт да предизвика едностранно правни последици и е цел на проведеното
административно производство. Поради това и те трябва да бъдат пределно ясни,
точни и да не пораждат каквито и да са било съмнения относно създадените
задължения. В случая липсват каквито и да са указания по смисъла на чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ. В подкрепа на последното
е и правилото на чл. 224а, ал. 4 от ЗУТ, съгласно което
строителството спряно със заповедта по ал. 1 може да продължи с разрешение на
органа, който я е издал, след отстраняване на причините довели до спирането му.
В този смисъл нормата на чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ е императивна и
неизпълнението й обуславя незаконосъобразност на обжалвания административен акт
само на това основание.
Настоящият
съдебен състав намира, че е налице друго съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е
изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да събере и обсъди всички относими за спора обстоятелства. Оспорената
заповед е издадена, без да са изяснени всички факти от значение за случая във
връзка с времето на извършване на процесното строителство, налице ли са
строителни и монтажни работи, които да подлежат на спиране в приложената
хипотеза на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ, както и видът на
строежа. Допуснато е нарушение на административнопроизводствените правила,
което съдът квалифицира като съществено, доколкото се е отразило върху
съдържанието и разпоредителната част на крайния акт, т. е. при недопускането им
би се установила различна фактическа обстановка и материалноправни основания за
издаване на заповед на различно правно основание. Това е така, тъй като в
действителност не става ясно извършват ли се към момента на проверката,
респективно към момента на издаване на заповедта строителни дейности, какви са
те, какво представлява строежът, каква категория е, дали вече е бил завършен и
пр. Видно от установеното в констативния акт проверяващите са записали, че
„извършеното строителство“ е без строителни книжа и разрешение за строеж,
докато в заповедта се говори за спиране изпълнението на продължаващо
строителство. Тези несъответствия обаче остават неизяснени, като в този смисъл
остават недоказани фактите и обстоятелствата от обективната действителност. В
този ред на мисли и в подкрепа на изложените съображения следва да се подчертае
наличието и на законовата хипотеза от разпоредбата на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ,
която предвижда, че при установено вече завършено незаконно строителство следва
да се издаде заповед за спиране, като нейното действие е само до момента на
издаването на заповед за отстраняването на строежа като незаконен. Аргумент в
подкрепа на неизяснената фактическа обстановка е и това, че в жалбата си „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр.
Пловдив конкретизира строежа, както по категория, така и по вид, като посочва,
че същият представлява „навес,
изграден върху бетонова основа с метална конструкция“ което не е отчетено и не
е анализирано от административния орган, който от своя страна пестеливо описва
единствено наличието на бетонови основи с посочване на техните физически
размери, без да стане ясно какво е тяхното предназначение и доизгражда ли се
нещо върху тях.
Изложените
по-горе нарушения на административнопроизводствените правила се допълват и от
проявеното процесуално бездействие на ответника в хода на образуваното съдебно
производство, в което не бе изпълнена поисканата от самия него и първоначално
назначена и допусната от съда СТЕ, заключението по която би могло да даде
значима информация по отношение строежа и евентуално извършваните там дейности.
Обжалваната
заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с
материалноправните норми на ЗУТ и в несъответствие с целта на закона. В случая
допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила представляват основание за отмяна на акта, като
незаконосъобразен по смисъла, както на чл. 146, ал. 1, т. 3 от АПК, така и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от АПК, поради материалната му
незаконосъобразност, достигната вследствие на допуснатите процесуални нарушения
в проведеното производство по доказване на относимите факти и обстоятелства от
обективната действителност. Липсата на това доказване е довела до погрешното
установяване на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на нормата на чл.
224а, ал. 1 във връзка с чл. 224, ал. 1 от ЗУТ, което от своя страна е
довело до неправилно прилагане на материалния закон-последното водещо до
материална незаконосъобразност на административния акт.
С
оспорения административен акт е наредено спиране на изпълнението строеж
„Бетонови основи“, поради това, че липсват необходимите строителни книжа за
обекта в т. ч. и разрешение за строеж. Спирането на изпълнението на строеж по
своята правна същност е принудителна административна мярка и целта на закона е
да се преустанови извършването на едно незаконно строителство, като в
хипотезата на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ - спирането е до
отстраняване на нарушенията /както е в настоящия случай/, а в хипотезата на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ– спирането е до
издаване на заповед за премахване на строежа. В този ред на мисли издаването на
заповед за спиране изпълнението на строеж би било оправдано и законосъобразно
само, когато строежът се изпълнява със започнали и продължаващи
строително-монтажни работи, т. е. когато реално се извършва незаконен строеж. В
контекста на изложеното и след анализ на наличните по делото доказателства,
съдът счита, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на
оспорената заповед, като по делото не са представени доказателства за
извършвани на място строителни и монтажни работи, като по-скоро се констатира
реализирано и завършено строителство. За да се спре строителство по реда и на
основанията на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ следва да е налице
строеж в процес на изпълнение, респективно не подлежи на спиране преустановено
строителство, като ако се докаже, че последното е незаконно, то подлежи на
премахване, независимо дали е завършено - индиция за каквито действия все пак
се наблюдава от заключенията в констативния акт, но не и от изразеното в
оспорената заповед волеизявление на административния орган.
Съобразно
изложеното направеното оспорване се явява основателно, поради което атакуваният
административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
От
страна на жалбоподателя не е направено изрично искане за присъждане на
сторените от него по делото деловодни разноски в т. ч. не е представен и списък
на същите, поради което съдът не дължи произнасяне за това в крайния си съдебен
акт.
Водим
от горното и на основание чл.
172, ал. 1 и ал.
2 и чл.
173, ал. 1 от АПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Зара
Агро“ ЕООД, гр. Гълъбово, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Гълъбово, ул. „Тумба“ №6, представлявано от управителя си П.М.П. заповед №244
от 05.06.2020 г. на кмета на Община Гълъбово, с която на основание чл. 224а,
ал. 1 във връзка с чл. 224, ал. 1 от ЗУТ е наредено спиране на изпълнението на
строеж „Бетонови основи“, находящ се в УПИ XIV 2433, кв.
89 по плана на гр. Гълъбово, изпълняван от възложителя „Зара Агро“ ЕООД, гр.
Гълъбово, като е разпоредено и освобождаването на строежа от хора и
механизация.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: