Р E Ш Е Н И Е
№ 484
гр.Плевен, 08.10.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 564 описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 26 от 27.05.2021 г., постановено по анд № 20211430200016/2021 г., Районен съд
– Кнежа е отменил Наказателно постановление № 35-0000987 от 17.11.2020
г. на Директор РД „Автомобилна администрация“ гр.Плевен, с което на Х.Г.Ч. ***,
с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на
чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, за това, че на 6.11.2020 г.
около 12,00 часа в град Кнежа, изход за град Плевен, като водач на товарен
автомобил Мерцедес 1824 с рег.№ ***, собственост на „Чар 65“ ЕООД, извършва
превоз за собствена сметка /тор/ като е без карта за квалификация на водача. С
решението съдът е осъдил Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен, представлявана от директора П.К., да
заплати на Х.Г.Ч. 370 лева деловодни разноски.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр.Плевен, с доводи, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Според касатора, от приложените доказателства по
административно-наказателната преписка и изложената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на АУАН, категорично може да се направи обоснован извод,
че Ч. е осъществил виновно състава на административното нарушение, описано в
обстоятелствената част на АУАН и възпроизведено в отмененото НП. Сочи, че АУАН,
въз основа на който е издадено отмененото НП, е съставен за това, че на
6.11.2020 год. около обед в гр. Кнежа жалбоподателят Ч., управлявал товарен
автомобил модел „Мерцедес“, собственост на „ЧАР 65“ ЕООД, който бил натоварен с
амониев нитрат. На изхода на града в посока гр. Плевен, автомобилът бил спрян
за проверка от служители при Регионална дирекция „Автомобилна Администрация“
гр. Плевен към Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“. При проверката
било установено, че Ч. превозвал товар - изкуствен тор, в МПС, собственост на
фирмата - „ЧАР 65“ ЕООД. В хода на проверката водачът не представил на
контролните органи карта за квалификация на водач. След справка в
информационната система на ИА „АА“ било установено, че Ч. не притежава такава. Сочи,
че с АУАН е ангажирана отговорността на водача за нарушение на разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари
и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация. Твърди, че цитираната разпоредба вменява в задължение на водачите
на МПС, за управлението на които се изисква СУМПС от категории и подкатегории C1,
C1+E, С, С+Е, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози или превози за собствена сметка, да притежават карта за
квалификация на водача. Тоест, превоз на товари с превозни средства, за управлението
на които се изисква свидетелство за управление на МПС от категория „С”, какъвто
е управляваният от Чапарански товарен автомобил, съгласно разпоредбите на чл.
149, ал. 1, т. 3, б. "б" и чл. 150а, ал. 2, т. 10 от ЗДвП, следва да
се извършва само от водачи, които отговарят на изискването за квалификация на
водача. Сочи също, че за съответствие с изискването за квалификация на водача
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача
със срок на валидност 5 години. Твърди, че в случая Ч. е водач, правоспособен
да управлява МПС от категория „С”, поради което следва да отговаря и на
изискването на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г., тъй като извършва
превоз на товари за собствена сметка с такъв автомобил. Имайки предвид
категорията на управляваното МПС и датата на придобиване на правоспособност за
съответната категория „С”., съгласно разпоредбата на параграф 2, ал. 2 от ПЗР
от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ той е сред субектите, подлежащи на
обучение, поради което е следвало да притежава карта за квалификация. Навежда
доводи, че от обективна страна, същият като водач на моторно превозно средство,
за управлението на което се изисква СУМПС
от визираните в Наредбата категории и подкатегории, когато с това превозно
средство се извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка, е
трябвало да притежава карта за квалификация на водача. Именно в това се е
изразило и вмененото му във вина нарушение, тъй като е безспорно, че към датата
на проверката не е притежавал карта за квалификация на водач. Счита, че снабдяването
на по-късен етап с този документ или притежаването на удостоверение за
професионална компетентност е без значение за съставомерността на деянието от
обективна страна. Същото важи и за притежаваното удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари, тъй като съгласно чл. 2, ал. 2
от цитираната Наредба същото е необходимо условие за издаване на карта за квалификация
на водача. От субективна страна счита, че деянието е извършено при форма на
вината непредпазливост, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да знае
задължението си по на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. и в случая
е могъл да съобрази поведението си с посочената разпоредба. Сочи още, че в
отмененото наказателно постановление недвусмислено е описано, че нарушението се
състои в непритежаване на карта за квалификация, а не в непроведено обучение.
Посочена е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ,
която напълно кореспондира с изложеното от фактическа страна. Картата за
квалификация на водача е официален удостоверителен документ, издаван от
държавен орган, при установени форма и ред, в кръга на неговите правомощия, а текстът
на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, предполага притежание на карта за квалификация
винаги, когато водачът управлява МПС, за управлението на което се изисква
свидетелство за управление от категории С1, C1+E, С, С+Е, D1, D1+E, D или D+E,
когато с това превозно средство се извършват обществен превоз или превоз за
собствена сметка. Твърди, че удостоверението за професионална компетентност е
само един от документите, необходими за издаването на картата, като дори не е
установено притежаването на такъв документ от Ч.. Твърди също, че удостоверението
е частен диспозитивен документ, който не замества и не е алтернативен на
картата за квалификация и неговото единствено предназначение е да послужи на
водача в процедурата по издаване на картата, съобразно разпоредбата на чл. 29,
ал. 1, изр. първо от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ. На следващо място счита,
че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН поради това, че е
нарушено Общностно изискване към водачите, които осъществяват обществен превоз
или превоз за собствена сметка и дейността им е източник на повишена опасност
предвид спецификите на автомобилния транспорт. Процесното нарушение е от
категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които вредните
последици произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние, поради
което обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не
обосновава извод за маловажност на случая. Посочва, че не са установени и други
факти, въз основа на които да се заключи, че случаят представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния предвиден за състава вид. Не на
последно място моли съда да вземе предвид, че както съставения АУАН, така и НП
са издадени от компетентен орган в установените законови срокове по чл. 34 ЗАНН
и съдържат всички изискуеми от закона реквизити по чл.42 ЗАНН, във вр. с чл 57
ЗАНН, спазени са всички процесуални правила и срокове, не са допуснати
нарушения на административно-производствените правила, които да водят до
опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на
санкция на жалбоподателя. Счита, че АУАН не създава неяснота относно
извършеното нарушение, която да ограничава правото на защита на нарушителя, а актосъставителят
и административнонаказващият орган притежават нужната компетентност. В
заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът Х.Г.Ч. се представлява
от адв.В. с пълномощно на л.17 от делото, който оспорва жалбата, твърди, че
доводите, изложени в нея, са неотносими към конкретния случай. Представил е
писмени бележки, в които подробно е изложил съображенията си за
незаконосъобразност и неправилност на констатациите, вписани в НП.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че Х.Ч.
е регистриран като земеделски
производител. В това си качество, в началото на 2020 год. същият закупил
амониев нитрат ЕО ТОР. Свидетелят Г. Ч. – баща на жалбоподателя, е едноличен
собственик на капитала на „ЧАР-65“ ЕООД – гр. Кнежа. Търговското дружество
притежава МПС – специален автомобил Мерцедес 1824 с рег***. На 6.11.2020 год.
около обед в гр. Кнежа наказаното лице управлявал т.а. Мерцедес, собственост на
„ЧАР 65“ ЕООД, който бил натоварен с амониев нитрат. На изхода на града в
посока гр. Плевен служители при РД „Автомобилна администрация“ гр. Плевен към ИА
„АА“ – свидетелите Х. и Б., спрели за проверка управлявания от жалбоподателя товарен автомобил. Водачът бил сам в
автомобила. Установили, че същият превозвал товар – изкуствен тор, в МПС,
собственост на фирмата баща му – „ЧАР 65“ ЕООД. В хода на проверката водачът не
представил на контролните органи карта за квалификация. След справка в
информационната система на ИА „АА“ било установено, че не притежава такава. На
място св. Х., в присъствието на св. Б., съставил АУАН сер.А-2020 № 280188 по
чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 на МТ – като водач на товарен автомобил Мерцедес
1824 с рег. № ***, собственост на „Чар 65“ ЕООД, извършва превоз за собствена
сметка (тор) без карта за квалификация на водача (направена справка в системата
на ИА „АА“). Нарушителят подписал акта без възражения. Получил препис от АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН на 17.11.2020 год. от директора на РД „АА“ –
Плевен било издадено атакуваното НП, с което на Х.Ч.. е наложена глоба в размер
на 2000 лв. на осн. чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр за това, че на 6.11.2020 год.
около 12:00 часа в гр. Кнежа изход за гр. Плевен, като водач на товарен автомобил Мерцедес 1824
с рег.№ ***, собственост на „Чар 65“ ЕООД, извършва превоз за собствена сметка
(тор), като е без карта за квалификация на водача (направена справка в
системата на ИА „АА“), с което виновно е нарушил чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 год. на МТ.
Горната фактическа обстановка съдът приел за установена по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства – показания на свидетелите Ч., Х. и Б.,
дадени в съдебно заседание, които кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна
и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените
по делото писмени доказателства. От показанията на разпитаните по делото
свидетели съдът установил, че на посочените в АУАН и в НП дата и място Х.Ч. е
управлявал т.а. Мерцедес с рег.№ ***, собственост на „ЧАР 65“ ЕООД, с който
превозвал изкуствен тор (амониев нитрат), необходим за земеделската му дейност.
При извършената проверка водачът не представил на контролните органи карта за
квалификация. Установено било, че не притежава такава.
Съдът направил извод, че от представените по делото
писмени доказателства и от свидетелските показания не се установява по несъмнен
и категоричен начин наличието на виновно извършено от Ч. нарушение по чл. 2,
ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008 год. на МТ – водачите на моторни превозни
средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1,
D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени
превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за
квалификация на водача. Според въззивния съд
АНО не е изпълнил задължението си по чл. 54 от ЗАНН и е извършил
едностранчива и необективна преценка на доказателствата по преписката. При
преценката на свидетелските показания, съдът счел, че не се доказва
извършването на съставомерно деяние от жалбоподателя, осъществяващо състава на
административно нарушение. В хода на административно-наказателното производство
не е установено по несъмнен начин, че Х.Ч. работи по трудов във фирма „ЧАР 65“ ЕООД, нито
че извършваният от него в момента на проверката превоз е бил за собствена
сметка. По делото са налице доказателства-показанията на св.Г. Ч., че на
процесната дата – 6.11.2020 год., синът му Х. го помолил да вземе товарния
автомобил на фирмата, за да превози с него тор – амониев нитрат, до нивата си.
За услугата жалбоподателят не е заплащал на търговското дружество. От представените
по делото писмени доказателства съдът установил още, че Х.Ч. е регистриран като
земеделски производител. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 5 от Наредба №
41/ 2008 год., според който текст карта за квалификация на водача не се изисква:
т. 6. – за управлението на превозни средства, използвани за лична употреба, с
нетърговска цел; т. 7 – за управлението на превозни средства, превозващи
материал или оборудване, необходими на водача за извършване на неговата основна
дейност. От така събраните доказателства съдът направил извод, че НП е издадено,
без да се изяснят в пълнота всички факти и обстоятелства, относими за
отговорността на наказаното лице. Всестранният, пълен и обективен анализ на
събрания доказателствен материал обосновал у съда изводи за недоказаност на релевираното
нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 2008 год. на МТ. Предвид
гореизложеното, съдът направил извод, че наказателното постановление е
необосновано и незаконосъобразно, и отменил същото.
Според касационната инстанция оспореното решение е
правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Безспорно е , че на
6.11.2020 г. около 12,00 часа в град Кнежа на
изхода за град Плевен Х.Ч. е управлявал товарен автомобил Мерцедес 1824
с рег.№ ***, собственост на „Чар 65“ ЕООД, като е превозвал тор, без да
притежава и да носи в себе си карта за
квалификация на водача. Доказано е по делото от приобщените доказателства, че Х.Ч.
е регистриран като земеделски производител, като за нуждите на дейността, която
е развивал като такъв, през месеците януари и април е закупил амониев нитрат,
който е използвал за наторяване на стопанисваните от него земеделски земи. От
разпита на свидетеля Г. Ч. се установява, че на процесната дата е предоставил
за безвъзмездно ползване на сина си собствения си товарен автомобил, с
единствената цел сина му да превози
закупения амониев нитрат до нивата, която стопанисва, за да я натори. Приобщените
в тази насока доказателства не са оспорени от АНО и не са оборени с други
доказателствени средства, а и от вписаните обстоятелства в самото НП се
установява, че при проверката от контролните органи действително е установено,
че е бил превозван тор. При това положение правилен е изводът на решаващия съд,
че е налице едно от изключенията от
изискването на чл.2 от Наредбата за наличие на издадена карта за квалификация
на водача на товарното МПС, предвидено в разпоредбата на чл.5, ал.1, т.7 от
Наредбата- карта за квалификация на водача не се изисква за управлението на
превозни средства, превозващи материали, оборудване или машини, необходими на
водача за извършване на неговата работа, при условие, че управлението на
превозното средство не е основна дейност на водача. В случая водачът е
превозвал материали, необходими и предназначени за основната му работа като
земеделски производител и няма данни по занятие да управлява товарния автомобил.
Процесната хипотеза би могла да бъде квалифицирана и като изключение по т.6 от
същата разпоредба на Наредбата, а именно – карта за квалификация на водача не
се изисква за управлението на превозни средства, използвани за нетърговски
превоз на пътници или товари. Като е достигнал до аналогични изводи, въззивният
съд е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се
остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 26 от 27.05.2021 г., постановено по анд № 20211430200016/2021 г. на Районен
съд – Кнежа.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.