Р Е Ш Е Н И Е
Номер 118/16.08. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд Наказателно
отделение
На единадесети юли Година две хиляди
и деветнадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ:
Павлина Димитрова
Ангелина Лазарова
Секретар Петранка Паскалева
Прокурор Владимир Чавдаров
като разгледа докладваното от съдия
Лазарова
НДВ № 211 по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на Глава
тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане на осъденото
лице – Н.Н.Н., чрез адв. И.С., за възобновяване на НОХД № 4518/2018г. на Районен съд гр. Варна,
както и ВНОХД №
255/2019 г. на Окръжен
съд – Варна. Претендира се
неправилно приложение на материалния закон, поради отказа на редовните
инстанции да приложат разпоредбата на чл.66 от НК, довело до явна
несправедливост на наложеното наказание – нарушение по чл.348, ал.1, т.1, т.3
от НПК. Търсените последици касаят приложението на чл.66 от НК.
В проведеното с.з. пред настоящата
инстанция искането за възобновяване се поддържа от назначения за нуждите на
извънредното производство служебен защитник – адв. С..
Представителят на Варненската
апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Намира, че не са налице
нарушения, представляващи законовите основания за възобновяване на
производството.
Осъденото лице, Н.Н.Н., изказва
съжаление за стореното, желае отлагането изпълнението на наказанието, за да
може да полага грижи за своите родители, както и да стане военен служител.
Варненският апелативен съд провери
правилността на атакуваните присъда и въззивно решение съобразно правомощията
си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:
С присъда 20/31.01.2019 г., постановена по НОХД № 4518/18г., Районен съд
гр. Варна признал подсъдимия Н. за
виновен в това, че на 28.09.2018г. в гр.Варна, направил опит да отнеме чужда
движима вещ –600 лв. от владението на Весела Павлова Георгиева, като употребил
за това заплашване – с насочване на газов револвер марка „EKOL Vi“ рег.№
E2VP16p70095 cal. 9 mm, R./R.A.Ko, като деянието е останало недовършено по
независещи от волята на дееца причини – престъпление по чл.198 ал.1, вр. чл.18
ал.1 от НК. Индивидуализацията на наказанието е протекла по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а наложеното наказание
е в размер от две години лишаване от свобода, които да бъдат ефективно изтърпени
при първоначален общ режим. Съдът се е произнесъл досежно разноските и
веществените доказателства. Присъдата била обжалвана от защитника на подсъдимия, като изложените
искания, са идентични с тези, изложени и пред настоящата инстанция по
възобновяването на наказателното производство. При въззивната проверка,
присъдата е била потвърдена изцяло и предвид факта, че решението на ВОС е извън
кръга на подлежащите на касационна проверка, с оглед нормата на чл. 412 ал. 2
т. 1 от НПК присъдата влязла в сила на 02.04.2019г. На 23.04.2019г. съдебният акт
е изпратен чрез компетентната РП гр. Горна Оряховица на на Началника на РД при
ГД „Охрана“ МП гр. Велико Търново, с копие на РУ на МВР Горна Оряховица, за
изпълнение.
Варненският апелативен съд намира,
че искането е подадено от назначен за нуждите на извънредното производство по
реда на глава 33-та от НПК защитник, съобразявайки желанието и избора на осъденото
лице, и в законния срок по чл. 421, ал.
3 от НПК – на 18.04.19г., срещу присъда на РС и решение на ОС,
постановено като въззивна инстанция, непроверени по касационен ред, поради
което е допустимо. Разгледано по същество се явява неоснователно по следните
съображения:
Наведеното от защитника основание по
искането за възобновяване на наказателното производство по чл. 422 ал. 1 т. 5
от НПК касае допуснати особено съществени нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1, т.3
от НПК. Според защитника материалният закон е приложен неправилно, тъй като
решаващите инстанции не са приложили хипотезата на чл.66 от НК, спрямо искателя
Н., който е навършил пълнолетие два месеца преди извършеното престъпление,
оказал е съдействие, проявил е самокритичност. На следващо място, деянието е
останало във фазата на опита и не са били причинени реални щети. Осъденият няма
предходна съдимост и това е първото му наказание лишаване от свобода, което с
оглед размера му би могло да бъде отложено, като подобна правна възможност той
не би могъл да има. Неправилното приложение на закона рефлектира и върху явната
несправедливост на наложеното наказание, което следва да бъде отстранено чрез
изменение на присъдата и прилагане на условното отлагане по чл. 66 от НК.
Спецификата на производството, което
се развива пред настоящата инстанция, ограничава съдът да се произнесе само
относно оплакванията за неправилно приложение на закона и явна несправедливост
на наложеното наказание – в рамките на отправеното до съда искане. Не могат да
бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в рамките на
установените от решаващите съдилища факти. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от
21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от
11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от
25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др. Не подлежат на
обсъждане и аргументите, изложени при алтернативност на основното искане, за
евентуално намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК, доколкото
по чл. 426 от НПК е приложим чл. 347 ал. 1 от НПК, очертаващ пределите на
касационното производство.
Оплакванията за неправилно
приложение на материалния закон при определяне на наказанието и явна
несправедливост на наложеното, са свързани и следва да бъдат взаимно
коментирани.
Съобразно текста на чл.348, ал.2 НПК, нарушение на закона е налице, когато той е приложен неправилно или не е
приложен закон, който е следвало да бъде приложен. В частност, оспорва се
ефективното изтърпяване на наложеното наказание, като се счита, че е следвало
да бъде приложен друг материален закон – този по чл. 66 ал. 1 от НК. По чл. 348
ал. 5 от НПК наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства
на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК; неправилно е
приложено или неправилно е отказано прилагането на условно осъждане.
Настоящият състав извърши обстойна
проверка на съдебните актове и материалите по делото. Установи се, че при
индивидуализирането на наказанието, първоинстанционният съд е анализирал
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, взел е предвид
степента на обществена опасност на деянието и на самия деец, и е достигнал до
извод, че ефективното изтърпяване на наказанието, определено с приложение на
чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК в размер на две години би съдействало за постигане
целите на наказанието. Престъпленията
против личността и собствеността са най-широко разпространените посегателства
към момента на извършване на деянието.
Чрез тях се засягат комплекс от обществени отношения, включващи широк
кръг от имуществени интереси, живота и здравето на голям брой хора.
Санкционната част на чл. 198, ал.1 от НК,
предвижда наказание лишаване от свобода от 3 – 10 години. Първата инстанция е
приела, че наказанието следва да бъде определено при наличието на изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства и при преценка, че и най-лекото
предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко. Действително,
смекчаващи обстоятелства са налични. Такива са: чистото съдебното минало,
младата възраст, факта, че не са настъпили вредни последици. Налице са обаче и
отегчаващи такива: трайно изградените престъпни навици; предварителната
подготовка и начинът на извършване на деянието, останало недовършено, но поради
причини извън волята на Н.. Именно тези фактори, поотделно, но най-вече в
тяхната съвкупност са обосновали единодушно взетото решение, че ефективното
изтърпяване на наказанието е необходимо за изпълнението на целите на закона и
оказване на необходимото въздействие върху личността на осъдения за овладяване
на съществуващата ескалация на престъпните му нагласи. Предходните тежки
провинения, за които спрямо него са били взети възпитателни мерки са изградили
съзнание за безнаказаност, довело до още по-тежкото престъпление – извършения
въоръжен грабеж. В логиката на изложеното, първоинстанционният съд е проявил
достатъчно снизхождение и толеранс, спрямо подсъдимия, определяйки му размер на
наказанието под законно установения минимум (въпреки съществуващите отегчаващи
обстоятелства), съобразявайки младата възраст и перспективата за необходимия за
поправянето му срок. Изводите са били напълно споделени и от съставът на
въззивната инстанция, който е счел, че постигането на поправяне и
превъзпитаване за Н. е задължително свързано с изолацията му от обществото.
Прилагането института на условното
осъждане е въпрос, който винаги се съотнася с конкретиката на случая. Дължимата
преценка по материалноправните предпоставки включва и субективен елемент,
обоснован от потребностите на дееца за достигане на поправяне и превъзпитаване.
Комплексната основа за прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК обхваща: наложено
наказание лишаване от свобода за срок до три години, лицето да не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът да установи, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието.
По делото са налице обективните
юридически предпоставки за прилагане на условното осъждане, тъй като размерът
на наказанието е лишаване от свобода за срок от две години и Н. не е осъждан. Не
е налице обаче основата за законосъобразно прогнозиране по съществения критерий
за приложение на условното осъждане, а именно пълноценното превъзпитание на подсъдимия извън условията на
пенитенциарно заведение. Изводът, направен от
редовните инстанции, че целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат
постигнати единствено чрез ефективното изтърпяване на наказанието, се
възприемат и от този съдебен състав. Предвид навиците и привичките у
подсъдимия, пребиването му в изолирана среда, би спомогнало и за неговото
развитие, тъй като по този начин на Н. ще бъде предоставена възможността за
участие в различни трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви, за него могат да се полагат специални грижи с оглед ценностната
система, уменията за мислене и социално приемлив начин на живот. За да достигне
до този извод, съставът съобрази и заключението по изготвената
съдебно-психиатрична експертиза, в която е упоменато, че „В конкретния случай
има емоционална студенина, склонност към асоциално поведение, престъпност и
безцеремонност по отношение на обществените правила и норми. Този тип личности
не се притесняват от последиците на собственото си противоправно поведение.“.
Именно поради съществуването на този латентен риск, разкриван от личността на
осъдения, очакванията на обществото за поправянето му могат да бъдат постигнати
само чрез ефективното понасяне на наложеното му наказание.
Становището на защитника, че
условното осъждане е правна възможност, която в този случай задължително следва
да бъде приложена, съставът счете за неправилно. Всички смекчаващи
обстоятелства са били отчетени от инстанционните съдилища при определяне
размера на наказанието и приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, като едно от
тях е чистото съдебно минало на Н.. От изключително значение за изследването на
степента на обществена опасност на личността му, обаче, се явяват предходните
му престъпни прояви, насочени срещу широк спектър от защитени обществени
отношения. Тези деяния са били осъществени от Н. като непълнолетен, като в
условията на обичайната му среда спрямо него са били предприети възпитателни
мерки. Гласуваното доверие и снизхождение не са довели до преосмисляне и
промяна в нагласите му, напротив позволили са засилване на интензитета на
престъпната му готовност, заостряне на разкривания от него риск спрямо
обществото. Ресурсите на собственото поведение и мотивиране на Н. към спазване
на законовия ред са изчерпани. Този процес може да бъде овладян единствено чрез
изолацията на Н. в място за лишаване от свобода и чрез специализирано
въздействие спрямо личността му със съответни за младежката му възраст
средства. След изтърпяване на определеното наказание, при реално постигане на
поправяне и превъзпитаване и неизвършване на друго престъпление, по силата на
чл. 86 ал. 1 т. 2 от НК в срок от три години Н. ще бъде реабилитиран по право,
което би заличило напълно последиците от настоящото осъждане и би му позволило
пълноценна социална и трудова реализация.
Проверката на съдебните актове не
установи неправилно прилагане на материалния закон и явна несправедливост на
наложеното наказание. За да може една санкция да въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, тя трябва да бъде
справедлива, т.е. обемът наказателна принуда, приложена по отношение на
подсъдимия, да съответства на неговата и на извършеното престъпление обществена
опасност и морална укоримост – арг. Р. 317-2008-II. Общата, както и специалната
превенция, като равнопоставени цели на наказанието, не са в избирателно
съотношение и не влизат в конкуренция помежду си. Съгласно Р. 700-2004-II и Р.
248-2011-III н. о. значението на генералната превенция е съпътстващо индивидуалната
превенция и не бива да има приоритет над нея. Съобразявайки данните по делото и
трайно приеманите от съдебната практика положения, съставът установи, че
наложената на Н. санкцията – като вид, размер и начин на изтърпяване, е
справедлива, тъй като съдейства за балансирано постигане целите по чл. 36 от НК.
Настоящият състав намира, че в
конкретиката на настоящето производство, правилно е отказано приложението на
условното осъждане по отношение на подс. Н.. Предвид изложеното съставът
намери оплакването за съществени нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК,
за неоснователно.
По делото не се установяват
съществени процесуални нарушения засягащи формата на проведеното наказателно
производство, съдържанието на съдебните актове, установяването на правно
значимите факти, приложението на материалния закон, индивидуализацията на
наказанието. Поради което и не са налице основания по чл. 422, ал.
1, т. 5 вр. чл. 348, ал.
1, т. 1 - 3 от НПК
за възобновяване на производството.
Поради изложените съображения и на
основание чл. 424, ал.
1 от НПК, Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
осъдения Н.Н.Н. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на
влязлата в законна сила присъда № 20/31.01.2019 г. по НОХД № 4518/18г. на ВРС,
потвърдена по ВНОХД № 255/2019 г. с решение № 79/02.04.2019г. на Окръжен съд –
Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
председател
: членове :1. 2.