Р Е Ш Е Н И Е № 303
гр.Кюстендил, 18.11.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 273 по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
М.К.М. ***, чрез
пълномощника си адв. С.М., оспорва с касационна жалба решението на КРС от 17.07.2019год. по НАХД № 491/2019год., с което
е потвърдено издаденото от заместник директора на Териториална дирекция
Югозападна, правоприемник на Митница Югозападна, Наказателно постановление № 785/27.02.2019год. Правят се възражения за
неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон
– касационни основания по чл.348, ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Възразява се срещу
съдържанието на АУАН и НП във връзка с датата на извършване на административното нарушение,
както и срещу формата на изпълнителното деяние с доводи, че последната е
определяща за квалификацията на нарушението и за размера на наказанието. Прави се искане за отмяна на решението на КРС и на
наказателното постановление.
Ответникът – Териториална дирекция
Югозападна, представлявана от юк М. Г.,
изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба, което
поддържа и в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Кюстендилският административен съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 785/27.02.2019год., издадено от заместник директора на Териториална дирекция
Югозападна, за налагане на оспорващата М.К.М. *** на административно наказание
“глоба” в размер на 1632,00лв. /200 на сто от продажната цена на предмета на
нарушението, която е 816,00лв./, като е постановено отнемане в полза на
държавата на акцизни стоки – 160 броя кутии цигари по 20 къса или общо 3200
къса, на осн. чл.233 ал.3 вр. с ал.1 от Закона за митниците и чл.233 ал.6 от
Закона за митниците. Отговорността на
нарушителката е ангажирана за това, че на 23.10.2018год. около 20,00 часа е пренесла
с лек автомобил през държавната граница на страната – през Митнически пункт Гюешево, без знанието и
разрешението на митническите органи, акцизни стоки – цигари, които са били
укрити в автомобила.
За деянието е съставен АУАН № 513/23.10.2018г., в който са описани идентични фактическите обстоятелства относно
констатираното нарушение, вкл. относно вида и количеството на акцизните стоки.
Към административнонаказателната преписка са приложени искане
за извършване на митническа проверка от 23.10.2018г., експерта справка за
стойността на дължимия акциз и за продажната цена на стоките и разписка за
задържане на стоките.
В производството пред КРС са разпитани митническите служители - извършили проверката,
които с показанията си потвърждават
констатациите в АУАН и в НП, като описват подробно релевантните за спора факти.
Анализът на събраните доказателства сочи на следната
относима фактическа обстановка: на 23.10.2018г., около 20,00ч, на МП-Гюешево,
Входящо трасе, е влязъл в Република България от Република Македония, лек
автомобил, управляван от нарушителката М., като при извършена проверка от
митнически служител в превозното
средства са открити тютюневи изделия, облепени с чужд бандерол, които са били
укрити в задната част на автомобила.
При изложените
фактически обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление
по съображения за законосъобразност. Приема се, че административното нарушение
е доказано и правилно квалифицирано, а в административнонаказателното
производство - че не се допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за частично основателна.
Проверено според критериите
по чл.218, ал.2 от АПК, оспореното решение е допустим и валиден съдебен акт,
постановен по допустима въззивна жалба от компетентен съд в надлежен състав.
Осъществявайки проверка относно съответствието на оспореното решение с
материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата
пороци, сочещи на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, съдът счита
следното:
Неоснователно оспорващата твърди, че липсват мотиви в обжалваното
решение по всички заявени
възражения. Проверката на въззивния акт сочи на формирани фактически и правни
доводи на КРС. Същият е събрал и коментирал относимите за правилното решаване
на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и
анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани
изводи за доказаност на административното нарушение. Взети са предвид
релевантните за спора обстоятелства и изразените от страните доводи, като
противно на соченото в касационната
жалба, е даден отговор на заявените
възражения.
Неоснователно
жалбоподателката квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила
различието в АУАН и в НП относно датата на искането за извършване на съвместна проверка
на лекия автомобил. Констатираното различие в датата е установимо при сравнение на съдържанието на
акта и НП, но същото няма горната характеристика, доколкото не се отразява негативно
върху предявеното на нарушителката обвинение. Съществено е последното, а не
данните за актове във връзка с процедурата за установяване на съставомерното
деяние, както е в случая. Видно от АУАН и НП, датата на нарушението е конкретно
посочена и е една и съща, както и другите съставомерни признаци. Изводите са за
ясно обвинение, с което е обезпечено правото на защита на нарушителката.
Жалбоподателката
оспорва приетата от АНО форма на изпълнителното деяние на релевираното
нарушение „пренасяне“, като твърди, че на същата не съответства квалификацията на деянието като нарушение по
чл.233, ал.3 от ЗМ.
Касационният
съд счита възраженията срещу формата на изпълнителното деяние за основателни.
От проверката на събраните доказателствени средства се доказва превозване на
процесните акцизни стоки, а не пренасяне, доколкото нарушителката е управлявала
автомобила, в който са укрити същите. Горното нарушение в НП следва да се
преодолее чрез изменение на същото с преквалифициране на нарушението в частта
относно формата на изпълнителното деяние, каквито правомощия притежава
касационната инстанция по чл.354, ал.2, т.2, пр.първо от НПК. Преквалификацията
е допустима поради това, че липсва съществено изменение на обстоятелствената
част на предявеното административно обвинение и се прилага закон за еднакво
наказуемо административно нарушение. По реда на чл.222, ал.1 от АПК
касационният съд ще отмени въззивното решение и решавайки делото по същество,
съгласно възможностите по чл.63, ал.1 от ЗАНН, при еднородност на фактите и
обстоятелствата по нарушението и наличие на обвинение по чл.233, ал.3 вр. с
ал.1 от ЗМ, ще измени НП като преквалифицира изпълнителното деяние от
„пренасяне“ в „превозване“ на акцизни стоки - тютюневи изделия. Разпоредбата на
чл.354, ал.2, т.2, пр.1 от НПК е
приложима с оглед правилото по чл.84 от ЗАНН. Съгласно посочената норма,
доколкото в ЗАНН няма специални правила за производството пред съда за
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за
касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК. Съобразно константната
съдебна практика на ВАС, препращането с разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН към
глава 12 от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното
производство пред административния съд и то доколкото не противоречи на НПК /
вж. мотивите в ТР № 2/03.06.2009г. по т.д. № 7/2008г. на ВАС/. Несъмнено, с
преквалификацията не се нарушава положението на нарушителката, тъй като на
последната се налага същото по вид и
размер наказание. Следва решение в изложения смисъл.
Неоснователно
е възражението срещу правната квалификация на деянието. Налице са
квалифициращите признаци по чл.233, ал.3 от ЗМ, които по арг. от чл.233, ал.1
от ЗМ са приложими и при форма на
изпълнително деяние „превозване“.
Водим от горното и на осн. чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на
Кюстендилския районен съд от 17.07.2019г.,
постановено по НАХД № 491/2019г. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 785/27.02.2019год., издадено
от заместник директора на Териториална
дирекция Югозападна, като преквалифицира
изпълнителното деяние на нарушението от „пренасяне“ в
„превозване“ на акцизни стоки - 160 броя кутии цигари по 20 къса или
общо 3200 къса, за което на М.К.М. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1632,00лв.,
като е постановено отнемане в полза на държавата на акцизните стоки, на осн.
чл.233 ал.3 вр. с ал.1 от Закона за митниците и чл.233 ал.6 от Закона за
митниците.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.