РЕШЕНИЕ
№600/22.3.2021г.
гр. Пловдив, 22.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХХV състав, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 30 по
описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на И.Т.Т., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, против Акт
за установяване на задължения по декларация № 964-1/09.10.2020г., издаден от М.Д.-
главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ в дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 72/17.12.2020г.
на директор на дирекция „Местни данъци и такси“, В ЧАСТТА относно допълнително
определени дължими суми за ТБО за компонентите обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено
ползване за 2019г. в размер на 278,18лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
31,29лв. и за 2020г. в размер на 380,58лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 5,34лв.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакувания акт в
посочената част. Претендира направените
разноски.
Ответникът по
жалбата – директор на дирекция „Местни данъци и такси”
при община Пловдив, чрез процесуалния представител юр. Я., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в нарочни становища и в депозирани по делото писмени защити.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията
на страните и след преценка на събраните доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
след проведено задължително оспорване на процесния
АУЗД пред горестоящия административен орган.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа е установено следното:
С декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал.
6 от ЗМДТ от 10.04.2020г. и декларация по чл. 14, ал. 2 от ЗДМТ от 04.06.2020г.
жалбоподателят Т. е декларирал 1/1 идеална част от
недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № **.
Декларирана е собствеността върху две сгради на посочения административен
адрес: сграда № 1, предназначение къща Б2 – а с идентификатор *****, с брой
етажи 4, в т.ч. надземни 3, с РЗП **,33кв.м и година на построяване 2009г. и
сграда № 2, предназначение къща Б2 – б с идентификатор *****, с брой етажи 4, в
т.ч. надземни 3, с РЗП **,33кв.м и година на построяване 2009г. Към
декларациите са приложени копия на акт за приемане на конструкция от
25.09.2009г., нотариален акт за продажба на право на строеж № 080, том. 3, рег.
№ *****, нот. дело ** от 2008г. и е депозирана
декларация от Т. от 07.04.2020г., съгласно съдържанието на която декларираните
недвижими имоти не са въведени в експлоатация към 07.04.2020г. За декларираните
недвижими имоти е създадена партида № *****, с начален момент на облагане 01.01.2019г.
С молба от 30.06.2020г. жалбоподателят е поискал
издаването на акт за установяване на задължения по декларация за декларираните
от него недвижими имоти. Извършена е допълнителна проверка, при която са
изискани документи и писмени обяснения от кмета на район „Северен“ при община
Пловдив, „В и К“ ЕООД – гр. Пловдив, „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД.
Съгласно съдържанието на представените доказателства от район „Северен“ при
община Пловдив, на административен адрес гр. Пловдив, ул. „***“ № ** има
регистрирани 34 лица, сред които не е жалбоподателят, който е с постоянен и
настоящ адрес, считано от 27.11.2000г. в гр. Пловдив, ул. „*****“ № **, ет. *,
ап. *. За сградите, собственост на Т., има издадено разрешение за строеж № 230
от 28.11.2007г., нотариален акт № 080 от 16.12.2008г. за продажба на право на
строеж за жилищна сграда от група Б и акт за приемане на конструкцията от
25.09.2009г. Към настоящия момент сградите с идентификатори №№ ***** и ***** с
административен адрес гр. Пловдив, ул. „***“ № ** не са въведени в
експлоатация. Посочените имоти се намират в жилищен комплекс, за който е
организирано сметосъбиране и сметоизвозване чрез 2бр.
контейнери тип „Бобър“, поставени до входа на комплекса. Кратността на
извършване на услугата е 2 пъти седмично – в понеделник и петък. За периода от
месец януари 2019г. до месец август 2020г. Т. няма сключени договори за
сметосъбиране и сметоизвозване.
Съгласно представения отговор от „В и К“ ЕООД –
гр. Пловдив на името на И.Т. няма открити партиди за консумация на вода на
адрес гр. Пловдив, ул. „***“ № **, къща **, вх. * и вх. *.
Съгласно представения отговор от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД няма открити индивидуални партиди за обекти къща
Б2 – а и къща Б2 – б.
Извършено е посещение на адрес гр. Пловдив, ул. „***“
№ ** от служители на дирекция „МДТ“ при община Пловдив, при което е
констатирано, че на 18.09.2020г. на място са констатирани построени две сгради
на етап груб строеж без мазилка. На датата на проверката сградите са необитаеми
и неизползваеми.
Изчислена е данъчна оценка на недвижимите имоти,
съгласно приложение № 2 към ЗМДТ в зависимост от вида на имота,
местонахождението му, площта на конструкцията и овехтяването, които са
определени за двете сгради поотделно, за 2019г. и 2020г. За сграда № 1 с
идентификатор ***** е изчислена данъчна оценка за 2019г. в размер на
173 874,60лв. и за 2020г. в размер на 172 982,90лв. За сграда № 2 с
идентификатор ***** е изчислена данъчна оценка за 2020г. в размер на
173 874,60лв. и за 2020г. в размер на 172 982,90лв.
Върху данъчната оценка в общ размер на
347 749,20лв. за 2019г. е изчислен ДНИ от 1,8 на хиляда, на основание чл.
15 от Наредбата за определянето на местните данъци на територията на община
Пловдив в размер на 625,92лв. Върху данъчната оценка в общ размер на 345 965,80лв.
е изчислен ДНИ от 1,8 на хиляда, на основание същата разпоредба, в размер на
622,72лв. ведно с прилежащите лихви за периода от 01.07.2019г. до 30.06.2020г.
в размер на 52,85лв. Така определеният ДНИ е внесен от Т., ведно с прилежащите
лихви.
С оспорвания АУЗД са изчислени и задължения за
ТБО за компонентите чистота на териториите за обществено ползване и
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, при прилагане на
данъчни ставки, както следва: за 2019г. 0,4 на хиляда за чистота и 0,4 на
хиляда за депо и за 2020г. 0,7 на хиляда за чистота и 0,4 на хиляда за депо.
Размерът на данъчните ставки е определен на основание разпоредбата на чл. 66,
ал. 3 от ЗМДТ и разпоредбата на чл. 16 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Пловдив с решение № 506,
взето с протокол № 22 от 22.12.2012г. на Общински съвет – гр. Пловдив (за
2019г.) и с решение № 388, взето с протокол № 21 от 28.12.2019г. на Общински
съвет – гр. Пловдив (за 2020г.), с които са приети План – сметките за приходите и за необходимите разходи за дейностите по чл. 66, ал. 1
от ЗМДТ и определяне размера на такса битови отпадъци за община Пловдив.
Задължението за ТБО е посочено по отделни
компоненти от услугата, съгласно Наредба на Общински съвет – Пловдив за
определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията
на община Пловдив, приета на основание разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ с решение
№ 80, взето с протокол № 6 от 04.03.2003г. (в приложимата й редакция). Така, за 2019г. е изчислена ТБО в общ размер на 278,18лв. (2
х 139,09лв. за компонентите чистота и депо), а за 2020г. – ТБО в общ размер на
380,58лв. (242,19лв. за чистота + 138,39лв. за депо). За невнесените в срок
задължения е изчислена лихва в размер на 31,29лв. за периода от 01.07.2019г. до
09.10.2020г. и в размер на 5,34лв. за периода от 01.07.2020г. до 09.10.2020г.
С АУЗД не е определено задължение за ТБО за
компонента сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като
при извършената проверка от служители на дирекция „МДТ“ при община Пловдив е
констатирано, че недвижимият имот, собственост на жалбоподателя, е
неизползваем.
За всяка една от процесните
години са издадени заповеди на кмета на община Пловдив, на основание
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както следва: за 2019г. – заповед № 18ОА
- 2536 от 31.10.2018г. и за 2020г. – заповед № 19ОА - 611 от 28.10.2019г., с
които се определят границите
на районите, в които общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване. В заповедите са посочени и предоставяните от
общината услуги по чл. 62 от ЗМДТ – сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване.
От страна на ответника са представени писмени
доказателства, относно изпълнението на всеки един от компонентите на услугите,
включени в обхвата на ТБО, като за услугата сметосъбиране и сметоизвозване
са подробно описани в молба на л. 172, включително фактури и протоколи за
преработени количества битови отпадъци, доставени в предприятие с депо в с.
Шишманци, общ. Раковски и маршрутни графици и схеми за поддържане на чистотата
„ръчно метене“, „машинно миене“ и „машинно метене“. Представени са и маршрутни
графици и схеми за изпълнение на дейностите по поддържане на чистотата,
сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци,
по-конкретно маршрут № 2, съгласно съдържанието на който на ул. „***“ е
поставен 1бр. контейнер тип Бобър и на ул. „***“ до училището са поставени 2бр.
контейнери тип Бобър, които се обслужват ежедневно. Представени са и маршрутни
графици за поддържане на чистотата на територията на район Северен при община
Пловдив, по-конкретно маршрут № 1, съгласно съдържанието на който е предвидено
обслужване на ул. „***“ ежедневно през 2019г. и за дните от седмицата от
понеделник до петък за 2020г.
Представени са и договори за възлагане на
обществена поръчка от 28.11.2014г. и от 09.07.2019г. с възложител Община
Пловдив и изпълнител „КМД“ ЕООД и комплексни разрешителни от 2008г. за
експлоатация на инсталация и съоръжения за регионално депо за неопасни отпадъци
в землището на с. Цалапица, общ. Родопи, местност „**“ и депо за неопасни
отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ, находящи се в с. Шишманци, общ. Раковски.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Обжалваният
АУЗД е издаден от надлежно оправомощен служител на
община Пловдив, съгласно заповеди №№ 09ОА - 833 от 27.04.2009г., 38 от
31.01.2012г. и 17ОА – 2683 от 27.10.2017г., издадени от кмета на община Пловдив
(л. 165 - 167).
Основното
възражение в жалбата за недължимост на допълнително
определените задължения за ТБО за компонентите чистота и депо е, че се касае за
новопостроени сгради, невъведени в експлоатация, за които се дължи единствено
ДНИ, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ. В тази връзка, не намира
приложение разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ за имотите, които не са въведени в
експлоатация и не се ползват, т.е. са изключени от обхвата на разпоредбата на
чл. 14, ал. 1 от ЗДМТ. Защитната теза е обоснована с указание изх. № 16-12-132
от 09.06.2020г. на дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите относно
прилагане на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ.
Възраженията
са неоснователни. По делото не е спорно обстоятелството, че сградите,
собственост на жалбоподателя, са завършени на етап груб строеж, за което е
издаден акт за приемане на конструкцията обр. 14 от
25.09.2009г., подписан от възложителя на строежа, проектанта по част
конструкции и техническия ръководител. Процесните
недвижими имоти попадат в приложното поле на нормата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ,
съгласно която ДНИ се дължи и в случаите, когато в 2-годишен срок от
завършването на сградата в груб строеж, същата не е въведена в експлоатация.
Жалбоподателят
не оспорва обстоятелството, че за имотите е подал декларации по чл. 14, ал. 1 и
чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ и изцяло е внесъл определения му ДНИ. Според него, тъй
като недвижимият имот е неизползваем, няма открити партиди на собственика му за
потребени ел. енергия и вода, няма как да бъдат
генерирани битови отпадъци.
Но
за разлика от ДНИ, който се дължи от собственици и ползватели на недвижими
имоти, с изключение на изчерпателно посочените в закона изключения, ТБО, като
вид такса, предоставяна от общински структури, е подчинена на специален законов
режим, като само една от предпоставките за дължимост
е собствеността и ползването на недвижимия имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за
услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа
или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
В разпоредбата
на чл. 71 ЗМДТ (в приложимата й редакция към 01.01.2019г.)
е регламентирано, че такса не се събира за:
1. услугата по чл. 62, т. 1
(сметосъбиране и сметоизвозване) и дейността по
третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се
предоставят от общината;
2. услугата по чл. 62, т. 1
и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от
задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота;
3. услугата по чл. 62, т. 1,
когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили
регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните
съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това
обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота.
Изводът
от изложеното е, че едно лице може да бъде освободено само от заплащането на
услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ и дейността по третиране на битови отпадъци –
част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 за изчерпателно изброени категории
недвижими имоти: такива, които попадат в райони, в които тези услуги не се
предоставят от общината; за незастроени имоти; за имоти, които не се ползват
през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определен с
наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31.10. на предходната година в
общината по местонахождението на имота и да бъде освободено от заплащането на
услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, когато задължените лица (собственици и ползватели)
са сключили договори за за обслужване с лица, получили
регистрационен документ по Закона за управление на
отпадъците
за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и
инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това
обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота.
За
доказване факта на предоставяне на услугите, общината следва да разполага с
писмени доказателства. Доказването на престирането на
трите услуги става с пътни листове, графици, отчети за обема, времето и мястото
на предоставяне на услугата, договори, когато се извършва чрез външен за
общината изпълнител, или с трудови договори, длъжностни характеристики, щатни
разписания, отчети за дейността, когато тя се извършва чрез служители и
средства на общината.
За да
бъде един правен субект задължен за тези три такси е необходимо: 1) да има
качеството на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; 2) общинският съвет да е
приел решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на
определяне на размера на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, редакция към процесния период; 3) кметът на
общината да е определил на основание чл.
63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите, в които общината ще предоставя услугите и
видовете предоставяни услуги; 4) имотите на правния субект да попадат в
границите на района, в който общината предоставя услугата и 5) общината
фактически да е престирала услугата.
Жалбоподателят
несъмнено е задължено лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като е собственик на
облагаем с ДНИ недвижим имот – такъв по чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ. Недвижимият имот
е деклариран с декларации по чл. 14, ал. 1 и чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ, съответно от
10.04.2020г. и от 04.06.2020г. (л. 48 – 70). Декларираният недвижим имот е
заведен с партиден номер *****.
По
отношение на таксата за битови отпадъци, чл. **, ал. 1 от ЗМДТ предвижда, че
заплащането й се извършва по ред, определен от общинския съвет. Съгласно Наредба на Общински съвет – Пловдив за определяне и
администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община
Пловдив, приета на основание разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ с решение № 80,
взето с протокол № 6 от 04.03.2003г. (с многобройни изменения и допълнения), таксата за битови отпадъци се
заплаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30
октомври на годината, за която е дължима.
Със
заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кметът на община Пловдив за процесния период е определил вида на услугите, районите на
предоставяне и графиците за изпълнение. Общински съвет Пловдив е приемал съответните
решения за годишно определяне на размер на таксата за всяка от услугите.
Ангажирани са и писмени доказателства, включително сключени договори с
изпълнител „КМД“ ООД, за да се обоснове извода, че в периода 2019г. – 2020г. на
територията на общината реално е предоставяна трикомпонентната услуга по
третиране на битови отпадъци.
По
отношение на компонента на услугата - сметосъбиране и сметоизвозване,
следва да бъде посочено, че в обжалвания АУЗД не са определени допълнително
задължения. В случая, административният орган е подходил по възможно
най-благоприятен за жалбоподателя начин, като е приел, че недвижимият имот не
се използва целогодишно, независимо, че не е подадена изискуемата декларация,
съгласно наредбата по чл. 9 от ЗМДТ.
В
жалбата не се съдържат конкретни възражения и не се ангажират доказателства
относно недължимост на втория и третия компонент на
ТБО, като е направено общо възражение за недължимост
на ТБО.
В тази
връзка, относно дължимостта на таксата по втория и
третия компонент – депо и чистота, следва да се съобрази, че услугите
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на
битови отпадъци не са обвързани с фактическото ползване на имота, обратно на
поддържаната защитна теза, включително позоваването на указания, издадени от
министерството на финансите по прилагане разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗДДТ.
В този аспект за законосъобразността на акта по тези компоненти е ирелевантно обстоятелството дали недвижимият имот се използва,
дали са открити индивидуални партиди за вода и ел. енергия, дали е налице генериране
на отпадъци. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази
услуга е фактът, дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за
обществено ползване, след като е безспорно, че в самото населено място е налице
такава. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на
териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на
територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него.
Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се
ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено
място, а не само в определен район от него.
Съгласно
чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ, редакция към процесния
период, услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване
по своя характер се изразява в почистване на уличните платна, площадите,
алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за
обществено ползване. Следователно, макар да не е дадена легална дефиниция на
услугата, е посочено нейното съдържание чрез изброяване на примерни нейни
елементи. Съдържанието на разпоредбата сочи, че нейната цел е да осигури
чистотата на онази част от територията на населените места, която с оглед на
своето предназначение се ползва за обществени нужди. Налице е примерно
изброяване на видовете дейности, които се включват в услугата поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване, като по законова делегация е
предоставено правомощие на кмета на общината да посочи районите, в които се
извършва тази услуга. В случая е безспорно, че процесният
имот попада именно в такава територия, част от маршрутите, по които преминава
почистващата техника.
Ангажирани са и първични счетоводни документи за
извършени услуги по депониране на битови отпадъци, генерирани от територията на
населеното място. Община Пловдив има издадени комплексни разрешителни за
използване на депа за неопасни битови отпадъци в с. Цалапица, общ. Родопи и с.
Шишманци, общ. Раковски, както и за използване на инсталация за биологично
разграждане на отпадъци по закрит способ, находяща се
в с. Шишманци, общ. Раковски.
При това положение съдът намира, че спрямо
жалбоподателя, като задължено лице по смисъла на чл.
64, ал. 1 от ЗМДТ, законосъобразно са определени задължения за такса битови
отпадъци по компонентите: поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения, за периода 2019г. – 2020г. Следва да бъде
отбелязано, че издадените разяснения по прилагането на законова норма от
дирекция „Данъчна политика“ при Министерството на финансите нямат задължителен
характер за съда.
В
жалбата не се съдържат възражения относно размера на данъчната оценка на
недвижимия имот, по отношение на приложените данъчни ставки и аритметичната
точност на направените от административния орган изчисления. В тази връзка,
съдът намира, че при липса на спор относно размера на данъчната оценка на
недвижимите имоти, върху която е изчислен и внесен ДНИ от жалбоподателя и
правилно приложени данъчни ставки за ТБО по отношение компонентите чистота и
депо, обжалваният АУЗД е правилен и законосъобразен.
При този изход на делото и своевременно направеното
искане, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. На основание разпоредбата на чл. 8,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) същото възлиза на 300лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.Т., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, против Акт
за установяване на задължения по декларация № 964-1/09.10.2020г., издаден от М.Д.-
главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ в дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 72/17.12.2020г.
на директор на дирекция „Местни данъци и такси“, В ЧАСТТА относно допълнително
определени дължими суми за ТБО за компонентите обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено
ползване за 2019г. в размер на 278,18лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
31,29лв. и за 2020г. в размер на 380,58лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 5,34лв.
ОСЪЖДА И.Т.Т., ЕГН:
********** *** да заплати на Община Пловдив сумата от 300лв. (триста лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: