РЕШЕНИЕ
№ 4319
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110207975 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) № 7442184, издаден от СДВР, с който
на В. П. К., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 800 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че при издаването на процесния електронен фиш били
допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила. Твърди се липса на реквизити в обжалвания ЕФ. Изтъква се още, че
нарушението е следвало да бъде установено само със стационарно устройство
и в отсъствието на контролен орган, като се твърди и че не било ясно дали
знакът В26 е поставен в съответствие с установените за това правила. Иска се
отмяната му. Не се претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се и представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебното заседание. В писмено становище изразява позиция, че процесният
електронен фиш е правилен и законосъобразен, поради което иска от съда да
го потвърди изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 22.04.2023 г. в 00:46 ч. жалбоподателят К. е управлявал лек автомобил
„Додж“, с рег. № , по Околовръстен път, с посока на движение от бул.
„Симеоновски шосе“ към бул. „Черни връх“. В участъка около № 108 на
Околовръстния път, в същата посока на движение, автомобилът, управляван
от жалбоподателя, бил засечен да се движи със скорост от 124 км/ч, от която
скорост е приспаднат толеранс от 3% в полза на водача и скоростта се зачита
като 120 км/ч. На мястото е било въведено ограничение на максимално
допустимата скорост на движение - 80 км/ч, с пътен знак В26. Нарушението е
установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение
CORDON M2.
От доказателствата по делото се установява, че нарушението е извършено
в едногодишния срок от влизане в сила на предходен електронен фиш за
същото по вид нарушение – ЕФ серия К6376131, който е в сила от 14.11.2022
г. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш
на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДВП, му е
наложено наказание „глоба” в размер на 800 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол за използване на АТС, протокол
от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за
одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на
автомобила, схемата на организация на движението на съответния пътен
участък, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
2
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Поради това възраженията на жалбоподателя за липса на
реквизити са категорично неоснователни.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
22.04.2023 г. в 00:46 ч. жалбоподателят е управлявал лек автомобил, с рег. № ,
по Околовръстния път, с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“
към бул. „Черни връх“ и в участъка около № 108 на Околовръстния път, в
същата посока на движение, автомобилът, се е движил с 120 км/ч.
От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било
в изправност, а лицето, което е боравило с него при установяване на
нарушението е било надлежно обучено за работа с АТСС.
Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е описано
достатъчно подробно в обжалвания фиш - посочено е на кой път и точно къде
е извършено същото, в каква посока на движението е установено
нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени,
поради което съдът намира, че същото е описано напълно и в достатъчна
конкретика.
По отношение на повторността, съдът намира, че АНО е приложил
материалния закон правилно, защото по силата на пар. 6, т. 33 от ЗДвП
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в
3
сила на наказателното постановление (електронния фиш), с който на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
В случая е безспорно установено, че нарушението е извършено в
условията на повторност, защото лицето е наказано за същото по вид
нарушение с ЕФ К/6376131, който е в сила от 14.11.2022 г. (връчен е на
лицето на 30.10.2022 г. и не е обжалван), а процесното нарушение е
извършено на 22.04.2023 г., т.е. в едногодишния срок.
Нарушението е извършено на 22.04.2023 г. С изменението на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.
19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е
предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на
извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в
частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и
нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл
издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява
в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №
1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване,
за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Ето
защо, съдът намира, че възраженията в жалбата са изцяло неоснователни и се
базират на неадекватно тълкуване на материалния закон.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната от пътния знак
В26, поставен в зоната на нарушението, който е и ясно видим на приложения
по делото снимков материал от мястото на видеоконтрола. Изпълнителното
деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто
извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
4
На следващо място, съдът отбелязва, че е в сила новата наредба (№
8121з-532/12.05.2015г – обн. ДВ бр. 36/19.05.2015г.), която регламентира
използването на технически средства за установяването на нарушения,
изразяващи се в движение с по-висока от позволената скорост, като
тълкувателното решение на ВАС вече е неактуално по въпроса за това, че
само със стационарна камера могат да се установяват такива нарушения.
Наредбата работи с понятието автоматизирани технически средства и
системи (АТСС), в което понятие се включват както мобилните такива, така и
стационарните, което е видно и от чл. 2 на Наредбата.
Доколкото жалбоподателят е собственик на автомобила и не е посочил в
законоустановения период, че друго лице е управлявало личния му
автомобил, и това обстоятелство не е спорно по никакъв начин, то съдът
намира, че авторството на деянието е категорично изяснено.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта,
съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е
неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си
цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието
на изрично ограничение по силата на закона.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го
измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна (СДВР),
което да е в размер на 100 лева, съгласно правилата за неговото изчисляване,
на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № 7442184, издаден от СДВР, с
който на В. П. К., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА В. П. К., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи, сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6