МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 126 от 18.12.2019 ГОДИНА по НАХД 386 по описа на Районен
съд – *** за 2019 година
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
С Постановление с вх. № 516 от 19.11.2019 г. РП ***, е
внесла в РС-*** материалите по ДП рег.№ 237-ЗМ-190/2019 година по описа на РУ *** при ОД на МВР ***, водено срещу
обвиняемия Х.Х.Х., роден на *** ***, с ЕГН **********, българин,
български гражданин, постоянен адрес:***, адрес за призоваване: ***, „***“ –
град ***, основно образование, работи в строителна фирма, разведен, неосъждан за престъпление по чл.
296, ал. 1 НК, с предложение обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за това че: на 21.04.2019 година, около 12:48 часа в град ***,
обл.*** в търговската зала на супермаркет „***“ не изпълнил заповед за защита
от домашното насилие, а именно – Заповед за незабавна защита № 24/07.12.2018
година по гр.д.№ 1084/2018 година по описа на РС – ***, издадена по реда на
чл.18 ал.1 от Закона за защита от домашно насилие, подлежаща на незабавно
изпълнение, като неизпълнението се състои в това, че Х. въпреки една от
визираните в заповедта забрани, не изпълнил задължението си да не приближава на
разстояние по-малко от 30 метра пострадалата Г. М. Х., ЕГН ********** ***
В
съдебно заседание представителят на РП-*** поддържа горното предложение, като
изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин и са налице
предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, като предлага на
обвиняемия да бъде наложено административно наказание глоба.
Привлеченият
към административнонаказателна отговорност, Х.Х.Х. се явява в
проведеното съдебно заседание лично заедно с процесуалния си защитник и
изразява становище по така внесеното обвинение. Адв.Кацарски пледира
подзащитния му да бъде оправдан, т.к. не е знаел и не е предполагал, че
съпругата му ще бъде в същия този магазин и срещата им е била случайна.
От фактическа страна се
установява следното:
Обвиняемият, Х.Х.Х., роден
на *** ***, с ЕГН **********, българин, български гражданин, постоянен адрес:***,
основно образование, работи в строителна фирма, разведен, неосъждан.
Във връзка с образувано гражданско дело
№ 1084/2018 година по описа на РС *** е било издадено Определение №
896/07.12.2018 година както и Заповед за незабавна защита № 24/07.12.2018
година, издадена на осн.чл.18 ал.1 от Закона за защита от домашно насилие. С
определение съда се е произнесъл като насрочил открито съдебно заседание по
делото на 21.12.2018 година в 11:00 часа.
С Въпросната заповед съдът е задължил обвиняемия по настоящото
производство Х.Х.Х. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо лицето
Г. М. Х. с адрес: ***. Наред с това с горецитираната заповед обвиняемия е бил
отстранен от жилището, което до него момент обитавал съвместно с лицето Г. М. Х.
на упоменатия адрес. На обвиняемия Х.Х.Х. е била наложена забрана да приближава
лицето Г. М. Х. на разстояние по-малко от 30.00 метра, жилището находящо
се в град ***, обл.***, ул.»***“ № ***
както и местата за социални контакт и
отдих на последната. Съдът е указал, че заповедта има действие до приключване
на делото с влязъл в сила съдебен акт, както и това, че същата подлежи на
незабавно изпълнение. Също така е указано конкретно на лицето срещу което е
била издадена заповедта, че при неизпълнение на същата, полицейския орган,
който е констатирал нарушението следва да задържи незабавно нарушителя, като
уведоми за това органите на прокуратурата.
На 21.04.2019 година, около 13:00
часа пострадалата Г. Х. се намирала в търговски обект на верига магазини «***»
в град ***, обл.***, находящ се над
Автогара ***. Малко време след като е влязла в магазина, свидетелката Г. М.
установила, че съпруга й също влиза в търговския обект. Г. М. заявява, че се е
опитала да избегне срещата със съпруга си и обвиняем по настоящото дело Х.Х.Х.,
като е тръгнала в друга посока, но не успяла. Обвиняемия Х.Х. я хванал за
ръката. Пострадалата Г. Х. уведомила обвиняемия, че с тези си действия нарушава
заповедта за защита на съда, като твърди, че той на свой ред и отвърнал, че не
го е страх. Обвиняемия Х. заявил на Г., че нищо няма да вземе от апартамента и колите и ако предяви
претенции ще й се случи случка. Г. Х. сочи, че въпросните действие на съпруга й
Х. продължили няколко минути, след което той пуснал ръката й и излязъл от
магазина. След напускане на търговския обект, пострадалата Г. Х. е информирала
адвоката си, както и органите на РУ *** за случилото се.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства – писмени (Протоколите за
разпит на обвиняем, протоколите за разпит на свидетели, Копие от Заповед за
незабавна защита, Протокол за предупреждение;, Справка за съдимост; както и от
останалите, събрани в хода на разследването доказателства) които съдът
кредитира изцяло като обективни, логични и неопровергани от целокупния
доказателствен материал. Обвиняемия Х., който в дадените в хода на съдебното следствие
обяснения не е отрекъл вменената му престъпна деятелност, напротив – признал е,
че действително е бил в магазин «***». Твърди, че срещата със съпругата му е
била случайна. Искал е да поговорят и да се разберат как да поделят имуществото
си след развода.
Настоящият
съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е еднопосочен и се
намира в отношение на пълно съответствие, поради което в конкретния случай не
се налага самостоятелното обсъждане на доказателствата по делото, доколкото
липсва спор както по фактите, така и по правната страна на деянието.
В хода
на разследването са изискани и приложени копие от записи от охранителните
камери, монтирани в търговския обект «***», на които е била възложена и
извършване на техническа експертиза.
В
заключението си вещото лице изготвило техническата експертиза е посочило, че на
предоставените за изследване видеозаписи се идентифицират самоличността на Г. Х.
и Х.Х., като конкретно са цитирани кадрите от видеозаписите на които се вижда
изображенията на двете лица. На записа се вижда ясно как обв.приближава
свидетелката Х. хваща я за ръката и в продължение на 1-2 минути разговаря с
нея. През това време се вижда как свидетелката се опитва да се освободи от обв.
и да се отдалечи, но той не й позволява. Видеозаписа е предявен на страните в
с.з.
От правна страна:
При така установената по несъмнен
начин и неоспорена фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с
деянието си обвиняемият Х.Х.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал.
1 НК, а именно: на
21.04.2019 година, около
12:48 часа в град ***, обл.*** в търговската зала на супермаркет „***“ не
изпълнил заповед за защита от домашното насилие, а именно – Заповед за
незабавна защита № 24/07.12.2018 година по гр.д.№ 1084/2018 година по описа на
РС – ***, издадена по реда на чл.18 ал.1 от Закона за защита от домашно
насилие, подлежаща на незабавно изпълнение, като неизпълнението се състои в
това, че Х. въпреки една от визираните в заповедта забрани, не изпълнил задължението
си да не приближава на разстояние по-малко от 30 метра пострадалата Г. М. Х.,
ЕГН ********** ***
От обективна страна: обект на
престъплението по чл. 296, ал. 1 НК
са обществените отношения, свързани с правосъдието. Предмет на престъплението
са именно тези отношения. Престъплението е формално и за осъществяването му не
се изисква настъпването на определен противоправен резултат.
На първо място следва да се посочи, че
в случая съдът приема, че нарушената от обвиняемия заповед за защита от домашно
насилие е годен за изпълнение съдебен акт. Действително в разпоредбата на
чл.296, ал.1 НК е предвидена наказателна отговорност за лице, което не изпълни
Заповед за защита от домашно насилие. Последната, както и Заповедта за
незабавна защита са различни съдебни актове, издадени на различно основание и
по различен ред. Същевременно и двата акта се издават от съд по реда, предвиден
в ЗЗДН, като със същите се налагат идентични по своя характер и естество
ограничителни мерки - тези предвидени в разпоредбата на чл. 5 ЗЗДН. Тази
констатации следват от посочените в ЗЗДН основания за издаването на Заповедите,
съответно предназначението им. В този смисъл в разпоредбата на чл.
296, ал.1 НК законодателят използва термина „Заповед за защита от домашно
насилие” по-общо, като няма предвид единствено съдебния акт, издаден по реда на
чл.15 от ЗЗДН. Под “Заповед за защита от домашно насилие” следва да се разбира
всеки акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който
на дадено лице се налагат някои от предвидените в този закон мерки за защита
независимо от правното основание, реда на издаване, възможност за обжалване и
т.н. В противен случай би се стигнало до неизпълнението на съдебен акт, с който
се налагат мерки за защита по ЗЗДН, да остане несанкционирано, особено като се
има предвид хипотезата по чл.18, ал.1 от ЗЗДН - при наличие на данни за пряка,
непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото
лице. В този смисъл Заповедта за незабавна защита е напълно годен за изпълнение
съдебен акт, който обвиняемият не изпълнява, след като му е известно
съществуването му и предписаните в същия мерки за защита.
Видно от обясненията на обвиняемия Х., същият
не отрича за узнаването на горните обстоятелства, напротив-потвърждава, че е
знаел за издадената срещу него заповед за домашно насилие в полза на пострадалата
Г. Х.. Не отрича и че на дата 21.04.2019 година същият е посетил търговската
зала на супермаркет „***“ където е срещнал пострадалата Г. и въпреки една от
визираните забрани в заповедта не изпълнил задължението си да не приближава на
разстояние по малко от 30 метра пострадалата Х.. Предвид всичко гореизложено
съдът приема, че с извършените от страна на обвиняемия действия, същият е
реализирал от обективна страна съставът на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК.
От субективна страна обвиняемият Х.Х.
е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК, като
същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Обвиняемият е съзнавал,
че срещу него е издадена заповед за защита от домашно насилие, по силата на
която няма право да доближава на по малко от 30 метра пострадалата, но въпреки
това я приближил.
Съдът прецени да не кредитира като
достоверни обясненията на обвиняемия, т.к. те са в противоречие със събраните
по делото доказателства. Водно от предчвеното на страните копие от видеозапис
пътеката между щандовете, по която се е движила Г. Х. не е била единствената,
по която е можел да мине обв., за да излезе от магазина. До него в ляво е имало
пътека, по която той еможел да завие и да се върне към касите на магазина, като
така излезе от обекта, без да се среща със съпругата си. налице са и други
противоречия- в обясненията си обв.твърди, че е погалил по ръката съпругата си,
но на видеозаписа ясно се вижда , че стиска ръката й над лакътя и тя се опитва
да се измъкне и да побегне назад,но не успява. След като се освобождава и
тръгва в обратна посока, овб.продължава още известно време да върви умишлено
след нея , и не в посока към изхода.
По изложените съображения съдът прие
за доказано, че обвиняемият Х.Х.Х. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състава на
престъплението по чл. 296, ал. 1 НК,
поради което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.
По
въпроса за приложението на чл. 78а от НК:
Видно от приложената по делото справка за съдимост
обвиняемият Х.Х.Х. не е осъждан и не е бил освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а НК. Същият е пълнолетно лице, като за извършеното от него умишлено
престъпление НК предвижда наказание лишаване от до три години или глоба до 5000
лева. Отделно от това, в случая не са налице отрицателните предпоставки на чл.
78а, ал. 7 НК и от
престъплението, което е формално, т. нар. “на просто извършване”, не са
причинени съставомерни имуществени
вреди. С оглед на изложените фактически и правни изводи са налице
материално-правните предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 296, ал.
1 НК, като му
бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК.
Разпоредбата на чл. 78а,
ал.1 НК предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000
лева.
При индивидуализирането на административното наказание
“глоба” съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за
обвиняемия ниската степен на обществена
опасност на личността му, предвид чистото съдебно минало, липсата на криминална
регистрация, както и младата възраст на същия. От друга страна съдът не отчете
наличието на отегчаващи вината обстоятелства.
Поради това настоящият състав счете, че е справедливо
размерът на наложената му глоба да бъде
определена при изключителен превес на
смекчаващите вината обстоятелства в минималния предвиден в закона размер. Ето
защо съдът определи и наложи на обвиняемия административно наказание “глоба” в
размер на ХИЛЯДА ЛЕВА, като счете, че
така определеният размер на глобата, се явява справедлив и достатъчен за постигане
целите на наказанието.
По въпроса за разноските:
На
осн.чл.189 ал.3 от НК обвиняемия Х.Х.Х. бе осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 252.00 лева, платими по сметка на ОД на МВР ***.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: