№ 457
гр. Бл., 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500959 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. с чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК.
Образувано е по жалба, депозирана от Държавата, представлявана от М.Ф. - В.И.Б., чрез
Н.Ш. - Областен управител на Област с Административен център - гр. Бл., насочена против
Постановление от 31.08.21г., постановено по изп. дело №258/11 г. по описа на ДСИ при РС-
гр.Бл., с което е прекратено изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
В жалбата се поддържа, че изводите, обусловили постановяване на процесното
постановление са неправилни, тъй като не са изложени достатъчно съображения в насока
настъпила перемпция по отношение на длъжника. Навеждат се и доводи, че подателят на
молба с вх. №382/23.07.2021г. на А.С.А. - Кмет на община С. не е страна нито в
изпълнителното производство, нито в материалното правоотношение между страните,
поради това той не е носител на процесуалното право да иска прекратяване на
производството по изпълнително дело.
Предвид изложеното се твърди, че не е налице настъпила перемпция, респ. основание за
прекратяване на делото съгласно чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, като се иска отмяна на
постановеното от ДСИ постановление.
Длъжника Община С. по реда на чл. 436, ал.2 ГПК изразява становище за неоснователност
на жалбата, като поддържа, че атакуваното постановление за прекратяване на
изпълнителното дело е законосъобразно, като при постановяването му не е нарушен
материалния и процесуалния закон. В подкрепа на това становище посочва, че молбата за
прекратяване е подадена от легитимно лице.
1
ЧСИ, в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК навежда съображения за основателност на
подадената жалба, с аргументи, че процесният случай попада в хипотезата на законова
перемпция, като се моли за оставянето на жалбата без уважение.
Бл.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Взискателят разполага с правото да обжалва атакуваното
постановление, с което изпълнителното дело е прекратено – в този смисъл е разпоредбата на
чл.435, ал.1, т.3, предл. второ ГПК, поради което жалбата и като подадена в срок се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, а атакуваното постановление, с което е
прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е
законосъобразно, по следните съображения:
Производството по изпълнително дело № 258/2011г. по описа на СИС - Бл. е образувано въз
основа депозирана молба вх.№ 589/25.08.2011 година от В.Б.С. - Областен управител на
област с административен център гр.Бл., като пълномощник на С.Д. - Министър на
финасите, упълномощен с пълномощно изх.№ П- 194/24.09.2009г. на МФ, срещу СТ. Г. К., с
ЕГН- **********, с адрес: гр.С., ул."Х.Б.” № 27, Г. Д. Н., с ЕГН-**********, с адрес: с.С.,
община Б., Община С., ЕИК ****, представлявана от Кмета А.А., с административен адрес:
гр.С., ул."Х.Б." № 27, за солидарно заплащане на сумата от 24 913.00 / двадесет и четири
хиляди деветстотин и тринадесет / лева, отпусната с Решение № СБ- 4/04.05.2005г. на
Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи /
ПКЗНБАК / към Министерския съвет на Република България за възстановяване на моста за
махала "Д." в с.П., община С., представляваща обезщетение за претърпени от Държавата
имуществени вреди от непозволено увреждане, установено с влязла в сила
Присъда№2735/21.05.2009 г. на РС- гр. Бл., ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от датата на увреждането -27.12.2005 г. до окончателно изплащане на сумата,
съгласно изпълнителен лист от 22.07.2011 г., издаден по в.гр.д.№344/2011 г. по описа на
БлОС, с Постановление на ДСИ от 26.08.2011 г. на ДСИ.
С атакуваното постановление на ДСИ, на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК и постъпила молба
с вх.№382/23.07.21 г. от А.А.- кмет на Община С., производството по изп.дело е прекратено.
В същото постановление са изложени мотиви, че в продължение на две години, взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело,
като последните такива били извършени на 15.11.2011 г.
Спорът в случая се свежда до това налице ли са предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство. В тази насока следва да се посочи, че
съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка (каквото очевидно не е настоящето). В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
2
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. С
TP № 2/26.06.2015 по тълк. д. № 2/2013г на ОСГТК на ВКС, в т. 10 е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изп. действия в продължение на 2 години, изп.
производство се прекратява, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
ЧСИ може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В случая настоящата инстанция приема, че след 15.11.2015 г., са изминали повече от две
години, без взискателят да е поискал от ЧСИ извършване на ново изпълнително действие по
отношение на длъжника Община С., представлявана от кмета А.А., което да е насочено към
непосредствено удовлетворяване на взискателя.
Цялостният анализ на извършваните от взискателя и ЧСИ действия по изпълнителното дело
налагат извода за неоснователност на оплакването на жалбоподателя за настъпила по силата
на закона перемпция - 2 годишен срок, през който взискателя е бездействал. Взискателят е
депозирал своевременно исканията си за реализирането на различни способи на
принудително изпълнение спрямо останалите длъжници, но и срещу общината, в резултат
на което срещу имуществото им са били осъществени изпълнителни действия. Такива,
обаче, липсват по отношение на длъжника Община С..
Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК или това е т. нар. прекратяване поради перемпция. Перемпцията е определена от
законодателя като период от време на бездействие на взискателя, с изтичането на който
следва да се прекрати изпълнителното производство, но не се погасява самото вземане
(Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на IV г. о. с докладчик съдията
Белазелков). Това е така, за да се стимулира и възпита взискателя да не бездействия и да
предприеме необходимите действия, тъй като с бездействието неоснователно се влошава
положението на длъжника. Изтичането на този срок не може да бъде вменено във вина на
взискателя, ако същият е изтекъл, поради обективни причини, което не зависят от неговото
бездействие.
Последното изпълнително действие по отношение на длъжника Община С., представлявана
от кмета е осъществено на 15.11.2011 г. (л.39 от изп. дело). Следователно двугодишният
срок за перемиране е изтекъл на 15.11.2013 г. Така перемпцията е настъпила към момента на
постановяване на атакуваното постановление, поради което извършеното от ДСИ действие –
прекратяване на изпълнителното производство е законосъобразно.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че молбата с искане за прекратяване на
изпълнителното производство е нередовна, поради това че е подадена от нелегитимно лице.
Съгласно разпоредбите на чл.38, ал.1, изр.1 и чл. 44, ал.1, т.15 от ЗМСМА орган на
изпълнителната власт в общината е кметът на общината и той представлява общината пред
3
физически и юридически лица и пред съда. Сочената молба е подадена от представляващият
по закон общината като юридическо лице, а именно кмета – А.А..
По изложените съображения съдът приема, че постановлението на ДСИ от 31.08.21г., с
което е прекратено производството по изп. д. №258/11г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК е правилно и съобразено с цитираната разпоредба.
Подадената жалба по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК от взискателя Държавата,
представлявана от М.Ф. - В.И.Б., чрез Н.Ш. - Областен управител на Област с
Административен център - гр. Бл.,срещу това действие на ДСИ е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК, подадена от
Държавата, представлявана от М.Ф. - В.И.Б., чрез Н.Ш. - Областен управител на Област с
Административен център - гр. Бл., насочена против Постановление от 31.08.21 г.,
постановено по изп.дело №258/11 г. по описа на ДСИ при РС – Бл., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. /чл. 437, ал. 4 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4