Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 311
гр.
Враца, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВРАЦА,
втори състав, в публично заседание на 12.09.2022 г. /дванадесети септември, две
хиляди двадесет и втора година/, в състав:
АДМ.СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Даниела МОНОВА и в присъствието
на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 349 по описа на Адм. съд -
Враца за 2022 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73, ал.4 от Закон
за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
(ЗУСЕФСУ) преди /до 01.07.2022г./ Закон за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във вр. с чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по ЖАЛБА на Община Враца,
представлявана от кмета К.А.К., чрез пълномощник – * Р.Г., против Решение №
РД-02-36-481/03.05.2022г.
на И.Д. Директор на Дирекция „Управление на териториално сътрудничество“ в МРРБ
/Министерство на регионалното развитие и благоустройството/ и Ръководител на
Националния орган по Програма „ИНТЕРРЕГ V-A“ Румъния - България 2014-2020г. по
проект рег. „ROBG-195“, „Координирани и ефективни реакции на институциите при
извънредни ситуации в региона Долж-Враца, съфинансиран по Програма „Interreg
V-A“ Румъния-България 2014-2020г. /Програмата/, изпълняван от Община-Враца, с
което е определена финансова корекция от
25 % от стойността на допустимите разходи /184 773.59 лв. с ДДС/ по
Договор № 204/ 19.08.2021г. сключен с изпълнителя „А. и. Х.Г.“ ЕООД /Доставка на
„Лодка RIV с транспортен колесар“/.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден при неспазване на
установената форма – липса на дата на издаване, при неправилни изводи, като е
тълкувал разширително първоначално обявените условия на поръчката и е вложил в
тях смисъл, който възложителя изобщо не е поставял и незаконосъобразно
определена по размер финансова корекция. Прави се искане за отмяна на
административния акт. Претендират се направените по производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя се списък на
разноските.
Ответникът – Ръководителя на Националния орган /НО/ по Програма
„Interreg V-A“ Румъния-България 2014-2020г., чрез
пълномощник ** Д.К. в придружителното писмо към адм. преписка и в представен по
делото писмен отговор изразява становище за неоснователност и недоказаност на
жалбата, като счита оспореното решение за законосъобразно, за което се излагат
подробни доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение са прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата
и правилност на оспореното решение. Моли за оставяне на жалбата без уважение.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
На
23.03.2018 г. е сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране по
програма за трансгранично сътрудничество Интетррег V-A Румъния България /на л.101 от делото/ с
Първа покана за набиране на проектни предложения, с партньор – бенефициент:
Община Враца, между МРРБ Дирекция „Управление на териториално сътрудничество“
/ДУТС/ - Национален орган /НО/ по Програма за трансгранично сътрудничество „Interreg V-A“ Румъния-България и Община
Враца. Взето е Решение за откриване на процедурата от Община Враца на
24.01.2020 г. /л.108/ за обществена поръчка „Доставка на оборудване за
създаване на трансгранична точка за подобряване на капацитета на
админи-страцията за преодоляване на кризистни ситуации и бедствия във Враца по
5 обособени позиции“. Изготвено е Обявление за поръчка по Директива 2014/24/ЕС
ЗОП /л.111/. Изготвена е и Техническа спецификация /л.120 и л.168/ с изисквания
за изпълнение на обществена поръчка, чрез открита процедура за възлагане с
предмет: „Доставка на оборудване за създаване на трансгранична точка за
подобряване на капацитета на администрацията за преодоляване на кризистни
ситуации и бедствия във Враца по 5 обособени позиции“, Обособена позиция 3
„Лодка RIV с транспортен колесар“, и Документация за обществената поръчка
/л.123/. На 21.07.2020г. е съставен Доклад /л.139/ от комисия при Община Враца,
за извършване на подбор на участниците, разглеждане и оценка на офертите за
възлагане на обществената поръчка. Съставен на 21.07.2022г. от комисията е и
Протокол № 1 /л.147-гръб/ за разглеждане на документите по чл.39 ал.2 от ПП
ЗОП. Изготвен е на 21.07.2020г. и Списък на представителите на средствата за
масово осведомяване, присъствали при отварянето на офертите /л.154/. На 17.07.2020г.
е съставен Протокол № 2 на основание чл.57 ал.3 от ППЗОП /л.156/. На
31.01.2020г. е изготвено Становище /л.88-гръб/ за осъществен контрол по чл.232
от ЗОП от Агенцията по обществени поръчки.
На 19.08.2021г. е сключен Договор №
Д-204/19.08.2021г. между Община Враца, възложител и „А.И.Х. Г.“ ЕООД,
изпълнител /л.159/ на основание чл.112 от ЗОП, по особена позиция 3: „Лодка RIV
с транспортен колесар“, за доставка на лодка, с посочена марка и модел, с цена
157 122 лв. без ДДС или 188 546.40 лв. с ДДС.
С Докладна Записка, без дата, от
гл.експерт в отдел „Законодателство и нередности“, Дирекция „УТС“, до Директора
на ДУТС, е изразено съмнение за нередност по проекта с рег. „ROBG-195“,
„Координирани и ефективни реакции на институциите при извънредни ситуации в
региона Долж-Враца, финансиран по Програма „Interreg V-A“ Румъния-България
2014-2020г. /Програмата/, с партньор Община Враца, във връзка с Договор № 204/19.08.2021г. Счита
се, че е допуснато нарушение, което е описано, което следва да се квалифицира,
като нередност по т.11 б.“а“ от Приложение 1 към чл.2 ал.1 от Наредбата за
посочване на нередности, за която нередност е предвидена финансова корекция в
размер от 10 % от стойността на допуснатите разходи. Предложено е докладната
записка да се счита за уведомление за съмнение за нередност и да бъде
регистриран сигнал за нередност, въз основа на който да бъде инициирано
производство по административна проверка за наличието/липсата на нередност по
цитирания проект. Няма данни към адм. преписка, но логично, изхождайки от
последващите действия на ответника, тази докладна записка е заведена, като
уведомление за нередност с вх. № УТС-560/02.03.2022г. в МРРБ.
С писмо
изх. № 99-00-3-25-/6/ от 25.03.2022г. /л.98/, Ръководителя на НО по програмата до
Кмета на Община-Враца /92-97/ е уведомен същия относно: Уведомление за съмнение
за нередност по проекта изпълняван от Община Враца. Документа е регистриран в
Община Враца с вх. № 04-00-141/25.03.2022г. /л.98/. От Община Враца е
изпратено фактически възражение /л.67/ с изх. номер от 05.04.2022г. с
приложения /л.70, л.87-гръб и л.88-гръб/.
С Решение № РД-02-36-481/03.05.2022г. /л.66 и
л.56-65/ на И.Д. Директор на Дирекция „УТС“ в МРРБ и Ръководител на НО по
Програма „ИНТЕРРЕГ V-A“ Румъния - България 2014-2020г. по проект рег.
„ROBG-195“, „Координирани и ефективни реакции на институциите при извънредни ситуации
в региона Долж-Враца, съфинансиран по Програма „Interreg V-A“ Румъния-България
2014-2020г. /Програмата/, изпълняван от Община-Враца, е определена финансова
корекция от 25 % от стойността на
допустимите разходи /184 773.59 лв. с ДДС/ по Договор № 204/ 19.08.2021г. сключен
с изпълнителя „А. и. Х.Г.“ ЕООД /Доставка на „Лодка RIV с транспортен
колесар“/. Това решение е изпратено на Община Враца със съпроводително писмо
/л.55/ и е получено на 03.05.2022г. /л.66/.
Жалбата /л.7-18/ против решението, е с изх. номер от 17.05.2022г., изпратена по
куриер в същия ден на 17.05.2022г. /л.42/ и заведена в МРРБ с вх. номер от
18.05.2022г. /л.7/.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА - подадена е срещу
индивидуален административен акт по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ /от 01.07.2022г.
ЗУСЕФСУ/ от надлежен правен субект с право на обжалване по смисъла на чл. 147,
ал. 1 от АПК, пред компетентния съд, в
преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В резултат на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът установява, че оспореното решение е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН административен
акт. Съображенията за това са следните:
Решението е постановено от оправомощен орган в
пределите на неговата законова компетентност. Предметният обхват в чл. 1, ал.
1, т. 4 от ЗУСЕСИФ/ ЗУСЕФСУ определя закона като приложим по отношение
правилата за налагане на финансови корекции във връзка с управление на
средствата от ЕСИФ /от 01.07.2022г. „ЕФСУ“ -
Европейските фондове при споделено управление/. Съгласно чл.
9, ал. 1 и ал. 5 от ЗУСЕСИФ органи за управление и контрол на средствата от
ЕСИФ са управляващите органи /УО/, сертифициращите органи и одитните органи.
Част от дейностите, възложени на УО включват извършване на финансови корекции.
Ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято
структура се намира УО или определено от него лице.
Според § 5, т.4 от ДР на ЗУСЕСИФ/ ЗУСЕФСУ,
доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство
и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в
сила за Република България, законът се прилага и за финансовата подкрепа по
програмите за европейско териториално сътрудничество, каквато е именно и
Програма „Интеррег V-А Румъния-България 2014-2020 г.“, включително като
органите за управление при извършване на финансови корекции прилагат
категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните
показатели, определени в ЗУСЕСИФ и с акта по чл.70, ал.2 от същия. Този
подзаконов нормативен акт е Наредбата за посочване на нередности, пред-ставляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (по-нататък наричана Наредбата за
посочване на нередности), в § 1, т.2 от ДР на която е посочено, че тя се прилага и по отношение на
програмите за европейско териториално сътрудничество, в които Република
България участва за периода 2014 – 2020, включително Програма за сътрудничество
ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България. Разпоредбата на чл.6 от ЗУСЕСИФ от своя страна
предвижда, че управлението на средствата от ЕСИФ, предоставени по програми за
европейско териториално сътрудничество, се осъществява съгласно приложимите за
тях право на Европейския съюз и международни договори, ратифицирани,
обнародвани и влезли в сила за Република България. Такъв международен договор,
който се явява специален спрямо ЗУСЕСИФ, е и Меморандума за изпълнение –
договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество
"ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България" (ратифициран със закон, ДВ, бр.16 от 2016
г., в сила за Република България от 28.03.2016 г.). Според § 2, т.2.1, част
„Национален орган“, от Меморандума за изпълнение, б.“ж“ и б.“к“,
функциите и отговорностите на Националния орган (НО) включват осигуряване
съответствието на обществените поръчки с българското национално законодателство
чрез системата за първо ниво на контрол и предотвратяване, откриване и
отстраняване на нередностите, допуснати в Република България. В § 2, т.2.3
„Приложими разпоредби в случаи на трудности при изпълнението“, т.1 от б.“А“
„Финансови корекции“, териториалната компетентност на УО (Министерството на регионалното развитие и
публичната администрация на Румъния), съответно НО (Министерството на регионалното развитие и
благоустройството), е определена като е предвидено, че всяка страна членка носи отговорност
за разследването на нередности, допуснати от бенефициерите, разположени на
нейна територия като страната членка налага финансови корекции във връзка с
отделни или системни нередности, установени по проектите или програмата. На
основание чл.2, т.2 от Наредбата за админист-риране на нередности по
Европейските структурни и инвестиционни фондове (наричана по-долу Наредба за администриране на
нередности), ръководителят на програмите за европейско териториално сътрудничество (т.е. и настоящата програма) е отговорен за
процедурите, регламентирани в наредбата. Съгласно чл.29 ал.1 т.4 от Устройствения правилник на
МРРБ, Дирекция „Управление на териториално сътрудничество“ изпълнява функциите
на национален орган /НО/ за програмите за трансгранично сътрудничество по
вътрешните граници на ЕС 2014-2020г /между Румъния и България, и Гърция и
България/. Съгласно чл.9 ал.1 от Закона за финансовото управление и контрол в
публичния сектор, ръководите-лите по чл.2 ал.2 могат да делегират правомощията
си по този закон на други длъжностни лица от ръководените от тях организации,
като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. С представената
Заповед № РД-02-14-369/05.04.2022г. на
министъра на регионалното развитие и благоустройството /Г.К./, е
осъществена законова делегация в полза на издателя /Д.Г./ на оспореното решение
/л.44-47 от делото/. Същият е с предоставени правомощия за Ръководител на
Националния орган по Програма
„Interreg V-A“ Румъния - България 2014-2020 г.“ и издател на
ИАА по ЗУСЕСИФ. С оглед изложеното, не е налице отменително основание по чл. 146,
т. 1 от АПК.
Противно на поддържаното от жалбоподателя,
оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити.
В него са изложени подробни мотиви, които, в съответствие с чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, съдържат както фактическите, така и правните основания за неговото
издаване. Не е налице допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.8 от АПК. Според
тази разпоредба, когато административният акт се издава в писмена форма, както
в случая, той съдържа и дата на неговото издаване. Според жалбоподателя
изпратеният му препис от решение за определяне на финансова корекция не
съдържал дата на издаване. В писмения отговор процесуалният представител на ответника
по жалбата е пояснил, как се обменя документацията по проектите, като при
качване на документ, датата на посоченото действие се регистрира и именно тя е
релевантна за процесуалните срокове за подаване на жалби, възражения и
извършване на други действия във връзка с реализиране правото на защита на
кандидата. Видно от изричното отбелязване в справката за връчване (л.66 от преписката), въпреки съществуващата
възможност за това по чл.22, ал.2 от ЗУСЕСИФ, връчването на актовете в
административното производство е ставало чрез СЕОС (Среда за електронен обмен на съобщения). Посочената справка
удостоверява, че оспореното решение, чийто номер, дата и предмет, противно на
поддържаното от жалбоподателя, са изрично посочени в нея: Решение №
РД-02-14-481/03.05.2022 г. във връзка с установяване на нередност и налагане на
финансова корекция, е изпратено до последния чрез СЕОС със съпроводително писмо
в което е посочен проекта. Този номер и дата на оспорения акт действително не
са посочени изрично в преписа на акта, съдържащ се по изпратената на съда
преписка. Следователно, дори и в съдържанието на изпратения на жалбоподателя
препис от акта да не се съдържат неговите номер и дата, то е било възможно те
да бъдат узнати от наличната в СОЕС информация, до която последният има достъп.
На следващо място, видно и от чл.2, ал.4 от Методическите указания за начина на
обмен на документи чрез СЕОС, утвърдени със заповед на Председателя на ДА
„Електронно управление“ № ДАЕУ-4600/27.06.2018г. при връчването чрез СЕОС се прилагат и правилата на Наредбата за обмена на
документи в администрацията. В конкретния случай, предвид създаването на
оспореното решение като електронен документ и подписването му с електронен
подпис, приложение намира Раздел V „Издаване на електронни документи“ от същата
наредба. Според чл.101, ал.1, ал.2 и ал.3 от нея, след окончателното му
изготвяне екземплярът от документа за подписване се регистрира в официалния
документен регистър като генерираният при регистрацията уникален регистров
номер се въвежда във файла със съдържанието му преди подписването, а
подписването става с електронен подпис. Разпоредбата на чл.28, ал.1, т.4 от
същата наредба гласи, че в официалния документен регистър за всеки регистриран
документ се вписва и датата на получаване или подписване на документа, а
уникалният регистров номер и датата на получаване или подписване на документ
формират уникалния регистров идентификатор на документа, издаден при
регистрацията му. От цитираните норми може да се направи извод, че датата на
издаване на оспорения административен акт е именно 03.05.2022 г., когато е
генериран и неговият уникален регистров идентификатор, на която дата документът
е изпратен чрез СЕОС на жалбоподателя и регистриран от същия с вх. № 0400-229/03.05.2022г.
/л.66/. В административното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Спазени са процедурите по ЗУСЕСИФ и Наредбата за
администриране на нередности. Спазено е изискването по чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ
като на жалбоподателя, преди издаване на решението за определяне на финансовата
корекция, е предоставена възможност да представи възражения и приложи
доказателства. С писмо /л.92/ на Ръководителя на НО на жалбоподателя е предоставена
възможност, да изложи коментари, бележки и да представи допълнителни документи,
с които да мотивира възражение срещу налагането на финансовата корекция.
Писмото е изпратено чрез СЕОС и е регистрирано под № 04-00-141/25.03.2022 г. в
Община Враца. Жалбоподателят се е възползвал от правото си и е депозирал
възражение /л.67/ което, в съответствие с чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ, е обсъдено в
мотивите на решението за налагане на финансовата корекция. С оглед гореизложеното, не е налице и отменително
основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът намира, че при издаването на оспорения акт - Решение № РД-02-36-481/03.05.2022г. /л.66 и л.56-65/ на И.Д.
Директор на Дирекция „УТС“ в МРРБ и Ръководител на НО по Програма „ИНТЕРРЕГ
V-A“ Румъния - България 2014-2020г. по проект рег. „ROBG-195“, „Координирани и
ефективни реакции на институциите при извънредни ситуации в региона Долж-Враца,
съфинансиран по Програма „Interreg V-A“ Румъния-България 2014-2020г.
/Програмата/, изпълняван от Община-Враца е допуснато нарушение на
материалния закон. Действително според легалната дефиниция на чл.2, т.36 от
Регламент (ЕС) 1303/2013, „нередност" означава всяко нарушение на правото
на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба,
произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в
прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или
би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване
на неправомерен разход в бюджета на Съюза. В настоящия случай съдът приема, че
не е налице „нередност“ в горния смисъл.
Следва да се
отбележи, че съгласно § 70 от ПЗР на ЗУСЕФСУ до приключване на програмите за
програмен период 2014-2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и
инвестиционни фондове /ЕСИФ/, разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с
този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата
от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнение на контрола на тези програми.
Оспореното РЕШЕНИЕ е издадено в
нарушение на материалния закон.
В Решението органът
посочва, че според указанията на поръчката, техническите
спецификации по обособена позиция 3 в раздел IV „Гаранционно обслужване“ се
изисква гаранционното обслужване да се извършва в оторизирани от производителя
сервизи за територията на РБ. Според
НО с това изискване се въвежда изискване към
участниците да имат сервизни бази в страната към момента на
подаване на офертите. Също така се посочва, че
в раздел V „Други изисквания“, заложени в Техническите спецификации е
поставено условие, участникът да има оторизация/оторизационни писма или други
документи/от производителя или негов официален представител, в случай че
участникът не е производител, удостоверяваща правото на участника да извършва
гаранционна поддръжка и обслужване на базовите шасита, както и специализираното
оборудване с марката на производителя. Освен това в документацията е
предвидено, че участниците следва да представят към офертата и 2.8.1.2.
Оторизация /оторизационни писма или други документи/ от производителя или негов
официален представител, в случай че участникът не е производител,
удостоверяваща правото на участника да извърши гаранционна поддръжка и
обслужване на превозните средства, в т.ч. и лодка RIB с транспортен колесар и
специализирано оборудване с марката на про-изводителя, в съответствие с
изискванията на техническите спецификации и образеца на техническото
предложение по съответната обособена позиция, като неизпълнението на това
условие е предпоставка участникът да бъде отстранен от процедурата, тъй като
офертата му няма да отговаря на предварително обявените условия. С оглед на така прието НО счита, че въве-деното условие за наличие на сервизна
база на територията на страната е ограничително и дискриминационно на основата
на национален признак и същото е в нарушение на чл. 49, ал.1 от
ЗОП във връзка с чл.2 ал.1 т.1 и т.2 и ал.2 от ЗОП и приема, че установеното нарушение,
представлява нередност и следва да се наложи фин. корекция по т.10, б.“а“ от Приложение № 1 към Наредбата в
размер на 25 %
от допустимите разходи по сключения договор.
Съгласно разпоредбата на
чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да
бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за
нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по
глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на
бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на
средства от ЕСИФ, като съгласно ал. 2, случаите на нередности, за които се
извършват финансови корекции по ал.1, т. 9, се посочват в нормативен акт на
Министерския съвет. Такъв акт е Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ
(Наредбата), приета с ПМС № 57 от 28 март 2017 г. /Наредбата/. Легалната
дефиниция в разпоредбата на чл.2, т.36 от Регламент №1303/2013 на Европейския
парламент и на Съвета, при определянето на едно действие или бездействие на
стопански субект като „нередност― следва да се вземат предвид три
елемента от обективна страна: доказано нарушение на разпоредба на общностното
право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект; има или би
имало за последици нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз,
като се отчете неоправдан разход в общия бюджет и доказана причинна връзка
между нарушението и вредата. В тежест на административния орган е да докаже
всички елементи от обективната страна на деянието, като даде мотивирано
заключение по тях.
Съгласно чл.49, ал.1 от ЗОП
/която норма е посочена за нарушена/ техническите спецификации трябва да
осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за
възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред
възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. Съгласно чл. 2, ал. 1, и ал. 2 от ЗОП - Обществените поръчки се възлагат в съответствие с
принципите на Договора за функцио-нирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно
движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги
и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на
равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция,
пропорционалност и публичност и прозрачност. При възлагането на общест-вени
поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване
на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано
ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са
съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на
обществената поръчка.
По отношение на твърдяното от
ответника нарушение, съдът приема че не е налице. Разпоредбата на чл.49, ал.1 от ЗОП сочи, че техническите спецификации трябва да осигуряват
равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на
обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на
обществената поръчка в условията на конкуренция. Разпоредбата на чл.49, ал.1 ЗОП,
на която се позовава НО, следва да се тълкува във връзка с тази на чл. 48 ЗОП. Самите
технически спецификации се определят по силата на чл. 48, ал. 1 ЗОП, където
е предвидено, че това се извършва от възложителя, съобразно изискванията на
приложимите нормативни актове в съответната област, като се прилагат посочените
в закона начини, вкл. чрез посочване на работните характеристики или
функционалните изисквания, които позволяват точно определяне на параметрите на
предмета на поръчката, като легална дефиниция
при общест-вените поръчки за доставки или услуги е дадена в § 2, т.54 б."б". Това
изискване за определяне на техническите спецификации съответства на принципа по
чл. 2, ал. 2 от ЗОП,
съгласно който възложителите на обществени поръчки нямат право да ограничават
конкуренцията чрез включване на условия и изисквания, които дават необосновано
предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в
обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Видно от
съдържанието на двете разпоредби от значение е дали посочените изисквания
необосновано ограничават участието в обществената поръчка и дали създават
необосновани пречки към участниците, както и кумулативния критерий да са
съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на
обществената поръчка. В тази връзка е въпрос на оперативната самостоятелност
възложителят да определи предмета на поръчката и изискванията към потенциалните
участници, като трябва с тях да не се ограничава конкуренцията чрез включване
на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано
ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са
съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на
обществената поръчка. Поради това преценката за законосъобразност на
извършената финансова корекция, чрез отмяна на финансова подкрепа със средства от
ЕСИФ зависи от проверка доколко възложителят при въвеждане на изискванията и
критериите за допустимост е спазил границите на оперативната самостоятелност и
не е нарушил забраната, въведена с императивните разпоредби на чл. 2 и чл. 49 от ЗОП. С въведеното изискване раздел IV
„Гаранционно обслужване“ се изисква гаранционното обслужване да се извършва в
оторизирани от производителя сервизи за територията на РБ, като от НО е направен извод, че с това изискване се въвежда изискване към участниците да имат сервизни бази в
страната към момента на подаване на офертите.
Съдът приема, че така
въведеното изискване не е ограничително и дискриминационно и същото не е в нарушение чл.49, ал.1 и чл.2 от ЗОП.
Никъде в обявлението и документацията на обществената поръчка възложителя не е
заложил изискване участниците да имат и да разполагат с каквато и да е сервизна
база, където и да е, още повече към датата на подаване на предложенията за
изпълнение на поръчката. Въведеното изискване гаранционното обслужване да се
извършва в оторизирани от производителя сервизи за територията на РБ не означава, в каквато насока е направен извод
от органа, че следва да се тълкува в смисъл
че участниците следва да разполагат
със сервизни бази в страната, тъй като
такова изискване не е въведено от възложителя. Обществената поръчка е за
доставка на МПС /специализирани/ поради което следва доставчика да гарантира
гаранционното и сервизно обслужване на същите, което е залегнало и в сключения
договор, но това не означава че следва да има сервизни бази на територията на
страната, какъвто извод е направил НО в решението. Възложителя в техническата
спецификация не е поставил завишени изисквания, които да нарушават
конкуренцията и ограничават възможността за прозрачно провеждане на процесната
процедура. С така заложеното изискване в процедурата по обществената поръчка не
може да се приеме, че е налице нарушение
на чл.49, ал.1 от ЗОП вр. чл.2 от ЗОП, в каквато насока са изведени изводи от
НО в решението.
Същото така съдът не споделя
и изводът на НО, че изискването за
представяне на оторизационно писмо към офертата удостоверяващо правото на
участника да извършва гаранционна поддръжка и обслужване на превозните
средства и оборудване с марката на
производителя водело до ограничаване на
конкуренцията. Това изискване не е ограничително, същото се явява обосно-вано и
необходимо, с оглед специфичния предмет на поръчката. Същото е в интерес на
нуждаещите се от спешна медицинска, аварийна и транспортна помощ, които следва
да бъдат обслужвани с превозните средства, предмет на доставка на обществената
поръчка. Следва да се посочи и, че реализирането на предмета на поръчката е от
значение за живота и здравето на
гражданите и е допустимо да се поставят изисквания, както е в случая, които да могат да гарантират на
възложителя качество и надеждност на извършваната услуга по гаранционно
обслужване. От друга страна изискването за оторизационно писмо или друг документ от производителя или
търговеца е обичайна търговска практика, породена от необходимостта да се
гарантира качество и надеждност на доставяното оборудване. Няма пречка
възложителя да изисква такива писма за извършване на гаранционна поддръжка на
МПС и специализираното оборудване. Следва да се посочи, че в раздел V,
т.2.8.1.2 по отношение на
оторизационните писма или друг документ за тях никъде не се посочва и не се
изискват конкретни сервизни бази и къде да се намират същите, в каквато насока
са твърденията на ответника. Това изискване съдържащо се в техническите
спецификации на поръчката и в образеца на техническото предложение не може да
се отнесе към техническите параметри и характеристики на изделията които
възложителя иска да му бъдат доставени и които съгласно закона следва да са
част от съдържанието на техническата спецификация, като същото не е и в
нарушение на чл.49, ал.1 ЗОП, както е приел органа. Въведеното изискване за
оторизационни писма или друг документ от производителя или негов представител
не стеснява необосновано кръга на участниците в процедурата и не е дискриминационно
и е заложено в съответствие с чл.2 от
ЗОП, като в случая следва да се вземе предвид и специфичния характер на
поръчката.
Въпреки изложеното, наличието
на тези изисквания в техническите спецификации на поръчката макар и да се
приеме, че представляват нарушение,
то същото не е
на посочената от НО норма на чл.49, ал.1 от ЗОП. Нормата
на чл.49, ал.1 от ЗОП изисква от своя страна, за да е съставомерно нарушението
по нея, поставяне на характеристики, които да са прекалено специфични и да
възпрепятстват по този начин равния достъп на участниците или тези
характеристики да водят до необосновано ограничаване на конкуренцията. В
конкретния случай поставените от възложителя условия не сочат на нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП, тъй като в техническата спецификация
няма посочване на конкретни параметри или източници за предмета на поръчката,
което би довело до облагодетелстване или ограничаване на участие на определени
лица. Несъмнено всяко изискване, което възложителят поставя, е в някаква степен
ограничително, но в конкретния случай, предвид предмета на процедурата за
възлагане на обществена поръчка, са
заложени изисквания които не
изпълват състава на соченото от НО
нарушение на ЗОП.
Допълнително съдът намира да отбележи, че евентуално
и да се приеме, че е налице твърдяното нарушение на чл.49, ал.1 и чл.2 от ЗОП, както е приел НО в решението и то по
начина описан от АО, то същото не съставлява
нередност по посочената разпоредба
т.10, б“а“ от Приложение №1 към Наредбата и определяне
на финансова корекция в размер на
25% . В конкретния случай констатираната
нередност, ако се приеме че е налице такава попада по т. 11,б.“а“ която точка касае налагане на
финансова корекция когато нередността се отнася
до критерии или условия, които не са дискриминационни по национален /регионален/
местен признак, но водят до ограничаване на
достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на
обществена поръчка. В случая с оглед факти-ческите основания посочени в решението,
следва да се наложи финансова корекция именно по тази точка, като следва да се
посочи, че и процента е различен. В
конкретния случай не се установят дискриминационни критерии по
национален признак, както е приел органа. Неправилното посочване на класи-фикацията на нередността по т.10 б.“а“
е самостоятелно основание за отмяна на решението само на това основание, като
постановено в нарушение на материалния закон.
При така изложените съображения решението се явява
незаконо-съобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и следва
да бъде отменено. Доводите на ответника
за законосъобразност на оспореното решение са
неоснователни. Жалбата на
оспорващия Община Враца, като основателна
следва да бъде уважена.
При този изход на спора основателно
се явява искането на процесуалния представител на оспорващия за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Такова искане е
направено в жалбата, както и в с.з., за което е представен списък на
разноските, като се претендират разноски за юрис-консултско възнаграждение в
размер на 450 лева на основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.25,ал.2 от Наредбата за
заплащането на правна помощ. Други разноски не се претендират по делото, вкл. и
с представения списък. Искането на про-цесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък е основателно и
следва да бъде уважено, но не и в претендирания размер от 450.00 лева. На основание чл.143, ал.1 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ се
определя от съда възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 200.00 /двеста/ лева, като искането над тази сума
следва да се отхвърли. Същото следва да бъде заплатено от Министерство на
регионалното развитие и благоустройство - юридическото лице, към чиято
структура се числи административният орган, издател на акта. Също и сумата от
369.55 лв.- д.т. за образуване на делото. На ответната страна не се дължат
разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Враца
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № РД-02-36-481/03.05.2022г. на И.Д. Директор на Дирекция
„Управление на териториално сътрудничество“ в МРРБ и Ръководител на НО по
Програма „ИНТЕРРЕГ V-A“ Румъния - България 2014-2020г. по проект рег.
„ROBG-195“, „Координирани и ефективни реакции на институциите при извънредни
ситуации в региона Долж-Враца, съфинансиран по Програмата, изпълняван от ОБЩИНА-ВРАЦА,
с което е определена финансова корекция от
25 % от стойността на допустимите разходи /184 773.59 лв. с ДДС/ по Договор
№ 204/19.08.2021г. сключен с изпълнителя „А. и. .г Г.“ ЕООД /Доставка на „Лодка
RIV с транспортен колесар“/.
ОСЪЖДА
Министерство на
регионалното развитие и благоустройството да заплати на Община Враца разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00
лв., както и сумата от 369.55 лв.
д.т., като ОТХВЪРЛЯ искането за
разноски за юрисконсулт до пълния претендиран размер от 450.00 лв., като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване,
чрез АдмС-Враца, пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14 /четиринадесет/ -
дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се
изпрати препис от същото.
АДМ СЪДИЯ: