Решение по дело №279/2020 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юли 2020 г.
Съдия: Теодора Василева Василева
Дело: 20203400500279
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РE Ш Е Н И E   №86

 

гр.  СИЛИСТРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

30.07.2020 г.

 

Силистренският окръжен съд,  гражданско отделение в       закритото  заседание

проведено             на             тридесети                                             юли             през

две             хиляди       и       двадесетата       година             в                           състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА   ВАСИЛЕВА

 

                        1. КРЕМЕНА КРАЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:          

                       2.мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ

 

при     участието на      съдебния   секретар                                                        и            в

присъствието        на        прокурора                                                                        ,    като

разгледа  докладваното  от   председателя  в.  гр . д.     279 /2020   г.        по     описа

 на    СОС      и     за       да     се       произнесе,         взе       в      предвид        следното:

 

 

Производството е по чл. 538 ал.1 вр. с чл. 278 от ГПК вр. с чл. 19, ал.1 от ЗГР.

Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от А.Б.Г., ЕГН: **********, чрез адвокат Ф. И от АК – Силистра, против решение № 67/15.06.2020 г., постановено по гр. дело № 784/2019 г. на Дуловския районен съд, с което е ОТХВЪРЛЕНА, на основание чл.19 от ЗГР, молбата и за промяна на фамилното ѝ име от „Г.” на „А” като неоснователна и и Е ОТКАЗАНО допускане на ПРОМЯНА във ФАМИЛНОТО ИМЕ.. Жалбоподателката счита, че решението е необосновано и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и постановено ново, с което да бъде уважена молбата му.

По делото е конституирана като заинтересована страна Община Дулово, която не взема становище по жалбата,  въпреки предоставената и от първоинстанционния съд възможност.

Становище не е постъпило и от РП гр. Силистра, която участва в производството като страна.

ОС, като съобрази доводите на страните  и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване охранителен съдебен акт.

Съгласно представените доказателства пред районния съд, молителката е родена с имената А Б А на *** *** от родители: баща - Б А Г, с ЕГН **********, и майка - Р А И, с ЕГН **********. През г. имената ѝ били сменени на А.Б.Г.. През г. молителката се установила в Р.  и придобила  гражданство.

Молителката е заявила като основание за промяна на фамилното и име обстоятелството, че е известна в Р. България сред роднини и познати с фамилно име А, така била записана и при приемането и за гражданин. Разминаването във фамилните и имена е затруднение, което тя счита за попадащо в обхвата на чл. 19 ЗГР.   Твърди, че към настоящия момент това и създава затруднения , тъй като не може да докаже, че лицето посочено в издаденото и от власти  удостоверение, че носи имената А.Б. А при приемането и за гражданин  и че лицето, което по документи носи  имената А.Б.Г., са имена на едно и също лице. Твърди, че по тези причини децата и, които са родени в, макар и да имат родител гражданин, не могат да получат гражданство.

Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че не са налице предпоставките на чл. 19, ал.1 ЗГР за промяна на имената на жалбоподателя.

Съдът счита, че по делото не е установено наличието на важно обстоятелство, мотивиращо допускането на промяна във фамилията на молителката.

Предявената от въззивницата молба  за промяна на  фамилното и  име намира правното си основание в чл. 19, ал. 1 от ЗГР и се развива в охранително производство по чл. 530 и сл. от ГПК. Пред вид обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, обозначава, отграничава от другите правни субекти в обществото със своите лично, бащино и фамилно имена, с които се легитимира, от това произтичат редица права и задължения за него, поради което и възможностите за промяна са строго определени от закона и се допускат само при определени обстоятелства. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т. ч. и да индивидуализира личността при участието и социалния живот. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване. Самото име е словесно наименование, чието притежаване е административно задължително за всяко физическо лице - чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗГР, като начинът на образуването му се регламентира императивно в чл. 12 и сл. от ЗГР, като възможности за свободен избор и промяна съществуват предимно по отношение на собственото/личното/ име. Фамилното име на физическо лице се формира по предвидените в чл. 14 от ЗГР начини, а именно - от фамилното или от бащиното име на бащата с наставка "-ов" или "-ев" и с окончание съобразно пола на лицето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Разпоредбата на чл. 13 от ЗГР и чл. 14 от ЗГР са императивни и не може да бъдат дерогирани от субективното отношение към тях на носителя на правото на име. Т. н. "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР(в закона няма легално определение), следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, но по отношение на бащиното и фамилното име тази преценка е ограничена от посочените императивни изисквания.

Важни обстоятелства по смисъла на  чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна.

В конкретния случай обаче фамилното име на молителката не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо и не са налице важни обстоятелства, тъй като промените или грешките настъпили в друга държава при придобиване на чуждо гражданство не са основание за промяната на фамилното име, отговарящо на изискванията на българското законодателство и специално чл.14 ЗГР. Не са налице и съображения от етнически, религиозен или морален характер.  

В случая личните аргументи на молителя и твърденията му, че е известен в Р. България с името, с което иска да промени фамилното си, остават голословни. Ангажираните свидетелски показания не сочат на факти, че молителката е известна  в обществото личност, която се идентифицира сред голям кръг лица с фамилията си. Напротив, повечето и близки при кратките и престои в БГ се обръщат към нея с малкото и турско име, не се дадоха примери, от които да се прави извод, че фамилията и е особено определяща за разпознаваемостта и като физическо лице.В случая не може и да се обсъжда вариант за осмиващо или опозоряващо име, защото „А“ няма такова звучене и значение  в нито един аспект.

Що се отнася до наведените пред тази инстанция твърдения, че фамилията е пречка децата и да получат българско гражданство, няма такива доказателства по делото, изхождащи от Дирекция „Българско гражданство“ към МП.

По делото няма ангажирани доказателства, от които по безспорен начин да се установява наличие на предпоставките на  чл. 19, ал. 1 от ЗГР, за да може да бъде уважено направеното от молителката искане за допускане промяна на фамилното и име.

Въззивният съд изцяло споделя изложените от районния съд мотиви, довели до отхвърляне на молбата, същевременно, счита за недоказани допълнително изложените доводи в жалбата за отмяна на обжалваното решение, поради което счита, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното ОС

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 67/15.06.2020 г., постановено по гр. дело № 784/2019 г. на Дуловския районен съд

Решението  е окончателно

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.                                 2.