О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 801
15.05.2019 г., гр.
Пловдив
РАЙОНЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, III
състав, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНИКА ТАРЕВА
след като се запозна с материалите по ЧНД № 2996/2019
г. по описа на съда, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Образувано е във връзка с постъпила жалба от адв. В.С., представляващ Т.А.А.,
в качеството ѝ на законен представител /настойник/ на малолетните
пострадали К.Ф.А.и А.Х.А., срещу Постановление на РП Пловдив от 18.12.2018 г.,
с което е прекратено наказателното производство по ДП № 10/2018 г. по описа на ОСО
при ОП Пловдив.
С жалбата е направено искане постановлението за
прекратяване на наказателното производство да бъде отменено като необосновано и
незаконосъобразно и делото върнато на РП Пловдив със задължителни указания
относно прилагането на закона.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
материали, намира за установено следното от фактическа страна:
Наказателното производство е било образувано и водено
срещу Н.С.А. затова, че в периода от 01.07.2017 г. до 31.01.2018 г. в гр.
Пловдив, след като е била осъдена с Решение № 417/23.03.2016г. по въззивно гражданско дело № 350/2016 г. по описа на Окръжен
съд гр. Пловдив, VII граждански
състав, влязло в сила на 23.03.2016 г. да издържа свои низходящи - малолетното
си дете К.Ф.А.с ЕГН ********** и малолетното си дете А.Ф.А.ЕГН **********, като
им заплаща чрез техния баща и законен представител - Ф.А.Х.с ЕГН **********
месечна издръжка за всяко дете в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, съзнателно
не е изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а
именно: 7 месечни вноски по 160 лева всяка - общо в размер на 1 120 лева - за
детето К.Ф.А.с ЕГН ********** и 7 месечни вноски по 160 лева всяка - общо в
размер на 1120 лева - за детето А.Ф.А.ЕГН ********** - престъпление по чл. 183
ал. 1 НК.
Въз основа на събраните по делото доказателства е била
установена следната фактическа обстановка: Обвиняемата Н.С. А. /А./ живеела във
фактическо съжителство с Ф.А.Х.. От съвместното им съжителство двамата имали
две деца: К.Ф.А.роден на *** г. и А.Ф.А.роден на *** г. През 2009 г. обв. Н.С. А. /А./ и Ф.Х.се разделили като децата останали
да живеят с баща си. През 2013 г. обв. Н.С. А. се
омъжила за Н.Ф.А., като приела неговото фамилно име А..
С Решение № 2360 от 04.06.2013 г., влязло в сила на
16.08.2013 г., постановено по гр.д. №1390/2013 г. по описа на Пловдивски
районен съд, I бр. състав, майката на децата обв. Н.С.
А. /А./ била осъдена да заплаща на двете си деца месечна издръжка в размер на
120 лева за всяко дете. С Решение от 18.12.2015г на Пловдивски районен съд, IV
бр. състав по дело 5868/2015г. по описа на ПРС е изменил размера на дължимата
издръжка, като я е увеличил месечно на по 140 лв. за всяко от децата. Окръжен
съд-Пловдив, VII гр. състав, с Решение № 417/23.03.2016г., по въззивно гр.д. № 350/2016г. по описа на ПОС отменил Решение
от 18.12.2015 г. на Районен съд-Пловдив, IV бр. състав по дело №5868/2015г. по
описа на ПРС в частта, с която бил отхвърлен иска за разликата над присъдените
140 лв. до 160 лв. и осъдил Н. А. /А./ да заплаща на малолетните си деца К.Ф.А.и
А.Ф.А.чрез техния баща и законен представител Ф.А.Х.месечна издръжка за всяко
дете в размер на 160 лв., като решението е влязло в законна сила на 23.03.2016
г.
Обв. Н. А. /А./ била уведомена за съдебното решение от майка
си св. К.Й.С., която информирала обвиняемата по телефона за увеличения размер
на дължимата месечна издръжка.
Бащата на децата Ф.Х.живеел в Германия с новото си
семейство, а майката им - Н. А. /А./ живеела във Франция също с новото си
семейство. За малолетните деца грижи полагали бабата и дядото на децата от
страна на Ф.Х.- свид. Т.А.А.
и свид. А.Х.А.. Предвид отсъствието и на двамата
родители на децата Органът по настойничество и попечителство на Район
„Централен“ при Община Пловдив назначил свид. Т.А.А. за настойник спрямо нейните малолетни внуци К.Ф.А.и А.Х.А..
Относно качеството й на настойник на децата на свид. Т.А.
били регулярно издавани удостоверения от Органът по настойничество и
попечителство на Район „Централен“ при Община Пловдив - Удостоверение изх. №
94012-19024 от 29.05.2017г. за срок от 6 месеца, считано от 29.05.2017г.,
Удостоверение изх. № 94012- 22071 от 30.11.2017г. за срок от 6 месеца, считано
от 30.11.2017г. и Удостоверение изх. № 94012-23096 от 31.05.2018г. за срок от 6
месеца, считано от 31.05.2018г.
Предвид отсъствието си от страната обв.
Н.А. не плащала редовно присъдената издръжка. Обикновено това правела свид. К.Й.С. чрез пощенски записи. За месеците август и
септември 2017 г. свид. Т.А. не получила дължимите
суми за месечна издръжка на децата. Това станало и причина свид.
А. да подаде жалба в Районна прокуратура гр.Пловдив, по повод на която било
образувано и настоящото досъдебно производство.
Впоследствие видно от разписка от 16.10.2017 г. на свид. А. била преведена сумата от 640 лв. представляваща
дължимата издръжка за м. юли и м. август 2017 г. и видно от разписка от
09.02.2018 г. свид. А. получила сумата от 1920 лева -
дължима издръжка за периода от м. септември 2017 г. до месец февруари 2018 г.
В разпита си от 17.07.2018 г. в качеството на свидетел
по делото свид. Т.А. е посочила, че след като на
12.02.2018 г. получила покана за пощенски запис за сумата от 1920 лв., които
представлявали месечната издръжка за двете деца за месеците от септември 2017 г.
до февруари 2018 г., свид. А. получавала редовно
парите за месечна издръжка на К.Ф.А.и А.Х.А..
При така установената фактическа обстановка
наблюдаващият прокурор е приел, че в конкретния случай липсва извършена състав
на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, доколкото по делото се установява, че процесните издръжки са били заплатени, поради което е
приел, че е налице хипотезата на чл. 183, ал. 3 НК, в който случай деецът не се
наказва. В тази връзка прокурорът е извършил служебна проверка във връзка с
образувани преди това наказателни производства срещу същата обвиняема, във
връзка с която е установено, че според информационната система в Районна
прокуратура - гр. Пловдив обв. Н.С.А. до момента не
се е ползвала от привилегията на ал. 3 на чл.183 от НК /доколкото същата не се
прилага повторно/. По отношение на същата били водени две досъдебни
производства, които били прекратени поради липса на осъществено престъпление по
чл. 183, ал. 1 НК. В резултат на тези изводи прокурорът е прекратил
наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. чл. 183, ал. 3 НК, което е предмет на настоящето обжалване.
Съдът изцяло възприема изложената от прокурора
фактическа обстановка, доколкото същата се явява съответна на събраните по
делото доказателства.
Горната фактическа
обстановка и анализът на събраните
по делото доказателства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, изхожда
от лице, разполагащо с правен
интерес да обжалва и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
За реализирането на наказателната отговорност по чл. 183 ал. 1 НК е
необходимо лицето да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила
на осъдителното решение съзнателно да не е изпълнило задължението си в размер
на две или повече месечни вноски при наличието на обективна възможност за
това и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането
на месечната издръжка. Ето защо инкриминираният период от време може да бъде
само след като е влязло в сила осъдителното решение. За неплатената издръжка за
времето, преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна
отговорност, а само гражданска такава. В горния смисъл е Решение №
484/16.10.1980г. по н. д. № 486/80г., І н. о.
В конкретния случай Н.С.А. е била привлечена в
качеството на обвиняема за това, че в периода от 01.07.2017 г. до 31.01.2018 г.
в гр. Пловдив, след като е била осъдена с влязло в сила на 23.03.2016 г. решение
на граждански съд да издържа свои низходящи - малолетното си дете К.Ф.А.и
малолетното си дете А.Х.А., като им заплаща чрез техния баща и законен
представител - Ф.А.Х.месечна издръжка за всяко дете в размер на 160 лева,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно: 7 месечни вноски по 160 лева всяка - общо в размер на 1120
лева - за детето К.Ф.А.и 7 месечни вноски по 160 лева всяка - общо в размер на
1120 лева - за детето А.Х.А..
Както беше посочено по-горе, видно от приложената по
ДП разписка от 16.10.2017 г., на свид. А. била
преведена сумата от 640 лв. представляваща дължимата издръжка за м. юли и м. август
2017 г., а видно от разписка от 09.02.2018 г. свид. А.
получила сумата от 1920 лева - дължима издръжка за периода от м. септември 2017
г. до месец февруари 2018 г. Отделно от това, в разпита си от 17.07.2018 г. в
качеството на свидетел по делото свид. Т.А. е
посочила, че след като на 12.02.2018 г. получила покана за пощенски запис за
сумата от 1920 лв., които представлявали месечната издръжка за двете деца за
месеците от септември 2017 г. до февруари 2018 г., след които дати свид. А. получавала редовно парите за месечна издръжка на К.Ф.А.и
А.Х.А..
При това положение следва да се сподели направения от
прокурора правен извод, че процесните издръжки са
били заплатени от страна на обвиняемата. Следва да се сподели и изводът, че за
двете малолетни деца не са настъпили вреди последици, което евентуално би било
основание за приложението на института на чл. 183, ал. 3 НК.
Следва да се посочи, че съдът оценя като неоснователно
наведеното в жалбата възражение, че прокурорът не е извършил преценка по
отношение на периодите, касаещи прекратените две наказателни производства,
водени преди това срещу обвиняемата за същата правна квалификация. Последното
очевидно не е било необходимо, доколкото видно и от самата жалба, с която
настоящата жалбоподателка е сезирала РП-Пловдив и с
която е очертала рамките на започната от РП проверка, е посочено, че се касае
за периода от лятото на 2017 г. до януари 2018 г., по отношение на които
периоди по делото са налице доказателства за заплащане на дължимите издръжки в
пълнота. Последното обосновава и правилността на извършените от страна на
прокурора изводи в тази насока.
Предвид изложеното и доколкото от доказателствата по
делото не се установява за пострадалите да са настъпили други вредни последици,
правилен е крайният извод на прокурора, че са налице предпоставките на чл.183
ал.3 НК, поради което и деецът не следва да бъде наказан и е прекратил воденото
наказателно производство.
В тази връзка следва да се посочи, че липсва пречка
прокурорът сам да приложи разпоредбата на чл.183 ал.1 НК. Съгласно Тълкувателно
решение № 19/27.03.1974 г. по н. д. № 12/74, ОСНК, чл.183 ал. 3 НК може да бъде
приложен, ако са налице предвидените в него предпоставки, както от прокурора,
така и от съда до предаването на обвиняемия на съд. В тези случаи по силата на
закона прокуратурата също може да прекрати наказателното преследване, щом
извършеното деяние е наказуемо. В решението е посочено, че внасянето на делото
с обвинителен акт и предаването на съд имат смисъл само когато е налице
наказуемо деяние, а не такова, за което предварително се знае, че деецът ще
бъде освободен от наказание. Ето защо и не само присъдата, с която деецът е
признат за виновен и на основание чл.183 ал.3 НК освободен от наказание, но и
постановлението на прокурора, са доказателство, че дадено лице веднъж вече се е
ползвало от привилегията на посочената разпоредба. С това тълкувателно решение
е изоставено, като неправилно, становището, застъпено в Тълкувателно решение на
ОСНК от 02.02.1970 г., съгласно което чл.183 ал.3 НК
не може да бъде прилаган от прокуратурата, а само от съда с присъда, която
единствено може да служи като доказателство, че деецът се е ползвал веднъж от
тази разпоредба.
Предвид горното обжалваното постановление като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП-Пловдив от 18.12.2018 г., с което
е прекратено наказателното производство по ДП № 10/2018 г. по описа на ОСО при
ОП Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред
Окръжен съд-Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.