Р
Е Ш Е Н И Е
№1646
Гр.
Пловдив, 13, 10, 2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти състав, в открито
заседание на тринадесети септември, две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ,
при секретаря
К. Рангелова, като разгледа административно дело № 1315 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и следващите от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Жалбоподателят - „АКВА ВИЖЪН“ ООД с ЕИК *********, с адрес по чл. 8
от ДОПК в село ***, представлявано от управителите: А.Е.Б., А.Б.М. и К.Г.Б. оспорва
ревизионен акт № Р-16001621004346 -091 -001 от 16.02.2022 година, потвърден с
решение № 177/26.04.2022 година на
Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, с който не е признат данъчен кредит в
размер на 36 358,79 лева и лихва 9 536.83 лева и корпоративен данък
за 2019 година – 18 681.31 лева и лихва 3 093.94 лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
оспорения РА , както и се твърди , че е
погрешна преценката на органите на приходната администрация относно реалността
на доставките към дружеството-жалбоподател. В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. К. , който претендира и разноски по делото.
Ответникът - Директорът на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите, чрез юк. Б.
оспорва жалбата като неоснователна по аргументи, подробно изложени
в представената по делото писмена / л. 1406/ защита и иска присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок
в частта за непризнат данъчен кредит, пред контролния в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил в
тази част. Така постановеният от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 36
358,79 лева и лихва 9 536.83 лева и корпоративен данък за 2019 година – 18
681.31 лева и лихва 3 093.94 лева.
Началото
на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16001621004346 -020-001 от 29.07.2021г. (л.1345, т.5), издадена от Ц.
*** и В. ***, с която е възложена данъчна ревизия на жалбоподателя , с обхват: - данък върху добавената стойност
за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г. и корпоративен данък за същия период. Срокът
за извършване на ревизията е продължаван с две заповеди за изменение от 04,11 и 06,12,2021г.
В хода на тази административна процедура е съставен
Ревизионен доклад № Р-16001621004346-092-001/19.01.2022 г. (л.336, т.2), срещу
който, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение (л.333) и въз
основа на които, възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали
Ревизионен акт № Р-16001621004346 -091 -001 от 16.02.2022 година, с който не е
признат данъчен кредит в размер на 36 358,79 лева и лихва 9 536.83 лева и
корпоративен данък за 2019 година – 18 681.31 лева и лихва 3 093.94 лева.
По жалба на дружеството е издадено Решение № 177/ 26.04.2022 от директора на дирекция “Обжалване и данъчно
– осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което РА е
потвърден в оспорената част.
С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112
ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени съответните заповеди издадени от
директора на ТД на НАП – Пловдив, както и по административната преписка е
приложен и оптичен носител с актовете, издадени от цитираните по-горе органи
(л.17), както и такъв със сертификати за валиден електронен подпис на длъжностните
лица, извършвали действията .
Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното
ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен
орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният
акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в
съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1
от ДОПК, органи на приходната администрация.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че в
случая са налице съществени нарушения на процесуалните правила, поради което е
нарушено изцяло правото на защита на жалбоподателя, съдът намира същите за
неоснователни, още повече, че конкретни доводи в тази насока не се навеждат.
Това е така, тъй като, изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното
производство е образувано и, съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт
са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите.
Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената
за това форма.
Следва в случая да се констатира и това, че от
представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и заповедта за
изменение на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с
валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния
документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните
документи.
Отделно от това, всички протоколи от извършени
насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения
от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни
доказателствени средства, което, от своя страна, налага извод за спазени
принципи за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и
обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от значение за
установяване задълженията за данъци на дружеството.
В тази насока като неоснователни следва да се
констатират оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на развилото се ревизионно
производство, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния акт.
Впрочем, дори и в случая да се приеме, че са налице
нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, то това
обстоятелство само по себе си не обуславя незаконосъобразността на ревизионния
акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при
условията на чл.160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по
същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство
доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на
всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС.
Предвид на това, дори и при констатиране на
процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма
правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение
на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните
задължения.
Неоснователно е и възражението в насока бланкетност на
РА и липса на анализ на събраните доказателства по време на ревизията. Съгласно
чл.120 ал.2, изр. първо от ДОПК, РД е неразделна част от РА, а според трайната съдебна практика мотивите
могат да се съдържат и в други документи по преписката, извън процесния акт.
Така в РД са изложени подробни аргументи, въз основа на които са формирани
крайните изводи на органите на приходната администрация.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Извършената
на дружеството ревизия е с обхват: -
данък върху добавената стойност и корпоративен данък за периода 01.01.2019 г. –
31.12.2020 г.
Видно от констативната част на съставения РД е отказано
право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал.1, т. 1 и
чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон и във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по
фактури, издадени от „МЕЙ АДВАЙЗЪРИ” ЕООД, „ЕКОДСС ЕООД, „ДАНЕЛА“ ЕООД, „ВЕСТА
КОНСТРАКШЪН“ ЕООД, „ДЖИ ДИ ПИ АР ГРУП“ ЕООД, „КРИСТАЛ КОРП ГРУП“ ЕООД и „ЙЕС
СИТИ ТРЕЙД“ ЕООД в общ размер на 36 358,79 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 9 536,83 лв.
В рев. Производство са изготвени искания за
представяне на документи и писмени обяснения и са връчени на доставчиците по реда на чл. 32
от ДОПК, като впоследствие от тях не са
представени исканите документи.
Обсъждайки факта, на непредставяне на никакви
доказателства относно наличието на стоки, които да бъдат предмет на последваща
продажба, складова база, където да бъдат съхранявани стоките, физическото им
получаване и предаване, органите по приходите са направили извод, че няма реално извършени
доставки на стоки/услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тъй като няма възникнало
данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и неправомерно е начислен косвен
данък от издателя на процесиите фактури.
Отделно от горното за да бъде отказано правото на
данъчен кредит по процесиите фактури, органите по приходите са приели и че доставчиците
не са представили исканите , а от направеният анализ на всички доказателства, се
налага извод , че процесните доставчици не са извършили въпросните доставки.
Ревизираното лице е представило копия на фактури,
придружени с фискални бонове, издадени от „ВЕСТА КОНСТРАКШЪН" ЕООД, във
връзка с които са извършени разплащания по банков път. Представен е също така и
консултантски договор от 18.09.2018 г.,
„МЕЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД (консултант-изпълнител) с предмет консултация по
изготвяне на документация относно противопожарна технология, технология на
напояването и ВиК технология за кланица в с. Ягодово с възнаграждение от 52
000.00 лв. (без ДДС), като е договорен срок за завършване и предаване - до 28
.02.2019 г., считано от 01.10.2018 г.
Ревизиращия екип е приел , че от съдържанието на
представените документи не се съдържа информация кога, къде и по какъв начин е
станало предаването/приемането на фактурираните услуги/материали, и за
физическите лица, които са ги извършили. Не са представени ведомости за
заплати, трудови или граждански договори за наети лица със съответната
квалификация, които да извършат услугите. При ревизията не са представени безспорни доказателства за извършване на
фактурираните услуги от сочените за доставчици дружества, в т.ч. и за конкретна
по вид извършена дейност. Прието е че , при доставките на услуги следва да се
обсъди факта , дали при възлагане на услугата страните са договорили по
достатъчно конкретен начин вида, количеството, качеството, единичната и обща
цена на услугата и какви отделни компоненти формират цената, защото единствено
при индивидуализирано в достатъчна степен възлагане на услугата може да се
направи извод за наличие на реално правоотношение с конкретен предмет и
конкретни насрещни престации.
Прието е че доставчиците не са представили и доказателства , че разполагат с кадрови ресурс за извършване на
фактурираните услуги; липсват преки доказателства или информационна следа за
ангажираните за дейността лица, както и липсват доказателства за извършване на съответните СМР, за необходимите
материали, механизация и труд.
В съдебната
фаза е поискана и съдът е допуснал съдебно-счетоводна
експертиза със задачи вещото лице да се
запознае със счетоводните записвания в счетоводството на доставчиците на
дружеството-жалбоподател и ги сравни с установеното в хода на ревизионното
производство и даде заключение по следните въпроси:
1. Редовно ли са водени счетоводните записвания;
2. Отразени ли са издадените към дружеството
жалбоподател фактури в счетоводните записвания на доставчиците, и правилно ли
са осчетоводени отразените в тях стопански операции, отнасящи се до
дружеството-жалбоподател;
3. Начислен ли е ДДС по доставките към жалбоподателя,
посочен ли е в СД и дневници за продажби. Начисления данък разчетен ли е в
полза на бюджета.
4. Има ли данни за извършените разплащания по
издадените към жалбоподателя фактури. Разплащанията кореспондират ли с
издадените първични счетоводни документи.
5. Налице ли е и има ли данни за ресурсна обезпеченост
на доставчиците ни за извършване на доставките към жалбоподателя. Съответно има
ли данни за предходни доставчици и тези данни подкрепят ли извод за реално
осъществени доставки. С какви плащания се подкрепя този извод.
6. Съответстват ли счетоводните записвания при
доставчиците ни с представените от тях годишни данъчни декларации.
7. Има ли данни и какви са те относно наети лица по
трудови договори и разходи за изплатени хонорари по граждански договори, на кои лица и в кои
периоди.
8. Могат ли да се проследят стоковите потоци по
доставките към дружеството – жалбоподател, съответстват ли те на договорените
доставки. Отразявани ли са складови наличности на стоки и материали и те
съответстват ли на договорените с жалбоподателя доставки.
В съдебно
заседание на 06.02.2023 г. е изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза / л.1378-1386/ за изготвянето на която
вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, без да е ходило
в счетоводствата на доставчиците , като при приемането й е поставена и допълнителна
ССчЕ , по която вещото лице следва да посети счетоводствата на трите доставчика от град София.
В приетата доп. ССЕ
/ л. 1397/ вл. посочва, че не е
успял да се свърже със софийските доставчици ,
както и че от управителя на дружеството жалбоподател не са му
представени нови доказателства.
Предвид горното вл. в доп. ССЕ е коментирал отново наличните по делото документи, т.е.
преповторил е констатациите си по първоначално приетата експертиза.
Съдът ще кредитира приетите по делото експертизи, като
ще вземе предвид факта , че вещото лице
не е извършило проверка в счетоводството
на доставчиците и поради тая причина не
са опровергани изводите на ревизиращите относно липсата на стоки, които да
бъдат предмет на последваща продажба, складова база, където да бъдат
съхранявани стоките, физическото им получаване и предаване.
Съдът счита , че вл. е изследвало въпроси, касаещи
отразяването на спорните фактури в счетоводството на доставчиците,
начисляването на ДДС и отразяването му в отчетните регистри по ЗДДС, както и
дали са водени редовно счетоводните записвания, които въпроси като цяло не са по съществото на спора.
Следва да се има предвид , че дадените отговори от вл. са само въз основа на проверени доказателства представените
още в хода на ревизионното производство и необорени в настоящото съдебно
производство.
При така установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи:
При
обсъдената фактическа обстановка, не е спорно, че ревизираното лице е
регистрирано по ЗДДС, притежава данъчни документи (фактури), съставени в
съответствие с изискванията на ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред -
по отношение на доставки на процесните стоки и услуги, по които лицето е
получател. Не се спори, че фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица,
извършени са плащания по банков път, за което има налични банкови извлечения и
плащанията са отразени редовно в счетоводството на жалбоподателя.
Спорът в настоящото производство се концентрира
относно реалността на процесните доставки, т.е. обективирането им като проявени
юридически факти, така като се твърди от ревизираното лице.
На първо място, следва да се разгледа пряко
приложимото в случая национално право, което предвижда следното:
За да се признае на получателя по облагаема доставка
материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е
изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване
предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се
държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните
предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.
В посочения смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а
именно правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да
бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на
решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на
приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи,
само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава
само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема
сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва,
че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори, когато не отговаря
на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.
Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11
Съдът на ЕС казва, че за да се установи, че на основание на доставките на стоки
е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са
били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за
извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в
съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да
извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това
дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на
споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази
преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие
същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице
облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде
отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване
на правото на приспадане на данъчен кредит следва
да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.
В допълнение, според решение на СЕС по дело С-18/13,
при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително
тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска
извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с
материална, техническа и кадрова обезпеченост.
Също така константна е практиката на СЕС по дела
С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на
Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да
вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери,
че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в
данъчна измама /съображение по т.48 от решение № С-273/11/. В изпълнение на
легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните
субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга
страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на
приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави
позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т. 37 от решение
на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на доказателства, се счита за част
от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /решение от 7.12.2010 г. по дело
С-285/09, т. 48 и т. 49/.
Тук е важно да се отбележи, че липсата на материален и
персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на
услуга е индиция за несъществуваща доставка без да е достатъчно за
дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т.т. 44 и 45 от решението на
СЕС по дело С-324/11.
Внимание заслужава и Решението по дело С-271/2012 на
СЕС, в който случай е отказано право на приспадане с мотива, че разглежданите в
главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни /т.32/. В
по-голямата част от тях е посочена обща сума, без конкретизация на единичната
цена и броя на отработените часове на членовете на персонала на дружествата,
доставчици на услугите. В този контекст СЕС разяснява, че по смисъла на чл.22
§3, б. в) държавите членки имат право да определят критериите, по които даден
документ може да бъде считан за фактура. Освен това чл.22 §8 позволява на
държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за
правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. „Etat belge“
е използвала възможността, предвидена в чл.22 §8 от Шеста директива, тъй като
съгласно чл.5 §1 ал.6 от Кралски указ 1, фактурата трябва да съдържа
информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия
данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното
количество и предмет.
В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на
Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото
на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на
услуги, които разполагат с непълни фактури, дори, ако в допълнение към
последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел
да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на
фактурираните сделки.
В съответствие с визираното тълкуване, на национално
ниво, с разпоредба на чл.71 ал.1 от ЗДДС като условие за упражняване на правото
на приспадане е предвидено наличието на данъчен документ, отговарящ на
изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС -
фактурата задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката,
респ. вида на услугата.
Съобразно цитираната практика на СЕС съдът счита , че
още при ревизията е установено както
осчетоводяването, така и отразяването на спорните фактури, по които е отказано
правото на данъчен кредит, при издателя, доколкото е представил съответните
документи, и при получателя - ревизираното дружество. Относно ресурсната
обезпеченост на дружествата - доставчици, вкл. наличие на данни за наети лица
по трудови договори, стокови потоци, складови наличности и др., вещото лице не
се ангажира с конкретен и точен отговор, който да обоснове различен правен
извод от този на органите по приходите.
Тук следва да се има предвид и общото правило на
чл.154 ал.1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, т.е. лицето което, претендира право
на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са
налице законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за
възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС,
следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т.37 от решение
на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени
данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното
лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да
се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по
делото. В тежест на жалбоподателя е да
установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки,
и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни
документи, като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на
данъчен кредит.
Както при доставката на услуги, така и при доставката
на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се разделят на
такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и
такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване
на разглежданите доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури;
плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки;
осчетоводяване по с/ка 411 "Клиенти", с/ка 602 „Разходи за външни
услуги“, с/ка 4532 "Начислен данък за продажбите", с/ка 702
"Приходи от продажби на стоки"; справки – декларации за съответния период; товарителници и фактури
за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо-предавателни протоколи; стокови
разписки; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и
количество; последваща реализация и
приходи от продажби, свидетелски показания и др.
Доказателства, установяващи потенциалната възможност
за осъществяване на доставката са: фактът на притежание на стоките/ресурсите за
извършване на услугата от доставчика, материално-техническата и кадровата му
обезпеченост, възможността му да ги достави/изпълни, респ. фактът на
деклариране и внасяне на ДДС.
Без значение от кой вид са доказателствата, те следва
да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията
на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин
физическата изява на доставката - кой и къде е предал стоките, на кой са
предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кой са транспортирани,
къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети.
В крайна сметка
липсата на категорични доказателства за реалността на доставките от конкретно посочените в РА и в Решението
доставчици налага жалбата срещу РА в
частта на ЗДДС да бъде отхвърлена.
Съгласно
оспорената част от РА по ЗКПО съдът
счита за основателен изводът на органите по приходите за наличие на
предпоставките за прилагане на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 и 16
от с.з., поради което процесиите разходи
правилно не са признати за данъчни цели и законосъобразно е увеличен
счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане.
В съдебното производство остана необорено извършеното
преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за
2019 г. със сумата общо в размер на 173 294,01 лв. и за 2020 г. със сумата в
размер на 7 500.00 лв.. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО и във връзка с чл.
16. ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Няма спор , че
сумата от 173 294,01 лв. е сбор от сумите по фактури, отнасящи се за извършени
услуги и закупени материали от „МЕЙ АДВАЙЗЪРИ" ЕООД - 57 750,00 лв.; ..ДЖИ
ДП ПИ АР ЕРУП" ЕООД - 40 000.00 лв.; „ЕКОДО” ЕООД - 14 333.34 лв.;
„ДАНЕЛА” ЕООД - 7 666.67 лв.; „ВЕСЛА КОНСТРЪКШЪН" ЕООД - 44 544.00 лв. и „ЙЕС СИТИ ТРЕЙД" ЕООД - 9 000.00 лв.
Сумата 7 500,00 лв. е по фактура за извършена услуга, издадена от „КРИСТАЛ КОРП
ТРУП" ЕООД. Установено е. че посочената сума е отразена в разходите на
дружеството за 2020 г. по счетоводна сметка 602. Сметката е приключена със с/ка
611 Разходи за основна дейност.
Съдът счита,
че и жалбата срещу РА в частта по ЗКПО е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за
данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон. В чл. 10. ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се
признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно
стопанската операция. Жалбоподателят не е ангажирал нови доказателства, които
да оборят констатациите в ревизионния акт и да доказват реалното осъществяване
на изследваните стопански операции, свързани с отчетените разходи по сметка
602, респ. обективното наличие на документално обоснован разход.
За целите на ЗКПО доказването на реалността на
сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени
такива, могат да се признаят разходи за дейността. Наличието на фактури не може
да бъде основание за признаване на разходите, след като действителното
извършване на разходите не е установено по безспорен начин. Като е отчело в
разходите за дейността стойността на услугите по спорните документи,
ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за
ревизирания отчетен период.
Предвид гореизложеното , следва да се приеме , че в
случая процесните разходи правилно не са
признати за данъчни цели и законосъобразно е увеличен счетоводният финансов
резултат в годината на счетоводното им отчитане.
В заключение следва да се посочи , че при липса на
основната предпоставка - реално
извършване на доставка на стоката и на услугата, следва да бъдат приети за
ирелевантни доказателствата за плащането по доставките и отразяването на това
по счетоводните записвания. Трайно е възприето в практиката на съдилищата, че
последваща реализация на стоките и плащането на цената по фактурите може да
бъде само косвено доказателство за реалността на доставките, но няма водещо
значение за признаване правото на данъчен кредит. Жалбоподателят не доказа
договорените между страните доставки да са реализирани, а оттук, че е настъпило
данъчно събитие за целите на ЗДДС. В този контекст установените от органите по
приходите обстоятелства относно недоказаност на произхода на стоките и липса на
материална и техническа обезпеченост на доставчиците допълват основанието за
отказ на правото на данъчен кредит, а именно липсата на реална доставка. При
това положение, след като не е доказана реалността на процесните доставки, жалбата
като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на делото и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответника и същите се констатираха в размер на 2991 (две хиляди деветстотин
деветдесет и един) лв., съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, пети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АКВА ВИЖЪН“ ООД с ЕИК *********, с адрес по
чл. 8 от ДОПК в село ***, представлявано от управителите: А.Е.Б., А.Б.М. и К.Г.Б.
срещу ревизионен акт № Р-16001621004346 -091 -001 от 16.02.2022 година,
потвърден с решение № 177/26.04.2022
година на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, в частта по ЗДДС за непризнат данъчен кредит в размер на 36 358,79 лева
и лихва 9 536.83 лева и корпоративен данък за 2019 година – 18 681.31 лева и
лихва 3 093.94 лева.
ОСЪЖДА „АКВА
ВИЖЪН“ ООД с ЕИК *********, с адрес по чл. 8 от ДОПК в село ***, да заплати на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив, при Централно
управление на НАП сумата от 2991 (две хиляди деветстотин деветдесет и един) лв,
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: