№ 7203
гр. С, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110157022
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от П. С. П., с ЕГН: ********** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК срещу „ф-ма“ ЕАД,
ЕИК: ****** за установяване недължимостта на сумата от 953,90 лв., от които непогасена
главница по запис на заповед в размер на 147, 93 лева, 141,75лв. лихва за забава, 48,36лв. –
разноски в производството, 154,72лв. разноски по изпълнителното дело и 461,14лв. такси и
разноски по изп.дело съгласно Тарифа за такси и разноски към ЗЧСИ, за които е издаден
изпълнителен лист от 11.03.2012 г. по гр.д. № 9678/2012 г. по описа на Софийски районен
съд, 51 състав, претендирани по изпълнително дело № 20148510401756 по описа на ЧСИ М
П., рег. № 851.
В исковата молба се твърди, че ищецът че е длъжник по посоченото изпълнително
дело, образувано през 2014 г., като на 10.01.2015г. е получил покана за доброволно
изпълнение за заплащане на сумата от 575,22 лева, а на 01.08.2014 г. получил запорно
съобщение за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. Счита, че
тригодишната давност за вземанията е започнала да тече на 11.03.2012 г. Поддържа, че ако
наложеният запор на трудовото му възнаграждение е действие, което прекъсва давността, то
към 01.08.2016 г. изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона. Ето
защо счита, че не дължи претендираните по изпълнителното дело суми.
Ответникът счита, че исковете са недопустими и неоснователни. Излага съображения,
че давността не е изтекла. Твърди, че изпълнителното производство е образувано по време
на действието на ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно което изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае същото давност не тече. Поддържа, че с ТР №2/26.06.2015
1
г., поставено по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно
разрешение на въпроса, но тъй като същото няма обратно действие, за процесния период
приложими били разрешенията на ППВС № 3/18.11.1980г. Твърди, че след връчване на
поканата за доброволно изпълнение на длъжника са извършвани действия от ЧСИ, които са
довели до прекъсване на погасителната давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложен, към исковата молба Изпълнителен лист от 11.03.2012год., същия е
издаден по гр.д. № 9678/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав въз основа на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 11.3.2012г. срещу П. С. П. за сумата от 147,93лв.,
представляваща дължима сума по запис на заповед от 31.03.2010г., с падеж на предявяване,
предявен за плащане на 31.03.2010г., ведно със законната лихва, считано от 24.2.2012г. до
окончателното изплащане, както и 125лв. разноски по делото, платими в полза на „ф-ма“
ЕАД.
По делото е изискано и прието заверено копие от изп.д. №20148510401756 по описа
на ЧСИ М П., рег. № 851 от което е видно, че е образувано по молба на „ф-ма“ ЕАД от
01.08.2014г., с която е поискано налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника,
както и на осн. чл.18, ал.1 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ да направи пълно проучване на
състоянието на длъжника и да определи начина на изпълнение. „ф-ма“ ЕАД е установила
качеството си на кредитор с Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.04.2014г., сключен с „ф-ма“ ЕАД и Приложение №1 от 13.05.2014г., съгласно което е
прехвърлено вземане в размер на 147,93лв. с длъжник П. С. П., както и с уведомително
писмо по чл.99, ал.3 от ЗЗД, връчено на лице на адреса на длъжника. Извършвани са
справки за налично имущество на длъжника. На 1.08.2014г. още в деня на образуване на
изп.дело, е изпратена покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение до установен
работодател, връчено на 4.08.2014г. С писмо от 6.08.2014г. „Софавто“ ООД е уведомило
ЧСИ, че П. С. П. не е негов служител. Покана за доброволно изпълнение е връчена на П. С.
П. на 19.01.2015г. На 17.02.2015г. са изпратени запорни съобщения до банките в страната.
Запори са наложени по сметки без авоари в „ф-ма“ АД, „ф-ма“ АД и „ф-ма“ АД. От
уведомление на „ф-ма“ АД от 06.03.2015г. се установява, че в следствие на наложения запор
по сметка на ЧСИ е преведена сума в размер на 138,96лв. с платежно нареждане от
25.02.2015г. На 16.04.2015г. е наложен запор и на МПС на П. С. П..
С молба от 15.03.2017г. „ф-ма“ ЕАД е поискала да се изготви справка за работодател.
На 22.03.2017г. отново са изпратени запорни съобщения до банки в страната. От „ф-ма“ АД
е отговорено, че сметката на П. С. П. е запорирана в изпълнение на разпореждане по
изп.дело и запорът е актуализиран въз основа на новото запорно съобщение. От „ф-ма“ АД и
„ф-ма“ АД е отговорено, че по сметките не са постъпвали авоари, а „ф-ма“ АД, че е закрила
сметката. С молба от 18.01.2018г. „ф-ма“ ЕАД е поискала извършване на опис на движими
вещи, с молба от 04.05.2018г. извършване на справка в БНБ, а с молба от 14.09.2018г. отново
2
е поискан опис на движимо имущество. На 17.06.2020г. е наложен запор на МПС, на
13.07.2021г. запор на банкова сметка в „ф-ма“ АД. С молба от 18.11.2021г. „ф-ма“ ЕАД е
уведомила ЧСИ, че на 14.01.2019г. по нейна сметка е постъпила сума в размер на 444,63лв.,
с която молят да се редуцира дълга.
От справка, предоставена от ЧСИ М П. по изп.д.№ 20148510401756 е видно, че
постъпилите суми от длъжника по делото са в общ размер на 172,96лв.
С оглед извършени плащания, на първо място следва да се разгледа въпроса за
допустимост на предявените установителни искове.
Дължимите суми по ч.гр.д. № 9678/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 51
състав са били в размер на 147,93лв., представляваща дължима сума по запис на заповед от
31.03.2010г., с падеж на предявяване, предявен за плащане на 31.03.2010г., ведно със
законната лихва, считано от 24.2.2012г. до окончателното изплащане, както и 125лв.
разноски по делото. Видно от първата покана за доброволно изпълнение и запорните
съобщения, изп.дело е образувано за събиране на сума в размер на 147,93лв. главница,
37,40лв. законна лихва за периода от 24.02.2012г.-15.08.2014г., 48,36лв. присъдени разноски,
150лв. разноски по изп.дело в полза на взискателя, 184,04лв. такси и разноски по изп.дело.
Установява се, че по делото е постъпила сума в размер на 138,96лв. с платежно
нареждане от 25.02.2015г., като на 04.03.2015г. 48лв. от тази сума са преведени в полза на
взискателя. Видно от Отговор на искане по изп.д. №20148510401756 е видно, че по делото е
постъпила сума в размер на 172,96лв., като не е ясно кога е постъпила сума от 34лв., т.е.
сумата над тази постъпила по запор от „ф-ма“ АД. На 14.01.2019г. преди образуване на
делото в полза на „ф-ма“ ЕАД е заплатена сума в размер на 444,63лв.
Съгласно чл.76, ал.2 ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. Следователно със сумата от 48лв., преведена в полза на взискателя на
04.03.2015г. са погасени почти изцяло присъдените разноски, като е останало задължение от
0,36лв. Останалата заплатена сума от 138,96лв. /посочено постъпление от ЧСИ от 172,96лв.-
48лв., получени от взискателя = 138,96лв., преведени от ф-ма АД/ е останала в полза на
ЧСИ, като е покрила част от начислените такси и разноски. С платената сума в полза на „ф-
ма“ ЕАД от 444,63лв. са заплатени разноските от 150лв. по изп.дело, останалата част от
разноските по изп.лист от 0,36лв., сочената в исковата молба законна лихва в размер на
141,75лв. и главницата от 147, 93 лева.
Следователно към датата на образуване на настоящето дело не са на лице неплатени
задължения по изп.лист, които да се отричат по реда на установителната защита. В хода на
производството до приключване на устните състезания от страна на ищеца не е преминато
към осъдителна защита, а се поддържа предявения установителен иск. Настоящия състав
обаче счита установителната защита в частта по исковете, с които се отрича дължимост на
суми по изп.лист за недопустима с оглед вече направеното плащане. Правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, а в случай на
3
заплащане на сумата, чиято недължимост се иска да бъде установена, липсва интерес от
предявяване на този вид иск. Страната, която е извършила плащане на процесната сума или
част от нея, независимо дали същото е по принудителен ред, не може да защити правата си
по пътя на установителната защита, тъй като в това производство няма как да се снабди с
осъдителен титул за връщане на евентуално недължимо платените суми.
Ето защо, за ищеца е липсвал налице правен интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск в частта относно сумите, дължими въз основа на изп.лист по ч.гр.д. №
9678/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав към момента на устните
състезания, който е и последния момент, към който се преценява наличието му.
Производството по претенцията в тази част следва да се прекрати като недопустимо.
В останалата част – за сумата от 461,14лв. такси и разноски по изп.дело съгласно
Тарифа за такси и разноски към ЗЧСИ, претенцията следва да се разгледа по същество.
Всички такси за заплащани от „ф-ма“ ЕАД по изп.дело, поради което ако изпълнението е
било законосъобразно същите се дължат в полза на взискателя от длъжника. По делото се
установи, че част от тази сума е погасена чрез принудително плащане на сума в размер на
138,96лв., от запорно съобщение до ф-ма АД се установява, че към момента на превода на
посочената сума таксите по изпълнението са в размер на 299,03лв., т.е. останали са дължими
такси от 160,07лв. Заплатената сума преди образуване на производството е пречка за
установителната защита и иска и в тази част се явява недопустим.
В останалата част следва да се провери дали са начислени такси по време на висящ,
законосъобразно поддържан изп. процес.
Съгласно чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес се прекратява, ако в течение
на две години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши
ново изпълнително действие. Изпълнителното производство се прекратява автоматично по
силата на закона, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Видно от изп.дело същото е образувано на 01.08.2014г.,
последно изп.действие е на 16.04.2015г. - наложен запор и на МПС на П. С. П., молба от
взискателя за извършване на изп.действия е подадена на 15.03.2017г., т.е. след по-малко от 2
години от последно изп.действие. Молби с посочване на нови изп.действия са подавани на
18.01.2018г., 04.05.2018г. и 14.09.2018г., т.е. „ф-ма“ ЕАД е поддържало висящността на
изп.производство със законосъобразни действия. Следователно за времето до 14.01.2019г.,
когато в полза на „ф-ма“ ЕАД е заплатена сума в размер на 444,63лв. не е настъпвала
перемпция по изп.дело.
При положение, че по делото не следва да се разглежда дали са били дължими суми
по изп.лист, то ако е бил на лице висящо, законосъобразно поддържано изп.производство, то
няма основание за отричане на таксите поради твърдението за недължимост на сумите по
изп.лист.
Следователно частта от претенцията извън вече направеното плащане по изп.дело в
размер на 322,18лв. следва да се отхвърли.
4
На основание чл.78, ал.3, вр. чл.8 ГПК в полза на „ф-ма“ ЕАД следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.57022/2021г. по описа на СРС, 25 с-в В
ЧАСТТА по искове с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК за признаване за
установено, че П. С. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, бул. „Е“ № 29 не дължи на „ф-ма“
ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Д П Д“ №, офис сграда
Л, ет., офис, сума в размер на 147, 93 лева, представляваща дължима сума по запис на
заповед от 31.03.2010г., с падеж на предявяване, предявен за плащане на 31.03.2010г.,
сумата 141,75лв. лихва за забава, 48,36лв. – разноски в производството, 154,72лв. разноски
по изпълнителното дело и 138,96лв. такси и разноски по изп.дело съгласно Тарифа за такси
и разноски към ЗЧСИ, за които е издаден изпълнителен лист от 11.03.2012 г. по ч.гр.д. №
9678/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, претендирани по изпълнително
дело № 20148510401756 по описа на ЧСИ М П., рег. № 851, като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.439, ал.1 вр чл.124, ал.1 ГПК за признаване
за установено, че П. С. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, бул. „Е“ № 29 не дължи на „ф-
ма“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Д П Д“ №, офис
сграда Л, ет., офис, сума в размер на 322,18лв. такси и разноски по изп.дело
№20148510401756 по описа на ЧСИ М П., рег. № 851 съгласно Тарифа за такси и разноски
към ЗЧСИ.
ОСЪЖДА П. С. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, бул. „Е“ № 29 да заплати на
„ф-ма“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Д П Д“ №, офис
сграда Л, ет., офис, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5