№ 4
гр. Девин , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка А. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
в присъствието на прокурора Районна прокуратура - Девин
като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20205410200169 по описа за 2020 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 59 и следв. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да се отмени Наказателно постановление №
047/13.10.2020 г. като излага съображения, че е в тежко здравословно
състояние и получава 212 лева пенсия.
В о.с.з. за жалбоподателят – пълномощника му В. Б.- нейн съпруг,
поддържа жалбата и моли съда поради много тежкото финансово състояние
да отмени НП като излага съображения, че лечението на синът им, който е
починал е причината да не могат своевременно да реагират. Твърди, че
финансово са затруднени, поради това моли да бъде отменена глобата, която
е непосилна за семейство им.
В с.з. за въззиваемият адв. Р., надлежно упълномощена оспорва
жалбата. Счита, че колкото и да са налице човешки причини в случаят за
подаване на жалбата, същите не обосновават отмяната на НП. Безспорно е
установено в хода на производството, че уведомления за тези животни не са
подавани, ако се види датите им на раждане, които се съдържат в
1
последващото идентифициране на животните с декларация от 11.09.2020 г.,
една голяма част от животните са родени още през 2018г. Това означава, че в
един дълъг период от време, преди настъпилото събитие в семейството със
загубата на близък човек, от тяхна страна не са предприети действия да
подадат уведомления и да идентифицират тези животни така, че същите
да бъдат изследвани по националната профилактична програма, която
предвижда сериозен набор от изследвания в рамките на всяка календарна
година. Стопаните отглеждат и други животни и са наясно с необходимостта
от подаване на подобно уведомление, ако се касае за кратък период от
време, в който тези уведомления не са подадени, би имало място за
обсъждане дали да се приложи хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че в
случаят обаче това не е така, а видно и от изявленията в съдебно заседание,
нарушителят няма съзнанието, че е допуснал някакво нарушение, затова
моли съда да потвърди НП. Не претендира за разноски.
Съдът, след като прецени твърденията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивният седемдневен срок по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН, за това е процесуално допустима, разгледана по същество e
основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде отменено по следните съображения:
Установява се, от показанията на свидетелите Г. К. на длъжност
„главен инспектор“ и Осм. К. на длъжност „главен инспектор“ в отдел
„Здравеопазване на животните“ в ОДБХ гр. См., че въз основа на назначена
проверка на животновъден обект в с. Ос. на Т. Б., на 24.07.2020 г. извършили
проверка и констатирали 6 броя говеда, телета, на доста голяма възраст,
около година и над година, които не са идентифицирани, без ушни марки
на двете уши. Констатирали, че липсват всякакви уведомления до
регистрирания ветеринарен лекар за тяхното раждане, не само, че не е спазен
3- дневния срок, а и липсвали въобще уведомления. По време на
проверката били Т. Б. и съпругът й.
За извършената проверка на 24.07.2020 г. свид. Г. К. е изготвил
2
Констативен протокол № 8, в присъствието на свидетеля Осм. К. и Т. В. Б., в
който са описани констатациите от проверката.
Свид. Г. К. на длъжност „главен инспектор“ отдел ЗЖ в ОДБХ- См.
в присъствие на свидетелят Осм. Осм. К. и в присъствие на
жалбоподателят, съставил на жалбоподателят Акт за установяване на
административно нарушение № 0001255 от 24.07.2020г. за нарушение на чл.
132 ал.1 т.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Жалбоподателят
подписал акта без възражение.
Въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
№ 0001255 от 24.07.2020г., съставен от д-р Г. К.- главен инспектор в отдел
„Здравеопазване на животните“ при Областна дирекция по безоспастност на
храните гр. См., д-р С. Н. Б. - Директор на ОДБХ гр. См. е издал
Наказателно постановление № 047/13.10.2020 г., с което е наложил на
жалбоподателят за това, че в животновъден обект № 4819-0137,
собственичката Т. Б. не е подала уведомления /6 бр./ за новородени в обекта
й шест броя говеда в тридневния законоустановен срок. Същите са на видима
възраст над 1 година- родени 2019г. и не са идентифицирани. Уведомления не
са предоставени при проверката. Нарушението е констатирано в
присъствието на свидетеля Д. О. К., с което е нарушил разпоредбата на чл.
132 ал.1 т. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, поради което
и на основание чл. 416 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
във връзка с чл. 53 от ЗАНН му е наложил глоба в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства - показанията на разпитаните
свидетели Г. К. и Осм. К..
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
АУАН е съставен от компетентен орган и наказателното
постановление е издадено от компетентно лице - д-р С. Н. Б. - Директор
на ОДБХ гр. См..
Актът и наказателното постановление са за нарушение по чл.132
3
ал.1 т.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи
отмяната на наказателното постановление.
Наказващия орган е санкционирал жалбоподателя, за това, че не е
подал уведомления /6 бр./ за новородени в обекта й шест броя говеда в
тридневния законоустановен срок, с което е нарушила разпоредбата на чл.132
ал.1 т.4 от ЗВМД.
Наложеното на Т. Б. административно наказание се основава на
разпоредбата на чл.416, ал.1 от ЗВМД, предвиждаща, че собственик на
селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл.132, ал.1, т.4, 6
- 9, 12, 14, 21 - 23, се наказва с глоба от 200.00 до 500.00 лв., а при повторно
нарушение - от 400.00 до 1000.00 лв. В конкретния случай повдигнатото
административно обвинение по чл.416, ал.1 от ЗВМД от правна страна е
обосновано с допуснато нарушение на чл.132, ал.1, т.4 от ЗВМД. Несъмнено
разпоредбата на чл. 132, ал.1, т.4 от ЗВМД регламентира собствениците,
съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански
животни в тридневен срок писмено или по електронен път чрез
Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 уведомяват
ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за новородени и
закупени животни от видове, които подлежат на идентификация. От
съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление
фактическо описание на нарушението е видно, че деянието, за което е
санкционирана Т. Б. се изразява в това, че в качеството й на собственик на
животновъден обект, в законово установения срок – тридневен не е подала
уведомления за новородени в обекта й шест броя животни /говеда/.
Изпълнителното деяние по повдигнатото административно нарушение е под
формата на бездействие. Едно бездействие може да бъде квалифицирано като
административно нарушение тогава, когато представлява неизпълнение на
нормативно установено задължение за определено действие. Началният
момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на
деянието и е налице довършено нарушение е денят, следващ изтичането на
4
законово регламентирания срок за изпълнение на задължението. В случая в
съдържанието на наказателното постановление не е посочен нито началния
момент, от който следва да се счита възникнало задължението по чл.132, ал.1,
т.4 от ЗВМД за собственика на селскостопанските животни, нито датата на
извършване на нарушението – т.е. датата, на която е налице довършено
нарушение и основание за налагане на административно наказание по чл.416,
ал.1 от ЗВМД. Съдът приема, че е допуснато от административно-наказващия
орган нарушение на императивните норми на чл.42, т.4 от ЗАНН – в акта и на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в НП. Датата на извършване на нарушението е
съществена характеристика на всяко административно нарушение и е
посочена от законодателя като самостоятелен елемент от съдържанието на
наказателното постановление. Датата на нарушението е от значение както за
определяне на приложимия по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН закон,
така и за преценката, дали актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на срока по чл.34, ал.1, изр. второ, предл.
второ от ЗАНН. В случаят, освен, че датата на извършване на вмененото на Т.
Б. административно нарушение не е изрично посочена, същата не може да
бъде извлечена от съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното
постановление описание на нарушението, нито да бъде определена въз основа
на доказателствата по административнонаказателната преписка. Нито в
съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, е посочена датата, на която за собственика на животновъдния
обект е възникнало задължението по чл.132, ал.1, т.4 от ЗВМД,
неизпълнението на което задължение в законово регламентирания срок да
релевира извършено нарушение по чл.416, ал.1 от ЗВМД. Точното и правилно
посочване на датата на възникване на задължението по чл.132, ал.1, т.4 от
ЗВМД, на срока за неговото изпълнение и на датата на извършване на
нарушението, е от значение не само за формалната изрядност на
наказателното постановление, но и от съответствието на неговото
съдържание с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Касае се за
обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението и
релевантни за наличието на съставомерно от обективна страна деяние, от
значение за преценката дали е извършено твърдяното от
административнонаказващия орган нарушение по повдигнатото
административно обвинение. Липсват каквито и да е било данни, още по-
5
малко обективирани в наказателното постановление при описанието на
нарушението, които да сочат кога за Т. Б. е възникнало задължението по
чл.132, ал.1, т.4 от ЗВМД съотв. дали е изтекъл нормативно регламентирания
срок за уведомяване за новородени животни в обекта, собственост на Б. и
доколко е налице довършено нарушение по чл.416, ал.1 от ЗВМД.
Нарушението на чл. 42, т. 4 от ЗАНН в акта е пренесено от
административнонаказващия орган в издаденото наказателно постановление,
в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението на тези две
разпоредби винаги представлява съществено процесуално нарушение, водещо
до опорочаване на наказателното постановление и обуславящо неговата
отмяна. С оглед този характер на административните наказания законодателят
е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на
административнонаказателната отговорност. В този смисъл всяко формално
нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение
опорочават наказателното постановление и са основание за неговата отмяна.
Всичко гореизложено обосновава извода, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва на
основание чл.63 от ЗАНН да бъде отменено.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 047/13.10.2020 г.,
издадено от Д-р С. Н. Б. - Директор на ОДБХ гр.См., с което на Т. В. Б., с
ЕГН ********** от с. Ос., общ. Д., обл.См., за нарушение на чл. 132 ал.1 т.4
от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на основание чл. 416 ал.1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл. 53 от ЗАНН й е
наложена глоба в размер на 200.00 лева КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред См.ски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
6