Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

16.11.2016

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			І-ви граждански	състав
На		Двадесет и шести октомври				Година	2016

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАНКА КОЖУХАРОВА

 

 

Секретар

Е.П.

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия КОЖУХАРОВА

 

Гражданско

дело номер

678

по описа за

2016

година.

и за да се произнесе взе предвид следното:

          М.Л.П. *** е предявила обективно съединени искове против  Община М. , представлявана от . - кмет за отмяна на заповед № ./ 04.04.2016. год., с която на осн.чл.328 ал.1 т.6 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение като незаконосъобразна, възстановяване на длъжността заемана преди уволнението и заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 4 260  лв. за периода от 05.04.2016 год. до 05.10.2016 год. ведно със законната лихва,начиная от 03.06.2016 год. до окончателното изплащане и  алтернативно  Община Мездра да й заплати обезщетение  на осн.чл.222 ал.1 от КТ в размер на 710 лв.,ведно със законната лихва,начиная от 03.06.2016 год. до окончателното изплащане.Претендират се и разноски.Приложени са доказателства.

         В срока по чл. 131 ГПК ответника, чрез пълномощника адв.Ц.С. *** е изпратило отговор, с който оспорва предявените искове. Приложени са и доказателства.Претендират се разноски..

                Исковете са с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ, чл.225 ал.1 КТ,.

                Събрани са писмени и гласни доказателства.Приложено е трудовото досие на ищцата.

                Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

        Не се спори между страните,а и от приложените към делото доказателства,че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на различни длъжности.Не се оспорва и обстоятелството,че  през 1999  год. ищцата завършила висше образование в Стопанска академия- Свищов със специалност „ Публична администрация“.На 25.04.2012 год.  същата подписала допълнително споразумение с ответника за работа на длъжността  Гл.експерт „ Канцелария, правни дейности“.На 30.03.2016 год. й било връчено писмо № 94-М-130/ 30.03.2016 год. от кмета на Община М.,с което била уведомена,че със заповед № 195/25.03.2016 год. е утвърдена  нова длъжностна характеристика за изпълняваната от нея длъжност,,като е въведено ново изискване, а именно:  необходимост от диплома за завършено висше образование „магистър“ ,специалност „Връзки с обществеността“ или специалност „Право“.На 04.04.2016 год. й е връчено предизвестие № 04.04.2016 год. с което е уведомена,че след изтичане на 2-месечен срок трудовото й правоотношение ще бъде прекратено.Едновременно с предизвестието  й е връчена и Заповед № /04.04.2016 год., за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ.Причини за прекратяване на трудовия договор са -  не притежава изискващото се образование „ магистър „  специалност  „Връзки с обществеността“ или „магистър” специалност „Право“ ,съгласно новата длъжностна характеристика.В законовият  двумесечен срок ищцата е оспорвала заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като твърди, че същата е незаконосъобразна, на следните основания: 1. Изменението на длъжностната характеристика от работодателя е едностранно изменение на трудовото правоотношение и следва да бъде съобразена с разпоредбата на чл.118 от КТ; 2.Твърди се,че изменението в изискванията за заемане на длъжността  гл.експерт „Канцелария,правна дейност“ съставлява основание  за прекратяване на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.11 КТ, а не по чл.328 ал.1 т.6 от КТ. 3. От друга страна се твърди,че прекратяване на трудовото правоотношение е преднамерено и недобросъвестно с цел заобикаляне на закона,тъй като по чл.328 ал.1 т.11 от КТ  същата попада под закрилата на чл.333 от КТ. 5.. Налице  е злоупотреба с право от страна на работодателя.

  При така изяснената фактическа обстановка съда намира предявения иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за основателен.  Не се спори,че ищцата е работила  в ответната Община на безсрочен трудов договор от дълги години,като през този период е изпълнявала различни длъжности,за които са подписвани допълнителни споразумения.От 25.04.2012 год.  ищцата , след сключване на допълнително с ответника заема длъжността  Гл.експерт „ Канцелария, правна дейност“. На 30.03.206 год. й било връчено писмо № 94-М-130/ 30.03.2016 год. от кмета на Община,с което била уведомена,че със заповед № 195/25.03.2016 год. е утвърдена  нова длъжностна характеристика за изпълняваната от нея длъжност,,като е въведено ново изискване, а именно:  необходимост от диплома за завършено висше образование „магистър“ по специалност „Връзки с обществеността“ или специалност „Право“.На 04.04.2016 год. й е връчено предизвестие № 4/ 04.04.2016 год. с което е уведомена,че след изтичане на 2-месечен срок трудовото й правоотношение ще бъде прекратено.Едновременно с предизвестието  й е връчена и Заповед № 218/04.04.2016 год., за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ.В законовият двумесечен срок ищцата е обжалвала въпросната заповед.

 Задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника няма отношение към законността на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - предмет на установяване в трудовия спор за законност на уволнението е притежавал ли е служителят изискващото се за длъжността образование, поради което факта на запознаване с длъжностната характеристика е без правно значение.Не е необходимо  съгласуване на длъжностната характеристика, както твърди ищцата.

  По отношение твърдението,че изменението в изискванията за заемане на длъжността гл.експерт „Канцелария,правни дейности“ съставлява основание  за прекратяване на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.11 КТ, а не по чл.328 ал.1 т.6 от КТ. Съотношението между разпоредбите на чл.328 ал.1 т.6 и т.11 от КТ се характеризира с различен обем на променените изисквания за заемана на съответната длъжност,което индивидуализира фактическите състави като различни основания за уволнение.Нормата на чл.328 ал.1 т.6 от КТ е приложима  при промяна на изискванията за образование и квалификация, а разпоредбата на чл.328 ал.1 т.11 от КТ засяга всички останали изисквания за изпълнение на длъжността – трудов стаж,компютърна грамотност,прекарани курсове и др.Изменението на изискванията в последната хипотеза включва условията извън посочените в чл.328 ал.1 т.6 КТ или разликата между двете основания за уволнение е в съдържанието на изискуемите предпоставки за упражняване на трудовата функция- по т.6 обема на изискванията е по-малък,тъй като засяга единствено образованието или  квалификацията, а  по т.11 обема на изискванията е по- широк,тъй като третира всички останали изисквания извън образованието или квалификацията.Общото между двете основания за уволнение- по чл.328 ал.1 т.6 и т.11 КТ е изискването промяната на условията за заемане на длъжността да е настъпила след сключване на трудовия договор.В конкретният казус основанието  за прекратяване на трудовото правоотношение е чл.328 ал.1 т.6 от КТ.

   Според  правната доктрина и съдебната практика,прекратяването на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.6 от КТ е безвиновна.Законовата разпоредба съдържа две алтернативни състави- липса на необходимо образование или липса на професионална квалификация за изпълняваната работа.Изискването за необходимо образование за заеманата длъжност представлява изискване за необходима степен и вид завършено образование, а необходимата професионална квалификация за заеманата длъжност включва  изискване на компютърна грамотност,владеене на чужд език и др.

   Изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат  предвидени в закон,в друг по-нисък по степен нормативен акт,в длъжностната характеристика или щатно разписание.Когато изискванията са определени в нормативен акт работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика - изисквания за минимална степен на образование и квалификация за изпълнение на  определени трудови функции.С оглед спецификата на работата и нуждите  на  предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за  заемане на определена длъжност.Решението на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за определена длъжност е въпрос на целесъобразност и това правомощие не подлежи на съдебен контрол.Само в случаите на въведен от работника или служителя довод за злоупотреба с право и липса на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания, предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателя при извършване на промяната в изискванията за заемане на длъжността в съответствие с чл.8 ал.1 от КТ,което обуславя преценката за законност на уволнението- съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК  /Решение по гр.д.№ 1041/2014г. четвърто г.о.ВКС,гр.д.№ 515/2012 г. на четвърто г.о. на ВКС/.

    От длъжностната характеристика за длъжността гл.експерт „Канцелария,правни дейности“  от 31.05.2012 год. и новата длъжностна характеристика от 25.03.2016 год. се установява,че  съдържанието на двете длъжностни характеристики,досежно предмета на трудовата функция и на правата и задълженията за тази длъжност са идентични.Прекратяването на трудовото правоотношение на осн.чл.328 ал.1 т.6 от КТ предпоставя работника или служителя да не отговаря на променените изисквания за изпълняваната работа относно притежавано необходимо образование или професионална квалификация.В случая, въз основа на вътрешна заповед на работодателя и утвърдена нова длъжностна характеристика,връчена на ищцата, се въвежда ново изискване на заеманата длъжност относно притежаваното висше образование по конкретно и алтернативно предложени специалности.Няма пречка  при еднакви права и  задължения за длъжността работодателя да достигне  до извод за необходимост  от различно по вид образование, но в този случай работодателя  следва да докаже наличието на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания.В случая ответника не е ангажирал доказателства,че предприетите изменения са направени с цел оптимизиране на дейността му, което дава основание на съда да приеме,че въведената промяна в специалността няма връзка с трудовите задължения на ищцата и е без никакво значение за изпълнение на работата й.При уволнението  на ищцата на осн.чл.328 ал.1 т.6 от КТ работодателя е нарушил  принципа на добросъвестност,установен в чл.8 ал.1 от КГ,упражнил е превратно и е злоупотребил с потестативните си права едностранно да измени изискванията за образование и да уволни ищцата-хипотеза,в която дори формално фактическият състав на уволнителното основание да е  изпълнено, за работодателя не възниква право да прекрати едностранно трудовото правоотношение,тъй като защитеният от разпоредбата правен интерес не е налице.

     Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС  злоупотреба с право от страна на работодателя в хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 от КТ е налице,когато правото на  работодателя да организира дейността си от гледна точка изискванията към наетите служители, не е упражнено с цел да бъде оптимизирана дейността му, а с оглед създаване на основание за прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител, както и когато  промяната в изискванията са несъответни на трудовата функция на длъжността,или когато от обстоятелствата е ясно,че промяната има за цел уволнението на работника.Такъв е и конкретният случай.От доказателствата по делото се установява,че ищцата страда от заболяване и се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 от КТ.Не без значение и обстоятелството, че в новото длъжностно разписание в сила от 01.02.2016 год. длъжността,която е заемала ищцата не фигурира,а длъжността е трансформирана в други длъжности, за които  изискването за образование е висше  степен „бакалавър“.

    По така изложените съображения съда намира  заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за незаконосъобразна и същата следва да бъде отменена.Ищцата следва да бъде възстановена на длъжността заемана преди уволнението – гл.експерт „Канцелария, правни дейности“.

    При този изход на делото основателна се явява и претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за времето  останала без работа в резултата на незаконното уволнение.Същата е  представила доказателства,че не е започнала работа след прекратяване на трудовото правоотношение. От приложеното удостоверение брутното възнаграждение на същата възлиза в размер на 731 лв. месечно или обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ за периода от 05.04.2016 год. до 05.10.2016 год. възлиза в размер на 4 386 лв. В исковата молба ищцата  претендира обезщетение  в размер на 4 260 лв. и претенцията  следва да бъде уважена в този размер ,тъй като няма направено увеличение на иска..

     При този изход на делото ответника следва да заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 1060 лв. ,а в полза на МРС такса в размер на 270 лв.

        Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш   И:

 

              ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И  ОТМЕНЯВА Заповед № ./04.034.2016 год. на кмета на Община ., с която на осн. чл.328 ал.1 т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с М.Л.П. ***..

                ВЪЗСТАНОВЯВА М.Л.П. *** на длъжността заемана преди уволнението Гл.експерт„Канцелария,правни дейности““ в Община ..

                ОСЪЖДА Община . БУЛСТАТ .,представлявана от . – кмет на Община. да заплати на М.Л.П. ***  ЕГН ********** на основание чл.225 ал.1 КТ сумата 4 260 лв./ четири хиляди двеста и шестдесет лева/ за периода от 05.04.2016 год. до 05.10.2016 год.,ведно със законната лихва, начиная от 03.06.2016 год. до окончателното изплащане.

             ОСЪЖДА Община . БУЛСТАТ .,представлявана от . – кмет на Община . да заплати на М.Л.П. ***  деловодни разноски в размер на  1060 лв., а в полза на МРС такса в размер на  270.40 лв.
            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

      

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :