Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.06.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на единадесети април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                             

Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от  съдия Г. гр. д. № 1133 по описа за 2013 г. и

Р Е Ш И:

 

 

[1] ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, с адрес в гр. София, бул. „Христофор Колумб” 43, да заплати на:

1. Г.П.Г., със съдебен адрес – адвокат К.Н.,***:

- 9 600,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) за обезщетение за неимуществени вреди от увреждания, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 09.08.2009 г. плюс законната лихва от 24.01.2010 г. до окончателното изплащане (преди тази дата искането за законна лихва е погасено по давност, а ответникът е направил такова възражение);

            - 21,60 лева разноски по делото и 810,00 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

            2. на СГС - 384,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

 [2] ОСЪЖДА Г.Г. да заплати на ЗД „Е.” АД 289,28 лева разноски по делото и 3 242,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

 

[3] ОТХВЪРЛЯ иска чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от увреждания, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 09.08.2009 г. за разликата над 9 600,00 лева до пълния предявен размер.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

            МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

            I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

  

1.                       На ищеца      

 

[5] Г.Г. заявява в искова молба от 24.01.2013г., че на 09.08.2009г. е участвал в ПТП, предизвикано от М.Р.. От това ПТП Г.Г. е получил травматичен шок, контузия на тялото, разкъсване на слезката, нахлуване на кръв в левия латерален канал и малкия таз, ретроперитонеален хематом в левия латерален канал. Вследствие на това е била отстранена слезката му. Поради уврежданията Г.Г. е претърпял болки и страдания, които той оценява на 100 000,00 лева.

 

[6] Гражданската отговорност (ГО) на М.Р. е била застрахована при ответника ЗД „Е.” АД (Е.). Тъй като Е. не е изплатил обезщетение на Г.Г., той моли съда да осъди Е. да му заплати 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (вж. искова молба, л. 2 и 3).

 

2.                       2. На ответника

 

[7] Ответникът Е. е оспорил предявения иск. Той твърди, че:

1. М.Р. не е причинил ПТП, а то е било причинено от Г.Г.;

2. дори М.Р. да е причинил ПТП, Г.Г. е допринесъл за настъпването на уврежданията, тъй като е управлявал мотоциклета с превишена скорост, не е предприел правилната маневра за спиране поради липсата на умения, дължаща се на липсата на свидетелство за правоуправление на този клас мотоциклет;

3. Г.Г. не е претърпял твърдените от него увреждания;

4. дори да се дължи обезщетение, то е в по-нисък размер. Затова Е. моли съда да отхвърли иска (вж. писмения отговор, л. 18-20).

 

            II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.      Обстоятелства, които съдът установява

 

[8] Не се спори, че Г.Г. е бил роден през 1987 г. На 09.08.2009г. в гр. К. около 16:30 ч. М.Р. е управлявал лек автомобил „Н.” по ул. „С.Г.” в посока към ул. „Г.” (вж. разпит на св. Р., л. 85).

 

[9] На Т-образното кръстовище, образувано от ул. „С.Г.” и ул. „Г.”, от страната на ул. „С.Г.”, е имало поставен знак Б2 (вж. показанията на свидетелите Р. и С., л. от настоящото дело). Този знак се е намирал на пет метра от десния бордюр на ул. „Г.” (вж. заключението на вещото лице Д., л. 78-83 от настоящото дело).

 

[10] Когато е приближил кръстовището М.Р. е спрял на знака Б2, поставен на ул. „С.Г.”. Той се е огледал и след като не е забелязал да приближава или преминава моторно-превозно средство (МПС) по ул. „Г.”, е потеглил напред (вж. показанията на свидетеля Р. и свидетеля С.). Той отново е спрял и на линията за видимост (на четири метра след знака Б2 към ул. „Г.”) и е погледнал наляво за идващи по ул. „Г.” МПС (вж. показанията на свидетеля Р., както и протокола за следствен експеримент, 29-30 от т. 2 на досъдебното производство[1]). От това място видимостта му наляво към ул. „Г.” е била 60 метра от центъра на кръстовището (вж. протокола за следствен експеримент). Оттук свидетелят Р. отново е потеглил и е навлязъл в платното на ул. „Г.” (вж. показанията на свидетеля Р.).

 

[11] Докато свидетелят Р. е бил спрял на линията си за видимост, той е бил забелязан от Г.Г., който е управлявал мотоциклет „Х.” по ул. „Г.” (вж. протокола за разпит на Г.Г. пред съдия, л. 53-54, том 3 от досъдебното производство. Г.Г. е заявил, че когато е забелязал автомобила, той се е „подавал и спирал”). В този момент Г.Г. е бил на около 50 метра от лекия автомобил „Н.” (вж. пак там[2]).

 

[12] След като е завил и е продължил по ул. „Г.” свидетелят Р. е чул силен рев на мотоциклет. Подобен звук е бил чут и от свидетеля С.. Той е бил изминал около седем-осем метра от кръстовището на ул. „С.Г.” с ул. „Г.”, когато е усетил, че нещо става зад него и като е погледнал е видял падналия на земята Г.Г. и мотоциклета му (вж. показанията на свидетеля Р.). Преди това свидетелят Г. е намалил скоростта на мотоциклета, но в един момент е скочил от мотоциклета и го е оставил да се движи напред. Движещият се зад Г.Г. автомобил, в който е бил свидетелят Г. е успял да спре безпрепятствено (вж. показанията на свидетеля Г., л. 55-56 от настоящото дело).

 

[13] Не се спори, че разрешената скорост за движение е била 50 км/ч, както и че Г.Г. не е имал свидетелство за правоуправление на този клас мотоциклет. Ако Г.Г. се е движил с 50 км/ч, неговата опасна зона за спиране е била 34 метра (вж. заключението на вещото лице Д., л. 83).

 

[14] От ПТП Г.Г. е получил контузия на гърдите и корема с разкъсване на далака и опашката на панкреаса и излив на свободно подвижна кръв (около 800,00 мл) в коремната кухина и таза, както и охлузвания по темето и крайниците (вж. медицинско свидетелство, л. 9). Спрямо Г.Г. е било проведено стационарно лечение с извършване на горно-срединна лапаротомия (отваряне на корема), отстраняване на далака, зашиване на панкреаса, обилна промивка и дренаж (вж. епикризата, л. 8 от настоящото дело). Разкъсването на далака е опасно за живота, тъй като той е силно кървящ орган и вследствие на разкъсването му тялото може бързо да се обезкърви. Далакът е най-големият лимфен орган. Отстраняването му води до дефицит на имунната система, който при различните хора продължава различно време, но не по-малко от една година от отстраняването.

 

[15] Разкъсването на опашката на панкреаса е временно разстройство на здравето, което не е опасно за живота. Опашката на панкреаса е само 5% от цялата жлеза и не нарушава съществено функциите на самия панкреас. Ако разкъсването не е било открито, в случая е било открито, това би могло да доведе да развитие на панкреатит и фатален край.

 

[16] Болките и страданията на ищеца са били за минимум една година. Те са били по-интензивни през първите един-два месеца с постепенно затихване, като към края на едногодишния период те са достигнали едно приблизително постоянно ниво, което ще остане до края на живота предвид загубата на орган – далака (вж. съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), л. 46-48, както и разпита на вещото лице, л. 50).

 

[17] Ищецът не е заплащал държавна такса, тъй като е освободен от заплащането ú. Той е заплатил 225,00 лева за вещи лица (вж. 39 и 43). Той е бил представляван безплатно от адвокат (вж. л. 4). Ответникът е заплатил 320,00 лева за вещи лица (вж. л. 38, 64 и 71) и е бил представляван от юрисконсулт.

 

2.                       Обстоятелства, от приетите за установени от съда, за които е била събрана противоречива информация

 

[18] Единственото обстоятелство, от приетите за установени от съда, за което е била събрана противоречива информация, е дали между мотоциклета, заедно с Г.Г., и лекия автомобил Н. е настъпил удар. Единствено свидетелят Г. свидетелства в подкрепа на това. От всички останали събрани доказателства (и по настоящото дело и в наказателното дело, и на досъдебното производство) се установява, че такъв удар не е имало. За съда съвкупната доказателствена стойност на останалите доказателства е по-голяма от тази на показанията на свидетеля Г.. Затова съдът приема, че такъв удар не е имало.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО         

 

 [19] Г.Г. е предявил иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди. Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, за обезщетение за неимуществени вреди

 

[20] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ).

 

[21] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие (напр. Процесното ПТП), покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинилоувреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[22] Съдът установи, че Г.Г. е бил увреден от процесното ПТП. ПТП е било предизвикано от М.Р.. Съдът приема, че ПТП е било предизвикано от М.Р. поради следното. Пред М.Р. е имало знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!” (вж. чл. 45, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата). М.Р. действително е спрял на знак Б2. Той е спрял и на линията за видимост, но вместо да остане на нея, защото той следва да е забелязал мотоциклета, управляван от Г.Г. (видимостта на М.Р. е била 60 метра, а Г.Г. е бил на около 50 метра), той е продължил и е навлязъл в ул. „Г.”. Така М.Р. не е пропуснал движещия се по път с предимство Г.Г., с което е нарушил правилата за движение и е причинил ПТП.

 

[23] Съдът установи, че от ПТП Г.Г. е претърпял неимуществени вреди. Съдът също установи, че ГО на М.Р. е била застрахована при Е., който не е заплатил обезщетение за неимуществени вреди на Г.Г..

 

[24] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[25] Първоначално съдебната практика (вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.)  и доктрината (вж. Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика, поне тази на един състав от Търговска колегия на ВКС и един състав от Гражданска колегия на ВКС, вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж. решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г. Вж. също и решение 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.[3]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП)[4] – 09.08.2009 г.

 

[26] Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (вж. т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[27] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (вж. решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[5] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[28] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело[6]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[29] Съдът установи, че към момента на ПТП Г.Г. е бил на 22 години. От ПТП Г.Г. е получил контузия на гърдите и корема с разкъсване на далака и опашката на панкреаса и излив на свободно подвижна кръв (около 800,00 мл) в коремната кухина и таза, както и охлузвания по темето и крайниците. Той е бил лекуван стационарно, като му е била извършена горно-срединна лапаротомия (отваряне на корема), отстраняване на далака, зашиване на панкреаса, обилна промивка и дренаж.

 

[30] Съдът установи, че разкъсването на далака е опасно за живота, тъй като той е силно кървящ орган и вследствие на разкъсването му тялото може бързо да се обезкърви. Далакът е най-големият лимфен орган. Отстраняването му води до дефицит на имунната система, който при различните хора продължава различно време, но не по-малко от една година от отстраняването.

 

[31] Разкъсването на опашката на панкреаса е временно разстройство на здравето, което не е опасно за живота. Опашката на панкреаса е само 5% от цялата жлеза и не нарушава съществено функциите на самия панкреас. Ако разкъсването не е било открито, в случая е било открито, това би могло да доведе да развитие на панкреатит и фатален край.

 

[32] Болките и страданията на ищеца са били за минимум една година. Те са били по-интензивни през първите един-два месеца с постепенно затихване, като към края на едногодишния период те са достигнали едно приблизително постоянно ниво, което ще остане до края на живота предвид загубата на орган – далака.

 

[33] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева (вж. чл. 266 от КЗ и пар. 27 от ДР на КЗ).

 

[34] В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът пет решения, чийто предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди за вреди, свързани с увреждането на далака. Съдилищата са определяли следните обезщетения:

- 30 000,00 лева за събитие настъпило през 2010 г.[7];

- 40 000,00 лева[8];

- 47 000,00 лева[9];

- 65 000,00 лева[10];

- 90 000,00 лева[11]. Като отчита всички тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за вредите, претърпени от ищеца, е от 32 000,00 лева.

 

Е. е възразил, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като:

1. е управлявал мотоциклета с превишена скорост;

2. не е предприел правилната маневра за спиране поради липсата на умения, дължащи се на липсата на свидетелство за правоуправление на този клас мотоциклет.

 

                [35] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (вж. за това следните решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)[12]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (вж. в този смисъл решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.). Отговорността за съпричиняване е безвиновна, обективна (вж. т. 7 от Постановление на Върховния съд 17/1963 г., както и следните решения на ВКС: 159-2010-II Т. О. по т. д. 1117/2009 г.; 58-2011-II Т. О. по т. д. 623/2010 г.[13]).

 

                [36] Съдът установи, че Г.Г. е управлявал мотоциклета без да има свидетелство за правоуправление на този клас мотоциклет. В свое решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС е приел, че „...съгласието да бъдеш превозван от неправоспособен водач на МПС означава сам да се поставиш в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед некомпетентността на шофьора. Рискът следва от знанието за липса на квалификация за управление на МПС и от съответната възможност да се направи основателно предположение за настъпването на вредоносния резултат. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на увреждането по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД”[14]. Това решение е задължително за по-нискостепенните съдилища.

 

            [37] След като съгласието да бъдеш превозван от неправоспособен водач представлява съпричиняване, то на още по-голямо основание управлението на МПС без съответното свидетелство за правоуправление е също съпричиняване. Нещо повече освен, че Г.Г. е управлявал мотоциклета, без свидетелство за правоуправление, той го е управлявал с по-висока от разрешената скорост (иначе той би успял да спре, дори на повече от 10 метра от мястото на инцидента, както е спрял автомобилът зад него) и е предприел и неправилна маневра – вместо да спре мотоциклета, той е скочил от него. Затова съдът приема, че процентът на съпричиняване е 70[15].

 

[38] При този процент на съпричиняване, дължащото се на Г.Г. обезщетение е от 9 600,00 лева. Затова съдът осъжда Е. да заплати на Г.Г. 9 600,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, а отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.      

 

3.                       По разноските

 

[39] Ищецът не е заплащал държавна такса, тъй като е освободен от заплащането ú. Той е заплатил 225,00 лева за вещи лица (вж. 39 и 43). Той е бил представляван безплатно от адвокат (вж. л. 4). Ответникът е заплатил 320,00 лева за вещи лица (вж. л. 38, 64 и 71) и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[40] Г.Г. търси разноски. Той е направил такива за 225,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

           

[41] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 9 600,00 лева при предявен размер от 100 000,00 лева. Затова съдът осъжда Е. да заплати на Г.Г. 21,60 лева разноски по делото и 810,00 лева адвокатско възнаграждение.

 

[42] Е. търси разноски. Той е направил разноски от  320,00 лева за вещи лица и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[43] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 90 400,00 лева при предявен размер от 100 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на Е. 289,28 лева разноски по делото и 3 242,00 лева юрисконсулско възнаграждение.

 

 

 

Съдия: