Решение по дело №124/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от директор на РДГ-Берковица, против решение № 36/24.03.2022 г., постановено по АНД № 18/2022 г. по описа на Районен съд Белоградчик. С касираното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 786/10.01.2022 г. на директор на РДГ-Берковица, с което на ответника по касация А.Ц.И. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева, на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, за нарушение по чл.15, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ).  

В жалбата се развиват подробни съображения за това, че решението на Районен съд Белоградчик е незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено оспореното решение, като бъде потвърдено НП.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. С.С. *** депозира писмени бележки, с които оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

Административен съд Видин, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, прие за установена следната фактическа обстановка: при извършена документална проверка в информационната система на ИАГ от органите на РДГ-Берковица било установено, че касаторът, в качеството си на лице, упражняващо частна лесовъдска практика по смисъла на чл.108, ал.2 от ЗГ, е преиздал превозен билет № 12545/00083 от 12.10.2021 г. без да е попълнил целия буквен и цифров код на предходния билет. Като дата на извършване на деянието е посочена 12.10.2021 г., като дата на откриване – 14.10.2021 г., а като място: територията на РДГ-Берковица.

Въз основа на констатациите бил съставен АУАН № 786/15.10.2021 г., по който уличеният не направил възражения. Въз основа на установените факти било издадено процесното пред БРС постановление.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приел, че въззивната жалба е основателна, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати редица съществени нарушения на материалния закони и на процесуалните правила, които обуславят незаконосъобразност на процесното НП. Приел, че неизвестно защо в акта и НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.15, ал.1, т.2 от НКОГТ, която няма никакво отношение към процесния казус, което е довело до повдигане на две обвинения против ответника, но му е наложено само едно наказание, респ. до неяснота за кое от двете нарушения е санкциониран деецът. Приел още, че в самото обвинение липсва съставомерен елемент от състава на деянията по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, а именно, че субект може да бъде само лице, упражняващо лесовъдска практика, след вписване в нарочен регистър – „лицензирани лесовъди”, за което в акта, НП и изобщо в цялата преписка липсват доказателства. На последно място констатирал, че в АУАН и НП не е посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като използваното означение „на територията на РДГ-Берковица” е изключително широкообхватно – в него попада практически цяла Северозападна България, което обуславя нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд Видин намира, че всички събрани по делото доказателства са обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния съд. Възприетата от съда фактическа обстановка се базира на събраните по делото доказателства и напълно се споделя от настоящата инстанция.

Правилно съставът на БРС е приел, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални норми, като деянието не е описано в достатъчно конкретна степен. Действително липсва описание на мястото на осъществяване на нарушението, както и пълно и точно посочване на изпълнителното деяние, което обуславя отговорността на уличеното лице, като това е довело до накърняване правото на защита на нарушителя.

Неоснователни са възраженията на касатора, за това, че в АУАН се съдържа подробно, точно и конкретно описание на нарушението, както и посочване на мястото на извършването на същото. Описанието на процесното деяние в акта и в процесното постановление е напълно идентично, като и в двата документа липсват идентификационните белези, посочени в първоинстанционното решение.

Мотивите на БРС следва да бъдат допълнени в следния смисъл: при издаване на процесното НП е допуснато и съществено нарушение на материално правна разпоредба (за което касационната инстанция следи служебно на основание чл.218, ал.2 от АПК). На касатора е наложено административно наказание глоба на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, за следното нарушение: „Преиздал превозен билет № 12545/00083 от 12.10.2021 г. без да е попълнил целият буквен и цифров код на предходния билет”. Според чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ се налага наказание глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Според ал.2 на чл.257 от ЗГ, същото наказание е предвидено и за лице по чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. От анализа на тези разпоредби се установява, че изпълнителното деяние по т.1 е пасивно, под форма на бездействие, а по т.2 е активно действие. В настоящия случай се твърди, че уличеното лице не е попълнил целия буквен и цифров код на предходния превозен билет, следователно се касае за бездействие, което не може да бъде подведено и санкционирано под нормата на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ. Описаното представлява съществено нарушение на материалноправна разпоредба и обуславя отмяната на НП на самостоятелно основание.

При постановяване на съдебния акт на БРС не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения. Административен съд Видин намира, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Направените правни изводи са обосновани и почиват на задълбочен анализ на установените по делото факти. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно, и следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството по делото и предвид липсата на своевременно направено искане за разноски от ответника, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36/24.03.2022 г., постановено по АНД № 18/2022 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е отменено наказателно постановление № 786/10.01.2022 г. на директор на РДГ-Берковица.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                   Членове: 1.

 

 

                                                                                  2.