Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 02.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД EЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично
заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Ирина Борисова, като
разгледа докладваното от съдията АНД №
59 по описа за 2021 г. на РС Елин Пелин и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Д.П.К., ЕГН **********
чрез пълномощника му адв.Б. - САК със съдебен адрес:*** срещу Наказателно
постановление № 20-1204-000795/04.05.2020 г. на Началник група към ОДМВР София,
с-р Пътна полиция ОДМВР София, с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58,
т.3 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 10.00 лева за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С жалбата се иска наказателното постановление, с което му е наложено
административно наказание глоба в в общ размер на 1010.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на
чл.58, т.3 от ЗДвП, да бъде отменено, като се излагат доводи, че наказателното
постановление е издадено при допуснати процесуални нарушения, които са
съществени и го опорочават до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната
му. Излагат се аргументи в тази насока.
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от адв.Б., който
поддържа жалбата.
Административно наказващият орган – ОДМВР
София, редовно призовани не изпращат представител в открито съдебно заседание.
Депозират писмена защита, с която се иска съдът да потвърди издаденото
наказателно постановление, тъй като жалбата е неоснователна.
РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат
представител.
Съдът след като провери
законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от обжалваното Наказателно постановление № 20-1204-000795/04.05.2020 г. на
Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, същото е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № АА748254/22.04.2020
г. по описа на ОД МВР София срещу Д.П.К.,
с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10.00 лева за
извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че: „На 09.03.2020
г. около 15.35 ч. в Община Елин Пелин, на път автомагистрала № А-2 като водач
на лек автомобил – ...........държава България при обстоятелства: На 09.03.2020
г. около 15.35 ч. по АМ Хемус с посока към гр.Варна управлява лек автомобил ……………….собственост
на лизингова къща София с БУЛСТАТ – …….., като в района на 24 км при
въведена ВОД поради настъпило ПТП,
навлиза и се движи в лентата за принудително спиране без основателна причина
/здравословен проблем или техническа неизправност на МПС/. Водачът не представя
СУМПС и КТ към него. Е извършил: 1. На автомагистрала се движи в лентата за
принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без
здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство; 2. Не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон
към СУМПС от съответната категория.
Видно от АУАН № АА748254/22.04.2020 г.
по описа на ОД МВР София, същият е
съставен от Г.Й.Г. – ст.автоконтрольор при ОДМВР
София, Г КПД – КПА и подписан от свидетелите Б.С.Б. и Х.В.Д. срещу жалбоподателя Д.П.К., за това, че: На
09.03.2020 г. около 15.35 ч. по АМ „Хемус“ с посока към гр.Варна управлява л.а.
………собственост на лизингова къща София с БУЛСТАТ – …….., като в района на 24 км
при въведена ВОД поради настъпило ПТП,
навлиза и се движи в лентата за принудително спиране без основателна причина
/здравословен проблем или техническа неизправност на МПС/. Водачът не представя
СУМПС и КТ към него, с което виновно е нарушил чл.58, т.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на
жалбоподателя лично срещу подпис на 22.04.2020 г. и в него са направени възражения.
От справка
за МПС ……….се установява, че е собственост на лизингова къща София лизинг
ЕАД, с БУЛСТАТ ……..
Представена е заповед № 8121з-515/14.05.1018 г. на
министъра на вътрешните работи, определяща компетентността на служителите да съставят АУАН по ЗДвП и служителите
компетентни да издават наказателни постановления по ЗДвП.
От справка за нарушител водач на името на Д.П.К.
се установява, че същият е правоспособен водач
и има наложени множество наказания по ЗДвП.
От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява следното: Свидетелите Г.Й.Г. и Б.С.Б. *** на 09.03.2020 г. били
изпратени за съдействие като контролен
екип по КАТ на АМ Хемус във връзка с
възникнал инцидент – самокатастрофирал товарен автомобил - влекач с полуремарке
на пътното платно на АМ Хемус, което затруднявало трафика. Разположението на
товарния автомобил позволявало да бъдат пропускани само леки автомобили, а товарния
трафик бил спрян, тъй като нямало как да
преминават през стеснения участък на пътя по-големите камиони. Леките
автомобили преминавали през лява изпреварваща лента, която била свободна. Имало
образувана колона от автомобили около
един километър и нещо, като в един момент свидетелят Г. отишъл да помогне на
мястото на катастрофиралия ТИР, а свидетелят Б. останал сам да контролира
пропускането на трафика на леките автомобили от образувалата се колона. В един
момент около 15,35 ч. на 24-ти км.,
където участъка от пътя е прав, свидетелят Б. забелязал, че автомобил марка ………, напуснал дясната лента
от колоната от автомобили, в която се намирал и започнал изпреварване на
колоната от автомобили в лентата за принудително спиране – аварийната лента.
Това накарало свидетелят Б. да спре
водача, който управлявал автомобила, тъй като с движението в лентата за
принудително спиране той извършвал нарушение на ЗДвП. Във автомобила имало само
едно лице – водача, на което свидетелят Б. се представил и му поискал
документите, като го попитал каква е причината за извършване на тази маневра и
движение в аварийната лента. Водачът се представил като Д.П.К.. На въпроса на
свидетеля Б. има ли здравословен проблем или техническа неизправност на
автомобила, водача отговорил отрицателно и казал, че няма здравословен проблем
нито технически, а „бърза за среща“, като заявил това в прав текст на свидетеля
Б.. Свидетелят Б. си записал данните на водача, на МПС-то и го предупредил, че
в тримесечен срок ще бъде потърсен за съставяне на АУАН във връзка с
извършеното от него нарушение – движение в аварийната лента без да е налице
причина за това. АУАН бил съставен в последствие на 22.04.2020 г. от свидетелят
Г. в присъствието на жалбоподателя, свидетеля – очевидец Б. и свидетелката Х.Д.,
която била само свидетел по съставяне на
АУАН. АУАН не бил съставен на мястото на констатираното нарушение, поради
засиления трафик и ситуацията около възникналото пътнотранспортно произшествие
При така
установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок от процесуално
легитимно лице – наказания с наказателното постановление
и е процесуално допустима, а
разгледана по същество, съдът намира същата
за неоснователна, по следните
съображения:
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган който е бил оправомощен да издава наказателни постановления, видно от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен
от компетентно териториално и материално лице. Административнонаказателното производство
е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, поради което възраженията на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Не са допуснати нарушения по отношение на посочването на свидетелите, като от показанията
на актосъставителя и свидетеля Б. се изяснява, че свидетелят Б. е очевидец на извършеното нарушение, поради което доводите, че същия не е очевидец на
деянието изложени от наказаното лице са неоснователни.
По пункт първи от
наказателното постановление, с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП:
Съставът на
административното нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, предвижда, че: „При движение
по автомагистрала на водача е забранено: 3. да се движи или спира в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и
при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство;”.
В случая
жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на посочената в АУАН дата се е
движил по АМ Хемус в аварийната лента, но твърди, че автомобила му бил в
сервизен/авариен режим и това налагало придвиждането
в аварийната лента. По делото обаче не се ангажираха каквито и да било
доказателства, в подкрепа на изложената теза от страна на нарушителя. В хода на
проведеното административно-наказателно производство бе установено, че водачът К.,
на посочената в АУАН дата, се е отклонил от колоната от автомобили, натрупала
се поради настъпило пътнотранспортно произшествие на АМ Хемус наложило временна
организация на движението и се е движел в лентата за принудително спиране по
автомагистралата без да са налице изключенията от забраната на чл.58, т.3 от ЗДвП. При спирането му от свидетелят Б., който контролирал движението на
автомобили от колоната и бил очевидец на нарушението, водачът – жалбоподател не
заявил да има здравословен проблем или техническа неизправност на превозното
средство, което управлявал, нито имал включени аварийни светлини, а напротив
заявил на свидетеля, че бързал за среща. Тези обстоятелства се установяват от разпита
на свидетеля Б., очевидец на деянието, чиито показания съдът кредитира като
логични, последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи
си и с показанията на свидетеля Г., поради
което съдът им даде вяра, още повече, че не се установяват каквито и да било
данни за заинтересованост на свидетеля от изхода на спора.
Доводите на
жалбоподателя изложени като възражение в
АУАН също не почиват на доказателствения материал, нито на житейската логика,
тъй като ако действително управлявания от водача лек автомобил е имал
технически проблем, то след отбиване от колоната, в която се е намирал и
навлизайки в аварийната лента е следвало да спре в лентата за принудително
спиране, а не да се движи в нея, изпреварвайки колоната от автомобили.
Извършвайки своята проверка на фактите и обстоятелствата от кръга на
подлежащите на доказване такива, съдът намира, че доводите на жалбоподателя не
се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните
в жалбата отменителни основания не са налице.
Деянието е описано пълно и ясно, като са
посочени всички изискуеми в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни
реквизити на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Твърдението на жалбоподателя, че не е посочено изрично в наказателното
постановление каква е била въведената временна организация на движението поради
ПТП и какво разстояние е изминал водача в аварийната лента не е относимо към установяване на конкретното нарушение и се
явява ирелевантно към предмета на настоящото дело, доколкото се установява по
несъмнен начин, че водача е предприел това движение в аварийната лента,
възприето от свидетеля Б. като изпреварване на колоната, без да е налице
основателна причина за това.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че установената в акта за
установяване на административно нарушение фактическа обстановка и
възпроизведена в наказателното постановление е доказана по несъмнен начин, тъй
като не се ангажираха доказателства, които да оборят или разколебаят
повдигнатото обвинение.
За посоченото нарушение разпоредбата на
чл.178ж, ал.1, предл.1 от ЗДвП предвижда административно наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 /три/ месеца и
„глоба“ в размер на 1000.00 лева, поради
което нарушението е квалифицирано със съответната санкционна норма. Административно-наказващият
орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал
е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е
наложил наказание в законоустановения размер, предвиден от законодателя, който
не подлежи на изменение от съда.
По пункт втори от
наказателното постановление, с което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 10.00 лева за извършено нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съдът намира,
че по отношение на конкретното деяние не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а извършеното нарушение «непредставяне
на свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него» е безспорно доказано.
След като спряли водача за проверка, контролните
органи са установили, че същият не представя при проверката СУМПС и контролен
талон към него. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая не се опровергаха в хода
на съдебното следствие констатациите в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, че водача на МПС в нарушение на задължението си по чл.100, ал.1 т.1, пр.1 от не е представил на служителите
на ОД МВР СУМПС и контролен талон към него. Ето защо
правилно на жалбоподателя е
наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП
- глоба в размер на 10.00 лева, която
е с фиксиран размер, поради
което административнонаказвщият
орган е определил един законосъобразен
и справедлив размер на наказанието. Изложеното сочи, че в тази част наказателното постановление
се явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото и на
основание чл.189, ал.3 във вр. с чл.122, ал.1 от НПК
във вр. с чл.84 от ЗАНН жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда направените по делото разноски в размер на
19,98 лева, съставляващи заплатени разноски за явяване на свидетели по делото.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН,
в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. От
друга страна в нормата на чл.63, ал. 5 от ЗАНН е указано, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Като съобрази
нормата на чл.143, ал.3 от АПК, изхода на спора и направеното искане от АНО,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД на МВР София следва да се
присъди сумата от 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, определена по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 20-1204-000795/ 04.05.2020 г. на Началник група към ОДМВР
София, с-р Пътна полиция ОД МВР София.
ОСЪЖДА Д.П.К.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС Елин Пелин сумата 19,98 лева (деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща направените по делото разноски, както и 5.00 лева (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за принудително събиране на разноските.
ОСЪЖДА Д.П.К.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР
София сумата 100,00 лева (сто лева) разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване
по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: