Решение по дело №13062/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Г. гр. д. № 13 062 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД да заплати следните суми:

1.           на Й.Г.:

- 35 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 21.02.2017 г. плюс законната лихва от 24.11.2017 г. до окончателното изплащане;

- 1 499,50 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ обезщетение за имуществени вреди вследствие на увреждания от ПТП от 21.02.2017 г. плюс законната лихва от 24.11.2017 г. до окончателното изплащане;

- 235,27 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Н.Д. – 1 328,06 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 1 459,88 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ на Й.Г. срещу З. „Б.И.“ АД за заплащане на обезщетение за:

1. неимуществени вреди за разликата над 35 000,00 лева до пълния предявен размер от 80 000,00 лева;

2. имуществени вреди за разликата над 1 499,50 лева до пълния предявен размер от 2 999,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Й.Г. да заплати на З. „Б.И.“ АД 417,47 лева разноски по делото и 3 235,00 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 729,94 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Съдът е освободил ищеца от заплащането на държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[6] Й.Г. е заявил в искова молба от 11.10.2017 г., че на 21.02.2017 г. е участвал в ПТП, предизвикано от К.В.. От това ПТП Й.Г. е получил счупване на гръбначен прешлен, от което той е претърпял болки, страдания и неудобства.  

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на К.В. е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***). Й.Г. оценява на 80 000,00 лева болките, страданията и неудобствата, които е претърпял и ще претърпи от описаните увреждания. Той е заплатил и 2 999,00 лева за лечението си.

 

[8] Ответникът Б.И.не е изплатил обезщетение на ищеца. Затова Й.Г. *** да му заплати:

- 80 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- 2 999,00 лева обезщетение за имуществени вреди. Той търси и законната лихва върху обезщетенията от 24.08.2017 г. до окончателното им изплащане (исковата молба, л. 2-9 от делото; уточнителната молба, л. 126 от делото).

 

2.           На ответника

 

[9] Б.И.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. К.В. не е причинил ПТП, от което да е пострадал ищецът;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. ищецът е допринесъл за настъпването на увреждането, защото: а) е бил без поставен обезопасителен колан; б) е пътувал в автомобил, управляван от неправоспособен водач, с концентрация на алкохол над допустимата по закон, като е знаел за това (писмения отговор, л. 94-95 от делото).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.     Обстоятелства, които съдът установява

 

[10] Не се спори, че Й.Г. е бил роден на *** г. Той е страдал от епилепсия и хроничен етилизъм (експертно решение, л. 123-125 от делото).

 

[11] На 21.02.2017 г. около 02:30 часа свидетелят К.В. е отишъл до дома на ищеца Й.Г. в гр. Нови Пазар с лек автомобил „Фолксваген“. Оттам те са отишли в квартирата на К.В. ***, където двамата заедно са пили водка и са се почерпили „стабилно“.

 

[12] След това те са решили да се разходят по крайбрежната алея в кв. „Аспарухово“ и са потеглили с автомобила. Й.Г. е стоял отпред на дясната седалка и е продължил да пие водка (показанията на Й.Г. на досъдебното производство, л. 161. Съдът ги цени, защото те съдържат признание на неизгодни за ищеца обстоятелства). Той е бил с поставен обезопасителен колан. Не се спори, че към този момент К.В. е бил с 2,34‰ концентрация на алкохол в кръвта.

 

[13] Около 06:50 часа К.В. е управлявал лекия автомобил „Фолксваген“ на 50 метра след надлеза на автомагистрала „Черно море“ с посока към кв. „Аспарухово“ по сухо пътно платно. Участъкът от пътя е бил с ляв завой, в който К.В. е навлязъл с висока скорост от 81 км/ч. Така той е изгубил контрол над автомобила, който се е плъзнал надясно по пътната настилка, ударил се е в мантинелата, след което се е качил на тротоара и се е ударил напречно в електрически стълб (протокол за ПТП, л. 12; заключението на вещото лице М., л. 333-337). Към този момент К. В. е имал свидетелство за правоуправление (решението, л. 289-293[1]).  Не се спори, че към този момент ГО на К.В. е била застрахована при ответника Б.И..

 

[14] От удара Й.Г. е получил: клиновидно-компресионна фрактура на тялото на девети гръден прешлен (Тх9) с лека дислокация на фрагменти; контузия на гръдния кош. Непосредствено след инцидента ищецът е бил транспортиран до МБАЛ „Света Анна“, след което е бил приет за лечение в клиниката по неврохирургия. Той е бил в съзнание и контактен, не е повръщал.  

 

[15] На 23.02.2017 г. е била извършена оперативна транспедикуларна стабилизация на увредения гръбначен сегмент с четири винта и две пръчки. Лекарите са провели комплексно медикаментозно и инфузионно лечение. След седемдневен болничен престой, Й.Г. е бил изписан и лечението му е продължило в домашни условия. Възстановяването от травмата на гръбначния стълб е продължило между 10 и 12 месеца, а от контузията на гръдния кош около 30 дни, като през този период ищецът е изпитвал болки и трайно затруднение на движенията на тялото.

 

[16] Към началото на 2019 г. Й.Г. е имал продължаващи следоперативни болки в гърба и силно ограничени и болезнени активни движения в гръдния отдел на гръбначния стълб; оплаквал се е от болки и слабост в дясната подбедрица и ходило. Задното сгъване на дясното му ходило е било ограничено. Той е имал намалена сетивност в зоната на нерв фибуларис вдясно, а от металната остеозисинтеза - значително снишаване на тялото на счупения девети гръден прешлен. Поради уврежданията на 18.02.2019 г. ТЕЛК е определила на ищеца 50 % трайно намалена работоспособност (заключението на вещото лице д-р М., л. 329-332).

 

[17] Непосредствено след оперативното лечение, Й.Г. се е нуждаел от чужда помощ за извършване на ежедневни и нормални за всеки един човек действия. Той все още приема обезболяващи лекарства и движенията му са ограничени и болезнени (показанията на свидетеля Вичев, л. 340). За лечението си Й.Г. е заплатил 2 999,00 лева (платежните документи, л. 66).

 

[18] Фрактурата на тялото на девети гръден прешлен при Й.Г. е по-тежка от тази, предмет на обезщетяване по решение на САС 2018-2016-2-ри с-в по гр. д. 2845/2016 г., но настоящият случай е по-лек от него. Цялостното увреждане по цитираното решение на САС обаче, е по-тежко от настоящото (показанията на вещото лице д-р М., л. 339-340).

 

[19] На 24.08.2017 г. Й.Г. *** да му заплати застрахователно обезщетение (претенцията, л. 67-68). Не се спори, че Б.И.не му е заплатил такова.

 

[20] Й.Г. е заплатил: 500,00 лева за вещи лица (л. 112); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 115); 30,00 лева държавни такси по частни жалби (л. 17 от частното дело на СА и л. 4 от частното дело на ВКС). Общо разноските му са за 535,00 лева. Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 325).

 

[21] Б.И.е заплатил: 100,00 лева депозит за свидетел (л. 118); 450,00 лева за вещи лица (л. 119; л. 351); 3 600,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение (л. 102 и л. 104). Общо разноските му са за 4 150,00 лева.

 

2.     Спорни обстоятелства

 

 

[22] Спорно по делото е било дали Й.Г. е бил с поставен обезопасителен колан.  Правомерното поведение се предполага, а в случая това е Й.Г. да е поставил обезопасителен колан. Затова тежестта на доказване, че той е бил без такъв, е за Б.И..

 

[23] За да докаже възражението си, че Й.Г. е бил без поставен обезопасителен колан, Б.И.е поискал от съда да събере комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза. Съдът е събрал такава и вещите лица са заявили, че не могат да отговорят дали ищецът е бил или не с поставен обезопасителен колан, защото уврежданията му са били като от поставен обезопасителен колан, но същевременно е имало данни, че той е бил открит върху К.В.. Това не е достатъчно, за да убеди съда, че Й.Г. е бил без поставен обезопасителен колан. Затова съдът приема, че ищецът е бил с поставен колан.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[24] Й.Г. е предявил искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[25] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[26] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е  причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени /имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[27] Съдът установи, че:

1. на 21.02.2017 г. Й.Г. е участвал в ПТП, предизвикано от К.В.;

2. от него Й.Г. е получил увреждания;

3. ГО на К.В. ***;

4. от уврежданията Й.Г. е претърпял неимуществени и имуществени вреди;

5. Б.И.не е изплатил обезщетение на Й.Г.. Съдът приема, че К.В. е причинил ПТП, защото той е управлявал лекия автомобил „Фолксваген“ с превишена скорост и без да се съобрази с пътната обстановка, а е бил длъжен да направи това.

 

[28] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[29] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 21.02.2017 г.

 

[30] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.). 

 

[31] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[32] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[33] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ  (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[34] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Тя е била:

- 340,00 лева от 01.01.2014г. до 31.12.2014г.[2];

- 360,00 лева от 01.01.2015г. до 30.06.2015г.[3];

- 380,00 лева от 01.07.2015г. до 31.12.2015г.[4];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[5];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[6]. Увеличението на МРЗ от 2014 г. до 21.02.2017 г. е 35,29%.

 

[35] Съдът установи, че към момента на ПТП Й.Г. е бил на 38 години. Той е страдал от епилепсия и хроничен етилизъм.

 

[36] От ПТП Й.Г. е получил: клиновидно-компресионна фрактура на тялото на девети гръден прешлен (Тх9) с лека дислокация на фрагменти; контузия на гръдния кош. Непосредствено след инцидента ищецът е бил транспортиран до МБАЛ „Света Анна“, след което е бил приет за лечение в клиниката по неврохирургия. Той е бил в съзнание и контактен, не е повръщал.  

 

[37] На 23.02.2017 г. е била извършена оперативна транспедикуларна стабилизация на увредения гръбначен сегмент с четири винта и две пръчки. Лекарите са провели комплексно медикаментозно и инфузионно лечение. След седемдневен болничен престой, Й.Г. е бил изписан и лечението му е продължило в домашни условия. Възстановяването от травмата на гръбначния стълб е продължило между 10 и 12 месеца, а от контузията на гръдния кош около 30 дни, като през този период ищецът е изпитвал болки и трайно затруднение на движенията на тялото.

 

[38] Към началото на 2019 г. Й.Г. е имал продължаващи следоперативни болки в гърба и силно ограничени и болезнени активни движения в гръдния отдел на гръбначния стълб; оплаквал се е от болки и слабост в дясната подбедрица и ходило. Задното сгъване на дясното му ходило е било ограничено. Той е имал намалена сетивност в зоната на нерв фибуларис вдясно, а от металната остеозисинтеза - значително снишаване на тялото на счупения девети гръден прешлен. Поради уврежданията на 18.02.2019 г. ТЕЛК е определила на ищеца 50 % трайно намалена работоспособност.

 

[39] Непосредствено след оперативното лечение, Й.Г. се е нуждаел от чужда помощ за извършване на ежедневни и нормални за всеки един човек действия. Той все още приема обезболяващи лекарства и движенията му са ограничени и болезнени.  

 

[40] Предмет на решение на САС 2018-2016-2-ри с-в по гр. д. 2 845/2016 г. е бил обезщетяването на неимуществени вреди от фрактура на тялото на гръден прешлен. Счупването на прешлена на ищеца е по-тежко от това по решението на САС, но цялостната увреда, предмет на решението на САС, е по-тежка от настоящата. С решението си САС е потвърдил решението на СГС, с което той е присъдил 50 000,00 лева обезщетение за увреждания от 2014 г. (СГС e определил 60 000,00 лева обезщетение, но поисканото обезщетение е било 50 000,00 лева)^[7].

 

[41] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита:

- продължителността на лечението и продължителността на възстановителния период; болките и неудобствата, които ищецът е търпял; остатъчните последици от увреждането;

- че счупването на прешлена по случая, разгледан от САС, е по-леко от настоящото, но цялостното увреждане по решението на САС е по-тежко от настоящото;

- че цитираното решение на САС е за случай от 2014 г., когато МРЗ е била с над 35% по-ниска от тази през 2017 г. Затова съдът приема, че 70 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца.

 

[42] Б.И.е възразил, че ищецът е допринесъл за настъпването на уврежданията, защото: а) е бил без поставен обезопасителен колан; б) е пътувал в автомобил, управляван от неправоспособен водач, с концентрация на алкохол над допустимата по закон, като е знаел за това. Възражението е частично основателно.

 

[43] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване, приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен (т. 7 от ТР на ОСТК на ВКС 1/23.12.2015 г. по т. д. 1/2014 г.).

 

[44] Съдът установи, че К.В. е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон. Съдът също установи, че К.В. и ищецът Й.Г. заедно са пили водка в квартирата на К.В., след което те са се качили в автомобила. Следователно Й.Г. е знаел, че К.В. е бил употребил алкохол.  Ето защо съдът приема, че Й.Г. е допринесъл за настъпването на уврежданията си, като се е качил в автомобила, управляван от К.В., въпреки че е знаел, че последният е бил употребил алкохол. Съдът определя процента на съпричиняване 50.

 

[45] Б.И.е възразил, че ищецът е допринесъл за настъпването на уврежданията и, защото е бил без поставен обезопасителен колан и е пътувал в автомобил, управляван от неправоспособен водач, като е знаел за това. Съдът установи, че Й.Г. е бил с поставен обезопасителен колан, а К.В. е бил правоспособен водач. Затова тези възражения са неоснователни.  

 

[46] При приетия процент на съпричиняване Б.И.дължи на Й.Г. 35 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 499,50 лева обезщетение за имуществени вреди. За тези размери исковете са основателни и съдът ги уважава, като ги отхвърля за разликата до пълните предявени размери.

 

2. По разноските

 

[47] Ищецът търси и разноски. Той е направил такива за 535,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[48] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 36 499,50 лева при предявен размер от 82 999,00 лева. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на Й.Г. 235,27 лева разноски по делото (535,00х36 499,50/82 999,00). Съдът осъжда Б.И.да заплати на адвокат Н.Д. 1 328,06 лева адвокатско възнаграждение (((82 999,00-10 000,00х0,03+830,00)х36 499,50/82 999,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б.И.да заплати по сметка на СГС 1 459,88 лева държавна такса ((36 499,50х0,04).        

 

[49] Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 4 150,00 лева.

 

[50] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 46 499,50 лева при предявен размер от 82 999,00 лева. Затова съдът осъжда Й.Г. *** 3 235,00 лева разноски по делото.

 

Съдия: