Р Е Ш
Е Н И Е
№ 575
гр.
Пловдив, 10.04. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 137/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба, подадена от Б.С.А. *** против Наказателно постановление
№19-1030-008673 от 27.09.2019 г., издадено от ******** група към ОД на
МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.23, ал.1 от Закона за
движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200,00 лв. на основание чл. 179, ал.2 , пр.2 от ЗДвП. С жалбата се
моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде
отменено.
В съдебно
заседание пред районния съд жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
вместо него се явява процесуалният му представител ***. К. В. с пълномощно по
делото, който поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по
депозираната жалба.
Жалбата е
допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното :
Административнонаказателното
производство е инициарно по повод сигнал от местопроизшествие за настъпило ПТП
на 04.09.2019 г. около 19:00 ч. в гр.Пловдив, на ул.Найчо Цанов – след
кръстовището с бул. Христо Ботев. На място служители от ПП –КАТ Пловдив
установили, че жалбоподателят като водач на лек автомобил „Мицубиши Колт” с
рег. № ********, управлявала описания автомобил, лична собственост, при
следните обстоятелства : без да оставя достатъчно разстояние / дистанция / до
движещия се пред нея и спиращ л.а. Фиат
Пунто с рег.№ ****** /по-нататък няма данни/, вследствие на което управление
допуснала ПТП.
Въз основа
на горните констатации бил съставен Протокол за ПТП № 1734629 , а след него
и АУАН бл.№ 442477 от 04.09.2019 г.
В графа
възражения нарушителят депозирал своите възражения срещу съставения АУАН.
В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН от жалбоподателя били депозирани и писмени възражения, в
които същият оспорвал изцяло установената в АУАН фактическа обстановка.
Като се запознал
със събраните доказателства административнонаказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление и приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.23, ал.1 от ЗАНН, съгласно която водачът на МПС е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали или спре рязко.
Във връзка
с констатираното нарушение на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200,00 лв. на основание чл.179, ал.2, пр. 2 от ЗДвП.
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в
качеството на сивдетел актосъставител Л.М.А., копие на протокол за ПТП № 1734629,
възражение срещу съставения АУАН от 05.09.2019 г., копие на Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г.
Пред съда
св. А. потвърди направените в АУАН констатации. Свидетелят заяви, че АУАН е съставен въз основа на
обясненията на всички водачи на МПС на процесната дата и място, сред които и
жалбоподателят. Актосъставителят разясни, че вследствие ПТП, причинено от
жалбоподателя, настъпило и следващо - между ППС на жалбоподатяля и ППС, намиращо
се зад това на жалбоподателя, а впоследствие и ПТП между колата, намираща се
зад тази на жалбоподателя и ППС, позиционирано зад нея. Така според
актосъставителя настъпило верижно ПТП, като на всички участници били съставени
АУАН и НП, доколкото за всички важало задължението да спазват необходимата
дистанция, за да не настъпи сблъсък при рязко спиране или намаляне на колата,
намираща се пред тяхната. Съдът дава вяра на показанията на разпитания
свидетел, като намира същите за обективни, доколкото намират съответствие със
събраните по делото писмени доказателства – копие на протокол за ПТП № 1734629,
копие на протокол за ПТП № 1734631 и копие на протокол за ПТП № 1734630.
Въпреки
събраните устни и писмени доказателства съдът намира, че фактическата
обстановка, свързана с вмененото на жалбоподателя нарушение, не е напълно
изяснена. По данни на актосъставителя не е бил установен единият от участниците
в ПТП, а именно водача на автомобил Фиат
Пунто. За посочения автомобил са налични данни единствено за марката му, липсват
пълни данни за регистрационния му номер, не е посочен и чия собственост е , не
е установен и водачът на този автомобил, а по данни на жалбоподателя и на самия
актосъставител същият е напуснал местопроизшествието. Така без да събере данни
за МПС, което според актосъставителят е
било блъснато от МПС, управлявано от жалбоподателя актосъставителят, а след него и административнонаказващият орган е
издал процесния АУАН и МПС. Посоченият пропуск на първо място нарушава правото
на защита на жалбоподателя, доколкото жалбоподателят е бил лишен от
възможността да узнае кое точно е другото ППС, което е било пред него и което жалбоподателят е блъснал.
Допуснатият
пропуск е съществен и с оглед изискването, предвидено в чл.42 и
чл.57 от ЗАНН нарушението да бъде
описано по ясен начин. В случая
инидвидуализирането на всеки от участиците в ПТП е важно с оглед на вида и
характера на конкретното нарушение по ЗДвП. Посочването на всеки от участниците на ПТП и
инидивдуализирането на всяко от МПС е
елемент от състава на нарушението по чл.23 от ЗДвП, доколкото се твърди, че МПС–то, намиращо се пред това на жалбоподателя
е било блъснато от превозното средство, управлявано от жалбоподателя, т.е. че
се касае за ПТП между две превозни средства.
Посоченият
пропуск лишава от възможност и съда да провери верността на описаните в обстоятелствената
част на обжалваното наказателно постановление факти. Изследването и
проверяването на релевантни за предмета на доказване факти е задължение на
административнонакзавщия орган, а съдът е задължен едва при събиране на всички
релевантни факти да провери установеното в хода на административнонаказателното
производство. Засиленото служебно начало и в административноаказателното
производство не означава, че съдът следва да издири за първи път фактите,
установяващи извършеното административно нарушение. Това е задължение на административнонаказващия
орган, което в случая той не е изпълнил,
поради което повдигнатото административно обвинение е необосновано и
недоказано. Като не е изяснил напълно фактическата обстановка по случая, а се е
задоволил само с установеното от актосъставителя, аминистративнонаказващият
орган е издал неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление и за
съда в производството по осъществен съдебен контрол съществува единствената възможност да го
отмени.
Водим от
горното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №19-1030-008673 от 27.09.2019 г., издадено от ********
група към ОД на МВР-Пловдив, с което на Б.С.А. ***, ЕГН **********
за нарушение на чл.23, ал.1 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лв. на основание чл. 179,
ал.2 , пр.2 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА ОД
на МВР-Пловдив да заплати на Б.С.А. ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на
300,00 лв., представляващи изплатено
адвокатско възнаграждание за правна защита и съдействие.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК,
пред Административен съд -Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му на страните .
Районен съдия :
/п/
Вярно с оригинала!
ВК