№ 102
гр. Сливница, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200094 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. ИВ. В., с ЕГН **********, със съдебен
адрес в *******, срещу наказателно постановление № 42-0001615 от
16.09.2020 г., издадено от Ч.А.К. – директор на РД „Автомобилна
администрация“ – София, с което на жалбоподателя, за нарушения на чл.58,
ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, за
това, че на 18.08.2020 г., около 12.30 часа, на път Е – 80 на разклона за с.
Пролеша с посока на движение гр. София, управлява съчленено превозно
средство в състав от специален автомобил, марка „Мерцедес“, с рег. № *** и
прикачено полуремарке „Л.“ с рег. № ****, и двете собсвеност на „Е.л. Е,
извършва международен превоз на товари по маршрут от Р Италия към Р
България, без валидно удостоверение за психологическа годност (с валидност
до 17.02.2020 г.) и контролен талон към СУМПС, на основание чл.93, ал.1, т.1
ЗАвПр и чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП са му наложени две административни
наказания: глоба в размер на 2 000 лева и глоба в размер на 10 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се
поддържа, че жалбоподателят не е извършил твърдяните в АУАН и НП
административни нарушения..
1
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
гласни и писмени доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 18.08.2020 г. екип от контролни органи при РД „АА“ - София в
състав ИВ. В. П. - инспектор и АНТ. ЮР. СТ., извършвали контрол на главен
път Е – 80 на разклона за с. Пролеша. Около 12.30 часа контролните органи
спрели и извършили проверка на съчленено превозно средство в състав от
специален автомобил, марка „Мерцедес“, с рег. № *** и прикачено
полуремарке „Л.“ с рег. № ****, собстевност на „Е.л. Е и управлявано от
жалбоподателя Т. ИВ. В.. При извършената проверка контролните органи
установили, че с процесното ППС се извършва международен превоз на
товари от Р Италия до Р България, което е било видно от CMR от 13.08.2020
г., притежаващ лиценз на Общността № **********, валиден до 24.07.2028 г.
При извършената проверка контролните органи изискали от водача
документи, като същия не представил валидно удостоверение за
психологическа годност (притежаваното от него УПГ било валидно до
17.02.2020 година) и контролен талон към СУМПС. За така установените
нарушения проверяващите съставили АУАН № 278058 от 18.08.2020 г., в
който като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 58, ал. 1 т. 3
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за международен автомобилен
превоз на пътници и товари и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
АУАН е бил връчен на жалбоподателя по съответния ред, който го е
подписал без възражения.
В законоустановения 3-дневен срок по чл. 44 от ЗАНН, пред
наказващия орган не са депозирани писмени възражения от жалбоподателя.
Въз основа на описания АУАН от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – София е издадено и атакуваното наказателно
постановление № 42-0001615 от 16.09.2020 г., с което за извършено от Т.В.
нарушения по чл. 58, ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС и по
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1 т. 1 от
ЗАвПр, са му наложени административни наказания глоба в размер на 2 000
(две хиляди) лева и глоба в размер на 10 (десет) лева. НП е било връчено на
2
жалбоподателя (чрез неговата майка) на 09.12.2020 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелите ИВ. В. П. и АНТ. ЮР. СТ., както и от приложените по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от активно-легитимирано лице и в
законоустановения срок по чл. 59 от ЗАНН.
По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на
закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. АУАН е съставен
от компетентен актосъставител с доказана материална компетентност,
спазени са изискванията на чл.42 от ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен
на жалбоподателя, като е осигурено правото на последния по чл.44 от ЗАНН.
Предявените факти, за които на жалбоподателя са наложени наказания,
съставляват административно нарушение и наказващият орган при спазване
на закона е издал наказателното постановление за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При издаване
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния
закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата.
Съдът счита, че описаните в атакуваното НП деяния съставляват
административни нарушения по чл. 58, ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и
товари и по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Това се установява от показанията на
разпитаните свидетели – ИВ. В. П. (актосъставител) и АНТ. ЮР. СТ.
(свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на АУАН).
Обстоятелството, че жалбоподателят не е представил валидно удостоверение
за психологическа годност към момента на извършване на проверката и
контролен талон към СУМПС не се оспорва и от самия него.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС, издадена от министъра на транспорта и съобщенията,
съгласно която водачът на превозно средство, извършващо международни
3
превози на пътници и товари, трябва да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. В конкретния случай при международен превоз е
приложима именно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС, издадена от министъра на транспорта и съобщенията е
подзаконов нормативен акт по приложението на Закона за автомобилните
превози, а не на Закона за движение по пътищата, поради което за нарушение
на конкретна разпоредба от посочената наредба се прилага санкционната
норма на ЗАвПр. В конкретния случай в АУАН и в атакуваното НП като
доказателство се сочи СМR, което по същество представлява международна
товарителница за автомобилен превоз, респ. международен превоз на товар.
Предвид изложеното, съдът приема, че се касае за изискването за
психологическа годност за международния превоз, което е вменено с нормата
на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
От представените по делото писмени доказателства – справки от
регистъра на психологическите изследвания на водачите за издадените УПГ,
се установява, че към 18.08.2020 г. жалбоподателят Т.В. не е притежавал
валидно удостоверение за психологическа годност, доколкото е притежавал
единствено удостоверение за психологическа годност, валидно до 17.02.2020
година (т.е. срокът на валидност на същото е изтекъл 6 месеца преди датата
на извършената проверка). Следващото удостоверение за психологическа
годност на жалбоподателя е издадено на 12.09.2020 г. (т.е. около месец след
извършване на проверката), като в периода от 17.02.2020 г. до 18.08.2020 г.
същият не е се явявал на психологическо изследване, респективно не му е
издавано удостоверение за психологическа годност.
Като е управлявал моторно превозно средство, извършващо
международни превози на пътници и товари на 18.08.2020 г., без да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност,
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението
по чл. 58, ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, издадена от
министъра на транспорта и съобщенията.
Съдът счита, че конкретното нарушение не следва да се третира като
маловажно. Притежаването на удостоверение за психологическа годност от
водачите на превозни средства, извършващи превози в обхвата на Наредба №
11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
4
е условие за самото извършване на дейността и е установено, за да гарантира,
че хората, извършващи превозите притежават необходимата психика за
безопасно изпълнение на задълженията си, свързани с потенциални рискове
за собствените им и на останалите участници в движението здраве и живот.
Това очертава значимост на обществените отношения обект на закрила. В
случая се касае не за незначително закъснение в подновяването на документа,
а за изминал шестмесечен период от изтичане валидността на предходно
издаденото на жалбоподателя В. удостоверение за психологическа годност,
което не дава основание да се счете, че се касае за неволен пропуск и не
очертава нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Напротив,
изминалият продължителен период, през който жалбоподателят е работил
като водач на товарен автомобил, без да притежава валидно удостоверение,
категорично изключва третирането на нарушението като маловажно и
жалбоподателят следва да понесе отговорност за него.
Обстоятелството, че четири дни преди издаване на наказателното
постановление жалбоподателят В. се е снабдил с валиден документ не
мотивира различен извод, тъй като действията му в насока отстраняване на
нарушението са предприети по причина започналото срещу него
административнонаказателно производство.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За нарушението по т. 2 приложимата санкционна норма е тази на чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАв П, която и АНО е приложил. Същата предвижда, че водач,
който извършва обществен превоз на пътници и товари без редовно издадени
документи, изискващи се от регламент на европейските институции, от ЗАв П
и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба
2000 лв. при първо нарушение. Наказанието е определено в закона в
абсолютен размер, такова е наложено и на жалбоподателя, поради което
наказването е извършено законосъобразно. Намаляване размера на глобата е
недопустимо.
По отношение на визираното в т. 2-ра от НП нарушение на
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, то съдът прие същото за
безспорно установено и доказано. Описаната фактическа обстановка касаеща
5
това нарушение изцяло се доказва от писмените доказателства по делото и
показанията на разпитаните свидетели, които са последователни,
непротиворечиви и логични. Съдът няма основания да не ги кредитира, още
повече, че жалбоподателят не ги оспорва и не ангажира доказателства, които
да ги оборват. Нарушението е такова на просто извършване, при форма на
изпълнително деяние бездействие, тъй като жалбоподателят не е носел и не е
представил при проверката от контролните органи контролния талон към
свидетелството за управление на МПС или друг документ. С оглед на тези
съображения, настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя
нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е категорично
установено от обективна страна.
От субективна страна това нарушение е извършено виновно, при пряк
умисъл. Жалбоподателят, като правоспособен водач на МПС е бил наясно, че
по всяко време докато управлява автомобила е длъжен да носи в себе си
контролния талон към свидетелството за управление на МПС и съответно да
го представя за проверка при поискване от контролните органи.
Правилно за това нарушение е била приложена санкционната норма на
чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се
установява, че водачът на посочената в акта и НП дата е извършвал
международен превоз и при направената му проверка не е представил
удостоверение за психологическа годност и контролен талон към СУМПС, с
което е допуснал нарушения на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС и на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Доколкото от въззиваемата страна не е заявена претенция по чл.63, ал.3
ЗАНН , съдът не дължи произнасяне в тази насока.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0001615 от
16.09.2020 г., издадено от Ч.А.К. – директор на РД „Автомобилна
6
администрация“ – София, с което на Т. ИВ. В., с ЕГН **********, със
съдебен адрес в ******* от САК, за нарушения на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. на МТС и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, за това, че на
18.08.2020 г., около 12.30 часа, на път Е – 80 на разклона за с. Пролеша с
посока на движение гр. София, управлява съчленено превозно средство в
състав от специален автомобил, марка „Мерцедес“, с рег. № *** и прикачено
полуремарке „Л.“ с рег. № ****, и двете собсвеност на „Е.л. Е, извършва
международен превоз на товари по маршрут от Р Италия към Р България, без
валидно удостоверение за психологическа годност (с валидност до 17.02.2020
г.) и контролен талон към СУМПС, на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр и
чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП са му наложени две административни наказания: глоба
в размер на 2 000 лева и глоба в размер на 10 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7